Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

На този етап е необходимо да ви запознаем с четирите малки тежести, които всеки кандидат трябва да издържи, след като е доказал, че отговаря на изискванията на трите големи, главни тежести.

Вие си спомняте какво означават за нас трите големи тежести на съвършеното число. Те насочват нашето внимание към истинското познание на Бог, към истинското познание на Универсалната любов и към истинското познание на Мъдростта. Ние нарекохме тази тройка от тежести, които дават на кандидата способността да се отдаде в истинския смисъл на думата в служба на Бог и човечеството, равностранен триъгълник.

Естествено е, че кандидатът на малките мистерии трябва:

1. да бъде непоклатим в своята всеотдайност;

2. при своето служене да разпространява около себе си хармония;

3. да осъществи едно добре обосновано, логично развитие във всичките си занимания;

4. да бъде във всичките аспекти на своето служене един истински свещенослужител.

Това е задачата на останалите четири тежести на съвършеното число, които могат да бъдат осъществени и доведени до един добър край, само ако преди това вече е образуван триъгълникът на големите тежести.

Нека сега да разгледаме този четириъгълник от различни страни и да започнем пак с познатия ни метод на сравнение.

За земния човек с неговите диалектични възможности и сили е невъзможно да бъде непоклатим в своята всеотдайност. Човешката готовност за отдаване в този диалектичен свят е прекалено зависима от достойнство и недостойнство, от добри и лоши слухове, от симпатии и антипатии, т.е. от добро и зло, от любов и омраза във всичките им възможни нюанси.

Освен това, природно роденият човек е прекалено личностно ориентиран, за да може да бъде абсолютно безличен. Той се отнася към заобикалящите го хора с безразличие, за да е в състояние, когато се наложи, да им се посвети изцяло. С други думи, в природата на смъртта човешката всеотдайност е зависима от различни фактори и се влияе от твърде много странични неща, за да може да бъде непоклатима.

А точно с тази непоклатима всеотдайност трябва да започне всяко истинско служене за хората - в смисъла на Седморния дух. Това може да ви се струва свръхчовешко, но съвсем определено не е така, когато равностранният триъгълник е вече налице. Естествено е, че поне Общността на сътрудниците трябва да бъде непоклатима и никога да не отслабва в своята всеотдайност, ако може да се говори за едно световно дело в гностичния смисъл на думата. Това е минималното изискване. Веднъж започната, работата трябва да се довърши, противно на всички лоши и добри слухове, лъжи и пророкувания, преследване и пленничество, страдание и болка. При наличието на всички тези влияния кандидатът трябва да бъде и да остане непоклатим. При това постигнатият резултат не е най-важното. Тук не бива да се поставят обикновени изисквания. Важна е всеотдайността към поставената задача, която не познава граници до последния час, до последния дъх.

Това е тайната на успеха на цялата свещена работа, и тя винаги е била такава. Това винаги е било великото чудо. Световната история неотменно показва, че броят на непоколебимите труженици винаги е бил изключително малък. Винаги е имало недостиг на истински работници-жътвари. Въпреки това, реколтата всеки път е била изненадващо голяма, защото никой не е можел да разбере тайната на извънредната сила, която произтича от непоклатимата всеотдайност.

Разберете ни правилно, тук не става дума за отдаването ни на един или друг идеал, на нещо въображаемо или на една хубава идея, а за отдаване на свещената универсална работа, на Jloroca, на Бог. Става въпрос за работа, чиято сигурност се намира в самия Бог, а това значи - работа, която трябва да бъде свършена, за която през всички времена са се търсели работници.

Сега недейте отвръща с въздишка: „Да, но каква издръжливост е необходима за това? Каква виталност трябва да притежава човек?" Ако говорите така, вие се намирате на диалектическата страна на проблема. Библията обаче казва във връзка с това: „Моята сила се осъществява в слабост".

Затова хора с ограничена природна жизненост често се оказват най-динамични в своята отдаденост, защото са изпълнени с едно висше божествено призвание, защото знаят, че не могат и не желаят иначе, и намират в това радост и мир.

Който така, с несъкрушима преданост, може да се посвети на своята задача, ще се увери, че с тази своя готовност за служене ще бъде в състояние да постигне хармония. Великата идея на Лотоса създава един висш, разумен ред. Който служи на Лотоса, ще може да разпространява един такъв ред около себе си.

Затова петият аспект на съвършеното число е „творческата хармония". Едновременно с това обаче един такъв хармоничен резултат трябва да бъде извоюван. Великото свещено дело трябва да се осъществи в природата на смъртта, т.е. във враждебна страна, а как може да се говори за хармония в една смъртна природа?

И въпреки това тя се осъществява. Каква е тази хармония? Това е хармонията, която е без значение за гранитно твърдия природен човек. Това е хармонията на мира на Витлеем, на приятелството и покоя на Божиите деца. Това е хармонията на душата.

Този, който все още изживява словото на Школата и на нейните служители като бедствие, като удар с камшик или меч, може да бъде сигурен, че още не е в състояние да слуша и изживява това слово като новороден душевно човек, а единствено само като его-човек. За човека на егото цялата Школа е дисхармонична и във висша степен неестествена. Но когато вашата душа влезе в радостта на Божиите

деца, вие ще разберете и изпитате, че Божият служител има само една цел, една задача — да ви помогне да се издигнете в радостта и хармонията на Божиите деца.

Ако посетите древните светилища на катарите и почувствате мрачната атмосфера на пещерите, едва ли вие, като съвременен човек, ще можете да си представите, че братята и сестрите от миналото са намирали там мир за своите души, влизайки в света на Божиите деца. Но когато душата е родена, когато тя сияе в сърцето на микрокосмоса, всичко тъмно, всичко диалектично изцяло отпада.

Тогава ние чуваме ликуващите гласове на младите братя и сестри, когато влизат за първи път в този мир, техните възклицания: „Свещеният Граал!" Чрез него ние всички ще застанем във вечната Светлина. Значението на другите две малки тежести сега вече ясно може да се разбере. От всичко казано дотук лесно може да се заключи, че Божиите служители - братята и сестрите на Розата и Кръста, извършват своята работа по един логичен, разработен до последната подробност план, съответстващ на Висшия разум на Универсалния гносис. Ясно е, че те при никакви условия няма да се отклонят от този План.

Един от характерните белези в рационалното развитие на нашия век е, че навсякъде се срещат хора с най-различни планове. Човек може да се удави в разнообразието от идеи. Божият служител също се чувства като погребан от време на време под този прилив от планове и идеи, които макар и да са получили добър замисъл от своите автори, са много лоши в своята най-дълбока същност. Защото инициаторите, силите, които ги внушават, знаят, че всеки план, който не е от Гносиса, трябва неминуемо да претърпи неуспех в този свят, в противен случай добронамерените му влияния ще се превърнат в своята противоположност, защото диалектичното добро е най-малката част на злото.

Сега вече трябва да е ясно, че изпълнението на изискванията на шестия лъч не може да бъде нищо друго, освен непоклатимата насоченост към Божия план за света и човечеството, в дълбоко послушание по отношение на вашето високо призвание.

Сега, както предполагаме, ще разберете ясно вида на истинското гностично свещеничество. Истинският свещеник е служител на Бог и на човечеството, служител на Бог в непоклатима, интелигентна, изповядваща с кръв и сълзи преданост - само чрез това той може да бъде служител на всички хора. Така трябва да си представите същинското жизнено състояние на истинския розенкройцер, състоянието на Християн Розенкройц. И така, този човек се приближава към Първия, Входния храм. Той е този, който при най-важното изпитание отговаря на съвършеното число. Той с право е рицар на Златното руно (на Златната сватбена дреха – Светлинната дреха). Сега разбираме защо ни се показва този прототип: защото и вие, когато се стремите към алхимичната сватба, доколкото всичко е добре за вас, вземате участие в същия процес на развитие.

Това трябва много добре да разберете: Ако желаете, вие можете да станете и да бъдете като Християн Розенкройц. Накрая има още две неща, на които бихме желали да обърнем вашето внимание. Първо, на факта, че когато Християн Розенкройц издържа всички тежести и везната не се помръдва, трима мъже се опитват да вдигнат везната със сила. И второ, че след като победи, на него му се разрешава да подари свободата на един от вързаните.

По първата точка може да се каже, че следва и още едно тройно изпитание, след като подготвителната работа за себепосвещението е завършена и кандидатът вече отговаря на основното изискване на съвършеното число. Това е един изпит, който се извършва от самия Свещен Граал, и не възнамерява да заблуди кандидата с хитрост и коварство, както поради невежество се твърди в някои романи.

Този изпит е по-скоро един вид вибрационно изпитание, съгласуване с фундаменталната вибрация на Тройния съюз на Светлината.

Що се отнася до втората точка: гностичният маг не служи на човечеството само в общия смисъл на думата, но в един определен момент той ще бъде в състояние да спаси окончателно и конкретно една човешка душа от морето на живота, ако е достойна за това.
След като и последният беше премерен и се оказа прекалено лек, девицата съзря моите рози, които бях свалил от шапката си и държах в ръка. Тя нареди на един паж да ме попита дали бих й подарил розите, което аз направих с удоволствие. Така в десет часа сутринта завърши тази първа церемония и отново прозвучаха тромпетите, които за нас все още бяха невидими.
Четирите рози

Ако внимателно сте чели книгата, вие ще си спомните, че когато Християн Розенкройц тръгва на път за кралската сватба, той поставя четири рози на шапката си. Сега виждаме, че веднага след като издържа изпитанието на везната, по молба на девицата, която води процедурата по претеглянето като пратеничка на Краля, Християн Розенкройц й дава четирите си рози.

Тези четири рози се отнасят до четирите малки тежести, за които вече подробно говорихме. Ние ги сравнихме с четириъгълника на строенето, докато преди това сравнихме трите големи тежести, които Християн Розенкройц трябваше да издържи, с един равностранен триъгълник, който е основополагащ за всяка гностична строителна работа.

Затова е изключено някой да може да стои на четириъгълника на строенето, така, както го разбира Тройният съюз на Светлината (Граал, Катари, Розенкройцери), ако при това не изхожда от основополагащия триъгълник.

С други думи, когато Християн Розенкройц тръгва на път към Храма на присъдата, към Първия храм, той фактически вече отговаря принципно и по същество на изискването на седемте тежести. Затова, когато тръгва на път, той носи четирите рози на шапката си. По това се познава, че той:

1. е непоклатим в своята преданост;

2. чрез службата си на човечеството е в състояние да създаде хармония;

3. може да осъществи в цялата си работа едно логично развитие;

4. във всички аспекти на своето поведение, работа и служба е един свещеник.

Когато ученикът се посвети на това с пълна преданост, може да очаква, че един ден и той ще бъде съзнателно извикан като Християн Розенкройц на кралска сватба. Седем години преди въпросната покана за сватба той бива призован в един сън, в едно въплътено видение. От това се разбира, че процесът на самоосъществяване, така както го разбира Братството на Розата и Кръста, трае седем години, седем периода, или седем фази, които съответстват напълно на съвършеното число на седемте тежести.

Повечето ученици, които се свързват с Школата по собствен подтик, т.е. без всякакво влияние от други, идват до това решение, защото се чувстват привлечени от нещо непознато. Идеята за Школата вече не ги напуска. Тя винаги се появява пред тях като видение, предизвикано чрез случки и разкази. Така, подтиквани вътрешно, те биват призовани да осъществят връзка с Школата и да влязат в процеса на седемте фази. Защото, обърнете добре внимание на това, Школата е едно работно място, една ковачница, в която се извършва работата на седемте фази, в която делото на седемте тежести може да се изучава напълно от опит.

Ако тази работа е важна за вас, ако се посветите напълно на този благороден „занаят на правене на злато", тогава идеята, която сте изпитали първо външно като видение, в един определен момент ще заживее вътре във вас. През седем фази сияйната светлина на Гносиса ще избере за жилище седемте камери на вашето сърце. На тази база голямото дело ще приеме образ в цялата микрокосмическа къща и след завършване на подготовката вие ще можете да приемете известната покана за кралската сватба, една алхимична сватба, която се отнася до тържественото влизане на вече вътрешно живеещия Дух - влизането на Пимандър в системата. Но преди това трябва да се извърши цялата душевна работа според мащабите на триъгълника и на четириъгълника, на т.н. „килим на обновяването".

Сега вече разбирате, че всичко което ни се описва в Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, може да стане и да бъде ваша история.

Тук може да се зададе въпросът: Дали седморният процес на Пътя - от видението до осъзнаването, може да доведе до себеосъществяване само с помощта на описаните критерии? На това трябва да се отговори, че излъчванията и влиянията, които предават идеята за Пътя като едно видение на възприемчивия за това човек, произлизат от астралното поле, в което се намира подробно описаният Първи мистериен храм на розенкройцерите.

Това е астралното поле, което може да се обозначи като най-външната граница на диалектично постижимото, полето, където астралното състояние на природния човек преминава в чистотата на Шестата космическа област.

Там се намира един фокус, от който излизат силни влияния, призоваващи хората към раждането на истинския човек. Всички възприемчиви забелязват и изпитват това влияние: първо външно, като във видение, а по-късно, когато започне делото - и вътрешно, като един фокус в собственото астрално тяло. Това става все по-съзнателно, все по-конкретно, докато достигнете до едно жизнено състояние, в което без страх можете да издържите седемте тежести и да бъдете облагородени за алхимичната сватба.

Тогава кандидатът може да се подготви за появяването на живеещия вътре в него Дух. В този процес посредник е девицата.

Вие може би често сте си задавали въпроса какво означават в разказа девиците и пажовете, които се явяват като служители на Краля и осъществяват целия алхимичен процес на промяна в кандидата.

Преди вътрешно живеещият Дух - Пимандър, да се появи в микрокосмическия процес на посвещение в съвършенството на Крал и Кралица, в системата влиза един духовен импулс като пратеник на приближаващия и по-късно вътре живеещ Дух.

Това първоначално появяващо се духовно влияние, което действа в системата, притежава два аспекта: един женски - възприемащ, и един мъжки - активно осъществяващ аспект, като първият помага на системата да стане възприемчива към настъпващите процеси, а вторият ги насърчава и съпровожда. Тези два пратеника на чистия Дух срещат станалия годен за това кандидат и го приемат в Първия мистериен храм, като заместващи Пимандър излъчвания.

След това разяснение вие бихте могли напълно да разберете какво се съобщава в следните кратки изречения през третия ден:

След като и последният беше премерен и се оказа прекалено лек, девицата съзря моите рози, които бях свалил от шапката си и държах в ръка. Тя нареди на един паж да ме попита дали бих й подарил розите, което аз направих с удоволствие. Пълноценният ученик, с позитивните си вътрешни доказателства на своето състояние, е издържал изцяло изпитанието на везната. Той бе премерен със седемте тежести на съвършеното число и не бе намерен за прекалено лек.

Доказателствата за това не са записани някъде по абстрактен начин, той ги показва като абсолютно притежание чрез стойности, с които може да работи; чрез една сила, която помага на всеки, който я притежава, да стане действително служител на Бог и на хората в истинския смисъл на думата.

Тогава четирите рози на четириъгълника на строенето вече не се намират върху шапката като знак на едно целенасочено пътешествие - Християн Розенкройц вече ги държи в ръка. Той е готов за действие.

Така Духът идва при него в образа на пажа и на девицата, за да приеме тези прекрасни рози на действието. Един пълноценен кандидат влиза в сватбената зала и бива приет като добре дошъл. От този момент алхимичният процес, който води до царствеността на Духа, може да започне.

Сега да се върнем отново към астралното поле, където се намира Храмът на присъдите. Това е Първият храм, който се намира на границата между най-висшето, което може да се постигне в диалектиката, и чистотата на света на душевното състояние. Това е храмът, в който можете да влезете, ако желаете да превърнете видението на гностичната идея за освобождение в жива действителност. Това също така е и храмът, който можете да посещавате всяка нощ по време на сън, ако дневният ви живот позволява това. Защото по време на сън астралното тяло е напълно активно.

Ние вече обяснихме, че много хора и групи, които се намират извън магнитното тяло на една гностична Духовна школа, и дори евентуално активно се противопоставят на стремежите и дейността на една такава школа, въпреки това успяват да проникнат до съответното астрално поле, или поне могат да влязат в неговата сфера на влияние.

Затова всички, които са в състояние да наблюдават съзнателно живота в съответната астрална сфера, ще открият, че в преддверието на Храма на присъдите далеч не се намират най-годните, най-ориентираните и най-пълноценните. Човек може да бъде привлечен от астралните радиации например вследствие на един хуманен или мистично-религиозен живот. Възможно е също някои да бъдат обхванати от храмовото излъчване поради прекалена личностна култура, която предизвиква големи промени във вътрешната секреция на светилището на главата.

Освен това, чрез различни окултни методи и без притежание на необходимото вътрешно качество е възможно личността, а чрез нея и астралното тяло, да се доведат до едно състояние, в което може да се постигне контакт с известното храмово излъчване. Такива хора имат естествена склонност, било поради заблуда, извънреден егоизъм, престъпност или пък подтиквани от високи гностични стойности, да проникват в новото астрално поле. Зад това се крие желанието за увеличаване на собствения радиус на действие или избягването на някоя нежелана ситуация. Затова е разбираемо, че в Храма на присъдата и в съответстващото му астрално поле винаги се появява една интензивна коригираща реакция, за да бъдат поставени недостойните или още недостатъчно годните на мястото, което наистина заслужават.

Методът, по който това се осъществява, се описва в нашия разказ по символичен и романтичен начин. Сега, на базата на този забулен разказ, ние ще се опитаме да ви обясним как се извършва корекцията чрез действието на астралните природни закони, така че нито един недостоен или негоден да не може да мине през примките на мрежата.

Споменават се шест вида корекции:

1. едни биват изведени мълчаливо от Храма;

2. други биват изпъдени по позорен начин;

3. трети биват съблечени и изгонени голи;

4. една група бива бичувана и изгонена с кучета;

5. други се оттеглят доброволно и могат да си отидат без наказание;

6. но злосторниците се наказват „телесно и душевно" много тежко.

Представете си първо извънредно хуманния човек, който все още се намира изцяло в ограничеността на егоцентричния живот, който все още очаква всичко от живота на този свят и на тази база посвещава цялото си същество в служба на хората. Това често са хора, които са религиозни във всяко отношение и водят един много набожен живот.

Те често биват високо ценени и уважавани заради своето поведение и дейност.

Вие безспорно можете да си представите, че високите и благородни стремежи на един такъв човешки тип трябва да намерят израз в неговото астрално тяло, най-вече чрез неговото огромно желание да служи на света и човечеството. Той опитва и желае да постигне най-висшето и най-доброто за човечеството. Вследствие на това той трябва да бъде докоснат от астралния фокус, който също възнамерява да спаси света и човечеството, само че в позитивния и освобождаващ смисъл на думата.

Затова е ясно, че тези две астрални състояния отначало се свързват, но после трябва да се отблъснат поради голямото противоречие между двата природни порядъка - природния ред на смъртта и царството, което не е от този свят. Затова и най-благородният хуманист не е в състояние да влезе във великото пространство на душевния свят. Поради различния вид на астралното му същество той бива изведен тихо от Храма. Той не е заслужил наказание, защото в своята категория няма по-добър човек от него. Той обаче не познава най-висшето си предназначение, най-висшето си призвание. Затова, въпреки че е Божие дете, той, заради незнанието си, отново трябва да се заблуди, докато един ден открие своята безплодност и започне да търси причината за това и истината, която може да го освободи.

Тази група представлява едно изключение, защото всички други, които проникват в астралния критерий, са обременени с вина. Какво мислите например за религиозните авторитети от всякакъв вид, които чисто спекулативно, по интелектуални причини, без ни най-малко основание съблазняват и държат в заблуда цели народностни групи?

Те съвсем съзнателно и по своя воля са се натоварили с отговорност, която се излъчва позитивно от астралното им същество. Те са създали безброй астрални демони. Но и те биват докоснати от астралния извор на Първия храм. Вие трябва да си представите сложното положение на тези хора. Чрез мисленето астралното тяло се привежда в едно определено състояние на активност. Астралното тяло е като огън. Един мисловен импулс предизвиква в него един огнен принцип, който се излъчва до цялостната личност. Чрез подобни радиации се освобождават етери, които стимулират цялото тяло и неговите органни структури към определени реакции, съответстващи на мисловния принцип.

Помислете само за поетите, мислителите, писателите, философите, държавниците и други, които по една или друга причина влияят върху мисленето на човешката маса, като го оформят, насочват и месят като тесто по всевъзможни начини. Това става чрез книги, учебни заведения, радио, телевизия, преса и т.н. Милиони хора, които следват своите авторитети с помощта на тези посредници, биват заблудени поради образуващите се чрез това астрални процеси.

Но също и самите водачи и авторитети се влияят и зареждат от тези, които им вярват, четат книгите им и ги цитират, защото чрез вярата им се освобождават астрални течения и сили, които се отправят към изворите и съдържанието на това, в което се вярва. По този начин водачите и авторитетите от своя страна също биват пленени, така че накрая сами започват да вярват в своите спекулации.

Така, въпреки че са обременени с вина, те биват изтласкани нагоре към споменатия астрален критерий, гонени като пленници от последиците на собствената си вина.

Но при контакта с чистото поле на първичността астралните тела на съответните авторитети биват атакувани по специален начин, защото в техните астрални тела се освобождават сили, които ни най-малко не съответстват на истинския им вид. В началото на този процес личното авторитарно мислене не може вече да упражнява власт върху астралното тяло, поради което възниква объркване и хаос в собствения живот, а това от своя страна предизвиква различни нежелателни събития.

Нека сега да разгледаме по-нататък положението в преддверието на Първия храм след претеглянето на везната. Вие бихте могли да си представите блатото на най-лошата астрална опороченост. Ще можете също да си представите, че един голям брой демонични астрални сили тласкат нагоре към Храма на присъдата чрез окултни методи хиляди хора, които се оказват чувствителни за астралните влияния на Гносиса, без обаче да са получили достатъчно разбиране по въпроса. Тези сили ги тласкат към все нови и нови опити да проникнат в света на Живото душевно състояние, или по-добре казано - да избягат от адското състояние на астралния огън.

Който се оставя да бъде подведен по този спекулативен начин, бива коригиран от астралния закон в съответствие с неговите постъпки и опити. Тези корекции, за които свещените писания на всички времена толкова подробно съобщават, не бива да се разбират като наказание в диалектичния смисъл, т.е. като отмъщение, а като осигуряване на освободителния процес на Божия план за света и човечеството и като предпазна мярка за всички засегнати. Защото дори и онези, които биват горени от астралния огън по най-страшен начин, са подложени на това нещастие, за да могат да запазят до последния момент възможността за постигане на истинската свобода.

Защо се осветлява в книгата тази тъмна страна на човешкия живот?

За да можете вие - призваните от видението на Гносиса, желаещи да се доближите до Мистериите, да бъдете поставени пред необходимостта от истина, честност и реалност. Защото само истината може да ви освободи. Затова, бъдете във всички неща истинни и откровени. Недейте в никакъв случай да се оставяте да ви въвличат в спекулации. Не се подвеждайте от егоизъм и инстинкти, защото тогава извиквате опасни астрални напрежения, които унищожават вашата различителна способност и винаги ви връщат назад в пътя на развитието.

Вървете от самото начало по единствения сигурен път: по пътя на четирите червени рози.