Анализ и синтез на логически схеми



страница1/44
Дата30.05.2024
Размер1.14 Mb.
#121324
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44
ASLS uchebnik
Свързани:
an-architectural-reassessment-of-a-villa-rustica-near-serdica, New Microsoft PowerPoint Presentation, кр цсх

Ръководството е предназначено за провеждане на лабораторни упражнения по дисциплината “Анализ и синтез на логически схеми”, изучавана от студентите от специалности КСТ и АИУТ при ТУ Варна.
Участието на авторите е както следва: теми от 1 до 5 са разработени от гл.ас. Юлка Петкова, темите от 6 до 12 - от гл.ас. Сава Иванов, а последните 4 теми - от гл.ас. Стоян Каров.


1.Алгебра на логиката. Логически функции. Представяне на логически функции.


1999-03-25 10:25:50+02
Като правилo в цифровите системи се използват две нива на напрежението на електрическите сигнали, например 0V и 5V. Следователно цифровата система може да бъде описана като двоична и на двете използвани нива на напрежението могат да се съпоставят двоичните значения 0 и 1. Двете състояния, определени по такъв начин, могат да се интерпретират логически като наличие или отсъствие на определено условие.
Теоретична основа за разработването на съвременните методи за синтез и анализ на цифрови устройства представлява алгебрата на логиката, която оперира с променливи, приемащи само две значения - 0 или 1. В нея съществуват множество правила и теореми, които дават възможност да се оперира с логическите изрази.
1. Основни понятия:
- логически константи - логическа 0 и логическа 1;
- логическа (булева, превключвателна) променлива - всяка величина (символ), която може да приема само две стойности - логическа 0 и логическа 1;
- логическа функция - функция на краен брой логически променливи, която, така както и променливите, може да приема само две стойности - логическа 0 и логическа 1.
Функционалната зависимост се означава по общоприетия начин - f(x1, x2, ..., xn), където n е броят на аргументите, от които зависи функцията f.
- набор - всяка комбинация от стойности на аргументите на дадена функция.
Тъй като аргументите могат да приемат само две стойности, броят на различните набори от n аргумента е 2n.
Броят на различните функции от n аргумента е 2n. Например, при 4 аргумента броят на наборите е 4, а на различните функции е 22n=16.
Всяка логическа функция f(x1, x2, ..., xn) разделя множеството от 2n набора на две непресичащи се подмножества:
- подмножество на единичните набори (наборите, за които функцията получава стойност 1);
- подмножество на нулевите набори (наборите, за които функцията получава стойност 0);
f(x1, x2, ..., xn)=1 f(x1, x2, ..., xn)=0
Функция от този тип се нарича напълно определена логическа функция, т.е. за всеки набор функцията има определена стойност.
Една логическа функция може да бъде и непълно определена, т.е. за определени набори функцията не получава определена стойност.
Две логически функции са еквивалентни (тъждествени), ако зависят от едни и същи променливи и приемат едни и същи стойности за всеки набор на аргументите си:
f1(x1, x2, ..., xn)=f2(x1, x2, ..., xn).
Една логическа функция на n аргумента е съществено независима от i-тия аргумент, ако приема една и съща стойност за различни значения на този аргумент, при което той може да бъде изключен от записа на функцията:



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница