Анекс C: Формуляр за отчет на дейността Име на проекта на български език

„Разширяване дейността на Центъра за редки породи село Влахи - Опазване на старата изчезваща порода Калоферска дългокосместа коза, като част от историческото и природно наследство на България.”

Първи етап: 2006-2008
Име на проекта на английски език:

„Development of the Rare Breeds Center activities: Conservation of the ancient disappearing breed Kalofer long-haired goat, as a part of the natural and historical heritage of Bulgaria”

First phase(2006-2008)

Име на организацията на български език:

Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА

Bulgarian Biodiversity Preservation Society SEMPERVIVA

Асоциация за развъждане на местни-автохтонни породи в България (АРМАБ)

Международна Асоциация Каракачанско Куче

Дирекция на „Национален парк Пирин”

СИ-ВИ-ЕС България

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ

Община Кресна

Период на проекта: (начална дата и крайна дата)

1 март 2006-31 декември 2008

1. 
   Въздействие и индикатори за въздействие
   

Предотвратяване изчезването на местната порода Калоферска дългокосместа коза чрез предприемане на Спешни мерки

Настоящият проект има за основна цел опазване на застрашената от изчезване автохтонна(местна) порода коза- Калоферската дългокосместа коза. Опазването на тази порода и създаването на нуклеусно стадо повлиява положително и на редица защитени и редки диви видове обитаващи района на Западен Пирин. Стадото се използва за управление на характерни пасищни хабитати и за преодоляване на сукцесията от агресивни храстовидни видове. Наличието на пасищно отглеждани домашни животни повлиява на популацията на едрите хищници. В района се срещат два вида защитени по българското и европейското законодателство – Сивият вълк Canis lupus lupus и Евроазиатската кафява мечка Ursus arctos. Всяка година един малък процент от недеспособни животни(стари, болни, недъгави, несъобразителни) стават жертва на хищниците. От своя страна това подсигурява потенциална хранителна база за трайното завръщане на отдавна изчезналите в района редки лешоядови видове птици. От тях до сега са наблюдавани само единични екземпляри от Малкият (египетският) лешояд Neophron percnopterus.

От пролетта до края лятото христовия венец (драката) представлява предпочитана и дори основна паша за козите, наред разбира се с листата на други дървета и някои треви. Нещо повече, драката е много питателна храна за тях което става ясно от факта, че когато козите пасат предимно драка те дават повече мляко. Острите бодли на драката не притесняват особено козите като те прегризват младите клонки заедно с листата чрез което ограничават прираста на растението. Когата плодовете на драката узреят те представляват изклучително ценен и богат източник на храна който освен това е и любим за козите. Следствие на само три години козите успяха да оформят проходими пътеки и да освободят светли участъци във всички горички от драка в района, които преди бяха непроходоми. Самите кози са устроени така, че да могат да се движат между най-трънливата и гъста растителност. Там където козите утъпкват, терасират и наторяват редовно тези горички расте все по-гъста и устойчива на засушаване тревна растителност. Козите от своя страна рядко пасат трева, но това е добре дошло за нашето стадо овце което често пасе в същият район. С просто око е видимо, че най-зелено и все по-зелено става в близост до кошарата. Това е важен индикатор за нас защото характерно за района е това, че тревната растителност изсъхва още през юни месец поради сушата, но и поради липсата на хранителни съставки в оскъдната песъклива почва.

Друг факт е, че червената хвоина е основната и най-значима зимна паша за козите, и в частност нашето стадо. Козите започват през есента да се хранят с плодовете на хвойната, но с настъпването на зимата те все по-охотно ядат зелените части на растенията като в студените зимни дни това е основната им храна. Естествено те се хранят и с други „зимни” треви като зановец и така наричаната в района заешка трева. Също така ядат клонките на габера и някои други дървета. В миналото хората са хранели и овцете с хвоини, които обаче се налагало да отсекат и отнесат в кошарата за да ги изядат овцете. Всичко това ясно обяснява защо в миналото разпространението на хвоината е било сериозно подтискано, а към това може да се прибави и използването на стволовете на хвоините като строителен материал. В наблюдавания район козите не позволяват израстването на млади борови растения, и сериозно визпрепятстват растежа на вече поникналите. Спрямо естествените за района дървестни видове, като дъб, габер, дива круша и др. козите имат полезно влияние като стимулират ратенията да сформират по правилни корони и да израстват по бързо на височина. С други думи именно най-агресивните видове растения в района, които са способни да задушат останалата растителност представляват ресурс за отглеждането на кози. От изброените видове растения, най-стопиращ ефект козите имат само спрямо младите саморасли борови дървета с което всъщност оказват голяма полза.


ДЕГРАДАЦИЯ НА ПОЧВИТЕ

Въздействие 3. Увеличаване на устойчиво управляваните земи

Индикатор за въздействие: Хектари устойчиво управлявани земи

Около 500 хектара

От началото на проекта две семейства формират семейният си бюджет на основата на проекта. Чрез работата си към проекта двама души подсигуряват на семействата си постоянен източник на доходи.

По изпълнението на дейностите по проекта са ангажирани постоянно един пастир и координатор. Допълнително в дейности по проекта участват с възмезден или доброволен труд още четирима човека.

За пастира и координатора заплащането от проекта е единствен доход. В определени периоди допълнително бе нает още един човек. През изминалият отчетен период за дейностите по строежа на инфраструктурата бяха използвани членове и симпатизанти на Семпервива. Същите положиха доброволен труд.

През изминалият период БДОБР СЕМПЕРВИВА партнира oсновно с АРМАПБ.

2. 
   Конкретни цели и индикатори
   

През 2008г. се родиха 106 ярета от които 89 оцеляха. През летният период претърпяхме загуби на животни по време паша поради различни причини-най-често в отговорността на пастира. Въпреки това до края на лятото общият брои на животните в стадото беше 210 бр.

Важна предпоставка за нормалното развитие на проекта и след неговото завършване е наличието на подходяща инфраструктура. Към края на отчетният период обора за животните е изцяло готов, включително са изградени и вътрешните пространства и съоръжения, необходими за отглеждане и изхранване на животните ( ясли, корита, боксове и прегради). Помещенията са електрифицирани. Беше направен и водопровод, така че животните и гледачите разполагат с източник на прясна питейна вода. През изминалият период бе завършена работа по къщата за пастирите. Приземният етаж е предвиден като помещение с поддържана ниска температура в което ще зрее и се съхранява сирене и традиционни местни продукти. Отгоре са изградени 2 стаи за гледачите и едно сервизно помещение.

През отчетният период козите от проектното стадо получиха за трета поредна година субсидиране от Държавен фонд земеделие. От 2008 козите са предвидени за субсидиране и по Националната агроекологична програма на България (НАЕП 2007-2013). Идеята на СЕМПЕРВИВА и на колегите ни от АРМПБ бе именно Калоферската дългокосместа коза да е една от породите подлежащи на подпомагане по НАЕП. Поради ред причини , които подробно разяснихме в предходният междинен отчет, породата се субсидира под шапката на събирателното име „Местна дългокосместа коза”. Двете сдружения ще продължат да работят в посока диферемциране на Калоферската дългокосместа коза като самостоятелен обект за подпомагане по Агроекологичните мерки за да се стимулират животновъдите отглеждащи именно тази специфична и рядка порода.

В настоящият вариант на мярката фигурира по-общото име Дългокосместа местна коза на мястото на Калоферска дългокосместа коза.. По този начин подпомагане получават по-широк кръг фермери и много повече животни. А това има своите негативни последици. Няма диференциация в подпомагането между съвестният селекционер и отглеждач на Калоферски дългокосмести кози и онзи, който кръстосва тези кози с такива от други регионални типове или пък с културни породи като Българската бяла млечна коза или Саанската коза. Всяка коза с по-дълга козина независимо от спецификите в типа, може да влезе във формулировката Дългокосместа местна коза. И оттук субсидирането да се насочи към голямо количество кръстоски, което от своя страна опорочава идеята за субсидиране на МЕСТНИ АВТОХТОННИ породи, като подпомагащя мярка тяхното опазване. За да се спре с подобни спекулации СЕМПЕРВИВА заедно с колегите от Асоциация за развъждане на местни-автохтонни породи в България (АРМАБ) предприема нужните действия.

II. ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТА

1. 
   Изпълнение на дейностите и спазване на времевата рамка
   

През изминалият, финален период събраните данни от проучвателните експедиции на терен са вкарани в общ регистър на животните от породата Калоферска дългокосместа коза. Към него са добавени родените в центъра млади животни за времетраенето на проекта.

През 2008г. в следствие на развъдната работа значително се подобри структурата на стадото. Животните стават все по-еднотипни. Процентът на младите перспективни животни в стадото е много по-голям. През зимата на 2008 се родиха 106 ярета от които 89 оживяха. Измежду тях имаше и такива които не отговаяряха на критериите ни за тип и породност и съответно отпаднаха от развъдната схема . В последствие немалък брои от младите животни бяха изгубени от пастирите като някои от тях и безвъзвратно. Въпреки това до края на лятото общият брои на животните в стадото беше 210 бр. В началото на зимата се освободихме от някои прекалено стари животни и такива които сметнахме, че нямат развъден потенциал. Всяка следваща година ще се прави такава подмяна (ремонт) с цел стадото да става все по хомогенно като тип и възрастова структура. Това ще позволи от друга страна да се разпространят значителен брои животни сред други стопани.

Мъжки и женски животни предоставихме за отглеждане на колеги животновъди от централни Родопи които желаят да подържат малко стадо калоферски кози и с които имаме вече много добро взаимодеиствие във връзка с каракачанските овце и кучета. Тези наши колеги вече притежават 20 калоферски кози и пръчове. Разплодни животни, кози и пръчове преоставихме на стопани от гр Кресна и гр. Банско във контекста на „идеята”, че една порода е жива само тогава когато се отглежда от повече собственици. Имаме контакти и следим какво се случва с животните на стопани от района на гр. Калофер защото там е първичния ареал на породата. В развъдната програма най-вероятно ще се включи и зоопарка в немския град Ерфурт. Подържаме контакти със заинтересовани немски колеги от зоопарка които планират през пролетта на 2009г да закупят кози от нас за тяхната колекция. Всъщност в Ерфуртският зоопарк започват да развъждат Български витороги дългокосмести кози още от 1968г. До скоро те не са знаели за съществуването на Калоферската коза, която определено е най-интересната българска местна порода кози.

Като цяло интереса към породата расте непрекъснато, след като я осветлихме за обществеността и и дадохме идентичност и известност под името Калоферска дългокосместа коза.

Вече разполагаме с голям брой качествени мъжки животни. Някои от по-старите пръчове продадохме поради това, че вече са достатъчно използвани като разплодници в нашето стадо, а и за да можем да използваме средствата за осъществяването на някои подобрения в базата и за дозакупуване на храна за животните. Големият брой качствени пръчове вече позволява много сериозен критерии при избора на тези които ще използваме за разплод. През 2008 г. използвахме само 7 мъжки от общо над 20, които са с проследен произход и перфектен тип. Те ще бъдат подобрители на някои характеристики които все още са недостатъчно консолидирани в поголовието. Като цяло развъдната и селекционна дейност се движи в желаната от нас посока и в рамките на планираното време.

Изграждане на инфраструктура на проекта:

През отчетният период на проекта бе дозавършено изграждането на стопанската сграда. Основно това бяха подобрения по вътрешните пространства – отделения, боксове, ясли и др. Сградата беше водоснабдена така, че животните да имат постоянен достъп до прясна вода. В помещенията беше поставено осветление. Външното дворно пространство според границите на парцела беше заградено със солидна дървена ограда която едновременно с това изглежда и естетически добре. Освен тази ограда от дървени елементи са изградени и необходимите огради ( пармаци ) за козите.

Основните строителни работи през изтеклият период бяха по строежа на къщата за гледачите и помещението за съхранение на сирене. Когато бе закупен имота ние придобихме и стара къща в доста лошо състояние. От тази къща бяха запазени каменните зидове, които са здрави и качествено зидани. Къщата се изгради в оригинален стил и хармония със стопанската постройка. В нея има две спални помещения, кухня и баня които са готови да бъдат обзаведени и обитавани. Мазето на къщата което се намира под земята ще бъде използвано като склад за съхранение на сирена и месни продукти. Материалите, които най-вече бяха ползвани са местен камък и дърво. За студоизолация бе използвана вълна от нашите каракачански овце. Разбира се още детайли ще се дооправят в бъдеще докато бъде придаден желаният от нас завършен вид и „аромат”на базата, но за това са необходими още време и средства. Все пак всичко необходимо за да може къщата да е обитаема е направено.

Предстои още работа по терена около къщата като например насипи за подравняване на терена с цел по-добро отводняване и по-лесен достъп с товарен автомобил за извозване на торта и др. Предстои и изграждането на съоръжение за складиране на оборския тор. Голяма част от двора които бе закупен ще бъде оформен като градина със специфични растения които могат да се отлеждат при конкретните специфични климатични условия- смокини, райски ябълки, грозде и др.

Едно помещение което се намира до основната база на Семпервива бе пригодено за обработката на млякото и правенето на сирене. Изработеното сирене ще зрее и ще се съхранява в подземното нискотемпературно помещение/мазето/ на къщата до козарника.

Изготвяне и отпечатване на печатни материали. Популяризация:

През финалният период от изпълнението на проекта продължи да се разпространява брошурата за Калоферската дългокосместа коза сред заинтересовани институции и граждани, а също така и на международни форуми.

В края на май 2008 се проведе традиционната национална животновъдна изложба в гр. Сливен. Същата се организира от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерство на земеделието и продоволствието и е най-мащабното като организация и зрителски интерес подобно изложение в България. СЕМПЕРВИВА експонира мъжки животни от Калоферската дългокосместа коза и две възрастови групи от породата Каракачанска овца. Едното мъжко животно бе пръчът „Чарли”, който участва като актьор в най-новият филм на режисьора Георги Дюлгеров –„Козел”. Представените групи бяха наградени от оценителната комисия с първи места. Интереса сред фермерите също беше значителен. На щандовете на СЕМПЕРВИВА бяха показани постери за дейността на Центъра за редки породи и бяха раздавани печатни материали за Калоферската дългокосместа коза и Каракачанската овца.

През септември 2008 член на СЕМПЕРВИВА и проекта представи новосформираният през същата година Президиум „Каракачанска овца” към Slow Foods International на мащабното световно изложение Terra Madre и Salone del Gusto в Торино, Италия. За мащабите на събитието е показателен само факта, че само специално поканените участници бяха над 6500. Успоредно с дейностите и продуктите на Президиум „Каракачанска овца” ние представихме и работата на СЕМПЕРВИВА за опазване на Калоферската дългокосместа коза като бе разпространявана и брошурата по проекта.

През октомври координаторът на проекта Сидер Седефчев бе поканен като български представител на европейският фестивал на трансхуманса Rencontres des Transhumants d'Europe във Френските Пиренеите. Там той представи проектите на СЕМПЕРВИВА за опазване на редки породи и планински пасищни хабитати.

Също през есента Центърът за редки породи на СЕМПЕРВИВА бе посетен от група фермери от южна Франция занимаващи се с билогично земеделие. На гостите бяха представени отделните проекти за опазване на местни породи осъществявани от дружеството.

Една важна част от популяризацията на породата се превърна участието на две мъжки животни от стадото във филма на Георги Дюлгеров „Козел”. През цялата 2008г излизаха публикации в пресата и интернет за заснемането на филма и за четирикраките актьори „Чарли” и „Бозо”. Премиерата на готовият филм ще бъде на 5 март 2009г. при откриването на международният кинофестивал „София Филм Фест”.

2. 
   Произведени продукти (моля, докладвайте само онези произведени в рамките на отчетния период.)
   

До края на отчетният период бе постигнато постоянно увеличаване на стадото. От 32 кози с които започна проекта, сега животните достигнаха до 210. Предстои родилната кампания на козите за 2009г.

Двама души работят постоянно към проекта ( координатор и един пастир ). Допълнително работи още един човек в помощ на гледача и по строежите. Трима души работиха доброволно по строежа на сградите.

Изградени и обирудвани бяха помещенията за животните. Завършена бе и реконструкцията на къщата за гледачите.

Продължи разпространението на листовката сред заинтересувани лица и организации в България и чужбина. Влючително на Националната животновъдна изложба в Сливен. На организираните от Slow Foods международни изложения Terra Madre и Salone del Gusto. На европейският фестивал на трансхуманса Rencontres des Transhumants d'Europе. А също така и сред многобройните посетители на Центъра за редки породи СЕМПЕРВИВА в с.Влахи.

Козите на проекта за поредна година се субсидират от страна на Държавен Фонд Земеделие като част от националният генофонд. За първа година породата е включена за подпомагане в рамките на Националната агроекологична програма на България 2007-2013, но не с оригиналното си име, а под по-общото „Местна дългокосместа коза”.

Стадото кози се извежда на паша всеки ден, през всички сезони, като се пасе на 2500 хектара. През всеки сезон се избират различни пасища, което е обусловено от наличноста на специфична растителност, която е предпочитана от животните. Асортимента варира от червена хвойна и ксерофитни храсти до опадали плодове на диворастящи круши, киселици и черници. И докато първите са целогодишно използвани за паша, то вторите са само обогатяване на есенното меню. Така се осъществява последователно изпасване на агресивната храстовидната растителност в района на пасищата и предотвратяване на свръхизпасване върху малък периметър.

III. ОТЧЕТ НА НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ, ПОСТИЖЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ

1. 
   Научени уроци
   

2. 
   Принос към устойчивостта
   

Целта на проекта да се опази и популяризира породата, а също и следствие влиянието на стадото да се подържа в добро състояние определена територия. Успоредно с това проекта трябваше да постави началото на една устойчива във времето ферма. При днешните условия в България това е трудно достижима цел. Нужна е и огромна мотивация у хората които работят за каузата, защото тази работа е много трудна и неблагодарна. Една много малка част от подобни проекти оцеляват във времето именно защото няма достатъчно мотивирани хора. Ние работим с не особено продуктивни животни и при едни условия които са по-трудни от тези в равнината. Структурата на стадото е подчинена повече на главната цел – опазването на породата и в по-малка степен на идеята за оптимална продуктивност и профит. Затова ние трябва да използваме именно специфичните качества на тези кози за да реализираме продукция която да носи финансови приходи необходими за поддържане на стадото. Такива са призводството на козе сирене в малки количества но с много добро качество и свойства. Приготвянето на малки количества специалитети от козе месо, като пъстърма, като вече имаме подходящо място за зреене и съхранение на тези продукти. Продажбата на животни както за разплод така и за месо. Продажбата на кожи и животни за кожи, които всъщност са и най-скъпата част от тези кози заради използването им при изработка на кукерски костюми. Възможно е да се продават готови кукерски костюми. Всички тези деиности вече се осъществяват в по-голяма или по-малка степен в зависимост от готовността и възможностите. Предстои създаването на още по-добри условия за оптимизирането на тези възможности. Ние трябва да се възползваме и да развием културната стойност на породата и специфичните природни дадености на района. Ще продължим нашите дейности в областта на международни екодоброволчески програми и аграрния туризъм. Козефермата е включена в една наша цялостна концепция за развитие на Центъра за редки породи на СЕМПЕРВИВА и самото с. Влахи. Това значи, че всички видове продукция ще се продават и промотират директно във фермата и в планирания за строеж биоресторант в селото. През летния сезон, когaто козите се преместят в лятна кошара къщата ще се отдава под наем на желаещи да пренощуват. Не малка част от очакваните приходи би трябвало да са от държавни субсидии, по различни направления, като подпомагане на изхранването, национален генофонд, подържане на земи с висока природна стоиност и др. Очакваме в бъдеще, както е във всички европейски държави, над 80% от приходите на фермата да са от субсидии.

3. 
   Срещнати проблеми и мерки за преодоляването им
   

Както се и очакваше развитието на проекта от самото начало бе съпроводено с изобилие от проблеми. Това не е специфичен, изолиран случай, а нещо характерно за животновъдството като цяло. За нас това не беше нещо неочаквано, а „ежедневие” в продължение на вече доста години покрай отглеждането на стадото ни овце и конете. Основните трудности и изнервящи ситуации произхождаха и произхождат от наеманите на работа пастири - козари. Този „ вечен” проблем в животновъдството не ни подмина. Намирането на достатъчно опитни и отговорени хора така и не се получи до момента. Проблема е доста сложен и вероятно ще се усложнява още, защото все по-малко хора се занимават професионално с пастирство. Повечето са напълно безотговорни хора на които не може да се разчита, а се захващат с пастирство като временно решение. Сменихме няколко човека които се „представяха” на приливи и отливи. Често имаше изгубени кози от което следваха много дни и нощи прекарани от наша страна в търсенето им. Заложените по прект средства за заплати далече не достигаха за наемането на двама козари, така че в най-добрият случай имахме един козар. Всъщност доста големи периоди от време козар беше някой от нас. Тези неща постоянно объркват плановете и водят до други предвидени и непредвидени проблеми. Планирането на дейностите беше доста трудно. Това е самата реалност при отглеждането на животни, без значение дали те са редки породи, дали са по проект или не.

Именно поради несериозната работа на козарите, а също така и поради много трудния терен за паша немалко животни бяха губени. В повечето случаи намирахме изгубените кози, но не винаги. До пролетта на 2008 изчезнаха повече от 10 животни, предимно ярета, а до края на есента общо 17 животни.

Поради изключително горещото лято имахме и извънредно много случаи на червясване на козите, следствие на масивни инвазии на мухи. Такъв бум имаше и в развъждането на кърлежи и кръвосмучещи инсекти. Справянето с паразитите е доста трудна задача при пасищно отглеждане и изисква много средства. Използването на съвременни системни външни препарати като Фронтлайн, за момента е непосилно от финансова гледна точка за животновъдите.

Неочакван проблем ни споходи още през пролетта на 2008г. В рамките на 2 седмици бяха отровени две от трите кучета охраняващи стадото кози, както и водача на кучетата охраняващи стадото каракачански овце. Отравянията на работни кучета продължиха и през лятото. Унищожаването на най-добрите ни работни кучета се отрази негативно на самите стада оставяйки ги без ефективна защита. А добра защита на стадо се постига от идеално сработен екип от кучета. В създалата се извънредна ситуация трябваше да реагираме симптоматично и обучаваме в процеса на работа млади кучета. Съответно и да разчитаме на тяхният вроден талант за да осигуряват защита на стадата от хищници. Поради неопитността и все още недобрата сработеност на новосформираните групи кучета дадохме и няколко жертви. За случая с отровените кучета е подадена жалба в полицията в гр. Кресна. Заведена е преписка, но все още извършителят не е установен и наказан.

Това са едни от най-честите и ежедневни моменти от работата. Има и други неща обаче които не дотам зависят от нас. Такива са големите неразбории и неясноти свързани с кандидатстването по полагащите ни се държавни субсидии. По принцип приходите от чиста продукция във всяка една подобна ферма могат да покрият единствено основните разходи затова субсидиите са жизнено важни.

Стигаме и до парадоксите.

Би трябвало да е ясно на всеки, че единствено стимулирайки хората да отглеждат повече домашни животни по традиционните пасищни методи ще можем да опазваме полуестествените хабитати.

Но какво се получи. През 2007 г в рамките на Програмата за развитие на селските райони стартира подмярка за подържането на земи с висока природна стоиност- пасища. Ние кандидатствахме за полагаща ни се субсидия на база съответна територия, която изпасват нашите животни. Конкретната територия ни бе определена от Общинска служба по земеделие гр. Кресна. Същите тези обрасли скалисти терени ( а други не съществуват в района на с.Влахи). Вместо субсидия ние получихме наказателна санкция равняваща се на размера на субсидията. При това го разбрахме след много опити и чрез не съвсем официални източници поради това, че от страна на МЗХ – РА не ни удостоиха с честта да получим официално становище. Вследствие значителен брои жалби от наша страна най-сетнне разбрахме, че сме наказани защото декларираните „от нас” терени попадали в Код 6 , което било некоректно от наша страна. На опитите ни да разберем какъв е този код ни обясниха само, че тези терени били много обрасли и не били пасища. Възникнаха няколко въпроса на които до сега няма адекватни отговори. Защо държавните служители от Общинската служба по земеделие (служители на същото МЗХ), които ни предоставиха терени за паша за които ние платихме на Общината такса паша не бяха наказани и не знаеха за КОД 6, а бяхме наказани ние? Това не стана ясно.

И какви точно територии иска да възтановява и подържа тази държава. Кои точно селски стопани иска да стимулира тази програма – може би тези в градовете. За пореден път, отново и отново в тази страна нещата се изпълняват от най-неподходящите хора които не разбират нищо от даден проблем.

Тази програма трябваше да подпомогне точно такива като нас, които се борят да оцелеят в най-бедните и трудни за животновъдство райони. Райони в които липсата на пасищно отглеждани животнидовежда допромяна в хабитатаи и оттам загуба на биоразнообразие. Но явно чиновници недоразбрали генералната идея за тази Агроекологична мярка подкрепена от E.U. , бяха решили, че целта е да се стимулира опазването на тревните площи от райграс.

След куп жалби, включително и до Брюксел, интервюта по радио и телевизии успяхме заедно с безчетните наши братя по съдба от цялата страна да се преборим с митичният КОД 6 и чиновническото недоразумение. Факт е че около 80% от приходите на фермерите в Европейската общност са държавни субсидии ето защо темата е „интересна” за нас. За съжаление до тук държавата България е обсебена от това да унижава собствените си фермери.

Друг пример за абсолютната бъркотия в която трябва да оцелявяме даде Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството(ИАСРЖ). Ние имаме договор за развъдна деиност с тази държавна структура поради факта, че никоя частна развъдна асоциация за сега няма лиценз да работи с местните породи кози. И така служители на агенцията идваха да маркират нашите животни, ние им плащаме редовно селекционните такси, но когато те трябваше да ни дадат развъдни сертификати за да можем да кандидатстваме за подпомагане по Агроекологичните мерки се оказа, че Агенцията не може да ни издаде такива. Не знаели какви точно са тези сертификати и срока изтече.

И много други, подобни...

Всички неразбории на високите етажи на властта се отразяват в най-голяма степен долу при самите животновъди.


IV. ПРОМЕНИ
Моля изредете всички промени, за които искате разрешение по отношение на изпълнението на проекта, включително изменение в бюджета.

Приложение: