Bg европейска комисия брюксел, 10. 11. 2010 com(2010) 634 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент и до съвета

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2010) 634 окончателен

1,5 милиарда души, 80 държави, два континента, едно бъдеще

1. 
   Третата среща на върха ЕС—Африка, на която ще се съберат 80 държавни и правителствени глави, ще се състои в края на ноември 2010 г. Тя представлява възможност за консолидиране на отношенията между ЕС и Африка и предоставя перспектива за по-добро бъдеще и по-голям просперитет за 1,5 милиарда души в 80 държави. Освен това срещата ще даде възможност да се адаптира партньорството между ЕС и Африка към значителните промени, които настъпиха в Европа, в Африка и на международно равнище от последната среща на върха ЕС—Африка и приемането на съвместната стратегия Африка—ЕС през 2007 г.¹
   
2. 
   В Европа Договорът от Лисабон и създаването на Европейската служба за външна дейност, която работи в тясно сътрудничество със службите на Комисията, ще позволят на ЕС да установи по-добра взаимосвързаност между външнополитическата и икономическата си програма. С това ще се осигури по-голяма последователност в политиката на ЕС спрямо Африка и в неговите политики като цяло. Също така това ще позволи и на двамата партньори да координират по-добре своите позиции и да изпращат съвместни послания на световно равнище.
   
3. 
   В Африка примерите за успех показват непрекъснат напредък по пътя на мира, стабилността и демокрацията. Въпреки това бедността, лошото управление, конфликтите и нарушенията на правата на човека все още продължават на много места, което прави напредъка бавен и непостоянен. Африка обаче потвърди своята готовност да поеме отговорността за собствената си съдба, да разчита по-малко на външна помощ и да се справи със световните предизвикателства. Политическата и икономическата интеграция отбелязва напредък в регионален и континентален план, като позицията на Африка е все по-единна на световно равнище, а Африканският съюз се превръща в ключов фактор.
   
4. 
   Икономическият растеж на Африка бе впечатляващ, със среден годишен ръст от 6 % в периода между 2006 г. и 2008 г. Той спадна с повече от половината през 2009 г. поради, наред с другото, световната икономическа и финансова криза, променливите цени на суровините и износа, намалелия брой парични преводи и същественото забавяне на преките чуждестранни инвестиции. Прогнозите обаче показват, че е вероятно африканският континент скоро да започне икономически подем и да се завърне към високите нива на растеж.
   
5. 
   Населението на ЕС и Африка, взети заедно, представлява една четвърт от населението на света и повече от една трета от членовете на Обединените нации (ООН). Както Европа, така и Африка са начело на дейностите за насърчаване на международна регулаторна рамка и институции с по-широко участие. Европа благоприятства отварянето на Г-8 и Г-20 към Африка и даде на континента възможности да изразява своята позиция. Също така ЕС подкрепи реформата на международните финансови институции и спомогна за осигуряването на допълнително място за Африка в управителния съвет на Световната банка.
   
6. 
   ЕС продължава да бъде най-важният политически съюзник на Африка и неин надежден партньор за търговия и развитие. На последната среща на върха ЕС—Африка, провела се в Лисабон през 2007 г., двете страни решиха да поставят своите отношения на нова, равноправна и стратегическа основа. Сега и двете трябва да направят повече, за да изпълнят амбициозните си планове, включително и посредством изпълнението на съвместната стратегия Африка—ЕС. Същевременно новопоявяващите се актьори на световната сцена засилват своето присъствие в Африка и сътрудничеството юг-юг укрепва. Тези нови тенденции представляват добро предизвикателство за отношенията между Африка и ЕС, които имат нужда от подновяване на акцента върху признатите силни страни и добавената стойност, както и от по-добра координация и идентифициране на печеливши за всички ситуации.
   
7. 
   Макар че постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) ще остане в сърцевината на съвместната стратегия Африка—ЕС, необходимо е да се окаже подкрепа на Африка за заздравяване на нейното политическо и икономическо управление и за укрепване на регулаторната, фискалната и стопанската среда, с което да се позволи на континента да мобилизира по-добре собствените си ресурси по устойчив начин. В това отношение ангажиментите с частния сектор и постигането на лостов ефект в областта на финансите чрез помощта за развитие ще бъдат от решаващо значение. Стратегията на ЕС „Европа 2020“ дава импулс на нашите отношения с Африка, като създава рамка за изражение на нашите политически цели в конкретни действия, която да служи за ориентир на отношенията между Африка и ЕС през следващото десетилетие.
   
8. 
   Европа и Африка трябва да се възползват от постигнатото² в рамките на съвместната стратегия, за да се увеличи нейното въздействие на световно, континентално и регионално равнище. Изминалите три години показаха, че съвместната стратегия трябва по-добре да разгърне потенциала си и да реагира по-добре на настоящите и бъдещите предизвикателства. Отношенията трябва действително да се пренесат отвъд институциите и фрагментирания, съсредоточен върху развитието подход от миналото, за да се решат проблемите в световен мащаб. И двете страни трябва да преодолеят липсата на съгласуваност и да създадат начини за ефективно взаимодействие. В Африка укрепването на субсидиарността чрез рационализирането на препокриващи се мандати и потенциално противоречащи си програми остава предизвикателство. В Европа съревноваващите се национални интереси, некоординираните двустранни инициативи и липсата на координация между различните инструменти подкопават видимостта и политическата движеща сила.
   

(9) Партньорството ЕС—Африка е единственото стратегическо партньорство на ЕС между два континента. То не е партньорство между донор и получател, а истинско широкообхватно партньорство, основано на общи интереси и на стремежа за постигане на печеливши и за двете страни ситуации.

(10) Конкретната добавена стойност на партньорството Африка—ЕС е неговият политически характер, широкият му обхват и способността му съвместно да се разглеждат въпроси от световен мащаб и да се обръща внимание на обществените блага във време, в което скоростта на глобализацията налага координирани политически реакции в рамките на многостранна дипломация. Европа и Африка споделят ценности и интереси в основни области и трябва превърнат своята визия в конкретни резултати.

(11) Постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР): на пленарната сесия на високо равнище на ООН, провела се в Ню Йорк през септември, беше потвърдено, че ЦХР могат да бъдат постигнати при подходяща политическа воля и промяна на политиките и ресурсите от страна на всички партньори. Беше обърнато особено внимание на целите и на държавите, които остават най-встрани (повечето от които са в Африка), както и на хората, които са най-уязвими и маргинализирани. Партньорството за ЦХР, подкрепено от неотдавнашната инициатива за ЦХР на стойност 1 млрд. EUR, целяща консолидирането на напредъка на държавите, които се представят най-добре, и подпомагането на тези, които най-много се нуждаят от това, ще продължи да играе ролята на катализатор за политически реформи и за мобилизация на необходимите ресурси в съвместно съгласуваните приоритетни области, като се опира на инициативите на самата Африка.

(12) Справяне със заплахите за мира и сигурността. Това партньорство е най-успешното партньорство на съвместната стратегия Африка—ЕС досега както в областта на сътрудничеството и координацията по географски въпроси, така и по въпросите на демокрацията и неконституционните правителствени промени в Африка, а също и по въпросите на развитието на африканска архитектура за мир и сигурност. Африка и ЕС ще продължат работата си по своите текущи приоритети, но трябва да предприемат и допълнителни мерки като например формулирането на общи позиции в рамките на ООН. Важно е общата работа по такива световни заплахи за сигурността като тероризма, международната организирана престъпност, в това число и наред с другото различните видове трафик (по-специално на хора и наркотични вещества), и пиратството да продължи. В конкретните области на управлението и предотвратяването на кризи двата континента следва съвместно да изградят система, която позволява провеждането на постоянни консултации по време на цялата криза, от ранно предупреждение до дейности за възстановяване. В сътрудничество с ООН те следва също така да работят заедно за подобряването на финансовия и оперативния капацитет на Африканския съюз, регионалните икономически общности и регионалните механизми за предотвратяване на конфликти, както и за планирането, разгръщането и управлението на операции в подкрепа на мира.

(13) Насърчаване на управлението, демокрацията, правовата държава и правата на човека в тяхното политическо и икономическо измерение на всички равнища. Ангажиментът на ЕС за зачитане и насърчаване на правата на човека ще продължи да бъде важен принцип в основата на отношенията между ЕС и Африка и ще продължи да присъства в нашите споразумения. Гражданското общество и частният сектор следва да бъдат включени в по-голяма степен в укрепването на управленските програми във всички сектори, което от своя страна ще създаде по-добри условия за приобщаващ и устойчив растеж. В това отношение новата платформа Африка—ЕС за диалог относно управлението представлява полезен инструмент. Сътрудничеството в областта на икономическото и световното управление следва да се задълбочи, като се обърне внимание, наред с другото, на прозрачното и устойчиво управление на природните ресурси и на приходите, както и на борбата с измамите, корупцията и незаконното изтичане на капитал. И двете страни трябва да обърнат внимание на реформата на многостранната система за демократично управление и правата на човека и на международните организации.

(14) Укрепване на легитимността и ефективността на многостранните институции. И двата континента следва да изградят единна визия за това как могат да се подкрепят взаимно в застъпването за споделените интереси, как да се представят по-ефективно на световната сцена и как да си сътрудничат в текущите и бъдещите международни преговори, така че резултатите да отразяват съответните им политически и стратегически приоритети. ЕС ще продължи да подкрепя политическите инициативи за подходяща роля за Африка в ключовите международни организации, институции и форуми в контекста на предстоящите реформи (ООН, международните финансови институции, Г-8/Г-20, Световната търговска организация, Световната здравна организация). Същевременно ЕС ще продължи да работи заедно с африканските си партньори за приемането на резолюция на Генералната асамблея на ООН, с която да се позволи на новите представители на ЕС съгласно Договора от Лисабон да участват ефективно в работата на Генералната асамблея на ООН.

(15) Борба с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, признавайки важната роля на биоразнообразието и услугите на екосистемите в този контекст. В контекста след срещата в Копенхаген диалогът между ЕС и Африка ще способства за изграждането на обща визия за преговорите по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), като същевременно ще сближи позициите на срещата в Канкун и след нея с оглед сключването на правнообвързващо споразумение. В това отношение увеличаването на усилията за координация между Африканския съюз, неговите държави членки, регионалните икономически общности и новото партньорство за развитие на Африка (NEPAD) ще бъде от решаващо значение. Партньорството в областта на изменението на климата ще продължи да бъде платформата, в рамките на която ще се изпълняват съвместните водещи инициативи като например Световния алианс за борба с изменението на климата, CLIMDEV Африка, Великата зелена стена за Сахара и Сахелската инициатива в полезно взаимодействие с други партньорства. Ще бъде воден и диалог за устойчиво управление на природните ресурси, споразумения за законодателство и проекти в областта на горското стопанство, както и за съвместна политика за намаляване на риска от бедствия.

(16) Със съвместната стратегия Африка—ЕС бяха постигнати успешни достижения, които трябва да бъдат запазени. Като се има предвид обаче мащабът на предизвикателствата, пред които са изправени и двата континента, нашето партньорство трябва да претърпи по-нататъшно развитие.

(17) За да се осигури дългосрочно развитие, ще се отдели повече внимание на това как сътрудничеството за развитие може да спомогне за създаването на условия за приобщаващ и устойчив растеж. Всеобхватната тема на третата среща на върха ЕС—Африка, а именно „Растеж, инвестиции и създаване на работни места“, ще определи насоката на сътрудничеството между двата континента и ще предостави дългосрочни ориентири в тези области. Тази тема е в унисон с приоритетите, определени в стратегията на ЕС „Европа 2020“, и със зелената книга, озаглавена „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие“, която се представя успоредно с настоящото съобщение.

(18) С цел да се постигне приобщаващ и устойчив растеж сътрудничеството през следващото десетилетие следва да се съсредоточи, наред с другото, върху дейности с голямо въздействие, които могат да привлекат инвестиции, така че да се реализира огромният комбиниран потенциал на нашето партньорство. В зелената книга Комисията посочва, че ЕС следва да разгледа новите съвместни стратегии за приобщаващ и устойчив растеж в партньорство с индивидуалните или регионалните групи държави и с участието на заинтересовани страни от частния сектор и организациите на гражданското общество. Този въпрос е от особено значение за партньорството между ЕС и Африка.

• 
  За да се работи за създаването на икономики с висока заетост, които способстват за социалното сближаване, на регионално равнище в Африка ще бъдат насърчавани инициативи за разширяване на обхвата на социалната закрила за най-уязвимите, за изграждане на многоравнищен диалог, по-специално по неформални икономически въпроси, за засилване на управлението на пазара на труда и за подкрепа на процеса на хармонизация на рамките за труд и социална закрила.
  
• 
  По-доброто предлагане на услуги и инфраструктурите са други важни фактори за по-усилена дейност на частния сектор, както и източник на растеж и заетост. По-конкретно достъпът, поносимите цени и надеждността на основните услуги като транспорт, здравеопазване, комуникации и финанси са главните предпоставки за растежа и развитието на всички останали сектори на икономиката. Партньорството между Африка и ЕС за инфраструктура предоставя стратегическа рамка за изграждането на липсващите в Африка връзки и се подкрепя от Доверителния фонд за инфраструктурата, който представлява новаторски инструмент, съчетаващ безвъзмездни средства и заеми. ЕС ще продължи да обръща внимание на недостига на инфраструктури, като ще задълбочи акцента върху енергетиката, ИКТ, водата и транспорта и същевременно се засили ролята на частния сектор като основен двигател на растежа и финансирането на инфраструктури. Освен това инициативите за подобряване на регулаторните и правните рамки ще продължат да получават подкрепа на национално и регионално равнище, за да се създадат условия за инвестиции и правилно функциониране на пазара.
  
• 
  Сътрудничеството в областта на уменията, иновациите и предприемачеството следва да се задълбочи предвид на неговия уникален потенциал да ускори развитието на Африка и да доведе до осезаеми резултати във всички социално-икономически сектори. Основна цел в областта на науката и технологиите ще бъде развитието на ИКТ и на достъпни електронни услуги в Африка. В областта на космическото пространство инициативи като ГМОСС и Африка или такива за спътникова навигация (EGNOS и „Галилей“) ще бъдат насърчени допълнително. В областта на висшето образование и обучението се очаква инициативите по програми като „Еразмус Мундус“, „Media Mundus“, „Edulink Nyerere“, „Младежта в действие“, „Мария Кюри“ или „Сближаване на образователните структури в Европа“ да допринесат за успеха на програмата за интелигентен и приобщаващ растеж, както и сътрудничеството между специалистите от сектора на културата. В процеса на създаване на панафрикански университет ЕС ще насърчава споделянето на най-добри практики с EIT за начините за пълно интегриране на триъгълника на знанието (образование, бизнес и научноизследователска дейност).
  
• 
  Сътрудничеството в областта на миграцията и мобилността ще бъде съсредоточено върху начините за осигуряване на законна миграция, в това число циркулярна миграция, в пряка връзка с изискванията на пазара на труда и възможностите за заетост на двата континента. То ще има също така за цел да се намали потокът на незаконната миграция и да се реши проблемът с особено уязвимите групи като бежанците, търсещите убежище лица и непридружените малолетни лица. То ще бъде насочено и към предизвикателството, свързано с по-ефективното участие на африканските диаспори в процеса на развитие. В тази връзка ще бъдат насърчавани инициативи като африканския институт за парични преводи, обсерваторията на миграцията, инициативата за контакт с диаспората и инициативата за борба с трафика на хора.
  

• 
  Регионалната интеграция във всички нейни аспекти е мощен двигател за стабилност, растеж и развитие. Много африкански държави споделят общи ресурси, например природни ресурси, и са изправени пред едни и същи общи предизвикателства като например липсата на инфраструктура или ниската селскостопанска производителност. Интеграцията може да бъде взаимно полезна и да доведе до положителна програма за реформи, засилено сътрудничество и повишена сигурност. Регионалната интеграция може да помогне на африканските държави да се възползват успешно от икономии от мащаба, по-силна конкуренция и по-големи национални и чуждестранни инвестиции. Търговията също може да бъде катализатор за дейността на частния сектор и инвестициите посредством приноса ѝ за създаването на благоприятна инвестиционна среда и за предоставянето на достъп до пазари и основни суровини. Контролираното отваряне на пазара, при което се отчитат нуждите и капацитета на развиващите се икономики, в съчетание с подходящи национални политики и подкрепа, води до доказуеми резултати в световен мащаб. В тази връзка търговските споразумения могат да спомогнат за подобряване на икономическото управление, като допринесат за установяването на стабилна регулаторна рамка за икономиката. Поради това ЕС поддържа ангажимента си да задълбочи още повече дългогодишните търговски отношения с Африка, с което да се допринесе за дългосрочния просперитет и благоденствие на Африка, най-вече посредством сключването на споразумения за икономическо партньорство.
  
• 
  Областта на суровините може да бъде очевидна сфера на взаимно ползотворно сътрудничество с цел създаване на устойчиво развитие и доставка на суровини. Би могло да се оформи и разшири съвместното сътрудничество с частния сектор, така че да се създадат взаимно ползотворни възможности и за двата континента, например въз основа на съобщението на Комисията относно суровините и визията за минното дело до 2050 г. на Комисията на АС. Конкретните дейности ще са съсредоточени върху управлението (включително EITI), инфраструктурата, инвестициите и геоложките знания и умения. Устойчивото потребление и производство също разчитат на малките и средните предприятия, за да се повиши ресурсната ефективност, а оттам и екологосъобразността на производството, и за да се развият по-конкурентоспособни дружества. Може да се смята, че създаването на програма SWITCH за Африка въз основа на африкански инициативи като 10-годишната рамкова програма на Африканския съюз за устойчиво потребление и производство би способствало за дълготраен икономически растеж и конкурентоспособност.
  
• 
  Що се отнася до селското стопанство, сътрудничеството между ЕС и Африка ще продължи в рамките на Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка. Ще бъде даден приоритет на подходи за по-интензивно производство при дребни селскостопански производители, които са устойчиви, екологично ефективни и спазват различните функции на селското стопанство. Географските указания и биологичното земеделие са области, които подлежат на по-нататъшно обсъждане с Комисията на Африканския съюз. Биха могли да се произвеждат висококачествени култури, с което би могло да се укрепи устойчивото дребно производство, което има потенциал да даде работа и доход на селското население, като същевременно се предоставят екологични услуги и се допринася за адаптирането и смекчаването на последиците от изменението на климата. Същият подход ще бъде използван и в областта на рибарството. Освен това ЕС следва да окаже подкрепа за разработването на международно съгласувани принципи за отговорно инвестиране в земеделска земя. Той следва също така да насърчи правителствата в страните партньори, организациите на селскостопански производители и други заинтересовани участници да вземат решения въз основа на информиран избор, които да гарантират устойчивостта на чуждестранните инвестиции, така че да се оптимизират максимално социалните, икономическите и екологичните ползи за страната. Сътрудничеството между ЕС и Африка ще продължи и по отношение на хармонизацията на фрагментираните санитарни и фитосанитарни рамки. По подобен начин следва да се обърне достатъчно внимание на разпространението на практики за отговорно рибарство и управление на рибарството, на въвеждането на мерки за борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов и на осигуряването на цялостна проследимост на продуктите на риболова.
  
• 
  По отношение на устойчивата енергия и нейното ефективно използване в зелената книга, която се представя успоредно с настоящото съобщение, се повдига въпросът за това, че ЕС и развиващите се страни и/или регионални групи следва да работят заедно в рамките на съществуващите партньорства за осъществяването на конкретни съвместни програми с цел прогресивно предоставяне на устойчива енергия на всички граждани. С тези програми, които включват финансови средства на ЕС за развитие и борба с изменението на климата с висок ливъридж и в които участват ЕС и развиващите се страни, енергийната индустрия и финансовите институции на ЕС, може да се определи график за съвместните действия и да се предвидят реформи с оглед на защитата на инвестициите, данъчното облагане и регионалното енергийно сътрудничество. Програмите следва да се основават на съществуващи инициативи като енергийното партньорство между ЕС и Африка или програмата за сътрудничество между Африка и ЕС за възобновяема енергия.
  

(21) Скоростта на промените в Африка никога не е била токова голяма. Нашето общо предизвикателство през следващото десетилетие ще бъде преминаването към истинско партньорство между ЕС и Африка, основано не само на сътрудничеството за развитие, но и на помощта като катализатор за приобщаващ и устойчив растеж.

(22) В Лисабон ЕС и Африка се споразумяха да действат заедно въз основа на общи ценности, общи програми и общи цели. Сега и двете страни трябва да направят повече, за да превърнат тази амбиция в координирани подходи, действително сътрудничество и, когато е възможно, синхронизирани позиции в структурите на ООН, международните финансови институции и големите международни преговори. В тази връзка ЕС ще протегне ръка към Африка и очаква Африка да приеме предложеното в дух на конструктивност и взаимност.

(23) В това отношение и двете страни трябва да положат повече усилия, за да се преодолее настоящата фрагментация на политическите рамки и финансовите инструменти и за да се насърчи по-голямата ефективност и видимост на тяхното сътрудничество. Между политиките на ЕС трябва да има повече полезни взаимодействия, за да се гарантира действителна „съгласуваност на политиката за развитие“. Трябва да се гарантира по-голяма допълняемост между политиките на ЕС за Африка на юг от Сахара и тези за Средиземноморския регион. Трябва да се разгледат възможностите за повече съвместимост в работата на съществуващите инструменти на ЕС и националните инструменти посредством адаптирането на съответните политики и правни и финансови рамки (понастоящем това са Европейският фонд за развитие, Европейският инструмент за съседство и партньорство и Инструментът за сътрудничество за развитие). Трябва да се укрепят управлението и ефективността на нашето партньорство посредством, наред с другото, засилен политически диалог и диалог относно политиките, ефикасна структура за изпълнение, активното участие на основните заинтересовани страни, както и предоставянето на подходящи ресурси, в това число и посредством постепенното изграждане на панафриканска програма за финансова подкрепа. От изключително значение е по-добрата вътрешна координация между държавите-членки и по-ефективното сътрудничество с африканските партньори и новите донори. Необходима е и по-добра комуникация, за да се повишат осведомеността на гражданите и ангажираността на заинтересованите страни спрямо партньорството, с което ще се подобрят познаването и разбирането на общите усилия на двата континента.

• 
  с ясно регионално, континентално или световно измерение, което представлява и добавената стойност на съвместната стратегия;
  
• 
  с очевидна добавена стойност, които са целенасочени и рационализирани и увеличават допълнимостта и съгласуваността със съществуващи инициативи и форуми и са в синхрон с африканските стратегически приоритети, организации, структури и механизми на континентално и регионално равнище;
  
• 
  с доказана критична маса от компетентни участници от двете страни, включително необходимите политически, човешки и финансови ресурси.