Български език за 7 клас
Таблици за справка
1.НАУКИ ЗА ЕЗИКА
|
Правописни и правоговорни Граматика
-Звуков строеж на езика:
ф
ФОНЕТИКА
онема-звук / буква; звукови
промени; ударение; интонация
|
-Морфемен състав на думата:
морфеми (корен,представка,настав-
к
МОРФОЛОГИЯ
а,окончание.определителен член)
-Класове думи (съществителни,
прилагателни и др.)
-Изменение на думите по форма
(лице,число,род,време и др.)
-Образуване на думите
|
-
СИНТАКСИС
Строеж на изречението:
Изречение (видове),части на изрече-
нието
|
-Лексикално значение на думата
-
ЛЕКСИКОЛОГИЯ
Видове думи според лексикално-
то значение и звуковия им състав
(синоними,омоними и др,)
-Речников състав на езика
|
|
Стилистика
|
Употреба
на
езиковите
единици
според
целта и
сферата на
общуване
Стилове:
разговорен
научен
официално-
делови
публицистичен
художествен
|
2.ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ И БУКВИ
1.
2.
3.
4.
|
Звукове (а),(ъ),(о),(у),(е),(и) ─ 6
Букви а, ъ, о, у, е, и, ,ю ,я ─ 8
Широки (а) (о) (е) │
гласни │предни
Тесни (ъ) (у) (и) │
гласни
задни
|
(а)-а (брат) ─ брат
я (т’ало) ─ тяло
(ъ)-ъ (път) ─ път
а (четъ) ─ чета
я (сед’ъ) ─ седя
(у)-у (тук) ─ тук
ю (л’убим) ─ любим
ю (у) (т’улен) ─ тюлен
(йу) (съйус) ─ съюз
(йутийа) ─ ютия
|
1.
2.
|
Звукове
Букви
|
(б) (в) (г) (д) (ж) (з) (й) (к) (л) (м) (н) (п) (р) (с) (т) (ф) (х) (ц) (ч) (ш) (дж) (дз)
б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, __ __
|
─22
─21
|
|
.
|
*Буквата ь не означава звук, а мекост на съгласна пред о шофьор (шо-
ф’ор), гьон (г’он)
*Звукове (дж) и (дз) нямат свои букви, а се отбелязват с буквосъчета-
нията дж, дз, които при пренасяне не се разделят : бетонджия –
бе-тонджия, бетон-джия
|
|
3.
4.
5.
|
Беззвучни
съгласни
Звучни
съгласни
Сонорни
|
(п) (ф) (к) (т) (щ) (с) (ч) (ц) (х) ─ ─ ─ ─ ─
(б) (в) (г) (д) (ж) (з) (дж) (дз) ─ ─ ─ ─ ─ ─
─ ─ ─ ─ ─ ─ ─ ─ ─ ─ ─ (р) (л) (м) (н) (й)
*беззвучни ─ само шум ; звучни ─ шум и глас (повече шум)
сонорни ─ глас и шум (повече глас)
|
─19
─18
─5
|
6.
7.
|
Твърди
съгласни
Меки
съгласни
|
/ б в г д з к л м н п р с т ф х ц дз ж ч ш дж ─ /
/ б’ в’ г’ д’ з’ к’ л’ м’ н’ п’ р’ с’ т’ ф’ х’ ц’ дз’ .................. й /
|
─21
─18
|
8.
|
|
В българския език има 45 основни звука (гласни и съгласни фонеми),
които се бележат с 30 букви.
6 гласни звука
39 съгласни звука (21 твърди звучни и беззвучни
и 18 меки, твърди и беззвучни съгласни)
|
| 3.СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
4.ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ
1.
2.
3.
4.
5.
|
Редукция (сближаване по изго-
вор) на неударените гласни
Променливо я
Изключения: дело, зрелост-
ник, просвета, местност, отдел
и др.
Подвижно ъ (ър, ъл-ръ, лъ)
Изключения: бърз и бръз,
стрък и стърк, щърк, повърх-
ност, мъртъв и др.
Непостоянно ъ
Обеззвучаване на звучните
Съгласни в края на думата
|
картйна /къртина/ , мéтър
/мéтар/
горá /гура/ , ухó /охó/
зелéно /зилену/ , пипéр /пéпер/
изречение /изричение/
смях, засмяха се, смехът,
смешка, присмех, присмехул-
ник
връх, върха, връхче
мълча, млъкна, млък, мълчание,
недомлъвка
добър, добра, добри, добрина
мокър, мокри
Александър, Александра
лов /лоф/ , хляб /хл’ап/ ,
праг /прак/ , съюз /съйус/
|
6.
|
Уподобяване (изравняване по
Звучност) на съгласните
а) обеззвучаване на звучни съг-
ласни пред беззвучни;
б) озвучаване на беззвучна съг-
ласна пред звучна
|
връзка /връска/ ─ връзвам
наследство /наслетство/ ─
наследя, бележка /белешка/,
сграда /зграда/ ─ съградя,
сборник /зборник/ ─ събера,
сватба /свадба/ ─ сватове
|
7.
8.
|
Удвояване на съгласни:
─ нн
нен
*но обикновен ─ обикновено
─ тт
─ зз
Струпване на съгласни
а) в края на думата
б) в средата на думата
|
есенен ─ есенна, есенни
военен ─ военна, военни
племенен ─ племенна, племенни,
племенница
там ─ оттам, пролет ─ про-
летта, хубост ─ хубостта
звездно ─ беззвездно
звучно ─ беззвучно
смисъл ─ безсмислен /бессмис-
лен/
храст ─ храсти, храсталак
скорост ─ скорости
мост ─ моста
местност ─ място
радостни ─ радости
възрастни ─ възрасти
чувство
|
5.СТИЛОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Стил
|
Сфера на общуване
|
Цел на общуване и харак-
тер на информацията
|
Разговорен
|
Битова : в семейството,
в приятелски кръг, меж-
ду близки и познати, в
трудовия колектив, на
улицата и т.н.
|
Споделяне на мисли,
чувства ─ за всичко, кое-
то интересува и вълнува
човека във всекидневно-
то общуване в неофи-
циална обстановка.
|
Научен
|
Научна : в училище, във
висшите учебни заведе-
ния, в научните институ-
ти, на научни съвещания,
дискусии и пр.
|
Да се съобщят и обяснят
научни знания : за пред-
мети, явления, съби-
тия ─ за особености, за-
кономерности в приро-
дата и обществения жи-
вот ─ в официална об-
становка
|
Официално-
делови
|
Официално-делова : в
канцеларски и законода-
телни документи (заявле-
ние, молба, квитанция,
наредба, закон и пр.)
|
Съобщения, инструкции
за решаване на делови
въпроси, свързани със спазване на обществе-
ния, правовия и държа-
вен ред, закони.
|
Публицистичен
|
Обществено-полити-
ческа : вестници, списа-
ния, радио, телевизия,
политически събрания и
пр.
|
Да се окаже въздействие
чрез информация за
всички области на об-
ществения живот : поли-
тически, трудов, култу-
рен и пр. ─ официална
обстановка.
|
Художествен
|
Естетическа сфера :
художествена литерату-
ра, изобразително из-
куство, музика
|
За въздействие върху
ума, чувствата и въобра-
жението.
|
Вид
|
І ─ по състав
|
Прости
|
І
а, и, или, но, обаче, ни, нито; да, че, ако, като, сякаш
и др.
ала, ама, ами, та, па, че (= и), пък (= и) ─ в разг. реч
|
Сложни
|
без да, за да, и да, ако да, ако и да, преди да, че да,
сякаш да, стига да; а пък, ако пък, но пък, или пък,
нито пък; а като, тъй като, след като; също и, така
също; само ако; само че, сякаш че, макар че, въпреки
че, в случай че, така че, при положение че, при усло-
вие че; ето защо, и така, и тъй, така че, поради това
|
Съюзни думи
|
Местоимения: кой (коя, -е, -и), кого, що, чий..., ка-
къв...─ въпросителни,
който..., чийто..., какъвто..., ─ отно-
сителни
Наречия: къде (где), накъде... кога, как, защо,
за какво и др.
където (гдето), когато, както, защо-
то и др.
тогава, затова, следователно и др.
Частици: ли, нали, дали и др.
|
Повторителни
|
ии, илиили, лиили, нини, нитонито, ни
нито, далиили и др.
туту, хемхем, яя, коекое, нестига, чено и
─в разг. реч
|
Съчинителни
|
ІІ по значение
Съединителни: и, па, та, че-и, също, така също, ни-
тонито, ии, икакто и и др.
Съотносителни: или, илиили, лиили, далиили,
(разделителни) хемхем, яя и др.
| 6.СЪЮЗИ
|
противополож- но, обаче, а, ала, ама, ами, пък, не ни: самоно и, не стига чено и, само
че, стига само да и др.
заключителни: ето защо, и така, и тъй,така че, тъй
че,поради това, следователно, зато-
ва, тогава и др.
|
Подчинителни
|
определителни: който, какъвто, чийто, (с което,за-
ради което) и др.
допълнителни: че, да, кой (кого), какъв, що, чий,
как, защо, колко, дали, даже
обстоятелствени: където, откъдето, когато, както,ка-
то, сякаш и др.
|
7.ПРЕДЛОЗИ
Прости
|
без, в (във), въз (разг. реч), до, за, зад, из, към, на,
над, низ (разг. реч)
по, под, пред, през, при, с (със), след, сред, у, чрез
|
Сложни
|
вместо, всред, въпреки, заради, поради, между, край,
покрай, около, освен, отсам, оттатък, според, свръх
|
Предложни
изрази
(словосъчета-
ния)
─ характерни
за научния,
официално-
деловия и
публицистичния
стил
|
в изпълнение на, вследствие на, в противоположност
на, в течение на, в присъствието на, благодарение на,
въз основа на, за сметка на, по повод на, подобно на,
по отношение на, с изключение на, предвид на, по
силата на, с оглед на, с оглед към, в зависимост от,
за разлика от, независимо от ; във връзка с, в сравне-
ние с, съгласно с, съобразно с ; по случай.
(Забележка: Неправилно е да се изпускат заключителните прости
предлози (подчертаните)
|
8.ЧАСТИЦИ
Вид
|
Примери
|
I. За образуване на нови думи и граматически форми
|
1.Словообразуващи
служат за
образуване на
сложни по строеж
думи.
|
кой-годе, какъв-годе, еди-кой, еди-какъв (не-
опред. мест.)
еди-къде, еди-кога, еди-колко (неопред. наре-
чия)
току-що, едва-що, тъкмо-що (сложни наречия
за време)
кой не, какъв не (=всеки, всякакъв) (обобщ.
мест.)
къде не, кога не, как не (обобщ. наречия)
някой си, някакъв си... (сложни неопред.
мест. пренебрежение)
някъде си, някога си, няколко си (неопред. на-
речия)
|
2.Формообразуващи
за образуване на
грамат. форми.
|
по- и най- (за сравнителна и превъзходна сте-
пен на прилагателни и на наречия)
по-добър, най-добър, но: пò юнак, нàй се
страхувам
ще (за бъдеще време): ще работя
няма (отрицат. форма за бъдеще време)
няма да ходя
да, нека, нека да, недей (за сложни форми на
повел. наклонение): да пребъде, нека расте,
недей говори
се за образуване на възвратни глаголни
форми (мия се, обичаме се); форми за страда-
телен залог (Заводът се строеше.); на безлич-
ни глаголи (святка се).
|
II. Частици, внасящи допълнителни оттенъци
в значението на думи и изречения
|
1.Показателни
|
ето, ей, хе, хей (Ето го, Ей го, Хе го, Хей го)
|
2.Въпросителни
|
ли, нали, нима, мигър, е, а (Ще пишеш, а? Е?
Казвай новини.)
|
3.Утвърдителни
|
да, а-а, я (Ще дойде, (я, аха, ами, зер)
|
4.Отрицателни
|
не, съвсем не, ни, нито (ни стотинка, нито
грам)
|
5.Подбудителни
|
хайде, нека, нека да (нека отиде, нека да сед-
не)
|
6.За обръщение и
подбуда (усилващи)
|
бе, бре, брей, бей, ма, мари, ей, хей, моме
(Ела, бе; Иване бе, ела; Кажи, мари Иванице)
|
7.Усилващи
|
а, ами, де, пък, ха, чак, даже и, дори и ( А
кажи; Де кажи; Ами кажи; Ще кажеш, да-
же и хоро ще играеш )
|
8.За израз на желание
|
дано, нека, нека да ( Нека да е живо и здраво )
|
9.За колебание,
несигурност
|
май, едва ли, надали, уж, божем, белки (м)
|
10.Емоционално-
изразителни: удив-
ление, закана, гняв,
възхищение
|
а, а-а, ами, ха, ми, си, ти, море, леле, брей
( Ще ме лъжеш, а! А-а, не си намерил стадо
без овчар. Брей, опък човек. Брей, хитрец. Та-
кива ми ти работи.)
|
Части
На
изречението
|
Поясняват
|
Въпроси, на които отговарят
|
Подчертават се
|
Примери
|
Главни части
|
Подлог
|
─
|
Кой?
Кои?
|
|
Аз сам строител.
Балканът, Стран-
джа и Пирин ще
греят нам до гроб
зарица.
Млади и стари ис-
кат мир.
|
Сказуемо
|
Подлога
|
Какво пра-
ви?
Какво на-
прави?
Какви са?
|
══════
|
Трудът съзижда.
Добротата, трудо-
любието и чест-
ността са ценни ка-
чества.
|
Сподели с приятели: |