Български език за 7 клас Таблици за справка науки за езика

1.
2.

3.
4.

Звукове (а),(ъ),(о),(у),(е),(и) ─ 6

Широки (а) (о) (е) ‌ │

гласни │предни

Тесни (ъ) (у) (и) │

гласни ‌‌

задни

1.

2.

Звукове

(б) (в) (г) (д) (ж) (з) (й) (к) (л) (м) (н) (п) (р) (с) (т) (ф) (х) (ц) (ч) (ш) (дж) (дз)

б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, __ __

─22

.

ф’ор), гьон (г’он)

*Звукове (дж) и (дз) нямат свои букви, а се отбелязват с буквосъчета-

нията дж, дз, които при пренасяне не се разделят : бетонджия –

бе-тонджия, бетон-джия

съгласни

съгласни

*беззвучни ─ само шум ; звучни ─ шум и глас (повече шум)

сонорни ─ глас и шум (повече глас)

6.
7.

Твърди

Меки

/ б в г д з к л м н п р с т ф х ц дз ж ч ш дж ─ /

─21
─18

8.

В българския език има 45 основни звука (гласни и съгласни фонеми),

които се бележат с 30 букви.

6 гласни звука

39 съгласни звука (21 твърди звучни и беззвучни

и 18 меки, твърди и беззвучни съгласни)

1.

2.

4.
5.

Редукция (сближаване по изго-

вор) на неударените гласни

Променливо я

ник, просвета, местност, отдел

и др.

Подвижно ъ (ър, ъл-ръ, лъ)

стрък и стърк, щърк, повърх-

ност, мъртъв и др.

Непостоянно ъ

Съгласни в края на думата

6.

Уподобяване (изравняване по

Звучност) на съгласните

а) обеззвучаване на звучни съг-

ласни пред беззвучни;

б) озвучаване на беззвучна съг-

ласна пред звучна

7.

8.

Удвояване на съгласни:

─ нн

нен

─ тт

Струпване на съгласни

Битова : в семейството,

в приятелски кръг, меж-

ду близки и познати, в

трудовия колектив, на

улицата и т.н.

Споделяне на мисли,

чувства ─ за всичко, кое-

то интересува и вълнува

човека във всекидневно-

то общуване в неофи-

циална обстановка.

Научна : в училище, във

висшите учебни заведе-

ния, в научните институ-

ти, на научни съвещания,

дискусии и пр.

Да се съобщят и обяснят

научни знания : за пред-

мети, явления, съби-

тия ─ за особености, за-

кономерности в приро-

дата и обществения жи-

вот ─ в официална об-

становка

Официално-делова : в

канцеларски и законода-

телни документи (заявле-

ние, молба, квитанция,

наредба, закон и пр.)

Съобщения, инструкции

за решаване на делови

въпроси, свързани със спазване на обществе-

ния, правовия и държа-

вен ред, закони.

Обществено-полити-

ческа : вестници, списа-

ния, радио, телевизия,

политически събрания и

пр.

Да се окаже въздействие

чрез информация за

всички области на об-

ществения живот : поли-

тически, трудов, култу-

рен и пр. ─ официална

обстановка.

Естетическа сфера :

художествена литерату-

ра, изобразително из-

куство, музика

За въздействие върху

ума, чувствата и въобра-

жението.

І ─ по състав

І

а, и, или, но, обаче, ни, нито; да, че, ако, като, сякаш

ала, ама, ами, та, па, че (= и), пък (= и) ─ в разг. реч

без да, за да, и да, ако да, ако и да, преди да, че да,

сякаш да, стига да; а пък, ако пък, но пък, или пък,

нито пък; а като, тъй като, след като; също и, така

също; само ако; само че, сякаш че, макар че, въпреки

че, в случай че, така че, при положение че, при усло-

вие че; ето защо, и така, и тъй, така че, поради това

Местоимения: кой (коя, -е, -и), кого, що, чий..., ка-

къв...─ въпросителни,

който..., чийто..., какъвто..., ─ отно-

сителни

Наречия: къде (где), накъде... кога, как, защо,

където (гдето), когато, както, защо-

то и др.

тогава, затова, следователно и др.

ии, илиили, лиили, нини, нитонито, ни

нито, далиили и др.

туту, хемхем, яя, коекое, нестига, чено и

─в разг. реч

ІІ  по значение

тонито, ии, икакто и и др.

Съотносителни: или, илиили, лиили, далиили,

(разделителни) хемхем, яя и др.

противополож- но, обаче, а, ала, ама, ами, пък, не ни: самоно и, не стига чено и, само

че, стига само да и др.

заключителни: ето защо, и така, и тъй,така че, тъй

че,поради това, следователно, зато-

ва, тогава и др.

определителни: който, какъвто, чийто, (с което,за-

ради което) и др.

допълнителни: че, да, кой (кого), какъв, що, чий,

как, защо, колко, дали, даже

обстоятелствени: където, откъдето, когато, както,ка-

то, сякаш и др.

без, в (във), въз (разг. реч), до, за, зад, из, към, на,

над, низ (разг. реч)

по, под, пред, през, при, с (със), след, сред, у, чрез

вместо, всред, въпреки, заради, поради, между, край,

покрай, около, освен, отсам, оттатък, според, свръх

(словосъчета-

ния)

─ характерни

официално-

деловия и

публицистичния

стил

в изпълнение на, вследствие на, в противоположност

въз основа на, за сметка на, по повод на, подобно на,

по отношение на, с изключение на, предвид на, по

силата на, с оглед на, с оглед към, в зависимост от,

за разлика от, независимо от ; във връзка с, в сравне-

ние с, съгласно с, съобразно с ; по случай.

предлози (подчертаните)

служат за

образуване на

сложни по строеж

думи.

кой-годе, какъв-годе, еди-кой, еди-какъв (не-

опред. мест.)

еди-къде, еди-кога, еди-колко (неопред. наре-

чия)

за време)

кой не, какъв не (=всеки, всякакъв) (обобщ.

мест.)

някой си, някакъв си... (сложни неопред.

мест.  пренебрежение)

някъде си, някога си, няколко си (неопред. на-

речия)

за образуване на

грамат. форми.

пен на прилагателни и на наречия)

по-добър, най-добър, но: пò юнак, нàй се

страхувам

повел. наклонение): да пребъде, нека расте,

форми (мия се, обичаме се); форми за страда-

телен залог (Заводът се строеше.); на безлич-

ни глаголи (святка се).

─



Аз сам строител.

Балканът, Стран-

джа и Пирин ще

греят нам до гроб

зарица.

Млади и стари ис-

Подлога

══════

Трудът съзижда.

Добротата, трудо-

любието и чест-

ността са ценни ка-

чества.