Ботевградско безумие

Кметът на Ботевград Георги Георгиев взе да прекалява. Хората говорят, че се бил олял, ама поне аз като го срещна, дрехите му са все чистички. Затова не мога да твърдя, че се е олял. Не знам и дали е крал, както твърдят повечето ботевградчани, обаче знам, че се мисли за цар на Ботевград. То нема лошо човек да има добро мнение за себе си. Лошото е, когато не осъзнава какво мисли и какво прави. Не бих си правил труд да анализирам дейността на една дребна временна фигурка като сегашния ботевградски кмет. Ситуацията в ботевградския район обаче заслужава по-сериозно отношение. И то не защото градът е толкова специален, а защото ситуацията в този град в много отношение е огледало за ситуацията в бившата ни държава. Все пак изследването ми е предназначено за читатели от цялата страна, а и за такива, живеещи извън нея. Да знаят какво ще заварят тук, ако в пристъп на умопомрачение решат да се върнат. Да почнем с много специалния празник на Ботевград.

След една или друга приказка по адрес на дядо полковник Максим изригва истински вулкан на негодувание. Някой си, о, ужас! Си позволява, Господи помилуй! Да критикува Светото Православие, алилуя! Само че дали в бивша православна бивша България е останало нещо православно? Лично аз много се съмнявам.

По въпроса може да се напише многотомно изследване. Вместо това, ще дам два примера от моя бивш български град.

Дадох ви два примера. Само два. В архива си имам още, от разни градове. Как върху вратата на някаква градска църква стоял надпис, според който за всяко опело на починал ще се плаща по десет стотинки допълнително за всеки опечален. Вероятно за тази цел към църквата е открита щатна бройка за църковен бройкаджия. Не съм видял с очите си – не знам дали да вярвам. Ама от друга страна няма как да не повярвам, като гледам как бившето Свето Православие се е превърнало в светено Парославие. Пуснах част от този текст в Интернет сайта на Движение „Воини на Тангра” и ето един отзив: „В нашия град имахме поп-евреин, Йоан Леви се казваше. Смърди на мърша и хората успяха да го изгонят. Сега щели да слагат друг за поп.” Та нека не си кривим душата, за състояние на Църквата вината е в Светия Синод. Кметът само поощрява беззаконията. Порнография някаква…

Като казах за порнографията, та се сетих, че световните порносайтове са пълни с реклами от Ботевград. Предварително заявявам, че вкъщи нямам Интернет, и че каквото трябва да знам, ми го носят на дискове. Но е достатъчно да се поровите из Мрежата, и няма как да не попаднете на продукт от ботевградската порно индустрия. Ето две такава картинки. Само не се преструвайте, че нищо не знаете. Ако не сте знаели, сега знаете. Ботевградските управници не се свенят да печелят и от това:





Това е при мен, тук, в Ботевград. А при вас как е?

***

Забравих още нещо за големия ботевградски празник. Така си върви не от вчера и не от днес. Сградата на кметството в Ботевград, например е построена върху старото градско гробище на Орхание, както някога се наричал тоя град. В пълно съгласие със Светите Паро-славни традиции. Разказвали са ми как при изкопните работи за строежа непрекъснато излизали разни кости, ама на другарите строители им било все едно и работата продължила. Сигурно затова в тоя град белите хора все повече се топят, мургавите все повече се множат и градът все повече заприличва на гробище. От своя страна градското гробище така усилено се пълни, че в най-скоро време май ще стигне до центъра. Ама кой го е грижа? България, и тя все повече заприличва на гробище за белите хора, за бившите господари на бивша България. А онези черните, с черните души все повече се множат. И какво от това? На другарите и на техните другари продължава да не им пука. На аркадашларите също.

Съвсем различен е въпросът с двете църкви. Пак повтарям: едната църква отговаря за погребенията и панихидите, другата – за радостните събития. Според близки до кмета среди, примерът е взет от правителството на тройната измама. Нали знаете, то отговаря само за успехите. За батаците и золумите отговаряме ние с вас. Впрочем кметът щял да напуска кметското място, поне така чух. Щял да става дупедат. Извинете, исках да кажа депутат. От Атака или от ГЕРБ, все още се колебаел. И от двете партии му предлагали оферти, човекът изглежда не може да прецени коя е по-изгодна. Доколкото го познавам, него идеите и идеологиите не го интересуват. Единствено важна е пряката материална полза. Амбициите му обаче не свършват дотук. Ако не знаете, да ви кажа. В центъра на Ботевград освен гробище, има и шадраван. Всъщност има два шадравана, единият от които е построен със специална цел. И тъй като плевенските шадравани вече достатъчно са опикани, сега нашият кмет, родом от циганизираното село Новачене се готви да оглави Министерството. Кое – вие се сещате. Ако не се сещате, ще се сетите, когато някой се изпикае в построения специално за тази цел втори градски шадраван. Много подозирам, че този „някой” може да се окаже кмета.

Защо наричам село Новачене „циганизирано”? Ще ви разкажа. През 60-те години на ХХ век родителите ми бяха учители в едно друго село – Липница. Събота и неделя си ходехме до Гурково, родното село на баща ми, където до ден-днешен не живее нито един циганин. По пътя минавахме през Новачене. Тогава, в онези години там имаше една-единствена циганска къща. Вярно, голяма сграда, май преди 1944 година е била училище. Преди това и в Новачене нямало цигани, ама народната власт на др. Тодор Живков решила да ги засели. Това беше преди 40 години. Сега ако отидете в селото, уверявам ви, че българин из центъра рядко ще срещнете. Само за 40 години циганите унищожиха българското село Новачене, а днес с помощта на ботевградския кмет, българин от Новачене, го доунищожават. С това си поведение Георги Георгиев тръгва срещу своите съселяни, а значи – и срещу своя род. Ето защо аз вярвам, че Възмездието неизбежно ще го застигне.

В момента господинът, бивш другар строи паметници на холокоста и усилено циганизира Ботевградска община. Не вярвате ли за холокоста и неговия паметник? И аз не вярвах, ама накрая повярвах. Още щом чух за него и веднага написах позив, който разлепих, а също занесох на ръка в кметството и в полицията. Резултат, естествено нямаше. Ето неговия текст:

ЗА ЛЪЖАТА И ЗА ОМРАЗАТА



Това се случи с един подобен паметник на Омразата.
В Ботевград ще откриват паметник на лъжата, наречена „Холокост”. Паметникът, естествено ще бъде издигнат в циганската махала. Щял да присъства криминалният престъпник Цветелин Кънчев, наричан още дон Цици. И кметът на Ботевград, родом от циганизираното село Новачене. Трябва да видим още кой ще присъства, за да знаем утре кого да наказваме. А че ще има наказание – ще има. Издига се паметник на омразата, а омразата винаги е взаимна. Имало ли е в Ботевградския район нещо като холокост? Ще поясня, думата „холокост” е старогръцка и означава „жертвоприношение чрез всеизгаряне”. За разлика от нашите български жертвоприношения, когато колим прасе за Коледа или агне за Гергьовден, разни народи и религии имат обичаи, при които месото на жертвеното животно се изгаря изцяло, а не се изяжда. В по-ново време думата се използва за случай, при който човек или група хора са избити и изгорени заради техния расов и етнически произход или пък заради религиозната им принадлежност. Използват я най-вече евреите, които твърдят, че някой ги бил преследвал по време на Втората световна война. Напоследък почнаха да я използват и циганите. За какъв по дяволите холокост можем да говорим в Ботевградския край? Вече никой официално не си спомня, но са останали човеци, които знаят. Преди Освобождението между Ботевград, тогавашно Орхание и село Литаково съществувало черкезко-циганско село. Не знам как се е наричало, не знам и точно къде се е намирало. Селото вече не съществува. След като войските на генерал Гурко освободили района, местните жители се събрали и изравнили черкезко-циганското село със земята. Заедно с черкезите и циганите, имали неблагоразумието да останат там. Сигурно е имало защо. Стари хора разправяха, че местните жители били пропищели от набезите на черкези и цигани. И когато се усетили свободни, решили да ги понакажат. После десетилетия наред никакъв циганин не е смеел да се засели в Ботевградския край, докато не дошли комунистите на власт и не почнали да ги заселват.

Сега България отново е под робство. Отново цигани и нови черкези вилнеят над българите. Отново ние, българите пропищяхме от набезите им. А те стават все по-нагли. Почнаха да издигат паметници на черкезко-циганските мародери, получили заслужено възмездие след Освобождението. Искам да предупредя циганите и техните слуги: иде ново Освобождение. Да не се случи така, че никой след години да не помни къде се е намирала циганската махала в Ботевград?

***


Ето на кого издига паметници кметът на Ботевград
Със засилено полицейско и криминално присъствие паметникът бил открит. С пламенни речи и затрогващи разкази как отвратителните българи постоянно нападат и обират трудолюбивото ромско население от цигански произход. А дон Цици поискал специална охрана за горкото коренно циганско население, подложено на постоянен терор от пришълците – българи. Поне така ми разказаха присъстващи. Просълзен, кметът с ръка на сърцето обещал, че холокостът никога вече няма да се повтори. И тъй като в тоя район е извършен само един холокост, значи за него става дума. Пояснявам още веднъж. След Освобождението местните жители опожарили черкезко-циганското село, жителите на което безчинствали над беззащитната рая. Та кметът построил паметник на черкезите, избивали българи. С надеждата, че от терористичната партия ДПС и от наркопартията „Евророма” ще погледнат благосклонно на него. С надеждата, че и от „Шалом” ще го одобрят. Според моите наблюдения, кметът търси одобрението на всички с изключение на българите – жители на Ботевградска община.

Политиката му е насочена също в защита на циганите и против българите. С неговото активно съдействие циганите се замогват. Не им се търси отговорност за организирания терор срещу българи. Не се проверяват сигналите за оръжейни складове в циганската част на града. Нито за контрола над проституцията и наркотрафика. С тока и водата е същото като в Столипиново – заради тях плаща българското население. А доколкото наблюдавам, за убийства също не им се търси отговорност. За тях винаги се намира работа, а някои предприятия са задължени да приемат цигани и българи в съотношение едно към едно. Неграмотни цигани биват приемани на работа в Общината и кметството, където те са предпочитани пред българи с висше образование. В Ботевград безработни са само онези цигани, които упорито отказват да работят. Което не може да се каже за българите. Те все повече обедняват, от тях се изсмуква и последната капка кръв, за да бъде прелята на циганите. И на закрилящите ги комунистически мутри, естествено. Доказателствата са пред очите на всички. По улиците все по-често се срещат добре облечени и охранени цигани със самодоволни физиономии и агресивно поведение. И все повече българи с измъчени лица, облечени със старите си дрешки. Всичко това щеше да бъде много по-трудно без намесата на Георги Георгиев. И без създадената от него обстановка на серопозитивна, антибългарска дискриминация.

Следващата му стъпка вероятно ще бъде да се обреже, та да се подготви за поредния си подвиг. С тайната мисъл, че щом опикае ботевградския шадраван, ще му дадат да опикава и циганизира цялата държава. Сега ясна ли ви е схемата? Почва се с извращения на религията, после идват онези от „холокоста”, минава се през циганизацията и представлението завършва в шадравана. Само не ми е ясно евреите как ще ходят на поклонение пред този техен паметник. Циганите ще вземат да ги помислят за българи, ще ги пребият от бой, ще ги ограбят и ще стане весело. Защото някак не върви евреи да обвиняват цигани в расизъм и антисемитизъм, нали така. При подобни случаи на кмета май ще му се налага да осигурява специална охрана. Лошото е, че парите за охраната ще идват от общинския бюджет и ситуацията се превръща в патова. Да не излезе, че Георги Георгиев си е сложил не таралеж, ами цяла ферма за таралежи в гащите. Горкият кмет, горкият Георгиев…

Кметът Георгиев по всяка вероятност ще подмине написаното от мен. Неговото внимание не ме интересува. По-важно е, че каквото напиша, то остава за Историята, а тя не прощава. По-важно е, че според Движение „Воини на Тангра” този човек е недостоен повече да бъде кмет на Ботевград, което значи, че той скоро ще се раздели с поста си. Не ви ли се вярва? Миналата година и генерал Иван Чобанов не вярваше, а му се наложи да замине посланик в Зимбабве. Само където не му хареса как го уважават негрите и се върна скоропостижно в България. Поуката е, че не той се справи с нас, а ние се справихме с него. Справихме се с Директора на НСС, днешна ДАНС, та с един провинциален кмет ли няма да се справим?

„11. Когато нашите предци лежат не погребани, а просто зарити!

***

През юни 2006 година срещу моето жилище бе извършен политически мотивиран терористичен акт. Кметът не само не взе отношение, не само позорно избяга, но и забрани на своите подчинени да вземат отношение. Вместо това негови емисари се опитаха да ми внушат, че палежът е организиран от ДПС. Никой не може да ме заподозре в симпатии към ДПС, но тоя път догановата организация не бе намесена. Следите водеха в съвсем друга посока. Аз от своя страна почнах да се питам какви мотиви ръководеха Георгиев, та постъпи по тоя идиотски начин.

Всъщност много преди да си позволя критични думи срещу Георгиев, той си позволи такива срещу мен. Само че докато аз го правя открито, той по стар навик действа по комсомолски, тоест мръснишки. В архива си намерих ето това, прочетете го, ако не сте го чели:

ТАКА СЕ ПИШАТ ПОЗИВИ

В края на април т. г. из Ботевград бяха разпръснати позиви. Огромно количество позиви. В позивите се атакуваха кмета и областния управител на Софийска област. Отправяха се апели към уважаемия г-н Премиер да вземе мерки. Още на другия ден в кабинета на кмета се състояло спешно съвещание. Според началника на РПУ Ботевград полк. Иван Петров, позивите са дело на Ангел Грънчаров, който бил разпространявал позиви още през 1978 и през 1998 година. Вече била издадена заповед за ареста на Грънчаров, било получено прокурорско разрешение за обиск в дома му и решаването на проблема било въпрос на съвсем кратко време. В същия дух бе и статията в местния “Ботевградски вести”. Дотук с голите факти. Следват малко размишления.

Ако полковник Петров имаше поне малко ум главата си, щеше да разсъди, че не е възможно Ангел Грънчаров да се обърне с какъвто и да било апел към премиера, освен ако не е апел да се обеси. На кмета му е простено, той не е ченге, а обикновен комсомолец, но как г-н палковникът можа да повярва, че един националист ще се подпише с псевдонима “Коба”, който всъщност е нелегалният псевдоним на Йосиф Юдашвили, наречен също Сталин? И откъде Ангел Грънчаров ще вземе пари за отпечатването на десетките хиляди листовки, залели града? Съвсем отделен е въпросът какво престъпно има в една листовка, та ако ще да е насочена не срещу кмета, ами срещу президента на Републиката? Къде е проблемът и има ли изобщо проблем? Подобни въпроси никой не се сети да зададе.

За разлика от градските първенци с дребни душици, аз много обичам да задавам въпроси. И ще почна с последния – за парите. Коя достатъчно богата личност притежава средства за подобна акция? Като тази същата личност трябва да е и достатъчно мотивирана. Първият, който ми идва на ум е Павлин Марков, местен бизнесмен, чиито фирми понесоха немалко подли удари от страна на кмета. Но няма как да е Павлин. Той е собственик на местния вестник “Шанс – Ботевград”, пък погрешната следа за позивите бе подхвърлена от конкурентния “Ботевградски вести”. Множество косвени данни също потвърждаваха невинността на Павлин Марков. Значи трябва да търсим някой, който освен да е богат и да е мотивиран, е свързан и с “Вести”-те. Дали пък не е верен слухът, че главната редакторка на “Ботевградски вести” Димитрина Стамболова е в близки отношения с бившия полицейски шеф полк. Михаил Михайлов, когото кметът Георгиев отстрани от поста му заради връзки с престъпния свят? Ако прибавим неадекватното поведение на полковник Петров, с голяма доза увереност можем да твърдим, че е вярно.

И така – да обобщим. Един отмъстителен полицай бива уволнен. Той решава да си отмъсти като съчини нещо бездарно и неграмотно срещу оня, който го е уволнил. И после като истински подлец и страхливец използва своя позната за създаването на фалшива следа, водеща към невинен човек. Използва и свой колега, също толкова безпринципен като него да потвърди истинността на следата. За изкупителна жертва както си му е редът бива набелязан един стар противник на комунистическата власт, лежал по затворите заради същите тези тъпи, неграмотни и злобни ченгета.

Хубавото е, че номерът им не мина. Не че в България има демокрация, не че нещо се е променило в полицията и Държавна сигурност – извинявайте, исках да кажа в НСС. Не че старите кретени са поумнели. Номерът не мина, защото за разлика от предишните случаи, този път кметът на Ботевград бе заинтересован да научи кой наистина е писал и разпространил позивите. Много рядък случай, кметът се заинтересувал от истината безплатно. Сигурно защото бил лично засегнат, но поискал да научи действително кой е писал. И когато стана ясно, че този някой просто няма как да е Ангел Грънчаров, заповедта за арест и разрешителното за обиск бяха прибрани. До по-добри времена.

Само че ако спра със своя анализ дотук, значи да се приравня към безмозъчната милиционерска дружинка. И в покорство да дочакам следващата гадна провокация. Защото инцидентът не е единствен. По време на неотдавнашното посещение на президента Първанов в Ботевград, Петров отделил цели шестима полицаи от скъпоценното си воинство със заповед да ме арестуват, ако ме забележат сред посрещачите. Само че мен подобни мероприятия не ме вълнуват, през този ден си стоях вкъщи и така избегнах ареста. Само че дали престъпната мания на полковника на всяка цена да се разправи с мен няма да даде нови плодове? Нека не забравяме, че полк. Петров е предложен да заеме сегашния си пост от един друг, ДС полковник, макар излязъл вече в пенсия. Пък нека някой да ми каже, че ДС не определя кадровата политика в днешната уж деполитизирана полиция. Старите политически рецидивисти няма така лесно да се откажат от своите намерения. Ето защо предпочетох да изнеса в Интернет текстовете на част от моите предишни позиви и когато разумните хора ги прочетат, сами да си направят изводи дали даден текст е съставен от мен или е евтина ченгеджийска провокация. Та тези разумни хора могат да намерят интересуващите ги текстове. Искрено се надявам, че даже полковник Петров ще нареди на някой свой грамотен подчинен да влезе в Интернет, да откопира въпросните позиви и да му ги прочете. На глас!

19 май 2005 година

Ако забелязвате, писано е преди три години. Възражения нямаше, нямаше дори опит да бъда опроверган, въпреки че занесох на ръка въпросния текст както в кметството, така и в полицията. Та има за какво да съм недоволен лично. Иначе не съм отмъстителен човек, лесно прощавам и забравям. Горните факти кротко си лежаха в архива ми, докато паметникът на черкезко-циганските мародери не ме предизвика да реагирам. А щом съм решил да реагирам, значи последствия ще има. Никога не пиша самоцелно, а за да напиша толкова дълъг текст по дадена тема, значи очаквам резултати. Кметът на Ботевград много прекали и ние тук трябва да предприемем нещо в наша защита. Но нима в ситуация, подобна на моята не се намират повечето от нас?

Нима цялата ни държава, цялата днешна наша и ненаша бивша държава не е построена върху костите на забравени български герои и мъченици? Нима не продължаваме върху костите на жертвите да издигаме чешми и паметници, в прослава на техните палачи? Нима избраните уж от нас управници не обърнаха гръб на своя народ и не се съюзиха с неговите убийци? И ако някой се опита да оневини кмета Георги Георгиев, то аз питам: кой и защо покровителства организирания цигански терор над българи в Ботевградска община? Кой – ясно е. Който има достатъчно власт да го направи. Защо – също е ясно. Нали сме пазарна икономика – всичко се купува и продава. Само че някак не ми харесва, когато един овластен селянин почне да продава моето, на семейството ми, на близките и на приятелите ми спокойствие и безопасност, за да си докара някой лев добавка към своята скромна заплата.

Не вярвам, а знам, че и във вашите градове е същото. Погледнете кой и как ни управлява и не питайте защо всеки вече пикае на бившата ни държава.

За жалост и аз самият имам малък грях за избирането на тоя ботевградски така наречен кмет. Всъщност греховете са два. За единия разказвам в биографичната си книга. По време на изборите през 2004 година неговите противници ми бяха поръчали листовка срещу него. Тъй като не ми платиха, аз занесох листовките в щаба на Георгиев, той ми плати и аз се съгласих да разкажа пред една от местните телевизии случая. Само че тоя грях е по-малък. Той е дреболия пред първия. С моя разказ или без него, Георгиев щеше да бъде избран за кмет. Хората го избраха не за друго, а защото като шеф на ВиК направи из града множество чешми с чиста планинска вода. Моят грях е, че без моя помощ едва ли щеше да му дойде тази идея.

През лятото на 1998 година работех в местния вестник „Шанс-Ботевград”. Един ден ме потърси Данчо Доганов, бивш директор на „Пластхим”, завода за тапети, вече покойник.. Разказа ми, че в планината над Ботевград, над местността „Зелин” имало полуготов водопровод за планинска вода. Те с бившия кмет Марин Вутов ходили да гледат какво е направено. Оставало още съвсем малко за довършване, но работите били занемарени. Предложи да ме заведе да видя.

Защо точно мен потърси, Данчо? Нали съм ти политически противник?

Защото ти ще го напишеш най-добре и после няма да се огънеш, ако опитат да те атакуват. Няма кой друг да свърши тая работа, разбери.

Горе-долу така стана. Имаше опити за натиск, но материалите излязоха в няколко последователни броеве на вестника. Виждате един от тях, подписан е с моето име, нали? Другите също бяха подписани, не обичам анонимността. Опитаха се да ме викат тук-там, но не се получи. Тогава шеф на ВиК беше друг. И май не му се занимаваше да достроява водопроводи.

После махнаха стария шеф и назначиха Георгиев. Не може да му се отрече добрия нюх към далаверите. Казват, че строителната фирма на жена му получавала по 20 хиляди за строежа на една чешма. Но важното е, че ги направи и сега цял град налива вода от тези чешми. Каква е била конкретната финансова изгода, не е толкова интересно. Интересното е, че на фона на предишните няколко бездействащи кметове, неговата кандидатура нямаше конкуренция. Заради множеството построени чешми. Значи мога с голяма доза увереност да твърдя, че имам отношение към избирането на Георги Георгиев за кмет на Ботевград. Вярно, водата е хубаво нещо, обаче от друга страна кметът почна да олива. Значи съм длъжен да предизвикам неговото отстраняване.

Кой друг, ако не аз – както би казал покойния вече Данчо Доганов.

А сега от частния случай да преминем към общото. Поговорихме за кмет, поговорихме за дупедати, нека поразсъждаваме тяхното поведение и над отношението им към нас, обикновените нормални хора.

***

Но нека не си кривя душата, понякога даже и те заговарят на български. И какво мислите, че ми казват? Ами казват ми „несъмнено, извън всякакво съмнение, няма съмнение…” и така нататък. Казват го, за да ме убедят, че нема начин да не им повервам. Да, бе, да! Немало начин за животно от рода „Хондрокефалис Вулгарис”, както ни наричали братята ромеи! Ще поясня. Сега на ромеите им казват византийци, да не ги бъркаме с циганите, които взеха да наричат кой знае защо „ромеи”. Айде стига с византийските номера, при нас не вървят! Те ще ми кажат на мене, че немало начин. Нема начин да нема начин! И най не вервам точно на онова, за което те най-много държат да повервам. За да ме разберете по-добре, искам да ви разкажа още една приказка. Така ще стане пределно ясно защо никакви византийски, ромейски и евроромейски номера не минават пред нас.

Някога, преди векове братята тибетци ни наричали „Народът на Тингри”. Своите собствени мъдреци пък наричали „хора на Тингри”. И докато спазвали Завета на Тингри, държавата им криво-ляво кретала. Имало я е, все пак. После обаче братята тибетци дали разни нещица на братята германци, без да знаят, че всъщност ги дават на хазарчета и юдейчета. Тези нещица направили големи поразии и дори съществува мнение, че бурното развитие на техниката през втората половина на ХХ век се дължи именно на тях. Освен нещицата, от Тибет за Берлин заминали няколкостотин отбрани бойци със специална мисия. Били положени огромни, гигантски усилия да въвлекат в играта и нас, Българите. Хубаво, ама номерът кой знае защо не минал. Минали обаче няколко годинки и в Тибет вече нямало тибетска държава. Сега пищят, ама късно е либе за китка. Много подозирам, че и други скоро ще се разпищят, ама и за тях ще е късно. Сред тези други ще са и нашите недоучени политичета, които обичат да използват чужди учени думички, без да съзнават истинското им значение. Те, горките много обичат да ми се правят на начетени и образовани, само че дали съзнават колко зле са всъщност?

А сега вече сериозно, минаваме към същността на въпроса. Макар ако се замислите, и предишното не беше чак толкова несериозно, колкото изглежда на пръв поглед.

Та защо седнах да пиша и да си вадя кьоравите очи с буквите? Ами задава се едно събитие. Наближава денят, в който на политиците ще им е нужно нашето доверие. Наближава денят, в който те ще поискат ние да им повярваме, че много са загрижени за нас и от мисли даже не могат да заспят. Май идат предсрочни избори, а преди избори политиците почват да се държат почти като хора. Гледам, тоест слушам, че почнали да разсъждават по една забранена до вчера тема. Те, нашите убийци заговориха същото, заради което през 1999 година искаха да ме съдят, че съм го писал и говорил, без някой да ме е упълномощавал, с други думи без да ми е наредил да го пиша и казвам. Политиците заговориха за геноцида над българската нация. Е, не всички, ама пак си е напредък. „Няма съмнение, този безусловно е един честен и смел политик!” – ще възкликне някой. И ще сбърка.

Да, срещу нас, Българите се води война не на живот, а на смърт. Да, нас се стремят да ни унищожат. Но как искаме да победим във войната или поне да я спрем, ако не знаем кой и защо я води? Нека тръгнем оттук. Заклевам се с ръка на сърцето, че аз, който съм противник на гласуването, ще отида и пръв ще гласувам за политика, осмелил се ясно и на висок глас да изрече тази истина. Кой, кога и защо реши да ни ликвидира като народ? Коя сила и в лицето на кои нейни представители? Поименно. Кога и къде бе взето решението и кога се пристъпи към неговото изпълнение? През 1990 година Богдан Янев, съратник на Илия Минев и мой добър приятел обичаше да казва: „От Ялта до Малта и Бог да ни е на помощ”. Дядо Богдан умря от рак на белите дробове на осми март 1993 година, в негова памет искам да поразсъждавам над думите му.

Какво се случи край бреговете на Малта в началото на декември 1989 година и има ли връзка събитието с последвалите събития у нас? Каква е ролята на американския ракетен крайцер „Белкнап”? Какви са причините за „приятелското” му посещение във варненското пристанище малко по-късно и какво бъдеще се планира за този все още български град? Кои лица и по какви причини ръководеха геноцида тук, в България? Дали само за пари или се намесваше и техния произход? Дали е случаен фактът, че други политици, с предполагаем български народностен произход задължително посещават гореспоменатия остров? Кои служби, институции и политически партии привеждаха и продължават да привеждат в действие изтреблението? Също поименно. Няма нужда да ни обясняват методите, ние си ги виждаме и без техните обяснения. Няма нужда да ми обясняват, че някой си бил пронизан евентуално може би от куршум, и че куршумът по всяка вероятност бил изстрелян от пушка или подобно огнестрелно оръжие. Аз искам да знам от кого е бил дръпнат спусъка и кой е изпратил стрелеца. Не можем да победим във война, в която представяме за огромен успех провала на един или друг дребен наемник, а не искаме да знаем откъде идват наемниците. Не отделните наемници са истинската заплаха, а ръката, която им плаща и ги праща. Нея трябва да отрежем. Всичко друго е шикалкавене на дребно. Мошеничество. Само да не си помислите за народа на Моше, имах предвид не народа, а единствено неговата извратена демонична религия.

***

Дотогава поне аз продължавам да се съмнявам. Продължавам да не им вярвам. А нима те заслужават друго?