Bulgaria dream area january 10,2003 alternative and ecotourism (panel session 11) 16h00
Изтегляне 145.47 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ангажименти спрямо клиентите
- Ангажимент на ниво фирма и спрямо персонала
- Ангажименти спрямо търговските партньори и местни доставчици
| BULGARIA DREAM AREA – January 10,2003
ALTERNATIVE and ECOTOURISM (PANEL SESSION 11) 16h00 Lubomir POPIORDANOV, BAAT How can ECOTOURISM BECOME AN EFFECTIVE TOOL FOR CONSERVATION AND SUSTAINABLE DEVELOPMENT “Екотуризмът – ефективен инструмент за съхранение на околната среда и устойчиво развитие” Господа организатори на тази Конференция, Уважаеми Дами и Господа,
Темата е необятна, а фактите говорят, че резултати са постижими, само ако се води отговорна политика на национално равнишще в полза на съхранение и инвестиции в околната среда, хората и техния устойчив поминък. Другото са декларации и свободни размишления, от които няма да се заличат пораженията върху природата на Доспатската гора или на гората в и около Парк Пирин, нито пък изпепеленото от умишлено предизвиканите пожари, нито загубената конкурентно способност на българското селско стопанство и състоянието на изоставеност на над 60% от обработваемата земя. А какво да кажем за природата на Черно море, чийто брегове усилено се бетонират, или неговия пеизаж. Всичко това – и в планините и на морето уж в името на местните хора и на създаването на работни места. Туризмът е безспорно отрасълът призован да осигури просперитет и бъдеще за България, но има и други и то устойчиви модели за неговото развитие. Защо не се вгледаме в поуките от развитието на туризма във Франция и Испания – двете водещи европейски дестинации. Воден от значението на тези въпроси, Светът прие в Рио през 1992 г една Харта на развитието. И ако между декларации и политика ножицата е все така голяма, радост предизвиква констатацията, че българското гражданско общество и бизнес са способни и на алтернативни и много по-градивни послания. И още, че те все по-сериозно формират общественото мнение. Това е най-вярно за третия сектор в областта на екологията, това е вярно и за БААТ като асоциация, която доказа че е способна да стане изразител на общественото мнение и да мобилизира около себе си гражданската инициатива за промяна на некачествено скроената правна рамка на туризма, която отрича пазарните механизми. И понеже цялата наша Конференция е посветена на качеството – заслужава си да споменем именно тук прословутата вече Наредба за лицензиране на туроператорите и турагентите, чийто разпоредби освен че са антиконституционни противоречат още на КТ и на ЗТ приет от това мнозинство. Те обричат на глад и всички нишови туроператори занимаващи се с екотуризъм, приключения и тематични културни програми за индивидуални туристи и малки групи – туроператорите които трябва да отговарят на днешния модел на пътуване в света. А тове ще рече че отричат и екотуризма като път и инструмент за съхранение на природа и устойчиво развитие. В резюме изискванията към тях са за минимум 5 специалиста в офиса, същите да имат при назначаването си минимум 2г трудов стаж в туризма, а техните директори минимум 5, ако имат висше образование + доста изисквания към владеене на езици, брой компютри в офиса на туроператора и друга техника. За какво качество на правната рамка и за какъв екотуризъм и устойчивост говорим следователно в България днес. Равносметката все пак за тази година в България е положителна. Регистриран е ръст от над 10% в броя на пристигащите туристи с пакет вид алтернативен туризъм. Това е вкарало в българската икономика над 1,7 милиона Евро, от които над 300 хиляди Евро са отишли директно само в ръцете на селски домакинства и стопани за предоставени основни услуги: настаняване, храна, разходки с каруци, пикници, екскурзоводски услуги. Ако добавим към това и продадените сувенири, плодове и зеленчуци и други услуги консолидирания принос ще се окаже значително по-голям. По важното е че това са пари генерирани от предприемачеството в българското село и останали там, а не в офисите на национални и международни компании. И още, че тази сума е по-голяма от усвоените средства по предприсъединителната Програма САПАРД, мярка 2.1 селски туризъм за годината. Всичко това е станало без никаква институционна помощ от Държавата Заслужава да се коментират още успешната кампания на Асоциация БААТ да се произведат имиджови колекции плакати за България като дестинация за екотуризъм и страна на планините във връзка със Световната година на планините и екотуризма – 2та тиража на английски и отделно на български бяха издадени със съфинансирането на МИ и на МОСВ. Общо 18700 плаката, които категорично очертават един нов образ на България като туристическа страна, далеч от соц.шаблоните и масовия туризъм. Продължиха усилията да се привличат международни консултанти и се правят проекти с поглед към бъдещето: Асоциациите БААТ, БАСЕТ, Стара планина, Пирински Туристически Форум, Фондациите Златна Струма и БШПОБ, ААМР и др. Исторически важен за целия български туризъм беше и първият ЕКО ТУРИСТИЧЕСКИ ФОРУМ проведен в началото на м.октомври, с основен организатор фирма ARD и финансиран от USAID и МОСВ. Най-важният резултат от него беше публично заявената подкрепа за подготвяната Национална стратегия за развитие на екотуризма в България, както и факта, че за първи път се събраха на едно място всички организации, институции, донори и предприемачи имащи отношение към темата. Всичко това ни дава правото да кажем, че през 2002-ра година за първи път екотуризма и алтернативните форми на туризъм с техните организации бяха във фокуса на обществения интерес. Очевидно е в този контекст да се осигури и след края на Световната година на екотуризма подходящ ресурс за институционно укрепване на организациите и проектите в тази област и да се създаде за тях подходяща правна рамка и инвестиционна среда. Международната подкрепа /включително задаващата се на хоризонта Програма “Фар-Екотуризъм”, но и БШПОБ, ААМР/, но и подкрепата от местни фондове като Национален еко фонд, туристически фондове и българската предприемаческа среда са от решаващо значение за да се излезе от фазата на декларативността и екотуризмът да стане действителен инструмент за развитието на труднодостъпните и изостанали райони. В една епоха на влакове движещи се с над 400 км в час и на тотална загуба в качеството на общуване – заменено от виртуалността и масовата алиенация, в една епоха, когато децата на града възприемат селото като място където животните се разхождат голи и в която консуматизмът е подменил значението на вкуса на домата с правилността на неговата форма, в тази епоха Уважаеми дами и господа и Колеги Аз вярвам че Другата България, България на планините и селата има изключително добри шансове да успее, като предлага, това което никога повече няма да се види и преживее в Европа. Днес и сега. Звучи предизвикателно да се опитваме да конвертираме в ценност нашата изостаналост и дори разруха. Ще си послужа в този смисъл с един пример от живота на днешна Германия. Част от някогашната т.нар забранена/ ничия земя No man’s land беше обявена за природно защитена територия – един начин да се съхрани историческата памет, но и да се отдаде значимото на Природата, която е способна да се справи с гледката и на най-големите разрушения. Иска ми се да предложа и у нас един такъв сценарий за екотуризъм, устойчивост и качество. Граничните с Турция, Гърция, Македония и Сърбия територии доскоро бяха напълно недостъпни. В тях са намерили местообитание много редки за Европа животни като кафява мечка, вълк, елени, птици. Тези райони са и значими центрове на биогенезис – където голямата природна лаборатория не само е запазила своето измерение, но и способност да се генерира ново видообразуване. Именно сред природата и пеизажа на планините Славянка, Родопите и Странджа се срещат и основните находища на такива емблематични растения като “мурсалския чай”, “родопския силивряк” /ендемит от предтерциерна епоха, Хаберлеа родопензис/, Странджанската зеленика – вид рододендрон. В духа на най-добрите традиции на екотуризма обаче, тук може като продукт да се предлага и нещо много повече от наблюдение на животни и екосистеми. Всеки от тези райони без особено затруднение може да изведе по няколко силни образа за себе си, които могат да направят туризма тук продаваем: Чипровските килими, Бусинската керамика, Южно Пиринските и Родопските халища, Стгарцевските черги и традиции като нестинарските танци, протяжните родопски песни, ритуалните Пиринско-македонски мъжки напеви, фолклора на западните покрайнини. Тези крайща са уникални още със своите паметници на културата, архитектура и пеизаж. Къщите в Бръшлян, в Златоград, в Долен, в Тешево и Голешево, църквата във Велюшец, параклисите по поречието на Струма, ритуалните кръстове край самата граница. Всяко изреждане крие риск Моето желание тук беше да споделя само колко разнообразни ресурси стоят на едно достъпно разстояние от нас, от София, но и от Пловдив и от Бургас. И колко е важно този ресурс да бъде осмислен, фактологически обработен и представен и най-накрая поднесен на любопитната публика от големите градове на България и на гражданите на съседните нам държави и особено Европа. Да наистина морето ще запази по най-различни причини своето значение за пазарите на Централна Европа, Русия и Скандинавия, но море се предлага и то в условия на жестока конкуренция в десетки други държави. На същите тези пазари обаче вече са се утвърдили и едни нови нагласи и етики, в които Природата има забележимо или дори водещо място. Това е процеса родил Рио, процесът обосновал търсенето на екстравагантни пакети в които плащаш по 15-20 хиляди ЩД без да отстреляш нито едно животно и при това зъзнеш на палатка. Или още да носиш дори багажите на рамо по пътя към един връх. Мисля, че българският туризъм е време да се отърси от миражите за онези безчет руснаци, които не си знаеха съдържанието на портфейлите и другите – елитните баварски ловци, които оставяха за кожата на едно животно купища пари. Светът е тръгнал в друга посока и днес мисълта е ангажирана в инвестиции и проекти в които грижата за природата, околната среда и за съдбата и благоденствието на местните хора са една предпоставка изобщо туризмът да се случи. Предприемачите и ТО водещи тук туристи трябва предварително да са си отговорили на въпроса: как и къде се пречистват отпадните води и има ли форма те да се върнат в един кръг на рециклация, имат ли условия да внедрят енергоспетяващи инсталации и технологии, как се обработват отпадъците и има ли начин да се ограничи тяхното количество или натрупване в зоната където се осъществява програмата, доколко успешно са интегрирани местните хора в начинанието/ инвестицията или проекта и печелят ли от него, остават ли средства за ефективна социална дейност и природозащита на територията и приобщени ли са към нея местните хора – дали те са нейният мотор? Очевидно е че тези район трябва да получат този нов шанс и да бъдат социализирани, чрез еко и селски туризъм. Този аспект е пряко свързан с необходимостта туризмът като дейност да носи устойчивост – да уважава традициите и местните общности и да им носи благоденствие. В най-разпространеното определение в света се казва следното: “Екотуризмът е туризъм в райони слабо засегнати от човешка дейност, който трябва да допринесе за опазване на биоразнообразието и за благоденствието на местното население”. (Международно сдружение за екотуризъм – The International Ecotourism Society – TIES) Могат да се дават още много идеи как и у нас да се развива “екотуризъм и да се постигне устойчивост”. Аз ще си позволя да дам още няколко примера и по дедуктивен начин да посоча пътя който според мен трямва да следва българският инвеститор и ТО, ако иска да запази за себе си добри перспективи. В България все още се счита, че хотелиерството осигурява една лесна и бърза възвръщаемост на парите. Това което е сигурно е, че това вече не е вярно за Банско, както не е вярно че там се прави екотуризъм, а и гостоприемството е на път да си отиде. И още, химера е че от туризма печелят и ще печелят банскалии. Над половината от персонала на големите хотели дори не е от там, а и данъците се плащат по адреса на месторегистрация. За енергоспестяващи технологии или рециклиране на мръсните води с оглед пестене на водни ресурси също не се прави нищо. Не без съдействието на Общината, старинното градче загуби една значителна част от своя чар, а новото строителство по непоправим начин развали пеизажа на града и Пирин. За сравнение в Прованс Франция пеизажът е обявен за национално наследство и е регистриран и в списъка на световното наследство, а през 2002 г.с такава чест беше удостоена и долината на подстъпите към върховете Юнгфрау и Айгер в Швейцарските Алпи. Пеизажът на Пирин е една изключително благодатна тема, защото малцина са тези които знаят, че това е също ресурс, и че към Пирин се откриват великолепни гледки от всички съседни нему планини. Аз лично вярвам в продаваемостта на “Гледката към Пирин” от село Гостун или от село Добърско, от с.Велюшец или от село Тешово. В света успешно се продават хотели с имена асоцииращи с гледка към Мон Блан, Матерхорн,Пиренеите, Еверест или Амадаблам. Ето ви един тема къде и как без много инвестиции, да се формира един търсен екотуристически продукт, който би донесъл нова динамика в планините гледащи към Пирин. Един проект, който би позволил да се реализират и продуктите от личното стопанство на местните хора и да се използват техните магарета и каруци, и да се разработят техните пустеещи поляни – за къмпинг например. Този продукт обаче изисква да вникнем във вече разказаното за днешния турист и в това което в Европа е прието по отношение на хотелиерство и туроператорска дейност. Това също е част от процеса Рио, част от процеса направил от експедициите до Полярните ширини и във Високите планини на света най-скъпо продаваните туристически пакети. Този процес отрича в селата евтините неоновите надписи Кока кола! Позволете ми в последните 5 минути от моето експозе да ви представя международно приетите критерии за оператор определящ се в нишата екотуризъм. Те са изведени от практиката и са свързани с различни аспекти от работата му и неговите ангажименти към ресурса, чрез и сред който се реализира неговият продукт. Ангажименти спрямо клиентите
Ангажимент на ниво фирма и спрямо персонала
Ангажименти спрямо търговските партньори и местни доставчици
Ангажименти спрямо посещаваните места и опазването на застрашени райони
Давам си сметка, че днес отново останахме близо до повърхността на темата, но за мен лично е източник на професионална гордост, че мога да кажа, че създадените от мен лично туроператорски дружества, в значителна степен отговарят на тези неизчерпателно изброени ви тук критерии. В България има вече и добри примери на “еко-пакети” и в скоро време се надявам, заедно с Асоциацията на хотелиерите да има и ”еко-хотели”. Тази проблематика не ни е чужда. Работата с местното население и сертифицирането остават сред критичните аспекти в развитието на екотуристическия клъстър. За България може да се каже още, че това е едно динамично развиващо се направление в туризма, с база местната инициатива, в което имат място за участие, създава алтернативна заетост и генерира приходи за всички местни общности : от производителя на картофи и доматено пюре и хлебаря, до местната поща, редовния автобус, грънчаря, дърводелеца, производителя на мебели и домакинята в къщата за гости. Всички тези характеристики определят и приоритетното внимание, което той заслужава в цялата туристическа кошница и във всякакви настоящи и бъдещи планове за устойчиво и адаптирано към ресурсите регионално развитие. Цели 13 години след началото на промените в много български села, алртернативните форми на туризъм сред които селският и екотуризъм са синоним на надеждата и създават нови неформални кръгове, като пробуждат пословичната навремето инициатива на българина. Аз вярвам в изключителните възможности на България да стане тази мечтана дестинация, а Хората на България да живеят достойни и просперират работейки в туризма. Аз вярвам в Пътя на България и вярвам, че Алтернативният туризъм е част от него. Позволете ми с това Уважаеми организатори, колеги и гости да завърша моето изказване и да ви благодаря за честта да бъда сред вас и за вниманието с което ме удостоихте. Благодаря Каталог: conference -> 2conference -> files -> Presentations Presentations -> Ваканционен клуб “Ривиера” – елитен туристически комплекс conference -> Contents съдържание mineralogy and mineral deposits минералогия и минерални находища conference -> Trends and challenges in the economic development conference -> Програма 12. 09. 2011 г понеделник 14. 00 18. 00 Регистрация За направление 19-31 фоае Корпус 2 conference -> Европейски партньори conference -> Determination of ecological flow after the intake for the small-scale hydropower plant "manastirska" conference -> Програма 23 Март 2010 г. 00 30 ч. Регистрация conference -> Мду „Фр. Ж. Кюри‘‘ – гр. Варна 16 – 18 май 2014 г. Организационен комитет Presentations -> Уважаеми дами и господа, организатори и участници на тази конференция Presentations -> Туризмът = на икономика, околна среда, култура Изтегляне 145.47 Kb. Сподели с приятели:
|