Бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 454.39 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 8. ДРУГИ ПРАВА ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67
Конвенцията не спира действието си пред вратите на казармата. Тъй като в службата си г-н Markin е можел лесно да бъде заменен от жена военнослужещ, няма разумно обяснение защо той няма право на отпуск за отглеждане на малко дете. Следователно е бил дискриминиран по полов признак. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Konstantin Markin v. Russia (no.30078/06)4 Фактите: През 2004 г. жалбоподателят подписал договор с армията, според който се задължавал „да служи при условията, предвидени в закона”. Започнал работа като оператор в отдел по радиоелектронно разузнаване и в работата си често бил заместван от жени военнослужещи. През октомври 2005 г., 6 дни след раждането на третото им дете жалбоподателят се развел със съпругата си по взаимно съгласие. Съгласно постигнатото споразумение той поемал упражняването на родителските права след развода, а майката се задължавала да изплаща издръжка. Непосредствено след развода жалбоподателят поискал да му бъда разрешен законовия 3-годишен отпуск за отглеждане на малко дете. Отпуск не му бил разрешен с мотива, че по закон само жените военнослужещи имат право на този вид отпуск. На жалбоподателя бил разрешен 3-месечен отпуск, но по-късно ползването му било прекъснато. Жалбоподателят неуспешно обжалвал отказа да му бъде разрешен 3-годишен отпуск. Две съдебни инстанции, постановили, че няма законово основание да му бъде разрешен такъв отпуск, освен това жалбоподателят не бил доказал, че наистина се е разделил със съпругата си и че сам отглежда децата си. През октомври 2006 г. със заповед на началника на поделението на г-н Markin било разрешено да ползва отпуск до навършване на тригодишна възраст на най-малкия му син и му била отпусната финансова помощ в размер на близо 5900 евро с оглед затрудненото финансово състояние на жалбоподателя. В последствие военният съд критикувал неспазването на съдебните решения, с които на жалбоподателя бил отказан отпуск. През януари 2009 г. Конституционният съд отхвърлил жалбата на г-н Markin, като намерил, че разпоредбите на Военния кодекс, съгласно които мъжете военни нямат право на 3-годишен отпуск за отглеждане на малко дете, не противоречат на Конституцията. През април 2008 г. жалбоподателят се оженил повторно за бившата си съпруга и през април 2010 г. се родило четвъртото им дете. През декември 2008 г. г-н Markin прекратил военната си служба по здравословни причини. Решението: По предварителните възражения на правителството по допустимостта: Относно статут на жертва на жалбоподателя Съдът е постановил, че макар г-н Мarkin да е бил в отпуск 2 години и да е получил финансова помощ от поделението, националните власти така и не са признали нито изрично, нито мълчаливо, че е имало нарушение на правата му по Конвенцията. Следователно той може да продължава да твърди, че е бил жертва на дискриминация. Относно въпроса за заличаване на жалбата от списъка с делата на основание, че обстоятелствата дават основание да се смята, че въпросът вече е решен (чл. 37, § 1 б) Съдът отбелязва, че г-н Markin не е можел да се грижи за сина си през първата година след раждането му и че не е получил обезщетение нито за това, че отпускът му е бил разрешен по-късно, нито за това, че е бил по-кратък. Следователно последиците от едно евентуално нарушение не са били поправени, т.е. въпросът не е решен. Освен това Съдът подчертава, че решенията му не целят само да предоставят индивидуална обезвреда на засегнатите лица, но и да гарантират и развиват правилата на Конвенцията, като повишават общите стандарти на защита на човешките права. Така твърдяната дискриминация на ниво закон срещу мъжете военнослужещи засяга въпрос от важен обществен интерес не само за Русия, но и за другите страни членки по Конвенцията, а Съдът все още не се е произнасял по този проблем. Поради това Съдът намира, че разглеждането на жалбата на г-н Markin ще допринесе за изясняването, гарантирането и развиването на стандартите за защита по Конвенцията. По същността на оплакванията I. По твърдението за нарушение на чл. 14 (забрана за дискриминация) във връзка с чл. 8 (ненамеса в правото на семеен живот) На първо място Съдът отбелязва, че днес насърчаването на равенството между половете е една от основните цели на страните членки на Съвета на Европа. Поради това само много сериозни причини могат да обосноват, че дадено различно третиране е съвместимо с Конвенцията. В частност позоваване на традицията, на обществените нагласи или очаквания не могат да оправдаят различното третиране на основа на пола. Вярно е, че чл. 8 не гарантира право на отпуск за отглеждане на дете, нито пък вменява на властите задължение за изплащане на обезщетение за такъв отпуск. Този отпуск обаче и свързаното с него обезщетение попадат в обхвата на чл. 8 и следователно този член е приложим, тъй като те са в подкрепа на семейния живот и неизбежно засягат начина, по който той бива организиран. За целите на отпуска за отглеждане на малко дете – а именно да позволи на родителите да си останат вкъщи и сами да се грижат за детето си – г-н Markin е в сходна ситуация с всяка жена военнослужещ, за разлика от хипотезата на отпуск за бременност и раждане. С оглед конкретните обстоятелства по случая Съдът посочва, че за да функционира безпроблемно една армия следва да има правни норми, които да не позволяват на военнослужещите да пренебрегват задълженията си. Чрез позоваването обаче на тези норми националните власти не могат да се намесват в упражняването на правото на личен живот на военните. Съдът по-рано вече е приел, че правата на военните могат да бъдат допълнително ограничавани в сравнение с тези на цивилните лица. В същото време обаче действието на Конвенцията не спира на прага на казармата; военните, както всички други хора, имат право на защита на правата им по Конвенцията. За всяко ограничение на правата им следва да има сериозни причини, като например реална заплаха за оперативната ефективност на военните сили. От направения по делото сравнително правен анализ е видно, че в повечето европейски страни, включително в Русия, законът не прави разлика между бащата и майката по отношение правото на отпуска за отглеждане на дете. В по-голямата част от страните членки това е вярно и когато родителите са военнослужещи. Следователно съвременните европейски общества вече признават равнопоставеността на родителите при отглеждането на децата. Съдът също така не приема, че различното третирана на мъжете и жените военнослужещи представлява позитивна дискриминация в полза на жените. Всъщност според Съда това различно третиране води до увековечаване на стереотипите по отношение на пола и е във вреда както на кариерното развитие на жените, така и на семейния живот на мъжете. Аналогично, различното третиране не може да бъде оправдано със залегналите традиции. Съдът не е убеден и от аргумента на правителството, че ако на мъжете военнослужещи бъде разрешен отпуск за отглеждане на дете, това ще засегне оперативната ефективност на армията. Руските власти не са направили експертен анализ, който да установи броя на мъжете военнослужещи, които биха имали право или биха поискали да се възползват от този три-годишен отпуск и въз основа на тези данни да се прецени би ли се засегнала оперативната ефективност на войската. Твърдението на правителството, че всички мъже в армията са на „възраст за раждане на деца“ не е достатъчно да оправдае различното третиране на мъжете и жените, служещи във войската. В допълнение, Съдът отбелязва, че по руския закон мъжете военнослужещи нямат право на отпуск за отглеждане на дете при никакви обстоятелства. Няма данни всеки отделен случай да се преценява индивидуално, нито дали това въобще е възможно. Правителството не е доказало, че когато обстоятелствата го налагат на мъжете военнослужещи се разрешава такъв отпуск. Въпреки посоченото по-горе Съдът приема, че като се има предвид значимостта на войската за защитата на националната сигурност е допустимо определено ограничаване на правото на отпуска за отглеждане на дете при условие, че ограниченията не са дискриминационни. Например, конкретен военен, бил той мъж или жена, би могъл да бъде изключен от кръга на лицата, които имат право на отпуск за отглеждане на дете, ако не може лесно да бъде заменен било поради служебното си положение, било поради специфичната си техническа квалификация, или пък поради участието си във военни действия. В Русия обаче правото на отпуск е изцяло в зависимост от пола на военнослужещия и на практика представлява бланкетна забрана. Съдът намира, че такова едно общо и автоматично ограничение, прилагано към група лица с оглед единствено на техния пол, попада извън всяка приемлива свобода на преценка от страна на държавата. На тези основания и като отчита, че г-н Markin лесно е можел да бъде заменен в работата си от жена военнослужещ Съдът констатира, че няма разумно обяснение за лишаването му от право на отпуск за отглеждане на дете. Следователно той е бил обект на дискриминация на основание пол и е имало нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията. Що се отнася до аргумента на правителството, че като е подписал договор с военните, жалбоподателят сам и доброволно се е отказал от правото си да не бъде дискриминиран Съдът посочва, че такъв отказ не може да бъде приет при никакви обстоятелства, тъй като това би било в противоречие със значим обществен интерес. По оплакването за нарушение на правото на индивидуална жалба (чл. 34) Съдът подчертава, че по принцип е неприемливо властите на държава, срещу която има висящо дело в Страсбург, да влизат в пряк контакт с жалбоподателя по повод на висящото дело. В настоящия случай прокурор е посетил г-н Markin в дома му, но няма доказателства, че посещението е имало за цел да го принуди да оттегли или да промени жалбата си. Посещението на практика не е и довело до такива последици. Следователно, властите не могат да бъдат обвинявани, че са възпрепятствали упражняването на правото на индивидуална жалба на г-н Markin. 8. ДРУГИ ПРАВА
Невъзможността на гръцките граждани, живеещи в чужбина, да упражнят правото си на гласуване на парламентарните избори в Гърция от местоживеенето си не представлява нарушаване на правото на свободни избори по чл. 3 от Протокол № 1. Решение на Съда по делото Sitaropoulos and Giakoumopoulos v. Greece (no. 42202/07) Фактите: Жалбоподателите са гръцки граждани, живеещи във Франция. През септември 2007 г. те изразили желание да гласуват на парламентарните избори в Гърция през същия месец, като упражнят правото си на глас от Франция. Искането им било отказано от гръцкия посланик във Франция с аргумента, че не съществуват правила за практическото упражняване на правото на глас на гръцки граждани в чужбина. Жалбоподателите се оплакват, че тази ситуация е нарушила правото им на свободни избори по чл. 3 от Протокол № 1. Гръцката конституция съдържа разпоредба, датираща отпреди 35 години, която предвижда парламентът да приеме правила относно гласуването в чужбина. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че неговата задача е да прецени дали наложеното ограничение на правото на глас е такова, че засяга самата същност на това право и неговата ефективност, както и дали съществуват задължения за държавите членки да създадат система, която да гарантира на техните граждани упражняването на правото им на глас в чужбина. В тази връзка Съдът отбелязва, че нито международните и регионални правни инструменти, нито разнообразните практики на държавите членки в тази сфера не сочат на задължения или консенсус, които да изискват от държавите да създадат практически условия за упражняването на правото на глас на гражданите им, които живеят в чужбина. Наистина Съветът на Европа подканя държавите членки да осигурят на своите граждани, живеещи в чужбина, колкото е възможно по-пълно участие в електоралния процес; същевременно Венецианската комисия към Съвета на Европа посочва, че създаването на условия за упражняване на правото на глас в тези случаи е желателно, но не и задължително за държавите. Съдът посочва и че извършеното сравнително-правно проучване по делото показва, че не всички държави членки позволяват на своите граждани да гласуват в чужбина, а тези, които позволяват това, създават различни условия за гласуване. Съдът също така отбелязва, че разпоредбата в гръцката конституция относно предвиждането парламентът да приеме правила за упражняването на правото на глас в чужбина не го задължава да направи това. Като отчита няколкото опита на властите да приемат закон относно тези правила, които са завършили неуспешно заради непостигането на политически консенсус, Съдът не счита, че е негова задача да посочва на националните власти кога и как да въведат въпросната конституционна разпоредба в действие. Освен това Съдът не счита, че затрудненията за семейния, професионалния и личния живот и финанси на жалбоподателите от това да трябва да пътуват до Гърция, за да упражнят правото си на глас, са били диспропорционални и са нарушили правото им на свободни избори. Поради това не е налице нарушение на чл. 3 от Протокол № 1. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Йорданка Бекирска и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София. 
 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 454.39 Kb. Сподели с приятели:
|