Цената на божията чудотворна сила

АСА АЛОНСО АЛЪН

ЗА АВТОРА - Аса Алонсо АЛЪН (1911 - 1970)

А. А. Алън беше един от най-значимите евангелизатори, появили се през първите дни на изцерителното съживление. Още от началото той бе пророк на бедните. Отнасяше се с такова разбиране към техните чувства и нужди, каквото малко известни личности са проявявали. Това беше истинско съчувствие.

Чрез евангелизаторските си пътувания, чрез книгите си, чрез телевизионни и радиопрограми, той достигаше до масите на Америка.

През 50-те години имах привилегията да служа като съработник на брат Алън, в продължение на шест години. Научих извънредно много за вярата и чудесата от служението с този Божий човек, когото дълбоко уважавам.

Моля се тази книга да окуражи, вдъхнови и благослови така, както това е ставало досега с много други хора.

“И чрез тая вяра, той и след смъртта си още говори…” (Евреи 11:4)

Р. У. Шамбак

Г Л А В А 1

ЦЕНАТА НА БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА
Чудех се колко ли време вече бе изтекло откакто се затворих в този килер. Със сигурност има вече няколко дена от мига,в който бях помолил съпругата ми да заключи вратичката отвън! Какво ли си мислеше за мен, докато стоях затворен и усамотен толкова дълго време? И наистина ли бяха изминали цели дни или това бяха само часове? Дали се доближавах до Бога? Щеше ли да ми отговори Той? Щеше ли Бог да утоли жаждата на моята душа или пък щеше да се наложи отново да се призная за победен, както често се случваше? Не! Решен съм да остана тук на колене, докато Бог не ми даде отговор, дори и това да ми струва живота! Не казваше ли Божието Слово: Но ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си, ще се издигат с крила като орли; ще тичат и няма да се уморят.

Дали съпругата ми е отключила вратата? Не, все още си стоеше заключена! Но има светлина; откъде идваше тя тогава? В този момент започнах да осъзнавам, че светлината, която изпълваше молитвения ми килер, идваше от Божията слава! И не вратата на килера бе отворена, а небесните двери се открехваха!

Божието присъствие бе толкова истинско и мощно, че ми се струваше че всеки момент ще умра там, застанал на коленете си. Ако Бог се приближеше само още мъничко, нямаше да мога да го понеса! И въпреки това го желаех и бях решен да го получа. Никак не е чудно, че апостол Павел при сходни обстоятелства „падна на земята” (Деяния 9:4). Не е за учудване, че Йоан „падна при нозете Му като мъртъв” (Откровение 1:17).

Беше ли това отговорът? Дали Бог се канеше да ми говори? Дали Бог най-сетне след толкова много години щеше да удовлетвори моето копнеещо сърце? Струваше ми се, че изгубвах сетивата си за околните предмети освен за Божието присъствие. Треперех, опитвах се да Го видя, и в следващия миг се плашех, защото внезапно осъзнах, че ако това станеше, щях да умра. Стигаше ми само славното Му присъствие!

Тогава като вихрушка дочух Неговия глас. Това бе Бога! Той говореше на мен! Това бе славният отговор, който толкова усърдно търсех и който очаквах толкова дълго. Да, точно това чаках откакто бях приел вярата на 23- годишна възраст. Да, точно за това плачеше зажаднялата ми душа, откакто Бог ме бе призовал на служение.

Призивът за служение бе дошъл с такава сила и толкова ясно, че нищо не можеше да ме накара да се съмнявам. От мига на моето обръщане в Христос Бог така ясно ми го показа, въпреки че бях прекарал предишния си живот по такъв начин, че с нищо не ме подготвяше за служението.

От мига на моето повярване осъзнах нуждата за задълбочено изследване, ако исках някога да изпълня Божия призив в живота си. Ето защо отделих много часове за четене на Библията и изследване на нейното послание и значение. За моята обикновена и непросветена душа Бог като че ли имаше предвид точно това, което казваше – и сякаш го казваше директно на мен чрез Словото Си – И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте (Матей10:7-8). Всичко това ми изглеждаше като че да е включено в призива за служение и все пак НЕ ВИЖДАХ ТО ДА Е РЕАЛНОСТ. Аз самият бях безпомощен да изпълня тези заповеди на Христос. Въпреки всичко знаех, че ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНО, защото Христос не би дал заповед, която не може да се изпълни!

Преди да повярвам в Христос знаех толкова малко за Бог и за Словото Му, че дори не можех да цитирам Йоан 3:16, нито можех да посоча четирите евангелия. В методистката църква, където бях покръстен и станах член, не бях учен да очаквам кръщение в Святия Дух, както това стана с апостолите в деня на Петдесятница, нито да очаквам знаменията, изброени в Марк 16:17-18, да ме следват като вярващ в Господа. Бях учен да вярвам в Исус Христос за спасение и бях славно спасен и освободен от осъждението за греха. По-късно, докато изследвах Писанията, молейки Бог да ме води към онези стихове, които биха ми били най-полезни, Господ започна да ми открива истините за кръщението със Святия Дух, знаменията, които го придружават, дарбите на Духа и свръхестествените Божии неща.

Скоро Бог ме доведе до една петдесятна църква, където в умален вариант започнах да виждам Божиите благословения и някои от проявленията на Духа. На тези срещи именно се убедих, че се нуждая от кръщението със Святия Дух и там започнах да се моля и усърдно да търся Бога да ми даде това преживяване.

Тридесет дни след моето повярване бях славно изпълнен със Святия Дух в едно богослужение на деноминацията „Асамблея на Бога” в Маями, Оклахома, където започвах да говоря на езици според както Духът ми даваше.

Вече бях прочел: Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята (Деяния 1:8). Напълно очаквах, че с изпълването от Святия Дух мигновено ще получа силата да изцелявам болни и да върша чудеса. Но скоро се убедих, че беше нужно много повече от кръщението със Святия Дух, за да видя съответните резултати. Кръщението с Духа предоставя достъп до тази сила, но дарбите на Духа са каналите, чрез които тази сила действа. Незабвно започнах да се моля и да изисквам дарбите на Духа. Чувствах, че трябва да имам силата да изцелявам болните, понеже знаех, че Бог никога не призовава някой да проповядва Евангелието без да му даде и силата да изцелява болните.

Силата на Святия Дух може да бъде лесно уподобена на силата на електричеството. Когато човек е изпълнен със Святия Дух, това е като да имаш прокарана електрическа инсталация в къщата си и да имаш връзка с електроцентралата. Много хора употребяват електричеството в дома си просто само за осветление! Те никога не се възползват от огромните възможности, които уредите, действащи с електрически ток, ни предоставят. Дарбите на Духа могат да бъдат уподобени на електроуредите. Когато придобиваме нови дарби, можем да свършим повече работа и с по-голяма лекота. Захранването с ток не се е променило, но то се употребява с по-голяма ефективност. Бог никога не е имал намерение да СПИРА, когато е изпълнил хората Си с Духа. Това е само началото. Копнейте за по-големи дарби (І Коринтяни 12:31). Това е пътят, както сам установих, за по-велики дела в Бога.

Две години след като приех вярата вече бях щастливо оженен и започнах служение.

В продължение на повече от година двамата със съпругата ми продължихме да проповядваме това славно Евангелие на спасението, кръщението със Святия Дух, второто пришествие на Христос и БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ. При всяко съживително богослужение винаги си планирах поне две нощи за всяка седмица, през които проповядвах божествено изцеление и молитва за болните. По това време станахме свидетели на изцелителни чудеса, понеже Бог почете Словото Си. Но аз знаех, че Бог има по-големи неща за мен и вярвах, че ще дойде време, когато те ще станат реалност в живота ми.

Неведнъж съпругата ми и аз изследвахме Писанията и все повече се убеждавахме, че Божиите обещания за придружаващите знамения, дарбите на Духа, изцеленията и чудесата бяха предназначени за нас, днес. Беше ни пределно ясно, че не притежавахме в пълнота силата, която Бог бе обещал. Знаехме, че трябва да има някаква библейска причина, поради която сме лишени от тази сила. И понеже Бог не може да лъже, вината трябваше да я търсим В СЕБЕ СИ!

Докато бях пастор на моята първа църква към „Асамблея на Бога” в Колорадо, взех категоричното решение, че ТРЯБВА да чуя от небето и да узная причината, поради която моето служение не бе придружено със знамения и чудеса.

Бях сигурен, че ако постя и се моля, Бог по някакъв начин ще ми отговори и ще ми посочи това, което бе застанало между мен и Неговата чудотворна сила в служението ми. Бях толкова зажадувал за Божията сила в живота си, че не намирах сили вече да стоя на амвона, нито да проповядвам, докато не чуя от Бога, и всичко това споделих с моята съпруга.

Точно тогава бе и периодът на моята най-голяма битка в живота ми. Сатана беше решил на всяка цена да НЕ се моля и постя за Божия отговор. Често той ме изкарваше с измама или „насила” от молитвената ми стаичка. Сатана знаеше, че ако някога установя връзка с Бога, това щеше да нанесе огромни щети на неговото царство и затова полагаше всяко усилие да ми попречи да се свържа с Него.

Всеки ден се настанявах в килера с намерението да остана там, докато не чуя Божия глас. И всеки път си излизах без отговор.

И всеки път съпругата ми ми напомняше: „Беше казал, че този път ще останеш там, докато не чуеш Божия глас.” После се усмихваше по своя мил начин и си спомняше, че „духът е бодър, А ТЯЛОТО - НЕМОЩНО”!

Аз на свой ред й отговарях: „Скъпа, наистина възнамерявах този път да се моля до края, но…!” Изглежда, че винаги изникваше някаква причина, поради която не можех да остана в килера до получаването на отговора. Винаги се оправдавах пред себе си с думите, че утре ще продължа. Тогава условията щяха да са по-благоприятни.

Господ насърчи сърцето ми, като привлече вниманието ми на това как Даниил устояваше в молитва и пост и измъкна отговора изпод ръцете на Сатана, въпреки че това му отне три седмици (вижте Даниил 10:1, 12).

На следващия ден отново се озовах в килера, паднал на колене. Бях казал на съпругата си, че никога няма да излезна от там, докато не чуя от Бога. БЯХ НАПЪЛНО СЕРИОЗЕН В РЕШЕНИЕТО СИ.

Но няколко часа по-късно, когато започнах да надушвам аромата на ястието, което съпругата ми приготвяше за себе си и малкия ни син, бързо напуснах килера и се озовах в кухнята с думите: „Какво мирише така вкусно, скъпа?”

Няколко мига по-късно, когато бях вече на масата, Бог проговори в сърцето ми. Бях хапнал само един залък от храната, когато спрях. Бог ми говореше. Знаех, че докато желанието ми да чуя от Бога не станеше ПО-ГОЛЯМО ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА, по-голямо от всяка храна, всяко удовлетворение на плътта, БОГ НИКОГА НЯМАШЕ ДА МИ ДАДЕ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА, КОЙТО СТОЕШЕ В СЪРЦЕТО МИ!

Станах бързо от масата и казах на съпругата си: „Скъпа, този път имам сериозна работа с Бога! Връщам се отново в нашия килер и искам да ме заключиш вътре. Ще остана там, докато не чуя Божия глас.”

„О - отвърна тя, - ти ще ми почукаш да ти отворя може би след около час .” Тя знаеше колко много пъти съм казвал ТОЗИ път ще остана до края и започваше да се чуди дали наистина бих могъл да покоря плътта достатъчно дълго и да постигна победа над дявола. Въпреки това чух как тя заключи вратата отвън. Преди да си тръгне, тя каза: „Ще ти отворя веднага, когато ми почукаш.”

Аз отвърнах: „Няма да почукам, докато първо не получа отговора, който толкова отдавна чакам.” Най-сетне бях категорично решил да остана там, докато не чуя Божия глас, каквото и да ми струваше това!

Часове наред се борех с дявола и плътта в този килер! Имаше много моменти, в които бях на прага да се откажа. Струваше ми се, че минаваха цели дни, а напредвах толкова бавно! Много пъти бях изкушаван да се откажа и да мина без отговор – и всичко да си продължи по старому. Но дълбоко в душата си знаех, че никога нямаше да намеря удовлетворение, ако направех това. Бях пробвал и видях, че не ми бе достатъчно.

Не! Ще остана на това място на колене, докато Бог не благоволи да говори, или ще умра!

И тогава Божията слава започна да изпълва помещението. За момент си помислих, че съпругата ми е отворила вратата, тъй като вратата на килера започна да се огрява от светлина. Но съпругата ми не беше отворила вратата – ИСУС БЕ ОТВОРИЛ НЕБЕСНАТА ВРАТА и в килера нахлу светлина, светлината на Божията слава!

Не знам колко дълго бях стоял в този килер преди това да се случи, но нямаше значение. Не ми трябва да знам. Единственото, което ме интересува, бе, че се бях молил ДОКРАЯ!

Божието присъствие бе така реално, така чудно и така мощно, че имах усещането, че ще умра всеки миг там, застанал на коленете си. Сякаш че, ако Бог се приближеше още малко, нямаше да издържа! И въпреки това аз го исках и бях решен да го имам.

Това ли бе моят отговор? Щеше ли Бог да ми говори? Щеше ли Бог най-сетне след толкова много години да утоли моето жадуващо сърце? Отколко време се намирах тук? Не знаех. Сякаш не забелязвах нищо около себе си с изключение на мощното Божие присъствие. Опитах се да Го видя, а после се уплаших, че ще Го видя, защото внезапно осъзнах, че ако Го видя, ще умра (Изход 33:20). Стигаше ми само Неговото славно присъствие!

Как ми се искаше сега да ми говори! Как ми се искаше да ми отговори на един - единствен въпрос: „Господи, защо не мога да изцелявам болните? Защо не мога да върша чудеса в Твоето име? Защо знамения не придружават служението ми както това беше при Петър, Йоан и Павел?”

И тогава като от буря чух Неговия глас! Това бе Бог! Той говореше на мен! Това бе славния отговор, който толкова дълго очаквах!

В Неговото присъствие се чувствах като едно малко камъче в подножието на високите американски Скалисти планини. Но Той не ми говореше, понеже бях достоен. Говореше ми, понеже бях в нужда. Векове по-рано Той бе обещал да снабди тази нужда. И сега идваше изпълнението на това обещание.

Бог сякаш ми говореше по-бързо и от най-бързо говорещия човек на земята и по-бързо от моята мисъл, с която можех да схващам думите Му.Сърцето ми простена: „Говори по-бавно, искам да запомня всичко!”

Бог ми говореше така бързо и за толкова много неща, които изглежда никога нямаше да мога да запомня. И все пак не можах и да забравя! Бог ми даваше списък от нещата, които стояха между мен и Божията сила. След като всяко ново изискване бе добавяно към списъка в ума ми, следваше кратко обяснение, или малка проповед, изясняващи това изискване и неговата значимост.

Някои от нещата, които Бог ми говореше, звучаха като стихове от Библията. Някои от тях знаех, но тези първите три – наистина ли бяха от Библията?

Ако бях знаел, че има толкова много неща, които да се запомнят, щях да си взема молив и хартия! Никога не бях си и представял, че мога да се намирам толкова далеч от Божията слава. Въобще не осъзнавах, че има толкова много неща в живота ми, които докарват съмнения и възпрепятстват вярата ми.

Докато Бог продължаваше да ми говори, бръкнах в джоба си да потърся някой молив. Веднага напипах един къс, но графитът му бе счупен. Бързо го оголих със зъби. Потърсих и лист хартия. Нямаше никъде. Внезапно се сетих за картонената кутия пълна със зимни дрехи, която използвах за олтар. Можех да пиша на картона.

Сега вече бях готов.

Помолих Бог, ако няма нищо против, да започне всичко отначало и да ми позволи да запиша нещата едно по едно – и да говори достатъчно бавно, за да мога да записвам всичко на хартия.

Още веднъж Бог започна с първото изискване и ми изговори едно по едно много неща, които бе вече споменал. И докато Той говореше, аз записвах.

Когато приключвах с последното изискване, Бог проговори още веднъж и каза: „Това е отговорът. Когато поставиш на олтара на освещението и последното нещо от този списък, ТИ НЕ САМО ЩЕ ИЗЦЕЛЯВАШ БОЛНИТЕ, НО В МОЕТО ИМЕ БЕСОВЕ ЩЕ ИЗГОНВАШ И ГОЛЕМИ ЗНАМЕНИЯ ЩЕ ВИДИШ, КОГАТО ПРОПОВЯДВАШ В МОЕТО ИМЕ СЛОВОТО, ЗАЩОТО ЕТО ДАВАМ ТИ СИЛА НАД ЦЯЛАТА ВЛАСТ НА ВРАГА.

Бог ми разкри в същото време, че нещата, които възпрепятстваха моето служение и отдалечаваха Бог от мен, за да може да работи с мен и да потвърждава Словото Си със знамения, бяха съвсем същите, които пречеха в живота на хиляди други хора.

Вече ставаше все по-тъмно в килера. Чувствах, че Неговата мощна сила започва да се вдига. Още няколко мига присъствието Му остана осезаемо, а след това бях само аз.

Сам, но не съвсем.

Треперех под мощното Божие присъствие. Опипах дъното на картонената кутия, върху която допреди малко бях писал. В тъмното откъснах онази част, която бе изписана. В ръката си държах списъка. Най-сетне имах в ръката си цената, която трябваше да платя за Божията сила в моя живот и служението ми. ЕТИКЕТЧЕТО С ЦЕНАТА ЗА БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА.

Трескаво заблъсках по заключената врата. Заблъсках по-настойчиво. Най-сетне чух жена ми да се приближава. Тя отвори вратата. В мига, в който ме погледна, разбра, че съм имал среща с Бога. Първите й думи бяха: „Ти имаш отговора!”

„Да, скъпа. Бог ме посети от небето и ето това е отговорът.”

В ръката си държах парче от стар кафяв картон, на който беше отговорът, костващ ми толкова много часове на молитва и пост, и чакане – и да – вяра!

Двамата със съпругата ми седнахме на масата и сложихме списъка пред нас. Разказах какво се бе случило и двамата заплакахме, докато четяхме от списъка.

Когато излезнах от килера в списъка имаше тринадесет точки, последните две от които изтрих преди да ги покажа на съпругата ми, понеже те бяха прекалено лични. Тя никога не ме попита за тях, защото осъзнава, че тези неща ТРЯБВА да останат между мен и Бога.

Останалите единадесет точки съставляват съдържанието на тази книга. На всяко от тези единадесет изисквания е посветена една глава. Ако и ти също си копнеел за проявлението на Божията могъща сила в живота и служението ти, вярвам, че тези мисли ще те вдъхновят и че Бог може да ти говори, както Той стори това с мен, и да те поведе към нова победа и по-голяма ефективност с помощта на тази книга.

Откакто Бог ми говори в килера през онзи ден, много дни се откъснаха от календара. Всъщност се смениха много календари. И докато времето отминаваше, едно по едно, аз изпълнявах изискванията от списъка. Списъкът ставаше по-малък и по-малък, докато извиквах победоносно срещу Сатана и ги зачертавах от списъка едно по едно!

Най-сетне стигнах до последните две. Сатана ми каза: „Ти изпълни единадесет изисквания, но има две, които никога няма да изпълниш и това е-Аз те победих.”

Но с Божията благодат заявих на дявола, че той е лъжец. Ако Бог е казал, че мога да изпълня всяко едно от тях, Той ще ми помогне да го направя!

И все пак, изглеждаше така, сякаш никога нямаше да се справя с последните две изисквания.

Никога няма да забравя деня, в който прегледах своя списък и открих, слава на Бога, че е останало само едно нещо! Ако съумеех да се справя и с тази точка от списъка, можех да изисквам изпълнението на обещанието, което Бог ми бе дал.

Бях длъжен да изисквам това обещание. Имаше милиони болни и поразени, на които медицината е безсилна да помогне. Някой ТРЯБВА да донесе освобождение за тях. Бог ме бе призовал да занеса спасение за тези хора. БОГ Е ПРИЗОВАЛ ВСЕКИ СЛУЖИТЕЛ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ДА СТОРИ СЪЩОТО (Йезекиил 34:14).

Не веднъж Бог бе изливал от Духа Си с мярка на моите събирания, докато пътувах из Щатите. Обаче знаех, че когато отмахнех и последната точка от списъка ми, ще стана свидетел на такива чудеса, каквито никога преди не бях виждал. Междувременно, аз с търпение щях да се стремя към победа, с вяра, че Бог ще ми помага, докато не я постигна. С вярата, че когато победата стане моя, Бог ще се прослави и другите също ще бъдат насърчени да търсят Божията сила.

Цялото това писане го правя по времето на едно ИЗЦЕЛИТЕЛНО СЪЖИВЛЕНИЕ в „Църквата на Голгота” в Оукланд, Калифорния. Мнозина казват, че това е най-голямото СЪЖИВЛЕНИЕ в историята на Оукланд. Стотици хора споделят, че никога преди не са били свидетели на такова динамично раздвижване на Божията сила. Събранието продължава своята пета седмица. Поради нарастващия интерес и присъствието на все повече хора, богослужението несъмнено би могло да продължи неопределено дълго.

Много нощи наред вълните на божествената слава така връхлитат събранието, че мнозина са онези, които свидетелстват за изцеление просто докато си седят на местата. И все пак, когато почувстваме Божията велика мощ да се установява над дошлите на събранието, много хора стават и свидетелстват за мигновени изцеления, някои от които са видими, като например изчезването на външни тумори или възстановяването на органи.

Усещал съм как изчезва гуша при докосването ми с ръка в името на Исус!

И мнозина надават викове на победа, когато слепите проглеждат. Една жена сподели: „Сякаш, че излезнах от тъмното и преминах на слънчева светлина.”

Молехме се за една жена с проблеми в гърлото. След няколко мига тя се втурна към дамската тоалетна. Когато се върна отново в залата, разказа, че след молитвата, нещо се отделило от гърлото й и преминало в устата й и затова се затичала в тоалетната, за да го премахне. Беше някакъв чужд израстък (несъмнено форма на рак) – белезникаво оранжево на цвят.

Хернии, големи колкото човешки юмрук, изчезваха за една нощ. Рак, глухота, тумори, гуша, захарен диабет, всяка позната болест и много непознати изчезват, когато в името на Исус полагаме ръце на болните. Истинските изцеления в много случаи се потвърждават от рентгенови снимки и от показанията на лекари.

Ние изпадаме в истинско благоговение пред Божията чудотворна сила, когато тя се раздвижва много нощи подред още от самото начало. Стотици намериха избавление от силата на врага – спасени, изцелени или изпълнени с Духа.

На тези срещи бе невъзможно да се случи това, което обикновено наричаме „опашка за изцеление”. Поне 90 процента от онези, на които полагаме ръце, веднага падат на земята под мощното действие на Божията сила. Някои правят няколко танцувални стъпки или се извъртат опиянени под силата на Духа преди да паднат (вж. Йеремия 23:9). При тези обстоятелства не е възможно до видиш хора да продължат пътя си с нормален ход след молитва.

Това е мощната Божия сила, която се движи върху хората. Това е същата сила, която накара Йоан „да падне при нозете Му като мъртъв” (Откровение 1:17).

Мнозина казват, че най-изключителното нещо относно това събрание е, че огромен брой болни получават толкова чудно освобождение. Би могло да се каже, че поне деветдесет процента от тези, за които се бяхме молили, бяха чудно изцелени.

Службата тази нощ бе наречена „Нощта на Святия Дух”.„Църквата на Голгота” бе претъпкана с хора до вратата, седнали по скамейките. (Този текст пиша в 2.00 през нощта след една велика служба, посветена на Святия Дух). Единствено вечността ще ни открие броя на хората, които се изпълваха или преизпълваха с Духа. Бяхме съобщили на тази служба, че ще бъдат полагани ръце върху тези, които търсят изпълване с Духа, според Деяния 8:17. След проповедта всички онези, които не бяха изпълнени до тогава, слезнаха по страничната пътека между редовете и се наредиха в колона. С много малко изключение всеки, на когото полагахме ръце в името на Исус, падаше на земята. Беше необичайна гледка да застанеш на подиума отпред и да съзреш мнозината „убити заради Господа” разпилени по всяко кътче на олтара и дори по пътеките между редовете! Още по-сладък бе звукът от небесната музика от гласове, издигнати в единна прослава на Бога, докато Духът изпълваше покорни вярващи и те започваха да говорят на нови езици и да величаят Бога (Марк 16:17; Деяния 10:46).

Не претендирам да притежавам дори една от дарбите на Духа, нито пък силата да предавам която и да е дарба на другите и все пак всичките дарби на Духа бяха в действие през всяка една изминала нощ.

Мнозина упражняват дарбите на Духа БЕЗ ДА СА ИМ ПОЛАГАЛИ РЪЦЕ ИЛИ ДА СА ПРИЕЛИ ПРОРОЧЕСКО СЛОВО!

Бог потвърждава Словото Си, КАТО ГО ПРИДРУЖАВА СЪС ЗНАМЕНИЕ!

Защо видях такава промяна в резултатите на моето служение? Питаш ЗАЩО? Не отгатна ли вече?

ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА ОТ СПИСЪКА, КОЙТО БОГ МИ ДАДЕ в молитвения килер, НАЙ-СЕТНЕ БЕ ЗАЧЕРТАНА КАТО ИЗПЪЛНЕНА! Алелуя! Много пъти почти губех надежда, че ще мога някога да изпълня това последно изискване, но най-накрая и на него му дойде времето! С Божията благодат - ЗАВИНАГИ!

С премахване на последното изискване от моя списък дойде и изпълнението на Божието обещание. БОЛНИТЕ БИВАТ ИЗЦЕЛЯВАНИ, БЕСОВЕТЕ БИВАТ ИЗГОНВАНИ, ВЕЛИКИ ЧУДЕСА СТАВАТ В ИМЕТО НА ИСУС, ДОКАТО НЕГОВОТО СЛОВО СЕ ПРОПОВЯДВА!

Главите, които следват по-нататък, представят изискванията, които Бог ми даде, и се отнасят за всички, които жадуват за БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА.