Д о к л а д за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за


Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционно предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона



страница13/16
Дата25.02.2017
Размер1.99 Mb.
#15714
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

5. Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционно предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона:


Оценката на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона се базира на сравнителен анализ, на прогнозираните изменения и на експертната оценка на тяхното влияние върху съществуващото биологично разнообразие в отделни части от територията на защитена зона. При описанието и анализа на степента на въздействие на инвестиционното предложение е взето предвид и ръководството на Европейската комисия за „ Натура 2000 и Минна индустрия за неенергийни цели.

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционннто предложение върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитената зона;

5.1.1. Типове природни местообитания и растителност


На основата на обобщените въздействия посочени в таблица 3.2.1 е направена оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона по показателите: пряко унищожаване на местообитания; промяна в териториалния обхват на местообитанията; изхвърляне на отпадъци - изгорели газове, прахови частици и опасност от инциденти замърсявания при аварии.

Проучванията на площадката на ИП дават основание да се направи заключението, че при неговото реализиране няма да има пряко въздействие върху следните типове местообитания включени в Стандартния формуляр на ЗЗ:

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) - местообитанието няма да бъде повлияно от ИП, тъй като не се намира в близост до него или в зоната на неговото влияние

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) - местообитанието няма да бъде повлияно от ИП, тъй като не се намира в близост до него или в зоната на неговото влияние

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii - местообитанието няма да бъде повлияно от ИП, тъй като не се намира в близост до него или в зоната на неговото влияние

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) - местообитанието няма да бъде повлияно от ИП, тъй като не се намира в близост до него или в зоната на неговото влияние

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори - местообитанието няма да бъде повлияно от ИП, тъй като не се намира в близост до него или в зоната на неговото влияние

От природните местообитания включени в Стандартния формуляр обект на косвено въздействие може да бъдат територии ,в близост до концесионната площ, които са определени като потенциално местообитание на тип 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba и са разположени покрай речното русло на р. Стряма ( Карта в Приложение № 2).

По време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение се очакват и частични и незначителни въздействия върху територии покрай водоемите на формирани вторични групировки от топола и отделни индивиди от върба.

В Таблица 5.1.1.1 е оценена вероятността определени въздействия на инвестиционното предложение да окажат отрицателно въздействие на потенциално местообитание 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Освен това, има условия да бъде формирано това местообитание и от външната страна на дигата на концесионната площ след поетапната рекултивация .




Потенциално местообитание 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

Таблица 5.1.1.1.

Въздействия върху местообитание 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba



Параметри

Въздействия

Обща площ

Видов състав

Инвазивни видове

Пряко унищожение на местообитанието

Не се очаква пряко въздействие върху природни местообитания от този тип

Няма въздействие

Незначително влияние на локално ниво

Промяна в териториалния обхват на местообитанието

Не се очаква въздействие върху местообитанието

Няма въздействие

Няма въздействие

Изхвърляне на отпадъци - изгорели газове, прахови частици и опасност от инциденти замърсявания при аварии.

Слабо вероятно въздейстие



Няма вероятно въздействие

Слабо вероятно въздействие

Опасност от пожари

Много слабо вероятно въздействие

Има слабо вероятно въздействие

Много слабо вероятно въздействие

При реализирането на инвестиционното предложение не се очаква пряко въздействие върху площи от природното местообитание 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, но се очаква косвено въздействие върху територии, които са определени като потенциално местообитание от този тип, намиращи се в близост до концесионната площ.

5.1.2 Фауна


Птици

Орнитофауната в околностите на ИП се определя от естествените местообитания в околоводните пространства на река Стряма и съсъществуващите условия за хранене, както през размножителния период, така и по време на сезонните миграции на видовете птици. В съответствие с различни аспекти от биологията тези видове могат да се обособят в съответни екологични групи: горски видове, видове обитаващи открити пространства и обработваеми площи, видове обитаващи водните и околоводни терени т.н. Поради голямата мобилност на птиците, динамиката на техните съобщества се основава на еволюционно изградени адаптации в пределите на широки географски ареали. Като цяло еволюционната стратегия на птиците е към избягване на неблагоприятните изменения на средата. Локални изменения от типа на предложения инвестиционен проект биха могли само косвено да повлияят върху адаптивните способности на ограничен брой местни видове.

За оценката на въздействието на проекта върху фауната от значение е най-вече използваната от видовете хранителна база и места за почивка. В този аспект от особена важност са следните групи птици: рибоядни - сива чапла (Ardea cinerea), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), чepeн щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (C. ciconia), малък корморан (Haliëtor pygmeus), голям корморан (Phalacrocorax carbo), земеродно рибарче (Alcedo atthis) и др.; насекомоядни птици - градска лястовица (Delichon urbica), червеногръдка (Erithacus rubecula), обикновена чинка (Fringilla coelebs), селска лястовица (Hirundo rustica), въртошийка (Jynx torquilla), червеногърба сврачка (Lanius collurio), авлига (Oriolus oriolus), домашна червеноопашка (Phoenicurus ochrurus), градинска червеноопашка (Phoenicurus phoenicurus), сирийски кълвач (P. syriacus), брегова лястовица (Riparia riparia) и др.; зърноядни птици - елхова скатия (C. spinus), зеленика (C. chloris), домашно врабче (Passer domesticus), полско врабче (P. montanus) и др., дневни и нощни грабливи птици - тръстиков блатар (Circus aeruginosus), горска улулица (Strix aluco), забулена сова (Tyto alba) и др.

От тези групи най-многочислени, както по брой видове, така и по абсолютна численост са консументите от втори и трети ред (т.е. видовете птици използващи за храна безгръбначни или дребни гръбначни животни).

За определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на оценката, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие, срямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие - Табл.5.2.1. Влияние на концесията върху целевите видове птици е представено на Таблица 5.1.2.1

Таблица 5.1.2.1

Влияние на концесията върху целевите видове птици

КОД

ИМЕ

Местна популация

Миграционна популация

Обитание

Въздей-ствие на ИП

Размн.

Зимуваща

Премин.

А004

Tachybaptus ruficollis

Малък гмурец



>50p











Обитава блата с тръстика. При миграции и зимуване се среща на групи по крайбрежни водоеми 0 - 800 м н.в.

Слабо-1

А017

Phalacrocorax carbo

Голям корморан









>100i





Обитава морски крайбрежия и вътрешни водоеми. При миграции и зимуване се среща на групи по влажни зони 0- 350 м н.в.

Няма-0

А022

Ixobrychus minutus

Малък воден бик






4p







влажни зони, микроязовири, блатни водоеми, рибарници, канали и корита на реки от 0 - 900 м н.в.

Слабо-1

А023

Nicticorax nicticotax

Нощна чапла












9i


влажни зони, алувиални гори и храсталаци от 0-500 м н.в. Отделни колонии в речни корита на населени места и индустриални зони

Няма-0

А024

Ardeola ralloides

Гривеста чапла












27i


влажни зони, предимно блата от 0-200 м н.в.

Няма-0

А026

Egretta garzetta

Малка бяла чапла












12i


обитава блата, езера, микроязовири, канали на напоителни системи, оризища, рибарници, както и равнинни гори, понякога отдалечени от влажни зони. Мигрира на малки ята.

Няма-0

А027

Egretta alba

Голяма бяла чапла









9 i




влажни зони, гнезди предимно в блата до 50 м н.в.

Няма-0

А028

Ardea cinerea

Сива чапла









>50i





Обитава блата, езера с гъста тръстика, долни и средни течения на големи реки богати на риба, равнинни дъбови и влажни гори. При миграции и зимуване се среща по язовири, рибарници, оризища, обработваеми площи

Няма-0

А029

Ardea purpurea

Ръждива чапла












1i

влажни зони, блата, алувиални и много влажни гори от 0 до 300 м н.в.

Няма-0

А030

Ciconia nigra

Черен щъркел






>2p








Гнезди по скали, широколистни и алувиални гори

Няма-0

А031

Ciconia ciconia

Бял щъркел












>40 i

Синантропен в близост до влажни зони от 0 до 1300 м н.в.

Няма-0

А032

Plegadis falcinellus

Блестящ ибис












7i

влажни зони, блата, алувиални и много влажни гори и храсталаци от 0 до100 м н.в. В Б-я критично застрашен.

Няма-0

А036

Cygnus olor

Ням лебед









14i





Влажни зони, блатна растителност по естествени и изкуствени водоеми от 0 до 50 м н.в.

Няма-0

А038

Cygnus cygnus

Поен лебед












1i


влажни зони

Няма-0

А050

Anas penelope

Фиш











R


Влажни зони, стоящи пресни и бракични водоеми и блата, растителност по периферията на водоеми от 0-100 м н.в.

Няма-0

А052

Anas crecca

Зимно бърне









P




Лагуни, стоящи пресни и бракични води, влажни зони 0 до 100 м н.в. По изключение в отделни години гнезди по поречието на р. Стряма

няма-0

А053

Anas plathyrhynchos

Зеленоглава патица



С










Обитава разнообразни водоеми. Индустриални зони, кариери, разливи и др. Мигрира и зимува на големи ята.

Слабо-1

А054

Anas acuta

Шилоопашата патица












Р

Обитава открити водоеми от 0 до 60 м н.в. Рядък вид

Няма-0

А055

Anas qurquedula

Лятно бърне









Р




Обитава различни влажни зони по морски крайбрижия и навътре в сушата 0 -700 м

няма-0

А056

Anas clypeata

Клопач











P

Обитава обширни влажни зони, блата и тревни съобщества по влажни терени до 60 м н.в

Няма-0

А059


Aythya ferina

Кафявоглава потапница












R


Обитава предимно сладководни водоеми, по-рядко полусолени води и морски крайбрежия.

Няма-0

А061

Aythya fuligula

Качулата потапница












Р

влажни зони, блата, растителност по брегове на стоящи пресни и бракични води 0 до 525 м н.в.

Няма-0

А072

Pernis apivorus

Осояд













Широколистни и смесени гори до 1600 м н.в.

Няма-0

А073

Milvus migrans

Черна каня












2i


Влажни зони и гори и храсталаци в близост до големи реки и

урбанизирани места 0-200 м н.в.



Няма-0

А081

Circus aeruginosus

Тръстиков блатар






>3p





С

В близост до водни басейни и едногодишни тревни култури

от 0 до 600 м



Няма-0

А082

Circus cyaneus

Полски блатар












>30i


влажни зони, стоящи пресни води, много рядък до 100 м н.в.

Няма-0

А086

Accipiter nisus

Малък ястреб



>50p











Обитава планински и предпланиниски гори. При миграции и зимуване се среща в равнини и селища и индустриални зони

Няма-0

А087

Buteo buteo

Обикновен мишелов



>10p





С




Обитава разнообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички

Няма-0

А091

Aquila chrisaetus

Скален орел












R


високи скалисти места, по-рядко по високи стари дървета

Няма-0

А096

Falco tinnunculus

Черношипа ветрушка



>15p





С




Прелетен вид. Предпочита топли, огрени от слънцето открити площи обрасли с трева, храсти, скали и широколистни гори, индустриални площи

Няма-0

А097

Falco vespertinus

Вечерна ветрушка












>40i

Мозайки от дървета и храсти- гледичия, изкуствени горички и пояси

Незначително-1

А103

Falco peregrinus

Сокол скитник












P

Дълбоки проломи, скални масиви, гори

Няма-0

А113

Coturnix coturnix

Пъдпъдък





С







Открити местообитания, мезофилни съобщества, посеви и подобрени тревни площи, като избягва терени с много ниска растителност и каменисти участъци

Няма-0

А118

Rallus aquaticus

Крещалец





Р







Обитава влажни зони, блата водоеми обрасли с папур, растителност по плитки части на язовири

Няма-0

А119

Porzana porzana

Голяма пъструшка



Р










Обитава влажни зони с гъста растителност, стоящи пресни води от 0 до 800 м н.в.

Няма-0

А120

Porzana parva

Средна пъструшка



Р










Гнезди изключително в близост до блата и водоеми с много тръстика и плуващи тръстикови стебла от 0 до 800 м н.в.

Няма-0

А121

Porzana pusilla

Малка пъструшка



Р










Критично застрашен, влажни ливади и блата от 0 до 800 м н.в.

Няма-0

А123

Gallinula chlorops

Зеленоножка



С




С




Обитава влажни зони както в равнини, така и в предпланини, индустриални зони. При миграции се среща поединично в равнинни водоеми.

Няма-0

А125

Fulica atra

Лиска


R





С




Обитава влажни зони с гъста растителност. Мигрира и зимува по морски крайбрежия и водоеми

Няма-0

А130

Haematopus ostralegus

Стридояд





R








Пясъчни и чакълести острови (Марица и Дунав), по засолени терени с халофитна растителност от 0 до 150 м н.в.

Няма-0

А136

Charadrius dubius

Речен дъждосвирец






>50p








Обитава чакълести песъчливи крайбрежия, стоящи пресни и бракични води, кариери за чакъл и др. водоеми долините на Струма и Места

Няма-0

А142

Vanellus vanellus

Обикновена калугерица






С







Влажни ливади, блата, растителност по брегове на водоеми, оризища, обработваеми земи

Няма-0

А145

Calidris minuta

Малък брегобегач












R


среща се морски крайбрежия

Няма-0

А147

Calidris ferruginea

Кривоклюн брегобегач












Р

Влажни зони

Няма-0

А151

Philomachus pugnax

Бойник











R


Обитава брегове с халофитна растителност, лагуни, стоящи бракични води от 0 до 30 м н.в.

Няма-0

А152

Lymnocryptes minimus

Малка бекасина












R


влажни зони

Няма-0

А154

Gallinago media

Голяма бекасина












Р

Вероятни местообитания – блата с растителност, край реки от 0 до 500 м н.в.

Мигриращ вид, изчезнал като гнездащ

Няма-0



А156

Limosa limosa

Черноопашат крайбрежен бекас









R





Растителност край водоеми, блата, крайизворни мочурища от 0 до 20 м н.в.

В Б-я практически липсва.



Няма-0

А165

Tringa ochropus

Голям горски водобегач









С




влажни зони, потоци и край ручеи, широколистни гори

Няма-0

А168

Actitis hypoleucos

Късокрил кюкавец






С







Гнезди по пясъчни и каменисти брегове с гъста крайбрежна растителност

Няма-0

А179

Larus ridibundus

Речна чайка









Р




влажни зони, блата езера обрасли с тръстика и открита водно площ от 20 до 50 м. н.в.

Няма-0

А197

Chlidonias niger

Черна рибарка












4 i

влажни зони, блата, стоящи пресни води от 30 до 60 м н.в.

Няма-0

А210

Streptopelia turtur

Гургулица






С







Повсеместна, храсталаци в окрайнини на широколистни гори и

Няма-0

А214

Otus scops

Чухал





>15p








Обитава широкилистни гори, градини, паркове, крайречни насаждения в паркове и предпланини

Няма-0

А218

Athene noctua

Домашна кукумявка






С




C

Обитава както населените места, така и планинските райони до 2300 м н.в. През есента и зимата слиза по-ниско в равнините и предпланините до около 900 метра.

Няма-0

А224

Caprimulgus europeaus

Козодой











R


Широколистни и смесени гори, храсталаци, карстови райони

Няма-0

А229

Alcedo atthis

Земеродно рибарче



>10p











По брегове на водоеми, влажни зони, зависим от подходящи земни или пясъчни откоси

Няма-0

А230

Merops apiaster

Обикновен пчелояд






>150p








гнездят в дупки. В по-мека почва (льос), изкопават тунели дълги повече от метър. При липса на подходящи условия (отвесни стени) изкопават дупка и в полегати склон (диги)

Няма-0

А231

Coracias garrulous

Синявица





>5p








Широколистни гори, отвесни брегове до 600 м н.в.

Няма-0

А235

Picus viridis

Зелен кълвач



Р










Обитава гори в равнини и планини, често покрай реки

Няма-0

А236

Dryocopus maritus

Черен кълвач



R











Стари широколистни, смесени и иглолистни гори

Няма-0

А244

Galerida cristata

Качулата чучулига






С







Обитава открити, сухи тревисти местности.

Няма-0

А246

Lullula arborea

Горска чучулига






Р







Мезофилни тревни съобщества, сухи варовити и силикатни терени, храсталаци в близост до широколистни и иглолистни гори

Няма-0

А247

Alauda arvensis

Полска чучулига






С







Обитава горски поляни

Няма-0

А249

Riparia riparia

Брегова лястовица






>2000p








Гнезди в пясъчни и льосови отвесни брегове

Няма-0

А251

Hirundo rustica

Селска лястовица






С







Повсеместно. Обитава селища и единични постройки

Няма-0

А269

Erithacus rubecula

Червеногръдка



Р










Повсеместна по планински и полупланински райони. Гнезди в гъсти широколистни и смесени гори.

Няма-0

A271

Luscinia megarhynchos

Южен славей






С







Повсеместен. Гнезди в храсталаци, тревни съобщества, просветни широколистни гори

Няма-0

А276

Saxicola torquata

Черногушо ливадарче






Р







Открити и храстови местообитания по силикатни терени, пустеещи земи от 0 до 600 м н.в.

Няма-0

А283

Turdus merula

Кос


С










Повсеместен. Гнезди в разнообразни местообитания.

Незначително-1

А329

Parus caeruleus

Син синигер






С







Повсеместен в планински и полупланински райони. Обитава просветни широколистни гори

Няма-0

А338

Lanius collurio

Червеногърба сврачка






>40p








Повсеместен, гнезди в храсти, пустеещи земи, просветни широколистни гори

Незначително-1

A359

Fringilla coelebes

Чинка


С










Повсеместен. Всички видове гори и храсталаци

Незначително-1

A363

Cardelius chloris

Зеленика





С

С




Повсеместен. В просветни гори и храсталаци

Незначително-1

А366

Carduelis cannabina

Обикновено конопарче






Р







Храсталаци и тревни съобщества, сухи припечни терени, пустеещи земи, храстови плантации

Няма-0

А379

Emberiza hortulana

Градинска овесарка






>20p








Повсеместна, сухолюбиви храсталаци на окрайнини на гори, мозайка дървета

Няма-0

А382

Emberiza melanocephala

Черноглава овесарка






Р







Храсталаци и тревни съобщестна, сухи силикатни и варовити терни от 0 до 300 м н.в.

Няма-0

А393

Phalacrocorax pygmeus

Малък корморан






17 i








влажни зони, блата в алувиални и много влажни гори от 0 до 200 м н.в.

Няма-0

А402

Accipiter brevipes

Късопръст ястреб












Р

Ивици дървета, храсти по брегове на реки, широколистни гори

Няма-0

А403

Buteo rufinus

Белоопашат мишелов












Р

Повсеместно в равнинни и предланински райони, гнезди в проломи, долини, хълмисти терени

Няма-0

А404

Aquila heliaca

Кръстат (царски) орел











Р

Широколистни гори, високи стари дървета в близост до пасища

Няма-0

А429

Dendrocopos syriacus

Сирийски пъстър кълвач



>30p











Повсеместен, гори, индустриални зони, крайречни дървета, населени места

Незначително-1

А433

Lanius nubicus

Белочела сврачка






>2p







открити места с храсти, растителност покрай водоеми

Няма-0

А439

Hippolais olivetorum

Голям маслинов присмехулник






P







Сухолюбиви храсталаци, разредени широколистни гори с подлес от 0 до 500 м н.в.

Няма-0

А459

Larus cachinnans

Жълтокрака чайка












R


Синантропна, скалисти брегове до 650 м н.в.

Няма-0


А004 Малък гмурец Tachybaptus ruficollis Обитава блата с тръстика. При миграции и зимуване се среща на групи по крайбрежни водоеми 0 - 800 м н.в. В ЗЗ има до 50 размножаващи се двойки. Гнезди в обраствания с папур с гъстота 30–40 стъбла/m2. Числеността на зимуващата в страната популация възлиза средно на 635 индивида с максимум 881 през 2000 г. Основните концентрации са в незамръзващите големи водоеми на Южна България – комплекс Марица-Изток, баластриери по р. Марица и Тунджа. Поддържа стабилни популации в Защитена местност Златополе, Димитровград и Хасково, където местообитанията са подобни на тези около концесионния терен. Очаква се безпокойство по време на строителството,защото негативен фактор е унищожаване на обрастванията от тръстика и папур. Видът е включен в ЧКБ. Влиянието се оценява като Слабо-1

А022 Малък воден бик Ixobrychus minutus влажни зони, микроязовири, блатни водоеми, рибарници, канали и корита на реки от 0 – 900 м н.в.. Стабилна гнездова популация има в Защитена мистност Злато поле около р. Марица. През зимата се среща по влажни ливади и около незамръзващи водоеми. В ЗЗ има до около 4 размножаващи се двойки. Възможно е по време на строителството да бъдат повлияни места за почивка, затова влиянието се оценява кото Слабо-1

А053 Зеленоглава патица Anas plathyrhynchos Най- разпространената патица в България. Населява всички типове речни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Обитава разнообразни водоеми. Индустриални зони, кариери, разливи и др. Мигрира и зимува на големи ята. В ЗЗ е налична (С) Слабо-1

А097 Вечерна ветрушка Falco vespertinus Открити пространства край селскостопански площи, полезащитни пояси и други горски насаждения, мозайки от дървета и храсти- гледичия, изкуствени горички и пояси. Видът е включен в ЧКБ. В ЗЗ обитават по-малко от 40 индивида. Очаква незначително (1 ) безпокойство по време на строителството

А283 Кос Turdus merula Повсеместен. Разпространен почти навсякъде, където успее да намери храна и подходящи условия за гнездене и размножаване. Гнезди в разнообразни местообитания. В ЗЗ видът е наличен (С) Влиянието се оценява като незначително (1), изразяващо се в безпокойство по време на строителството.

А338 Червеногърба сврачка Lanius collurio Повсеместен вид, обитава и гнезди в храсти, пустеещи земи, просветни широколистни гори. В ЗЗ обитават по-малко от 40 индивида. Очаква незначително (1 ) безпокойство по време на строителството

A359 Чинка Fringilla coelebes Повсеместен. Всички видове гори и храсталаци. През зимата образува ята по открити места. В ЗЗ видът е наличен (С) Влиянието се оценява като незначително (1), изразяващо се в безпокойство по време на строителството.

А429 Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Повсеместен. Размножава се в отворени, култивирани терени, градини, паркове, гори, индустриални зони, крайречни дървета, населени места. В ЗЗ обитават по-малко от 30 индивида. Очаква незначително (1 ) безпокойство по време на строителството

Няма да бъдат засегнати местообитанията и популациите на 73 вида птици, включени в Приложение І на Дир.79/409/ЕЕС, а други 9 вида ще бъдат засегнати слабо (незначително).

Реализацията на инвестиционното предложение с избрания начин на добив ще има минимално отрицателно въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в защитената зона. Предвид видовото разнообразие на орнитофауната в района на концесионната площ няма да бъдат повлияни негативно както целеви видове птици, така и техни местообитания. По време на експлоатацията обезпокоени ще бъдат единствено широко разпространени видове, които гнездят по дървесните и храстови съобщества в съседство на находището, при това без да напускат трайно района.

Районът на инвестиционното предложение не е местообитание на грабливи и чувствителни видове птици, предмет на опазване в ЗЗ „Река Стряма”.



Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до фрагментиране, прогонване или загуба на местообитания на целеви видове птици, предмет на опазване. Поради наличността на вече реализирани инвестиционни предложения в район, същият не е в състояние да изпълнява място за почивка, зимуване и линеене на мигриращи, зимуващи и линеещи птици.
Бозайници

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) е рядък вид и се среща главно в райони с малка надморска височина. Обитава влажни карстови пещери. Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивиди. Видът няма месообитание на територията на концесията.

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища. Стационарен вид – прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км. Храна: малки летящи насекоми. Ловува близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като налична (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на до 50 km. Образува летни (размножителни) и зимни колонии от 50 до 300 индивида. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като наличен (Р). Често съжителства с други видове прилепи, като южен подковонос (Rhinolopus euryale) и трицветен нощник (Myotis emarginatus). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Характерен е за цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като наличен (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) е с по-голяма численост в южните райони на страната. Обитава обрасли с храсти открити райони. Намира убежища в пещери и минни галерии. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като наличен (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Остроух нощник (Myotis blythii).- разпространен в цялата страна при надморска височина до 1400 m, най-често в карстови райони. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи, често смесени с други видове прилепи корлонии. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като наличен (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) се среща главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или на големи колонии в пещери, със сравнително ниска температура, малко над 0°C. Описаните характерни особености в биологията на прилепната фауна показват, че не са налични обстоятелства видът да бъде засегнат от реализацията на инвестиционното предложение. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като наличен (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) живее главно в гори, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 км. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Стационарен вид, извършващ само къси придвижвания, най-често между летните и зимните убежища. В храната му преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни, по-малко са дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета. Местна популация. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Не се засягат местобитания на вида и не се отнемат ловни територии.

Дългокрил прилеп (Minioptrus schreibersii) предпочита карстови райони, като обитава предимно естествени пещери и образува многохилядни смесени колонии. Размножителните му колонии ней-често се състоят от 500 до 2000 екземпляра. Не се засягат местобитания на вида и не се отнемат ловни територии.

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - обитава главно гористи карстови терени, в близост до водоеми. Мигрира между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи, а през зимата - в големи водни пещери, със сравнително ниска температура (4-6°C). В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с тези на дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersii), включен в предмета на опазване, с който имат сходни изисквания към средата. Видът няма месообитание на територията на концесията.

Трицветният нощник (Myotis emarginatus) избира за убежища пещери и подпокривни пространства. Характерно е, че в летните му убежища температурата може да бъде по-висока, отколкото при повечето прилепи - до 26-40°C. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Големият нощник (Myotis myotis) обитава главно хралупи и подпокривни пространства, но в Южна Европа предпочита пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида.

Лалугер (Spermophilus citellus)- В Пловдивска област се среща в ОВМ „Бесапарски ридове”. Видът няма местообитание на терена на баластриерата. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Вълк (Canis lupus) – в района вълкът е по-скоро случайно преминаващ, особено когато има недостиг на храна в природата. Силно уязвим от човешко присъствие. ИП няма да зясегне или фрагментира местообитание на вида. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Видът няма месообитание на територията на концесията.

Видра (Lutra lutra) Oсновни местообитания, в които се среща са реки с постоянен воден дебит, езера (включително соленоводни), потоци, заливни гори, оризища, канали, пещери и др. В Пловдивска област видът се среща в резерват „Стенето” (в НП „Централен Балкан”), ЗМ „Кричим” (до село Куртово Конаре, община Стамболийски), по пасищата край река Марица. В стандартния формуляр са съобщени 6 -7 индивида за защитената зона. Реализацията на ИП няма да засегне местообитания на вида.

Черногръд (Добруджански) хомяк (Mesocricetus newtoni) - В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Черногръдия хомяк, включен в тази ЗЗ никога не е бил установяван в близост до района на ИП

Пъстър пор (Vormela peregusna) – Видът няма местообитание на територията на концесията.
Земноводни и влечуги

Голям гребенест тритон (Triturus cristatus karelinii) е разпространен почти в цялата страна от морското равнище до 1350 – 1400 м. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. Видът има местообитание в района на баластриерата, но местообитанията и видът няма да бъдат засегнати от разработването на инвестиционното намерение.

Червенокоремна бумка (Bombina bombina) Обитава локви, разливи и други малки водоеми, заблатени местности само в равнините. Видът е характерен главно за Дунавската равнина и Добруджа и е с по-слабо разпространение в Южна България. Червенокоремната бумка има местообитание в района на баластриерата, но местообитанията и видът няма да бъдат засегнати от разработването на инвестиционното намерение.

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) Обитава както застояли, така и течащи води. Среща в цялата страна в канавки с вода, в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Живее както в равнините така и в планините, където е установена и на 1900 м. надморска височина. Много от находищата са в планините от 800 до 1400 м надморска височина. Видът има местообитание в близост до разработването на баластриерата, но местообитанията и видът няма да бъдат зясегнати от инвестиционното намерение.

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), (Euroestudo hermanni) и Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) са рядко срещани в защитената зоната. Обитават предимно нископланински и хълмисти райони, обрасли с разредени дъбови гори и храсталаци. Съобщени са за ЗМ „Кричим” (до с. Куртово Конаре, община Стамболийски. Двата вида костенурки нямат местообитание на територията на инвестиционното намерение. Видовете няма да бъдат засегнати.

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) - видът е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m. Обитава разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Видът има местообитание в близост до територията на инвестиционното намерение, но както то, така и видът няма да бъдат засегнати.

Ивичест смок (Elaphe quatrolineata)- предпочита гористи местности, като по-голяма част от активния си период прекарва по дърветата. Видът няма местообитание на територията на баластриерата и няма да бъде засегнат от инвестиционното намерение.
Риби

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) - обитава долните течения на реките, стари корита, ръкави и други бавно течещи или стоящи води. Видът няма месообитание на територията на концесията.

Маришка мряна (Barbus plebejus)- обитават участъци с по-бързо течение и чисти каменисто-песъчливи дъна в речни долните течения. Разпространена в Тунджа, Марица, Места, Струма и притоците им. Видът няма месообитание на територията на концесията.
Безгръбначни животни

Бисерна мида (Unio crassus) е характерна за силно песъчливи дъна и не е установена в разглеждания участък на река Стряма. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху местообитанието на вида.

Ручейният рак (Austropotamobius torrentium). Видът се отличава с добре изразена способност към миграции. Чувствителен към пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху местообитанието на вида.

Местобитанията на бръмбара рогач (Lucanus cervus) и обикновения сечко (Cerambyx cerdo) са свързани с дъбови гори, а ларвите на алпийската розалия (Rosalia alpina) и буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху местообитанията на видовете.



Ценагрион (Coenagrion ornatum) Равнокрилият вид водно конче и е тясно свързан с наличието на стоящи водоеми, където се развиват ларвите и над които ловува имагото. Видът е разпространен на редица места в Южна България. Обитава предимно средни и долни течения на малки реки и стагнатни водоеми. Ларвите се развиват в подводните части на редица тревисти хидрофили. Видът има местообитание в близост до терена на инвестиционното намерение, но то, както и вида няма да бъдат негативно полвияни.

Изводи

  1. Реализацията на инвестиционното предложение с избрания начин на добив ще има минимално въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в защитената зона. Предвид видовото разнообразие на орнитофауната в района на концесионната площ няма да бъдат засегнати местообитания, хранителни или гнездови територии на целеви видове птици, предмет на опазване в ЗЗ. По време на експлоатацията може да се прояви краткосрочно обезпокояване, като засегнати ще бъдат широко разпространени видове, които за гнездене използват дървесните и храстови обитания в съседство на находището без да напускат трайно района.

  2. Районът на инвестиционното предложение не е местообитание на грабливи и чувствителни видове птици предмет на опазване в ЗЗ „Река Стряма”. Ще бъдат засегнати местообитания на широкоразпространени и лесно приспособими към други територии птици, без да се очаква трайното им прогонване от района на инвестиционното предложение.

  3. Реализирането на инвестиционното предложение поради отдалечеността на местообитания и гнездови територии на по-чувствителните видове няма да доведе до фрагментиране на популациите им. Поради наличността на вече реализирани инвестиционни предложения в района, същият не е в състояние да изпълнява място за почивка, зимуване и линеене на мигриращи, зимуващи и линеещи птици, предмет на опазване.

  4. Прилепната фауна на районът не е била обект на специални проучвания, но вероятно в района живеят видове характерни за населените места. Територията, обект на ИП може да бъде за тях единствено хранителна и коридор при преминаването им към открити пространства. Не се очаква реализирането на ИП да повлияе негативно хироптерофауната.

  5. Възможно е реализирането на конценсионнат площ в бъдеще да има положителен ефект. Използването на дежурно нощно осветление по време на строителства и експлоатация ще привлича нощно активни насекоми, които представляват хранителна база на голяма част от местните видове прилепи. Евентуалната реализация и подходящо биологично рекултивиране на новосъздаденото водно тяло би имало положителен ефект върху прилепната фауна, за която водните територии са любимо място за ловуване и изхранване.

  6. Приоритните видове бозайници за ЗЗ Река Стряма -лалугер, видра, пъстър пор, черногръд хомяк и вълк нямат подходящи местообитания както на терена на концесионните дейности, така и в непосредствена близост. Степента на отрицателно въздействие на ИП за тези целеви видове ще е нулева.

  7. Съществуват многобройни ихтиологични изследвания отнасящи се до вътрешни водни обекти, като повечето от тях са еднократни наблюдения. Липсва достатъчно информация, която би позволила да се оцени актуалното състояние на ихтиофауната, състоянието на популациите на повечето видове с природозащитно и стопанско значение. Целеви видове, представители на ихтиофауната, както и техни местообитания няма да бъдат засегнати.

  8. Негативно въздействие върху реката има укрепването на бреговете с диги, при което се унищожава по-голяма част от растителността и се възпрепятства пролетното разливане, което влияе неблагоприятно при размножителните миграции на рибите.

  9. Добивът на баластни материали не предвижда работа във водното тяло на реката, нито в неговата непосредствена близост, което е гаранция, че рядката ихтиофауна на р. Стряма няма да бъде засегната. Степента на въздействие на ИП за тези видове ще е нулева.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница