Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение


Растителен и животински свят. Защитени природни територии. Защитени и защитени зони



страница8/20
Дата09.01.2017
Размер1.77 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

4.5. Растителен и животински свят. Защитени природни територии. Защитени и защитени зони

4.5.1. Растителен свят

4.5.1.1. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху растителността - на доминантите и застрашените растителни видове; изменение на състоянието и в резултат на реализирането на проекта


4.5.1.1.1. Характеристика на флората

Странджа планина се намира в югоизточната чакт на България, поради което климатът й е твърде специфичен – ясно изразеното средиземноморско влияние, както и влиянието на Черно море, превръщат тази територия в уникална смесица от растителни видове и растителни формации, притежаваща особености, които я отличават от европейската флора и растителност и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ. Тук е най-западното разпространение на горско растителните съобщества на тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност.

Мезоклиматичните различия в парка дават основание да се очертаят 4 растително-климатични района:

  • Крайбрежен район;

  • Високата част на Странджа или Вътрешна Странджа;

  • Район на зелениките;

  • На северозапад от Вътрешна Странджа с преходно континетален климат.

Интересуващият ни обект попада във втория район - Вътрешна Странджа. Той се намира на запад от Сливарово – Малкотърновско.

А. Флора

Висши растения

Семенни, папратовидни и хвощообразни растения

Флората на Странджа е изключително богата и уникална не само за нашата страна, но и за Европа. На сравнително малка територия тук могат да се намерят около 1670 растителни вида и 54 подвида, като видовете с висока консервационна стойност са около 20%. Това представлява около 47,6% от висшите растения в България. Само в Червената книга са вписани над 70 странджански ендемита.

Лесистостта е висока – около 80% от територията са гори. Със странджанските гори завършва поясът на понтийско-евксинската растителност, разпространена в Северен Иран, Кавказ и по южното черноморско крайбрежие на Турция. В Странджа на малка територия участието на местни дървесни и храстови видове в състава на горите е двърде значително – над 100. В подлеса се наблюдават много елементи на колхидската флора.

За характеристика на разпределението и участието на дървесни и храстови видове са използвани ЛУП на ДЛ Малко Търново, както и редица научни трудове. Горските масиви в общината са с площ 684 000 дка. Преобладават дъбовите гори, източнобуковите са около 1 500 ха. Основните доминанти са дъбовете – благун, цер, горун. В подлеса на тези гори се срещат мушмула, бясно дърво, глог, дрян, източен габър, лопух, горянче, иглика, ботурче и др.

В следващата таблица са представени основните дървесни видове в ДЛ Малко Търново, както и площта, с която са представени –чисти и смесени гори (по данни на Агролеспроект).
Таблица 3.5.1.1.1. Малко Търново

Дървесен вид

площ (а)

участие (%)

Източен бук - Fagus silvatica

4 171

25,0

Горун - Quercus sessiliflora

6 403

38,4

Благун - Quercus frainetto

2 433

14,6

Цер - Quercus cerris

592

3,5

Обикновен габър - Carpinus betulus

212

1,3

Източен габър - Carpinus orientalis

555

3,3

Други широколистни

204

1,2

Иглолистни

2 110

12,6


Иглолистните дървесни видове ( Pinus nigra, Pinus silvestris, Pseudotzuga duglasii, Cedrus atlasi, Picea excelsa, Larix europea ) имат малко участие – 12,6% и са внесени изкуствено през последните 50 години. В категорията други широколистни видове, с незначително, но твърде важно от гледна точка на биоразнообразието участие от 1,2%, трябва да бъдат посочени лъжник ( Quercus hartwissiana Stev.), космат дъб (Quercus pubescens L. ), мъждрян (Fraxinus ornus L.), брекина (Sorbus torminalis L.), скоруша (Sorbus domestica L.), клен (Acer campestre L.), явор (Acer pseudoplatanus L.), шестил (Acer platanoides L.), сребролистна липа (Tillia argentea Desf.), дребнолистна липа (Tillia parvifolia Ehrh.), кримска липа (Tillia enchlora C.Koch.), дива круша (Pyrus communis L.), бадемолистна българска круша (Pyrus amigdaliformis Vill.), черна елша (Alnus glutinosa L.), джанка (Prunus divaricata Led.).

Най-значими от флористична и консервационна гледна точка са източнобуковите формации с участието на горун и по-рядко благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти. Това са обикновен тис, странджанска зеленика, пирен, лавровишня, колхидски джел, червена и синя хвойна, миши уши, чашкова звъниика, калуна, горянче, брашлян, зимзелен, филирея, тамянка, жасмин, скрипка, аспарагус, звездиче, бял имел. В долинната част от територията на общината са разпространени чисти източнобукови, както и смесени с дъбове гори. Там са разпространени и източнобукови гори с лавровишня. Интересна е формацията, представляваща останки от средиземноморските маквиси с участието на филирея, пистация, космат дъб,мъждрян, келявгабър, рускус, аспарагус и др.

Папратовидните са представени с 22 вида, хвощообразните – с 5 вида. На ниво семейства те са представени от 121 семейства и 618 рода, като срещащите се таксони са над 70% от известните в България. С най-много видове са семействата:

Сложноцветни – Asteraceae – 191 от 62 рода

Житни – Poaceae – 154 от 72 рода

Бобови – Fabaceae -146 от 28 рода

Най-голямо участие имат субмедитеранските и средноевропейските флорни елементи.

Във флората на Странджа голямо участие имат фанерофитите – 7%, което е характерно за планините, а също така и терофитите – 26%, което е типично за средиземноморския климат. Тук се срещат голям брой терциерни реликти – 63 вида, като 7 от тях са странджански ендемити. Флористичните ендемити са 55 вида. Локални за Странджа са 10, между които търиловото великденче, йордановото подрумиче и др. Българските ендемити са представени от 6 вида и 3 подвида, а балканските ендемити са 39 вида и 5 подвида.

Като консервационно значими са определени 140 вида и подвида. От тях 4 вида са застрашени на световно ниво, други 11 – на европейско, 113 вида са включени в националната Червена книга, а 7 вида са редки за страната. Защитените растения са 74 вида, като 5 от тях са строго защитени и по Бернската конвенция.Почти всички консервационно значими видове имат находища в странджанските защитени територии. Що се отнася до описание на локалитетите и състоянието на популациите, едва 10% от флората на планината е добре проучена.

Лечебни растения

Като особена категория от флората на община Малко Търново са лечебните растения. По смисъла на Закона за лечебните растения на територията на общината се срещат 501 вида, които принадлежат на 94 семейства. Това представлява 37,7% от висшата флора в Природния и парк и 70% от диворастящите лечебните растения, срещащи се в България. 498 от видовете са по Приложение към чл. 1 ал.2 от ЗЛР, а още 3 вида са добавени към този списък от природозащитни (блатно кокиче (L.aestivum ), колхидски джел (Ilex colhica )) и търговски съображения (обикновена коприва – Urtica diotica ). От тях 144 вида имат стопанско значение и са предмет на събиране и търговия.

Таксономично лечебните растения се разпределят по следния начин:
Покритосеменни растения (отдел Magnoliophyta ) - 482 вида

Двусемеделни (клас Magnoliopsida ) – 440 вида

Едносемеделни (Клас Liliopsida ) – 42 вида

Папрати (отдел Polypodiophyta) -12 вида

Хвощове (отдел Equisetophyta) – 4 вида

Голосеменни (отдел Pinophyta) – 3 вида
С най – голям брой видове са семействата:

Сложноцветни (Asteraceae) - 57 вида

Устноцветни (Lamiaceae) - 56 вида

Бобови (Fabaceae) – 31 вида

Сенникоцветни (Apiaceae) – 24 вида

Живеничеви (Scropulariaceae) – 23 вида

Розоцветни (Rosaceae) – 22 вида

Кръстоцветни (Brassicaceae) – 22 вида
В зависимост от степента на застрашеност 54 вида или 10% са защитени по различни закони:

- по ЗБР са защитени 20 вида

- по Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) – 16 вида

- В Червена книга са включени 19 вида, от които 5 с категория застарашен и 14 вида с категория рядък

- под специален режим на ползване - 30 вида, от които 20 вида са забранени за събиране за стопански цели от естествени находища и 10 вида са под ограничителен режим.

Мъхове

В Природния парк са установени 74 вида мъхове. Таксономично те принадлежат към:

- Клас Листни мъхове - Bryopsida - 59 вида

- Клас Чернодробни мъхове – Mdrchantiopsida - 15 вида

В Европейската Червена книга е включен един вид - Metzgeria simplex, а в Списъка на редките и застрашени мъхове в България – 13 вида, от които 10 са странджански ендемити.

Тези описани видове са намерени в района на обекта на настоящата оценка, но проучеността им по отношение на локалитетите им е твърде слаба.

Нисши растения

Проучванията върху нишите растения са твърде оскъдни, поради което няма да бъдат предмет на оценка на настоящия доклад.

Б. Микота

Микотата в Странджа не е напълно проучена, но има сведения за разпространението на гъбите-макромицети, които са обследвани именно в обекта около Малко Търново, както и около Кости и резервата Силкосия. Установени са 61 вида и 1 вариетет. Основно принадлежат към клас Basidiomycetes. Ядливите видове са 20. Застрашени или редки за Европа са 14 вида. За българската флора 3 вида се считат за “уязвими” и 3 - за “редки”. По Бернската конвенция защитени са 3 вида – гъбата-булка, бронзовата и царската манатарка.

4.5.1.1.2. Характеристика на растителността

Растителността в Странджа се отличава с фитоценотична специфика, уникална както за България, така и за Европа. Отнася се към биома на широколистните листопадни гори на умерения климат, но с доминанти от евксинската и субевксинската флора. Така Странджа попада в Евксинската ботанико-географска провинция, която в Европа се простира единствено тук – по българското и турското Черноморие. На основата на южноевксинската растителност планината е включена в Понтийско-Кавказко-Хирканската българска провинция. По отношение на вътрешното за страната райониране на растителността, Странджа е обособена в отделен окръг с два района – район Факия и район Велека.

Гори

Горите на Странджа обхващат 80,7% от територията на парка. Те са остатък от терциерната растителност. За тях е характерна растителната инверсия, при която буковите гори с подлес от вечнозелени храсти заемат по-ниските долинни части на планината, а дъбовите гори са разположени над тях.

Изследователите на странджанските горски формации сочат различни характеристики на техния състав и продуктивност . Д.Йорданов (1938) разделя планината по отношение на горските формации на крайбрежен район, северни и северозападни покрайнини и централна част ( Вътрешна Странджа) – разделение, което по-късно се възприема от горската типология и доминира във всички растително-географски проучвания. Обектът на настоящия доклад попада в район Вътрешна Странджа.

Основните типове гори, които се срещат на територията на Вътрешна Странджа са уникални за растителността на страната. Значително присъствие имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип:

  • Термофилни дъбови гори с вечнозелени склерофилни храсти

  • Източнобукова гора с лавровишня - Fagetum laurocerasosum

  • Източнобукова гора с кавказка (странджанска) боровинка - Fagetum vaccinosum arctostaphylosum

  • Източнобукова гора с бясно дърво – Fagetum daphnosum

  • Източнобукова-горунова гора с калуна – Fageto-quercetum callunosum


Обща характеристика на горите в община Малко Търново

Горският фонд на територията на общината е с площ 684 409 дка. Лесистостта е 71%. Разпределението на ГФ е както следва:


  • Гори на държавните лесничейства – 594 480,765 дка

  • Общински гори – 88 179,478 дка

  • Частни гори – 1 749,513 дка


Тези гори се стопанисват от 3 държавни и 1 общинско лесничейства.

ДЛ “Малко Търново”

Общата площ на горите на на територията на ДЛ е 21 423 ха По собственост е разпределена като: Държавни гори – 15 431 ха; Общински – 4 113 ха; Частни – 286 ха; Гори на МОСВ – 1 593 ха.

Тези гори обхващат землището на град Малко Търново и селата Бръшлян, Граматиково, Стоилово, Сливарово.

Видовият състав е както следва: Зимен дъб -38,4%; Източен бук – 25%; Благун – 14,6%; Цер – 3,6%; Келяв габър – 3,3%; Габър – 1,3; Др.широколистни – 1,1%.

Общинско лесничейство - ОЛ “Малко Търново”

Общата площ на горите на на територията на ОЛ е 8 999,59 ха. Видовият състав на ОГФ е както следва: дъб (сдб, бл) – 59%; източен бук – 18%; цер – 14%; иглолистни – 7%; други широколистни – 2%;

По произход горите се разпределят по следния начин: семенни високостъблени – 55%; издънкови – 38%; култури – 7%

Цялата територия на лесничействата попада в Природния парк, всички гори са в категорията “гори със специално предназаначение”. По отношение на горскостопанското стопанисване те се разделят на 13 стопански класа. Горите, които се намират в относителна близост до хвостохранилището, попадат в стопански клас “Зимен дъбов високобонитетен за превръщане”

Състояние на горите

Относително състоянието на горите в лесничейството е добро. Наблюдаваното съхнене на горите в Парка тук е изразено в много по-малка степен, вероятно поради по-високата надморска височина и по-влажния климат. Научни изследвания в тази връзка за установяване причините за това съхнене не са правени. При широколистните видове се наблюдава нападение на черен имел, който е полупаразитен вид и намалява продуктивността на нападнатите насаждения и влошава тяхното състояние. Наблюдава се съхнене и на иглолистните култури, особено тези които са на надм.в. по-малка от 250 м. Това явление се наблюдава и при други места от Парка и вероятно е свързано с еколого-биологичните изисквания на вида, които не са били взети предвид при създаването на тези култури преди половин век.

Определената площадка за изграждане на енергиен парк и рекреационен център се намира и в м. “Добърджана” в землището на Малко Търново- западния край на града върху хвостохранилище, което е разположено в естествено понижение, частично запълнено с изкопно-насипни материали от минно-добивната промишленост. Площадката не попада в горски фонд. Начина на трайно ползване е като хвостохранилище, начина на трайно предназначение на земята е посочено “земеделска”. При изпълнение на инвестиционното предложение няма да бъдат засегнати гори.

В. Хабитати

Богатото растително разнообразие в Странджа обусловя наличието на голям брой природни хабитати, определени в Плана за управление на ПП Странджа по наличната фитоценотична и горскотипологична информация на базата на класификационната система на хабитатите Палеарктика. В границите на парка са установени 120 хабитата, което го поставя сред териториите с европейска консервационна значимост. Горите се отнасят към 28 горски и 18 храсталачни хабитата. Това са:



  • източен бук със странджанска зеленика

  • източен горун и благун

  • източен бук с източен горун

  • източен горун със странджанска зеленика

  • източен бук с кавказка боровинка

  • източен бук с лавровишня и колхидски джел

  • източен горун с кавказка иглика

  • дъбови гори с лъжник

  • източен бук, габър, липа

  • източен бук с калуна

  • български крайбрежни лонгозни гори

  • Хабитати от субевксински тип

  • благун и цер

  • дъбово-габърови гори

  • Елино – балканските терофитни съобщества

  • Елино-балкански андропогонови степни съобщества

  • Елино-мизийски крайречни влажни ливади с детелина

  • Мезофилни пасища

  • Сенокосни ливади

  • Скални масиви и скални венци (5 хабитата)

Хабитатното разнообразие се допълва от наличието на понтийски крайморски хабитати, които не касаят територията на обекта на настоящата оценка. Тук се намират още полуестествени и културни хабитати. Горските култури заемат 8,5% от горския фонд в парка.

В плана за управление са определени и още 7 горски хабитата, които не са включени в класификацията на Палеарктика, но принадлежат към южноевксинския тип растителност и са застрашени в европейски мащаб. Това са:

- странджански гори от източен горун със зеленика

- странджански гори от източен бук с лавровишня и джел

- странджански дъбови гори от лъжник

- странджански дъбови гори с пирен

- странджански гори от източен горун и благун

- странджански гори с калуна

- странджански дъбови гори с чашковидна звъника.
4.5.1.2. Характеристика на състоянието

Оценката на ПП Странджа по отношение на типичността и естествеността на екосистемите е много висока. Тя го поставя като единствен представител в Европа на суббиома “шириколистни лете зелени гори на умерения климат с вечнозелен подлес от лавровиден тип”, който е запазил своята естественост. Това на първо място се дължи на недостъпността на територията през втората половина на миналия век, поради причини от близкото ни минало. Така тук са се запазили големи територии с малко антропогенно натоварване. Така Паркът се нарежда на първо място в страната по своето хабитатно разнообразие, а по отношение на биоразнообразието – на едно от първите места.

Описаните по-горе климатични особености, релеф, геоложка основа, почви и спецификата на терена като хвостохранилище определят характера на растителната покривка върху избраната площадка.

Наличната фитоценоза е вторична по произход и изключително бедна на видове.

Върху площта на ивестиционното предложение липсва дървесна и храстова растителност, която е характерна за отдалечените на около 1 – 1.5 км площи от Държавния горски фонд, заети от гори на източен горун (Quercus роlycarpa) и с около 20 % участие на източния бук (Fagus orientalis). Във видовия състав на дървесната растителност в по-широк район около плащадката, участват още космат дъб (Quercus pubescens), клен (Acer campestre), явор (Acer pseudoplatanus), шестил (Acer platanoides), мъждрян (Fraxinus ornus), брекина (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), дива круша (Pyrus communis), сребролистна липа (Tillia argentea), дребнолистна липа (Tillia parvifolia), джанка (Prunus divaricata ).



Каталог: ovos


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница