Д о к л а д за първо гласуване Относно : Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, №954-01-67, внесен от Антония Стефанова Първанова и Радослав Ненков Гайдарски на 20 март 2009 г. На свое редовно заседание

На заседанието присъстваха директорът на Дирекция „Медицински дейности” в Министерство на здравеопазването доц. д-р Стоян Александров, представители на съсловните организации в здравеопазването, Конфедерация „Защита на здравето”, Национално сдружение за интеграция на хората с увреждания, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Българска асоциация за закрила на пациентите.

Предлаганите изменения и допълнения са в следните основни направления:

1. 
   За първи път детайлно се определят, развиват и създават гаранции за упражняването на следните права на:
   
   • 
     сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури провеждани по време на лечението на пациента;
     
   • 
     тайна и конфиденциалност;
     
   • 
     избягване на ненужно страдание и болка;
     
   • 
     достъп до високотехнологични процедури;
     
   • 
     достъп до медицинската документация;
     
   • 
     право на уважение към времето на пациента.
     
2. 
   Допълва се нормативната уредба относно осигуряването на равен достъп до получаване на медицинска помощ, като за първи път се определя, че не се допуска дискриминация на основата на:
   
   • 
     финансово положение
     
   • 
     местоживеене;
     
   • 
     вид на заболяването;
     
   • 
     момента на получаването на медицинска помощ.
     
3. 
   Доразвиват се институтите на:
   
   • 
     информираното съгласие;
     
   • 
     достъпа до медицинска информация;
     
   • 
     свободен избор на лекуващ лекар;
     
   • 
     индивидуално лечение;
     
   • 
     спазване стандартите на качеството.
     

5. За гарантиране изпълнението на правата на пациентите се възлагат и съответните задължения и отговорности на лекарите, като участници в двустранните отношения на предоставянето на медицинска помощ.

6. За гарантиране задължението на държавата по чл. 52 от Конституцията на Република България, за осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване за всички граждани на Република България се предлага ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определят средства за лечение на лицата, които не са здравноосигурени.

В хода на дискусията народните представители, обединявайки се около необходимостта от законово уреждане на правата и задълженията на пациентите, изразиха следните мнения и становища:

• 
  Предложеният законопроект доразвива и усъвършенства в детайли нормативната уредба в частта права на пациента, като за първи път освен права се възлагат и определени задължения за пациентите, което е изключително важно и необходимо. Особено важно е предложението за създаване на чл. 116, ал. 3, който регламентира случаите, в които лекарят се освобождава от отговорност по реда на Закона за здравето, като може би в този член следва да се доразвият хипотезите, в случаите, когато пациента доброволно отказва предложеното лечение, не изпълнява предписанията на лекаря или по свое желание напусне лечебното заведение. В същото време има и редица текстове, които би следвало да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване, с цел да бъде избегнато евентуално противоречие със съществуващото законодателство;
  
• 
  Очевидно е, че нито един член на комисията не възразява срещу уреждането правата и задълженията на пациента, но основният въпрос е дали предложеният проект урежда и то коректно, без да противоречи на други закони, тази материя;
  
• 
  Законопроектът предлага една добра основа за широкообхватна дискусия, като предлага една много детайлно разработена структура, както и добро разрешение на някои от проблемите, които на този етап в законодателството не са уредени. Що се касае до по-слабите страни на законопроекта, те могат да бъдат категоризирани в две основни групи: първата, че определени текстове влизат в противоречие със Закона за здравното осигуряване, а втората, че законопроектът е излишно утежнен от текстове, които не става много ясно как ще бъдат прилагани и реализирани;
  
• 
  Регламентиране правата на пациента е похвално усилие, защото може би това е най-ценният инструмент за въвеждане на стандарти, които трябва да съществуват във всяка една демократична, цивилизована и хуманна държава, но не е достатъчно прецизиран начинът, по който се реализира. Подобен законопроект би следвало да бъде акт на обществено съгласие между осигурените пациенти и между съсловните организации.
  

В заключителната част на дискусията, думата беше предоставена на д-р Първанова, която информира членовете на комисията, че в рамките на три месеца работната група се е опитвала да постигане съгласие между съсловни и пациентски организации и институциите, за да може представеният законопроект да удовлетвори максимално исканията на всички заинтересовани страни. Д-р Първанова допълни, че винаги между първо и второ гласуване, текстовете, които будят притеснение или съмнение, могат да бъдат по-детайлно разписани, коригирани или пък премахнати, за да се гарантира, че законопроектът ще изпълни своята цел.