Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията
Изтегляне 3.71 Mb.
|
РОЛЯ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР И НПО
С влизане в сила на първия национален рамков договор (НРД) в средата на 2000 г. първичната и голяма част от специализираната амбулаторна медицинска и стоматологична помощ се осъществяват от частни лечебни заведения. Средствата за издръжка, консумативи, закупуване и поддръжка на апаратура, за разширяване обема на предлаганите медицински и стоматологични услуги, за въвеждане на нови технологии и т.н. се осигуряват от частни средства. Част от диагностично-консултативните и денталните центрове са общинска собственост, поради което издръжката и инвестициите са задължение на съответните общини. Както е известно, изграждането и оборудването на едно болнично лечебно заведение изисква наличието на много голям ресурс. Същевременно стационарното лечение е най-скъпо струващата част от медицинското обслужване на населението. Поради тези причини интерес представлява и участието на частните болнични лечебни заведения в системата на здравеопазване в България. Относителният дял на частните болнични лечебни заведения (ЧБЛЗ) в страните от Европейския съюз спрямо държавните е средно 20%. В България делът на ЧБЛЗ е 24.32 % от болниците в страната. За 2007 г. през ЧБЛЗ са преминали общо 137 639 души. За същия период през всички болници (общинска или държавна собственост) са преминали 1 469 253 души. Видно от тези данни дейността на всички ЧБЛЗ е била съответно 9,37% от общата дейност на всички болници. Използваемостта на леглата е един от показателите за дейността на болниците, характеризиращ обобщеното използване капацитета на легловия фонд. От 2000 до 2006 г. този показател за ЧБЛЗ е нараснал 2.4 пъти и достига 170 дни. През 2007 г. използваемостта достига 191 дни, или 52.3%. Въпреки това използваемостта е около един и половина пъти по-ниска от средната за страната. Оборотът на леглата отразява нивото на ефективност на използването им и се отчита на база брой преминали през болничните легла пациенти. В ЧБЛЗ той се е увеличил с 1.2 пъти в сравнение с 2006 г. и през 2007 г. е бил 48, като по този показател ЧБЛЗ се доближават до средните за страната стойности за болниците за активно лечение и онкологичните диспансери. Средният престой на един пациент в ЧБЛЗ от 2.8 дни за 2000 г. се е увеличил на 4. дни през 2007 г. ЧБЛЗ могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за болнично лечение (по клинични пътеки) и за предоставяне на специализирани и високоспециализирани дейности. Същевременно ЧБЛЗ предлагат и болнично лечение, което не е включено в пакета дейности, покриван от бюджета на касата. Предлаганите извън пакета на касата услуги се подбират така, че да запълват ниши в диагностичната и лечебната дейност, като цените им се определят от изпълнителя. От преминалите за активно лечение през частните заведения болни за 2007 г. с най-висок относителен дял са хирургичните (32%) и акушеро-гинекологичните (14%) случаи. От общият контингент на ЧБЛЗ 17% са пациенти за долекуване и продължителна рехабилитация. Данните за нивото на използваемост на легловия фонд и средния болничен престой сочат, че ЧБЛЗ, с малки изключения, приемат за лечение сравнително леки, некомплицирани случаи. Това се обуславя от факта, че те се финансират с частен ресурс и стремежът е насочен към генериране на печалба. При сключване на договор с НЗОК, обикновено се подбират високоспециализирани диагностични дейности, ниско-ресурсоемки клинични пътеки, както и такива, които са свързани с минимален риск.
Инвестициите на частните здравноосигурителни фондове в здравеопазването са твърде ограничени. По данни на МФ досега в България са регистрирани 14 частни здравноосигурителни дружества с около 100 000 ползватели. Комисията по финансов надзор отчита, че за 2006 г. общият премиен приход (вноски от осигурени лица) е 20 млн. лв., а за първото шестмесечие на 2007 г. - 14 млн. лв. За здравноосигурителни плащания към изпълнители на медицинска помощ за същия период на 2007 г. са похарчени 7 млн. лв. Останалите средства са печалба и задлъжителен резерв, който трябва да гарантира стабилността на осигурителното дружество. На фона на публичните разходи за здравеопазване сумата е символична и е сравнима с бюджета на една неголяма болница. Частните здравноосигурителни фондове предлагат здравни услуги по предварително обособени пакети за:
Приблизително 15% от плащанията са за профилактика, 65% - за извънболнична помощ, от 10% до 15% - за болнична помощ и 5% до 10% - за възстановяване разходите, направени от здравноосигурените лица. Пакетите на отделните частни здравноосигурителни фондове се различават по обхват и покритие. Най-общо може да се каже, че повечето фондове предлагат няколко здравноосигурителни пакета (най-често основен и разширен и по-рядко и оптимален), като застрахователните премии се определят съобразно пакета и индивидуалния рисков профил на застрахования. Съществено значение има и фактът, че не всички фондове поемат лечението на предхождащи и хронични заболявания, както и дентална помощ или възстановяването на разходите за нея. Здравноосигурителните компании сключват договори с изпълнители от различните нива на медицинската помощ за вида, цените, условията и реда за извършването на медицинските услуги. В България три частни здравноосигурителни компании държат общо около 81% пазарен дял, като участието на една от тях е 58%, като 75% от средствата на фондовете са концентрирани в договори за здравно осигуряване на служителите на големи фирми (БТК, мини “Марица-изток”, “Кремиковци”), чиито работодатели внасят здравноосигурителните премии за наетите от тях лица. У нас частните здравни фондове дублират, а не заместват услугите от основния здравен пакет, покриван от НЗОК. Осигуряващото се лице заплаща два пъти за едни и същи услуги – едни път като задължително здравноосигурено лице - към НЗОК и втори път – към доброволния фонд. Въпреки отчитането на годишен ръст в премийните приходи от 27% за 2006 г., пазарът на доброволните здравни осигуровки е с изключително ниска база. Основните фактори за ограничения пазар на този вид осигуряване у нас са:
Над сто са неправителствените организации, обявяващи се в публичното пространство като структури, работещи в сферата на здравеопазването, околната среда и факторите за здраве, профилактика и лечение, както и сдружения, форуми и институти за консултантски и правозащитни услуги в сферата на здравеопазването. В спектъра на неправителствените организации в последните години определено нараства ролята на конфедерацията “Защита на здравето” и “Българска асоциация за защита на пациента”. Конфедерация “Защита на здравето” обединява 15 пациентски организации и защитава интересите на над 1 мил. граждани с хронични заболявания. Основната цел на Конфедерацията е защита правата на пациента, участие в разработването и реализирането на националната здравна политика, участие в експертни работни групи към МЗ и НЗОК, съвместна дейност с държавни институции за промени в нормативната уредба в интерес на пациентите и други. “Българската асоциация за закрила на пациентите” има за цел подобряване на здравната система в България чрез обмен на информация, знания и опит с пациентите в страната, дейности за промяна на съществуващите системи на здравеопазване и здравно осигуряване. Асоциацията осъществява юридически консултации и медико-консултантска помощ за граждани по проблеми, свързани със здравеопазването, социалното и здравното осигуряване и застраховане. Участва в национални и международни проекти в здравната и социалната област за регламентиране и прилагане на устойчиви форми за гражданско участие в управлението и контрола на всички нива и сфери в системата. Неправителствените организации, работещи в сферата на здравеопазването, оказват своята финансова подкрепа на нуждаещи се граждани основно чрез акционно фондонабиране. Основните проблеми в дейността на неправителствените пациентски формации, работещи в областта на здравеопазването са:
Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 3.71 Mb. Сподели с приятели:
|