,, Аз издигнахнего с правда, и ще оправям всичките му пътища. Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците ми, без откуп или подаръци, казва Господ на Силите.” / Исая 45:13 / Този цар сега бе пред очите му. Нещо повече, Даниил бе негов служител. Пророкът виждаше как всичко върви по точно определения план от Бога и това още повече засили интереса му към видението за денонощията. Щом като пленничеството на неговия народ ще продължи само седемдесет години, тогава в никакъв случай очистването на светилището не можеше да бъде след 2300 години. ,,Но тогава за кое светилище говори ангелът? – това пророкът не му се отдаваше да разбере. Ето сериозен повод за огнена молитва. В Данииловото сърце имаше и друга тревога. Според изчисленията, направени от самия него, оставаха само три години до навършването на пророкуваното време от седемдесет години пленничество, но нищо не предвещаваше края на изгнаничеството. Народът продължаваше да бъде в робство, а Ерусалим - в развалини. Не е ли сгрешил Еремия? Пророкът отново свежда главата си над свещения свитък. Изведнъж потрепва, а старческите му очи започват да блестят по особен начин. Отново и отново чете чудното обещание на своя Бог: ,, Защото така казва Господ: като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна от това място. Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите от цялото си сърце. И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на местото от гдето ви направих да бъдете закарани пленници.” / Еремия 29:10-14 / Толкова хубави думи! Толкова утешаващи обещания! Какъв чудесен Бог!
Но текстът смущаваше Даниил, който знаеше, че както Божествените пророчества, така и Божествените обещания, са условни. Чрез пр.Еремия Творецът ясно бе декларирал това: ,, Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство, да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за за доброто с което рекох да го облагодетелствувам.” /Еремия 18:7-10 / Бог се ангажираше да върне еврейските пленници в родината им, но беше поставил и условие- народът да се отвърне от злото. Имаше и още едно изискване: ,, И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце.” Пророкът уплашено прозря, че народът му на този етап не отговаря на нито едно от двете условия. Времето за избавлението им наближаваше, но евреите не бяха готови да го посрещнат. Следователно Бог можеше и да не изпълни обещанието си. Това бе мисъл, която Даниил не можеше да понесе. Затова с цялата си душа започва да се застъпва за своя народ. Теологът Норман Портеос казва за Данииловата молитва: ,, ...ако наистина така се молеха хората в оия дни, тогава ние можем да разберем как верните евреи преминаваха през бурите и напрежението на техния ден.” В хармония с обичаите в своите дни, старият пророк придаде особено значение на дълбокия копнеж на душата си, като се покри с вретище и пепел и започна пост. ,, Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.”
