Дефицит на 1,4 милиона медици в Европа

Дефицит на 1,4 милиона медици в Европа

1,4 милиона здравни специалисти не достигат в момента в Европа, а през 2030 г. броят на вакантните места ще набъбне до 4 млн. на Стария континент и до 14 млн. в цял свят. Най-остър е дефицитът на лекари и сестри в страните от Източна Европа. Но и развитите държави в ЕС периодично изпитват недостиг на квалифицирани специалисти заради т. нар. ефект на доминото - когато дошлите на гурбет от Изток медици решат да се върнат у дома или да се устроят другаде.

"Това показват резултатите от приключилия преди дни международен проект "Човешките ресурси -основен капитал на здравната система", финансиран от ЕК", съобщи пред "Труд" проф. Тодорка Костадинова, зам.-ректор на Медицинския университет във Варна и ръководител на българския екип. На базата на събраните данни експерти от страните в ЕС и асоциирани партньори от Балканския полуостров са отправили препоръки към ЕК за преодоляване на проблема. Една от мерките е по-масовото въвеждане на нови професии, които да балансират сектора.

Оперираха бебе, диагностицирано с диафрагмална херния, в утробата на майката

Уникална операция на бебе с диафрагмална херния извършиха пионери по фетална медицина в болница "Щерев". Световноизвестният проф. Кипрос Николаидес постави балон в коремчето на все още неродено бебе през трахеята му.

Операцията бе проведена в сътрудничество с проф. Атанас Щерев и д-р Петя Чавеева в медицински комплекс "Д-р Щерев". Операцията се извършва вътреутробно под ултразвуков контрол с поставяне на анестезия на плода. С миниинвазивен 3,3-милиметров фетоскоп, в който предварително има въведен катетър с флексибилен балон, се прониква през устата на бебето и се достига до горната част на трахеята под гласните връзки. Там балонът се раздува и освобождава. Въпреки че бебето помръдваше, екипът от специалисти успя да извърши сложната операция.

Целта на раздутия балон е да задържи коремните органи на развиващото се бебе да не притискат белите му дробчета. Така те могат да продължат своето развитие в следващите седмици от бременността.

"Надявам се с моя помощ да се повдигне нивото на феталната медицина в България. За мен е чест да'бъда в тази болница заедно с проф. Щерев, който насърчава младото поколение лекари да учат, за да се вдигне нивото на здравеопазването в страната ви", заяви проф. Николаидес.

Първата подобна операция в България беше извършена в края на 2014 г. от екип д-р Петя Чавеева, проф. Атанас Щерев и д-р Никола Персико. Успешното извършване на уникални вътреутробни операции за спасяване още в майчината утроба на бебета, диагностицирани с различни усложнения, нарежда страната ни сред пионерите във феталната хирургия в световен мащаб.

Проф. Кипрос Николаидес е ръководител на Центъра по фетална медицина към King's College Hospital в Лондон - първия по рода си специализиран център във Великобритания и най-големия такъв в света. Той е един от основоположниците на феталната медицина в световен мащаб. Пионер, приложил за пръв път редица иновации както във високоспециализираните ултразвукови изследвания на плода по време на бременността, така и в приложението на революционни вътреутробни фетални операции.

След операцията проф. Николаидес засегна и темата за ранния скрининг. "Всяка бременна българка трябва да знае, че между 11-ата и 13-ата гестационна седмица трябва да се направи скрининг на плода, за да се провери дали бебето има синдром на Даун или други подобни заболявания", заяви бащата на феталната медицина. Той допълни, че българите трябва да се страхуват от лекари герои, които твърдят че знаят всичко. "Сократ е казал: "Аз знам, че не знам нищо." Трябва да ни движи желанието да искаме да знаем повече, проф. Щерев е точно такъв", заключи той.

"Ние ще използваме опита на проф. Николаидес за две неща - да въведем нови методики за бременни жени и в България да се пазят основните права на бъдещите майки", заяви проф. Щерев и допълни, че болницата е отворена за всички, които искат да се обучават по фетална медицина.

СБЪРКАНАТА ЛОГИКА НА МОН

През миналата седмица Министерството на образованието и науката пусна официален списък "приоритетни специалности", за които държавните университети в България ще получат допълнително финансиране. Става дума за 26 млн. лв. по проекта "Студентски стипендии" на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Всеки студент от въпросните направления ще може да кандидатства за т. нар. европейски стипендии, които са разделени в две области - за успех и за специални постижения. Сумата за първото финансово стимулиране е 120 лева, които се вземат всеки месец, а парите за второто - 200 лева, ще се дават еднократно.

Министър Меглена Кунева разясни, че всичко е надлежно записано в Стратегията за висшето образование, която трябва да бъде реализирана до 2020 г. "Трябва да се отговори на нуждите на пазара на труда за кадри в тези 32 професионални направления" каза Кунева. Същия ден започна и полемиката - в приоритетните специалности липсват медицината, правото, редица икономически направления. Проблемът е, че по този начин на хиляди студенти от тези дисциплини бе отнета възможността да кандидатстват за месечните евростипендии. Те могат да се пробват само за еднократните за специални постижения.

Кунева остави впечатлението, че е постигнато някакво разбирателство с бизнеса, който от години се оплаква от недостиг на професионално обучени кадри, излизащи от вузовете. Оказа се обаче, че представителите на браншовите организации изобщо не са търсени за мнение. Потвърди го пред "Труд" в понеделник и изпълнителният председател на Българската стопанска камара

Божидар Данев. БСК вече е изпратила своето становище в МОН по повод "приоритетните специалности". "Нищо от това, което ние искаме и предлагаме, не е изпълнено", каза Данев. И предположи, че най-вероятно става дума за чиновническа инициатива, която няма да доведе до нищо, а само ще създаде проблеми.

МОН не се бе консултирало и с другия си естествен партньор в случая - БАН."Нас никой не ни е питал. Когато държавата няма визия за своите приоритети, е добре да бъдат попитани онези, които имат такава", каза за "Труд" председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Така и до днес остава въпросът как се определя точно от какви кадри има нужда пазарът на труда у нас. Какво изследване е правено, кой го е направил и правено ли е изобщо.

Резултатът засега са хиляди ядосани студенти. Студентските съвети в университетите излязоха с остри позиции, а Кунева ги покани на разговор. Той се състоя в понеделник, като министърката не отстъпи и бе категорична, че положението остава такова. Тя обясни, че единствената грешка на МОН е, че е допуснала в текстовете думата "приоритетни", което автоматично поражда негативни асоциации. След срещата представителите на студентските организации обясниха, че ще има протест, но всъщност исканията им не са за връщане на старото положение на равен достъп до евростипендиите.

"Варианти като сезиране на Комисията за защита от дискриминация не са на дневен ред. Защото по този начин ще ощетим колегите, които имат възможност да кандидатстват за финансово стимулиране. Нашето искане е да се обособи нов вид стипендия, която да е достъпна за всички", обясни Християн Минчев, временно изпълняващ длъжността председател на Асоциацията на студентите медици в България.

Протестът пред сградата на МОН беше доста рехав и едва ли ще постигне целите си. Една от тях е от ведомството да разяснят защо са предложили на Министерския съвет точно тези специалности,и по какви критерии. Защо не са питани тези, за които на практика се правят промените - хората от българския бизнес. А вместо това им се поднася изненада, и то неприятна. В БАН пък сто на сто са прихнали да се смеят, като са видели умотворението на незнайните чиновници в МОН, породено от намерението да се подпомогнат държавните университети, за да обучават "нужните за пазара на труда" кадри.

А относно министерската позиция, че грешката е единствено в думичката"приоритетни"- едно голямо иронично "Браво" за сбърканата логика на МОН.

***

Мекушавата позиция на недоволните студенти