Декември 2014 брой 11 (14), година 2
Дни на отворените врати: „Да растем заедно” - регионите и градовете в ЕС превръщат теорията в практика с инвестиционни планове за 2014-2020 г
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прочети повече тук
- Прочети повече
- 1966 В завод „Балкан” започва сглобяването на автомобили Moskvich, FIAT 850 and FIAT 124
- 1969 В Пловдив започва сглобяването на автомобили Renault 8 and Renault 10
- ОСНОВНИ ИВЕСТИТОРИ В СЕКТОРА Integrated Micro-Electronics Inc.
- Johnson Controls
- SE Bordnetze
- оперативни програми
- Интервю ТОМАШ ЙИНДРА Управител на ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ
- Г-н Йиндра, Вашата компания е световен лидер в производството на части за автомобилната индустрия, моля, разкажете ни малко повече за компанията ".
- "ВИТТЕ Аутомотив" е на българския пазар от 2008 г. Какви са причините да изберете България и да реализирате инвестиционен проект тук
- Колко е инвестицията на "ВИТТЕ Аутомотив" в България до сега
Дни на отворените врати: „Да растем заедно” - регионите и градовете в ЕС превръщат теорията в практика с инвестиционни планове за 2014-2020 г.Прочети повече тук Европейската комисия и предприятия стартират партньорство на стойност 2,5 милиарда евро за управление на големи масиви от данниПрочети повече тук Заетост: по линия на „Прогрес” са предоставени заеми на стойност 182 милиона евро на над 20 000 предприемачи за създаване и разрастване на предприятияПрочети повече тук Европейската комисия приема подробни правила за вноските на банките във фондовете за преструктуриранеПрочети повече тук АНАлиз на сектор ТРАНСПОРТНО МАШИНОСТРОЕНЕ И ПРОИЗВОДСТВО НА АВТОМОБИЛНИ ЧАСТИ Машиностроенето е отрасъл с голямо стопанско значение. То е основен отрасъл на промишлеността в България, активно съдейства за развитието на националното стопанство и революционизира всички сфери на материалното производство. Затова с основание се счита, че машиностроенето е „сърцевината на промишлеността”. Историята на отрасъла по нашите земи е сравнително млада. До края на Втората световна война машиностроенето в България е един от изоставащите промишлени отрасли поради липса на собствена металургична база, минимални потребности от машини и съоръжения, малки мащаби на страната и невъзможност да се конкурира на международните пазари с развитите страни. Съществуват само няколко дребни машиностроителни предприятия и ремонтни работилници (общо 86 предприятия с 1000 души персонал). Те задоволяват предимно потребностите на жп.транспорта, мините и на армията, изпълняват предимно ремонтна дейност, произвеждат изделия на металообработването. Най-големите машиностроителни заводи са фабриката за земеделски и мелнични машини на акционерно дружество „Мюлхаулт” в гр. Русе, военните работилници в градовете Ловеч, Карлово, Казанлък, жп заводите в София, Русе и Дряново, минната работилница в Перник, фабриката за веялки в Дебелец, корабостроителниците във Варна, Русе и Бургас. През годините след Втората световна война машиностроителните мощности се уедряват. Изграждат се нови машиностроителни предприятия. Разширяват се съществуващите. Отрасловата структура на машиностроенето се оформя едва през периода 1960-1980 г., когато по-отчетливо се проявява влиянието на фактора „международно разделение на труда”. На преден план излизат машиностроителните отрасли приборостроене, радиоелектроника, електротехника, организационна техника и автомобилостроене. До 1990 година машиностроенето в България заема първо място в отрасловата структура на промишлеността. След промените и преминаването на страната ни от планова към пазарна икономика, секторът изпитва затруднения. Днес България е сред най-привлекателните инвестиционни дестинации в Европа за производство на части и компоненти за автомобили. Автомобилният сектор в България е един от приоритетните с висок потенциал за развитие. За последните пет години износът на автомобилни компоненти от страната е за около 3 млрд. лева. Това е около 14% от общата промишлена продукция на страната. В страната в момента работят около 100 фирми в този сектор. В тях се произвеждат различни видове авточасти за световни марки като БМВ, "Мерцедес", "Ауди", "Форд", "Волво", "Пежо", "Рено", "Дачия" и др. Произвеждат се тапицерии, седалки, кабели, части за климатици и двигатели, микрочипове, гумени уплътнения, стъкла, ресори, електроника, филтри, алуминиеви профили, ремъци и т.н. 
До 1989 г. основните търговски партньори на България са страните от СИВ. След присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. износът се насочи към държавите членки на съюза. Към тази част на света се изнасят над 75 % от общият обем произведена стока или близо 25 млрд.лева за 2013 г. Основни търговски партньори на България в съюза са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Други по-големи търговски партньори на страната са САЩ, Китай, Русия, Турция. Тенденциите в машиностроителния сектор на ЕС и в българския машиностроителен сектор показват, че в периода до 2020 г. кадровият дефицит ще се задълбочава. С излизането на българското машиностроене от кризата дефицитът на квалифицирани кадри ще нараства. Изострянето на този проблем в рамките на ЕС, по-широкото отваряне и либерализиране на пазара на труда в ЕС, разширяването и облекчаването на миграционните процеси в ЕС ще създадат допълнителни условия за движение на квалифицирана работна сила към други страни, които предлагат по-добри условия за живот и работа. Прогнозираното увеличение на броя на заетите през 2020 г. в сравнение с 2013 г. е с 15%. Очаква се през 2020 г. броят на заетите в сектора да достигне 36 000 души. В съответствие с приетите изходни предпоставки през 2020 г. в сравнение с 2013 г. може да се очаква ръст в оборота от 35%. Очакваният ръст в добавената стойност за същия период е 34,4%. Съотношението между квалифициран и неквалифициран персонал се променя от 5:1 на 6:1, т. е. около 83% от заетите са в категорията на квалифицирания персонал. Развитието на машиностроителният сектор в България дава предпоставка да се смята, че занапред той ще продължи да бъде основен икономичеки мотор на страната. Перспективите пред България са свързани с внедряването на нови технологии в производственият процес, и привличането на нови свежи инвестиции в сектора. Тези фактори биха превърнали страната в регионален лидер в производството на автомобилни компоненти. Обръщането на основните пазари в посока Близкия изток също е възможност за Българската машиностроителна индустрия. Заплахите пред развитието на сектора са свързани най-вече с липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. Това е огромна пречка и се налага бързата реакция, както на държавата така и на частния сектор, а за постигането на желаните резултати е нужно взаимодействието и на двете звена.
В периода от 1970 -1989 България бързо се развиват Електроника, електротехника и машиностроене. Има 730 фабрики, 430 000 заети (35 000 инженери) и 5000 учени в 30 изследователски институти. Водещата роля на машиностроенето допринася за 30% от общото производство в страната в края на 80-те години. През 1987 г. производството на индустриални мотокари достигна около 89 000 единици, което представлява повече от 20% от световното производство. В днешно време промишлеността се концентрира върху производството на автомобили, превозни средства и авто-компоненти; Производство на домакински уреди и машини за хранително-вкусовата промишленост; Хидравлика; Леярство; оръжия и т.н. Ръстът на преките чуждестранни инвестиции в сектора е 134% през 2010 г. спрямо 2007 г. Средният годишен обем на ПЧИ през последните 5 години е около 65 милиона евро. 11% от студентите са записани в съответните специалности. В момента в индустрията са заети повече от 50 000 души, работещи в повече от 1500 фирми. България е в центъра на зараждащия се автомобилен клъстер на ЦИЕ. Клъстерът транспорт и логистика в България обединява всички видове транспорт: земя (пътен и железопътен), въздух и вода (море и река). ОСНОВНИ ИВЕСТИТОРИ В СЕКТОРА Integrated Micro-Electronics Inc. Основана през 1993 г. като EPIQ, от май 2011 г. е част от международната група Integrated Micro-Electronics (IMI). В нея работят 2800 души. Фирмата е специализирана в проектирането и производството на електроника и електро-механични модули и системи за автомобилната индустрия. IMI се договаря с подизпълнител за добре познатите имена в автомобилния сектор, включително Valeo, Denso, Брозе и EF. Montupet Френската компания създаде завода си в Русе през 2006 г. В нея работят 260 души. Заводът е за производство на алуминиеви глави за двигатели, джанти, двигатели и ходова част за Audi, Renault, Peugeot, Citroen и Ford. Заводът изнася части за автомобили фабрики в Германия, Турция, Румъния, Чехия и Словакия. Johnson Controls Технологият център на компанията е създаден през 2001 г. и в него работят около 500 служители. Те осигуряват поддръжка и доставка на автомобилен софтуер и валидиране, хардуерни решения, проектиране и създаване на прототипи, механични инженерни услуги и глобална ИТ подкрепа. Ixetic Немската компания изгражда завод в Пловдив през 2009 г. и в него работят 620 души. Основният продукт на завода в Пловдив е хидравлично и вакуумно оборудване за компании като Audi, BMW, Daimler, Porsche, Renault, Toyota, Volkswagen и Volvo. SE Bordnetze Немската компания започва дейността си в България през 2002 г. Произвежда кабелно оборудване за различни автомобилни платформи. В нея работят 1800 души. YAZAKI Започнала дейността си в България през 2008 г., японската компания произвежда кабелно оборудване за различни компании в автомобилната индустрия. Сега фирмата разполага с 2 завода в България и планира да изгради нов. Със своите 3400 работници заводът на Язаки в Ямбол е един от най-големите на компанията в Европа. Great Wall Great Wall Motor Company, един от най-големите автомобилни производители в Китай, започна производството на автомобили у нас през 2011 г. Заводът в Ловеч е с годишен производствен капацитет от 50 000 единици. В него работят повече от 200 души, които монтират четири различни модела – спортен модел (SUV), пикап и два пътнически автомобила, които се очаква да се продават в страни от ЕС. 
оперативни програми ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014-2020 
Oперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 Основен анганжимент за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през приключващия програмен период, както ще бъде и през следващия, е осигуряването на достъп до финансиране от Европейския социален фонд. В тази връзка ОП РЧР запазва силната си приоритизация, като поставя фокуса върху ограничен набор от важни за политиките в областта на заетостта и сoциалното включване проблеми. Това, на първо място е борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, с особен акцент върху младежите, продължително безработните и по-възрастните хора. На следващо място приоритет на програмата е повишаването и адекватността на уменията на заетите лица спрямо актуалните нужди на бизнеса. Програмата ще допринесе за намаляване на бедността и нaсърчаване на социалното включване, насочвайки усилия към социално-икономическата интеграция на най-маргинализираните групи и общности, активното включване на хората най-отдалечени от пазара на труда, интеграция на хората с увреждания и деинституционализацията на децата и възрастните. Също така, доколкото постигането на тези резултати изисква добре работещи политики и институции, програмата ще осигури подкрепа за действията за модернизиране на публичните политики в сферата на пазара на труда, социалното вклюване, здравеопазването, недискриминацията и равните възможности. В периода 2014-2020 г. по ОП РЧР ще има много повече средства за политиките за заетост и социано включване. Средствата, предназначени за програмата, са в размер на 1 092 млн. евро или близо 2 млрд. и 136 млн.лв. с включено националното съфинансиране. В рамките й ще бъдат използвани и целевите средства от бюджета на Европейския съюз в размер на малко над 55 млн. евро по т.нар. „Инициатива за младежка заетост”. Общият размер на средствата за подкрепа на младите хора са в размер на 257,7 млн. лв. Най-голяма подкрепа програмата ще окаже за политиката по заетостта. Заделените средства са около 1, 266 млрд. лв. или близо 60 % от средствата по програмата. За подкрепа на политиките в областта на социалното включване са отделени около 659 млн.лв. или 31 % от средствата по програмата. За подобряване на институционалния капацитет са заделени около 86 млн.лв. или 4 % от ресурса на програмата. Работодателите са включени като допустими бенефициенти по приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места” на ОП РЧР 2014-2020 г. Те биха могли да се включат в реализирането на мерки за наемане и обучение на безработни лица, осигуряване на чиракуване/ стажуване на младежи. С предоставената помощ се очаква заетите лица да повишат адекватността на своите умения спрямо актуалните нужди от страна на бизнеса, вследствие на което да си осигурят продължителна заетост или да заемат по-качествени работни места. Специфичен фокус в подкрепта ще бъде поставен върху лица на възраст над 54 г. и на такива със средно или по-ниско образование. Предприятията ще бъдат подкрепени за адаптиране на човешките ресурси в приоритетни за страната отрасли. Ще се осигурят инвестиции за подобряване на условията на труд и организацията на труд с акцент върху малките и средни предприятия. В рамките на оперативната програма през програмния период 2014-2020 г. ще бъде заделен значителен финансов ресурс, чрез който да бъде подкрепена т.нар. Гаранция за младежта. Това е инициатива, с която държавите членки гарантират, че всички млади европейци получават предлагане на работа, продължаване на образованието, професионална практика (чиракуване) или стаж в рамките на четири месеца след завършване на училище или след като станат безработни. В тази връзка в новата оперативна програма за развитие на човешките ресурси през програмния период 2014-2020 г. е поставен силен акцент върху подкрепата за мерки за намаляване на младежката безработица и вече са заложени мерки за устойчива интеграция на пазара на труда на младите хора между 15 и 29 г., които не са нито в заетост, нито в образование или обучение. ОП РЧР 2014-2020 г. ще инвестира целенасочено и в осигуряване на стартов капитал за развитие на предприемаческите идеи сред безработни и заети лица, желаещи да стартират собствен бизнес, като наред с това ще бъдат предоставени практически умения и съпътстващи услуги за подпомагане устойчивостта на начинанието. Работодателите са допустим бенефициент и по приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване”. По тази ос ще бъдат насочени към интегриране на маргинализираните общности в обществения живот; активно включване чрез подобряване качеството на живот на уязвими групи чрез замяна на институционалния модел на грижа със социални услуги в общността и насърчаване на социалната икономика и социалните предприятия. Новата програма ще продължи да подкрепя и развитието на социалната икономика, като ще предоставя средства за стартиране на нови и развитие на съществуващи социални предприятия, в т.ч. общински. Доколкото проблемите пред социално-икономическата интеграция на най-маргинализираните групи от населението, имат комплексен характер, ще бъде прилаган интегриран подход, съчетаващ интервенции във всяко едно от следните направления: 1) подобряване достъпа до заетост; 2) подобряване достъпа до образование; 3) подобряване достъпа до социални и здравни услуги. Следва и да се има предвид, че бенефициентите биха могли да реализират и мерки в едно допълнително направление, насочено към развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи. В това направление ще се развие местния капацитет за провеждане на мерки за социално-икономическа интеграция на най-маргинализираните общности. Ще се създадат и условия за подобряване обществените нагласи и осведоменост към проблемите на тези общности. По приоритетна ос 4 „Транснационално сътрудничество” работодателите ще имат възможност да се включат в мерки, свързани с обмен на информация и опит, взаимно обучение, изграждане на капацитет, осъществяване на координирани съвместни действия и разпространяване на постигнатите резултати в рамките на приоритетната ос за транснационално сътрудничесство. Управляващият орган на ОП РЧР 2014-2020 г. продължава да полага усилия за намаляване на административната тежест и улесняване на бенефициентите. Новост ще бъде прилагането на опростени разходи. За програмния период 2014-2020 г. се предвижда възможност за електронно кандидатстване и отчитане. Също така ново е, че през периода 2014-2020 г. т.нар. „оборудване” е допустим разход за Европейския социален фонд. Към настоящия момент Управляващият орган на ОП РЧР 2014-2020 г. все още води преговори със службите на Европейскита комисия за одобряване на окончателния вариант на програмата. Очакванията са това да стане факт в края на годината. Актуална информация за това, както и за новостартирали операции, работодателите ще имат възможност да намерят на следната електронна страница: www.esf.bg. Интервю
Управител на ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ ПРАВЯТ СЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ СТЪПКИ. ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕДВАЩИТЕ ЩЕ ДОЙДАТ СКОРО 
Г-н Йиндра, Вашата компания е световен лидер в производството на части за автомобилната индустрия, моля, разкажете ни малко повече за компанията ".
"ВИТТЕ Аутомотив" е на българския пазар от 2008 г. Какви са причините да изберете България и да реализирате инвестиционен проект тук?
Колко е инвестицията на "ВИТТЕ Аутомотив" в България до сега?
Разкажете повече за новия завод, който открихте скоро?
„ВИТТЕ Аутомотив България” ЕООД е дъщерна компания на WITTE Automotive GmbH-Германия. Компанията е основана във Велберт (в близост Дюселдорф) от Евалд Витте през 1899 г., а основната дейност на дружеството е производство на ключалки за куфари. Първи стъпки в автомобилната индустрия са направени през 1935 г. части за Фолксваген. От 1992 г. конкурентоспособността е гарантирано с установяването на ВИТТЕ Нейдек в Чехия, първата инвестиция в чужбина. Глобалното присъствие се разширява чрез създаването на стратегическия алианс VAST - Vehicle Access Systems Technology с американски партньори - STRATTEC Security и ADAC Automotive. WITTE Automotive предлага на своите клиенти пълната гама от услуги в производството на различни системи за заключване, предни и задни модули, ключалки, дръжки, седалки ключалки и т.н.
Решението да дойдем в България и да реализираме инвестиционен проект в Русе беше взето след оценка на работния проект. Дейностите по проекта включваха оценка на количествени и качествени показатели на много страни. Във втория етап бяха разгледани региони в четири предварително определени страни. В крайна сметка България и град Русе бяха предпочетени.
Общият размер на инвестициите за шест години е повече от 10 милиона евро. Но нека не забравяме, инвестициите, които правим в обучението и подготовката на нашите служители, като ги запознаваме с необходимото ноу-хау и същественото за автомобилния свят. Предаваме знания и правила, без които компанията не би могла да съществува в света на автомобилната индустрия. Това е доста дълъг и труден процес. Това според мен е най-важната инвестиция. Но за нея могат да се правят само груби изчисления.
След почти две години от първите стъпки на новото дружество в България, ръководството на ВИТТЕ взе решение да се наеме нова производствена сграда. През май 2010 г. бяха монтирани първите две машини за производство на малки части, наречени WITOLs и стъпка по стъпка до средата на 2012 г. стигнахме до пълния капацитет на сградата. Българското дружеството показа добри резултати и напредък, на базата на които собствениците взеха решение да инвестират в собствена база. Купихме земя със земеделски статус през декември 2012 г. и започнахме процедура, за да го променим в промишлен, да се подготви проект на сградата и да завършим строителните дейности в рамките на 9 месеца, което беше доста амбициозен план и никой не вярваше, че ще успеем да изпълним условията. 
Каталог: files -> useruploads -> files files -> Цел и правна рамка files -> Европейски съюз европейки фонд за регионално развитие files -> Іii образци на документи за участие в процедурата образец №1 оферта files -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция " Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|