Делова кореспонденция(лингвостилистика) – Диана Иванова

Изтегляне 187.5 Kb.

страница	1/6
Дата	29.11.2023
Размер	187.5 Kb.
	#119460

1 2 3 4 5 6

d0b4d0b5d0bbd0bed0b2d0b0-d0bad0bed180d0b5d181d0bfd0bed0bdd0b4d0b5d0bdd186d0b8d18f

І. Същност и основни цели на дисциплината „Делова кореспонденция”.

ІІ. Теория на книжовните стандарти и съвременната езикова комуникация. Понятията национален език, книжовен език, диалект.

Основни понятия в Теорията на книжовния език.
- Език – система от знаци, носители на определено съдържание. Езикът е средство за общуване между хората. Функциите, които изпълнява са комуникативна, познавателна, информативна, емоционална, оценъчна и други.
- Реч – речта е езикът в действие, неговата реализация. Езикът функционира само в речта. Реч се нарича самият процес на говорене или писане. Тя е преди всичко материална – в устна форма звучи, а в писмена форма се фиксира с помощта на съответните графични знаци (букви, йероглифи и други).
- Езиково общуване – изградено е от носителите на даден език. Самите носители на езика могат да бъдат творци или само носители, т.е. говорещите дадения език.
- Езикова ситуация – съвкупност от формации на националния език и тяхното функциониране в дадено езиково общество, което ги използва като средство за комуникация в определени сфери.
- Езиково прогнозиране – регистрирането на иновациите (новите моменти в езиковата ситуация) и извеждането (лансирането) на някои от тях като перспективни.
- Езиково планиране – перспективността в кодификацията е прието да се нарича езиково планиране. Разглежда се като дейност в няколко етапи:

събиране на материали в широки мащаби;
анализ;
приемане на решения;
внедряване на приетите решения в практиката.

Комуникация – в прякото си значение е преди всичко информативен процес, адресиран към човек, машина, животно. Тя предполага информационна връзка между субекта с даден обект и в такъв смисъл той е едностранен и многоличен.
Общуване – това е двустранен процес (практически и духовен), осъществява се само между субекти, т.е. между хора, и има диалогичен характер. Общуването може да бъде официално и неофициално.
Речева дейност – начин на реализация на общественокомуникативните потребности на човека.
Речев акт – най-малката единица на речевата дейност. Речевия акт е свързан с цяла редица извънезикови фактори, които се обединяват в понятието речева ситуация.
Речева ситуация – характеризира се с наличието на говорещ/и, адресат (слушател/и) и лица, които не вземат участие в разговора.

Понятията национален език, книжовен език, диалект.
- Национален език – езикът на общността, обособена по политически, обществени и културни белези. Националният език представлява съвкупност от диалекти, книжовен език и наддиалектни формации, заемащи средищно място между тях. Книжовния език, диалектите и наддиалектните формации представляват разновидности на националния език.
- Книжовен език – общонародна, стандартна, високообработена езикова форма, която се отличава с определени общозадължителни норми и с богатите си изразни средства. Книжовния език е официалната, представителна форма на националния език, която се използва във всички функционални сфери.
  - Характерни особености на книжовния език – задължителност за всички образовани членове на обществото; универсалност и полифункционалност; наличие на устна и писмена форма; норматимност, т.е. има система от норми; вариантност на нормата; кодифицираност; стабилност и непрекъснатост на традицията; обработеност на изразните средства; стилова диференциация.
  - Книжовна норма – система от задължителни езикови реализации, проекти от дадено общество и дадена култура, като правила или предписания. Нормираността на книжовния език е признак на високото му развитие. Нормираността е тясно свързана с кодификацията.
  - Кодификация (узаконяване) – писменото фиксиране на дадена норма в съответните кодифициращи средства и предписания за тяхното използване. Кодифициращи средства са стилова диференциация, наличие на устна и писмена форма, задължителност за всички членове на обществото, един книжовен език има своята традиция, която му създава стабилност.
- Диалект – териториален, местен говор. Териториално-ограничена езикова форма, обслужваща местното население в неговия традиционен, битов живот.

ІІІ. Функционални стилове на българския книжовен език: научен, публицистичен, административен (официално-делови, делови), художествен и разговорен. Обща характеристика.
Българският книжовен език се реализира в пет стила: научен, публицистичен, административен (официално-делови, делови), художествен и разговорен и в две форми: устна и писмена.

Научен стил – формирал се е най-рано и е свързан с развитието на учебното дело в България. Най-характерно за този стил е специализираната терминология. Научния стил използва както специализирана лексика, така и общоупотребима. Понякога част от специализираната лексика може да се използва в повече от един стил. Най-важните черти на този стил са абстрактност, обобщеност, точност, липса на емоционалност, строгост; т.е. в научния стил можем да намерим най-висшата абстрактност (най-висшата способност на мисловната дейност). За научния стил е характерна употребата на съществителни имена, които съставляват от около 35% и употребата на сложни изречения.
Публицистичен стил – от латински publicos, което означава обществен. Той е богат стил, защото е информативен, има много широк кръг от читатели и слушатели. Отнася се за много тематични области, следователно богати са и неговите изразни средсва. Но както ни информира този стил, също така може и да ни манипулира. Най-харатерни за този стил са сложните думи. Употреба на емоционално-оценъчна лексика.
Художествен стил – най-богатия стил. Той е представителния стил на художественото творчество. Основната функция на художествената реч е естетическата функция, т.е. тя е особено характерна за поетическата реч. В художествения стил се използва цялото национално богаство на езика, включително и диалекти, жаргон, разговорна лексика.
Разговорен стил – обслужва всекидневното общуване. Той не е така строго нормативен както останалите писмени стилове. Но все пак принадлежи към книжовния стил, длъжни сме да използваме правоговорната лексика.

ІV. Официално-деловия стил сред останалите функционални стилове. Специфични особености.
Официално-деловият стил е стила, който е формиран най-късно. Той обслужва административната сфера; цялата тази документация, която се използва в различните институции (законотворчески, управленски, организаторски); институции, които извършват административни, правни, юридически, икономически, банкови и други видове услуги. Ролята на този стил силно нарастна след като влязохме в Европейския съюз.

V. Деловия стил и езиковата култура. Писмена и устна форма на българския езиков стандарт. Книжовноезикови норми. (този въпрос няма да се пада)

VІ. Език и стил на деловите текстове. Обща характеристика.
Официално-деловият стил трябва да се разбира по-широко и комплексно, т.е. той не се отнася само до езика на канцеларско-административната практика, но обхваща и официално-документалната, юридическата и ежедневната делова дейност. Той има широк диапазон и притежава разнообразни модели и модификации. Специалните му особености са строгата стандартност, лексикална ограниченост, липса на емоционалност и експресивност. Той е предимно писмен стил, но не само – негови прояви има и в устната реч. Изпълнява се в държавното управление, в административността – правната дейност, дипломацията, политиката, финансите, търговията и т.н. На този стил се изготвят законите, постановленията, указите, дипломатическит ноти, договорите, служебните доклади, протоколите, разпорежданията, в деловата кореспонденция, в съда и т.н.

VІІ. Функционално-стилистични особености на деловите тестове, обслужващи икономическата и бизнес среда.
Специфични особености на официално-деловия стил.

Официалност – свързва се с речевата ситуация, социалната роля, сцена (място) на речевия акт; речевата ситуация е сложен комплекс от външните условия на общуването и вътрешните реакции на общуващите, т.е. които намират израз в изказването; речевата ситуация изисква определено езиково поведение на участниците, наложено от техния социален статус и обществено положение; в деловите отношения речевата ситуация се свързва и с извънезикови фактори – общокултурни и психологически.
Обективност - обективността изисква да се избягва субективното авторово присъствие зад един събирателен, обобщен, социален образ или имперсонална величина (отсъствие на субект – закон, институция, държава, партия и т.н.). Тук няма субект, важен е резултата. В деловите тектове обективността се свързва с нормативния, констатиращия, утвърждаващия и преписващия характер на документите, израз на което е строгата, безлична, обективна тоналност. Обективностто се проявява в подбора на езиковите средства и в избора на типовете текстове, които са освободени от всякакви маркери на субективност. За обективността допринася постоянната им, регламентирана структура, в която не се допуска оригиналност. Обективността се проявява и в т.нар. деперсонализация, т.е. това означава, че не е прието да се употребяват форми в 1л., ед.ч. Като проява на деперсоналност в деловите текстове се посочват следните особености: преобладаване на имената над глаголите, което не позволява да се изрази представата за действащ субект, предаваща се чрез глаголните окончания; употреба на глаголи в 3л., с което се изолира представата за участниците в речевия акт; неутрализирането на действащото лице чрез страдателен залог; употребата на неутралното в стилистично отношение изявително наклонение; придържане към форми за сегашно време.
Имперактивност (повелителност) – имперсоналността на деловото общуване може да бъде продиктувана и от модално-емоционални причини като деликатност, съчувствие, нежелание да се поеме отговорност, скромност и други. В тези случаи тя се постига със средства като: употреба на безлични изречения и страдателни конструкции; непреки заповеди от деликатност или извинение по някакъв повод; използване на безлични изречения, за да се омаловажи някакво действие; употреба на неопределителни местоимения; употреба на обобщено-лични изречения с местоимения във 2л., ед. или мн.ч.; употреба на непределено-лични изречения с глаголни форми в 3л., ед. или мн.ч.
Стандартизация - изискване към съдържателната и формалната страна на документите. Те се съставят по определени правила за уеднаквяване на документацията според общоприети национални или международни стандарти. Използват се шаблонни текстове. Употреба на аналогични, съдържателни модели. Употреба на стереотипни текстови структури. Използване на повтарящи се, задължителни елементи – реквизити. Реквизит е задължителен елемент, който присъства в оформянето на даден документ. А набора от всички задължителни реквизити гарантира валидността на документа.
Точност и конкретност - това е много важно изискване за всеки документ и трябва да се внимава за фактологичните данни.
Рационалност - да се работи удобно с дадения документ, да не създава затруднение както при попълването така и при обработката.
Вежливост – вежливостта е важна особеност на деловия език. Свързва се с желанието за положително въздействие върху партнъорите.

VІІІ. Лексикална характеристика на деловите текстове.
Лексикалният фонд на деловия стил се счита за ограничен в сравнение например с художествения стил, но като цяло той има достатъчно лексикални и граматични средства, за да функционира като пълноценен стил на българския книжовен език. Лексиката в официално-деловия стил се характеризира с неутралния си характер. Тази особеност се дължи на това, че деловия език трябва да осигури еднозначно тълкуване на официалните документи; думите не могат да се употребяват в преносно значение, а с точно и конкретно значение. Освен това лексиката е лишена от образност и експресивност. Той е строг, униформен стил; всичко е регламентирано. И деловия стил, както и останалите стилове има обща и специализирана лексика. Именно специализираната лексика е маркирана с качествата – делова, точна, конкретна. Състава на специализираната делова лексика е попълнен от названия на държави; на географски названия; на хора и техните длъжности, професии; освен това наименования на институции, организации и т.н.; към специализираната лексика спадат и термините. За терминологичната лексика е характерна нейната еднозначност, краткост, точност и неутралност което дава възможност за сбито и ясно представяне на деловата информация. Деловата терминология може да се отнася към различни области на деловото общуване, например юридическата, дипломатическата, икономическата, административната област. Именно терминологичната лексика е нормираната лексика в официално-деловия стил, т.е. тя е отличителния белег, по който този стил се отличава от останалите стилове. Термините могат да бъдат както еднословни, така и словосъчетания и съставни словосъчетания.

Употреба на абревиатури – употребяват се за икономичност. Удобно средство са при писане, обаче не бива да се забравя, когато се изготвя документ, че първо се изписва цялото наименование, а в скоби абревиатурата.
Употреба на клишета – думи, придобили терминологично значение и постоянно употребяващи се в деловия стил с едно и също значение.
Употреба на евфемизми. Евфемизъм - дума, която замества друга дума с непрестижна стилистика. Обикновенно евфемизмите се използват, за да подчертаят една добронамереност и деликатност в специализиран план и те са израз на една добра езикова практика. Пример за евфемизъм е прекратяване на трудово правоотношение – съкращение.
Неутралност – отличаващия делови стил белег, но понякога могат да се употребят метафори и метонимия (заместване на място на институцията със самата институция).

За лексиката на официално-деловия стил са характерни две противоположни тенденции – от една страна съществено определена консервативност по отношение на традиционната лексика, а от друга страна изключително динамични съвременни процеси, в резултат на които деловата лексика обновява и разширява своя състав.
1-вия случай засяга употребата на стара или архаична лексика, която битува още от края на 19 век. Такива думи са например – начиная (започвайки), касателно (касае, отнася се), надлежно (подробно), депеша (телеграма, дипломатическо съобщение), флагрантно (нарушение).
2-рия случай – нови думи или изрази, които навлизат с новите обществено-политически промени – дилър, брокер, имидж, PR.

ІХ. Граматична характеристика на деловите текстове.
В деловата езикова практика предпочитани номинативни единици са съществителните имена. Спецификата им като неутрални, обективни названия позволява създаването на точни и конкретни именни структури. Най-често срещаните групи съществителни имена са:

Имена на държави, названия на институции, дирекции, отдели, фирми, съюзи.
Названия на длъжности.
Названия на лица според социалната им роля и характера на деловата връзка.
Названия на занятия и професии.
Названията на документи или на техните части.
В качеството на съществителни имена се използват сегашни деятелни причастия, с наставка –щ.
За разлика от съществителните, прилагателните имена се срещат по-рядко. Те се използват като определения главно в именни словосъчетания.

Характерни за този стил са безличните изречения, които съдържат възвратни глаголи със „се” – „Препоръчва се ... „ и т.н. Препоръчва се употребата в 3л., ед. или мн.ч.
Употребяват се предимно формите на изявително наклонение, защото единствено това е обективното наклонение в българския език.
Неутрализирането на действащото лице става чрез страдателни конструкции. Характерни са и непреките заповеди.
В деловите текстове се употребяват т.нар. речеви стереотипи или речеви форми, речеви клишета като например – „Приложено Ви изпращаме следните образци ... „ или „В допълнение към нашето писмо Ви изпращаме следните инструкции ... „.
Именно тези речеви стереотипи представляват формата на деловия стил и са задължителни.

Х. Типове делови текстове.

Текст (изказване) – комуникативна единица, създавана в конкретна ситуация с определена комуникативна цел. Текст можем да наречем всяко изказване. То може да е съвсем кратко, а може и да е цяла книга, но естествено текста трябва да притежава определени изисквания.
- Текста трябва да е подчинен на една единна тема, която трябва да е централна.
- В текста трябва да има определена идея или замисъл на автора.
- Текста трябва да има своя адресат, т.е. своята читателска или слушателска публика.
- Не може един текст да се създава самоцелно, той винаги е подчинен на определена комуникативна цел.

Освен това текста се харатризира и със завършеност, изчерпателност на темата. Той не бива да създава впечатление за недовършеност и трябва да следва авторовия замисъл, да има съответно изложение, в което да има политическа последователност. Изречението е основната единица на текста. Отделната дума има значение, означава понятие. Текста има структура, в която има оформени смислови блокове – абзаци. Един текст функционира не сам за себе си. Функционирането на текста се свързва с понятието дискурс – определя се като сложно, комуникативно явление, което включва самия текст, а също така и определени екстралингвистични (извънезикови фактори). Тези фактори са обикновенно знание за света, за епохата, за географското положение, позиции на автора. Всеки текст си има своя дискурс. Специализираните текстове, които се отнасят към официално-деловата сфера се приемат като масови текстови форми. Те се възпроизвеждат масово и в повечето случаи са писменни. За експедитивността и ефективността на текстове от даден вид са необходими еднотипни образци за масово въпроизвеждане. Това улеснява деловото общуване и за това в деловата сфера трябва да се владее унификацията и стандартизацията.

Типове делови текстове.

Информативни текстове– включват регистър от фактологични данни, точни и пълни сведения. Те са най-широко разпространени и се делят на информативни текстове от първа степен и информативни тектове от втора степен.
- Към първата група текстове принадлежат т.нар. трафаретни тектове. Трафаретните текстове са приети образци, най-често бланки с празни места за нанасяне на променящата се информация. Освен трафаретите принадлежат и текстове-образци. Това са текстове с примерно, идентично съдържание, с еднаква структура и с еднотипни езикови формули. Унифицирани (уеднаквени) по характер тези текстове предават една постоянна информация, която може да се допълва според всеки конкретен случай. Такива текстове са удостоверенията, уверенията, пълномощните, служебните бележки, различните видове разписки и т.н.
- Втори вид информативни текстове – информативността на тези тесктове е приета за нормалния стандарт. Съдържанието им едва ли е познато на получателя, защото тези текстове уведомяват за неизвестни факти или пък допълват с нова фактология вече познатата.. Наример – различните видове служебни писма, служебни отчети, служебни доклади. И това са жанрове, които всяко лице, което се занимава с делова работа трябва да прави.

Реквизити на деловите информативни текстове:

наименование и адрес на институцията, която изпраща писмото;
данни за получателя;
регистрационни данни (входящи и изходящи номера);
дата и населено място;
формула, анутираща писмото.
- Въвеждането в текста чрез встъпителна етикетна формула, подчертаваща уважението към адресата. Текстът завършва със заключителна етикетна фраза, съответсваща на етикетното обръщение. Когато е необходима след текста се посочват и цитираните приложения.
- Типичен за деловия доклад е следния модел:
наименование и адрес на институцията, която авторът на доклада представя;
име и служебно положение на адресанта;
жанрово определение на документа;
съдържателна формула на предмета на доклада;
учтиво обръщение към адресата.
- Изложението се формулира свободно, но предложенията задължително се въвеждат в края на текста с глагола ПРЕДЛАГАМ, записан с главни букви. В заключение – етикетна формула. Докладът завършва с подпис, дата, място.

Аргументативни текстове – ядрото на този текст е аргументацията. Видове – заявление (молба), оферта, рекламация.

Заявление – заявлението трябва да съдържа аргумент, почиващ на право на заявителя, изхождащо от закона. Съдържа следните реквизити:

Наименования на инстанцията, за която е предназначено заявлението.
Длъжност на адресанта.
Жанрово определение (заявление).
Данни за заявителя.
Официално обръщение.
Изложение (законови основания за заявеното).
Заключение.
Етикетна любезна формула.
Наименование и адрес на институцията.
Подпис.
Приложения.
Дата, място.

Оферта – деловият текст оферта има за цел да прикани към закупуване на продукти, да се привлекат партнъори за бизнес, да предложат услуги, идеи и други. Съдържа следните реквизити:

Увод.
Етикетна любезна формула.
Привличащо вниманието встъпление.
Отправяне на предложение.
Предизвикване на интерес.
Коментар за ползите, свързани с предложението.
Събуждане на желание за действие.
Заключение.
Изразяване на увереност в очакваните положителни резултати.

Рекламация – делови текст, чието съдържание е да убеди получателя в правотата на предявените искания. Съдържа следните реквизити:

Увод.
Етикетна любезна формула.
Изложение (пряко излагане на причините за рекламацията).
Отправяне на предложение за уреждане на рекламацията.
Заключение.

Нормативни текстове – те са императивни (повелителни). Те се позовават на други, по-висши нормативни текстове. Изразяват предписание, искане, заповед и за това най-характерни за тях са т.нар. перформативни глаголи. Тези глаголи са от рода – нареждам, заповядвам, определям, разпореждам, наказвам, командировам. Тези глаголи се пишат с главни букви, по средата на реда и са характерни за различните видове заповеди. Заповедта е най-често срещания нормативен текст. Една заповед винаги трябва да бъде обоснована, като се посочат законовите основания. Най-висшия нормативен документ в Република България е Конституцията. Законите, решенията и актовете на Народното събрание; указите на Държавния глава; актовете на Министерския съвет; различните ведомствени актове като наредби, правилници, заповеди, нареждания, решения.

Заповед - заповедта е типично нормативен и предписващ текст. Тя трябва да е обоснована, като се посочат законовите основания. Съдържа следните реквизити:

Наименование на институцията, от чието име се издава.
Жанрово определение на документа (заповед).
Конкретен повод.
Законови и подзаконови изисквания и основание за издаването на документа.
Цели на документа
Перформативен глагол, съдържащ разпореждането.
Стереотипно заключение, визиращо служебните лица, натоварени с изпълнението и контрола по изпълнението на заповедта.
Подпис на длъжностното лице, издало заповедта.

Протоколни текстове – тези текстове са документи, които се отнасят към международната дипломатическа практика. Отличават се със строгото спазване на определени протоколни изисквания и със словестното си изящество, включващо и подходящи етикетни формули (комплименти), присъщи на този тип текстове. Към тези текстове спадат следните жанрове: меморандум, акредативни писма, международни договори.

ХІ. Делови речев етикет.
Деловия речеви етикет е система от национални, специфични, устойчиви формули за общуване, приети и предписани от дадено общество за установяване на контакт между събеседниците и за поддържане на общуването в необходимата делова тоналност.

Етикетни обръщения:

Думи за титулуване – господин, госпожа, госпожо, дами и господа.
Думи за титулуване и фамилно име – Г-н Велев, Г-жо Велева.
Думи за титулуване и названия на длъжности и звания – Г-н Директор, Г-н Президент, Г-н Началник.
Вежлива етикетна формула и названия на длъжности и звания – Уважаеми Г-н Министър, Уважаема Г-жо Декан.
Благороднически титли – Ваше Величество (за царски и кралски особи – цар, крал, царица, кралица), Ваше Височество (княз, херцог, маркиз, дук).
Административни титли. Традиционната форма за обръщение към президента – Г-н Президент. В дипломацията президента се титулува с Ваше Високопревъзходителство.
Дипломатически титли – Г-н посланник (Ваше превъзходителство).
Църковни титли – Ваше Светейшество (за патриарх), Ваше Високопреосвещенство (за митрополит, патриарх), Преосвещенсво (за епископ), Ваше Високопреподобие (архимадрит), Ваше Всепреподобие (йеромонах), Преподобие (архидякон).

Езикови формули, изразяващи молба:

Широко използван етикетен модел е изразяването на молба чрез глагола моля или чрез негови производни форми – Молим Ви ...; Молим Ви най-любезно ...; Молим Ви най-учтиво ...; Обръщаме се към Вас с молба ...
За деловото общуване е характерно смекчаването на молбата чрез употреба на въпросителни форми – Може ли ...; Ще можете ли ...; Склонни ли сте ...
Стремежът да се подсили вежливостта личи в считания за високопрестижен в деловите текстове модел на косвена молба чрез етикетни формули, в които се използва условно наклонение – Бихте ли могли ...; Бихме искали ...; Бихте ли желали ...
Удобно средство за изказване на молба или пожелания са етикетните повелителни форми – Бъдете любезни да приемете нашата покана ...; Бъдете уверени в нашето желания за добросъседски отношения ...
Удобни емблематични формули са и етикетните фрази, подтикващи към бъдещи действия – Ще се радваме ...; Ще бъде удоволствие за нас ...; Ще Ви бъдем признателни (задължени) ...

Езикови формули за изразяване на благодарност - етикетните формули за израз на внимание чрез благодарност често намират място в деловите текстове. Изразяването става най-често чрез глагола благодаря (благодарим). Разширяването на етикетните структури с цел подсилване на дискурсивната семантика е специфична комуникативна стратегия при езиково поведение, целящо вежливост.

Искрено Ви благодарим ...; Сърдечно Ви благодарим ...; Изказваме благодарност ...; Изразяваме благодарност ...; Искаме да изкажем благодарност ...; Благодарни сме Ви ...; Задължени сме Ви ...; Ще Ви бъдем благодарни ...; Предварително Ви благодарим ...

Езикови формули за поздравления и пожелания – като знаци за внимание етикетните формули за поздрави и пожелания са свързани с добронамереното поведение в деловата дейност. Изказването на благопожелателност има важно значение в учтивата делова реч.

Поздравяваме Ви (най-сърдечно) ...; Позволете (разрешете) да Ви поздравим ...; Имаме удоволствието (честта) да Ви поздравим ...; Приемете нашите (сърдечни, искрени) поздрави (пожелания) ...; Приветстваме Ви ...; Желаем Ви здраве и успех ...; С искрени пожелания ...; Най-сърдечни благопожелания ...

Езикови формули за съгласие и увереност – етикетните формули тук трябва да внушат едно, макар и неизказано, но наистина съществуващо вътрешно чувство за съгласие и готовност за партнъорство, взаимноизгодно сътрудничество, колегиалност и прочие. Разбира се, че една етикетна стандартна формула не е категорично доказателство за такива намерения, но в практиката на деловото общуване е прието тя да се изпише, което е знак за адресата, че към него се отнасят в една предразполагаща тонарност.
- С удоволствие; С голямо удоволствие; Приятно ни е; Разбира се; Имаме честа да потвърдим; Уверени сме, че можем да разчитаме на Вашето сътрудничество; Уверени сме, че ще съумеете да; Уверени сме, че много скоро ще се радваме на сътрудничество.
Етикетни формули за предаване на негативна информация – признак на лош вкус е, когато в писмените делови послания се изразяваме арогантно, грубо, директно откровено. Възприето е негативната информация чрез учтиви форми да се съобщава индиректно, което е характерно за европейската практика.
- Изтегляне 187.5 Kb.
  
  Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6