Детски церебрални парализи
Установяване на мозъчна смърт-
Изтегляне 489.62 Kb.
|
Свързани:
ОСТЕОМИЕЛИТ
- Навигация на страницата:
- ЕПИЛЕПСИЯ Епилепсията
| Установяване на мозъчна смърт-
Смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност се установява в лечебните заведения, в които се вземат органи, тъкани и клетки. Смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност се установява от постоянно действаща комисия в състав от трима лекари. В състава на комисията се включват лекари с призната специалност по анестезиология и интензивно лечение, неврология, неврохирургия или рентгенология. Процедурата по установяване на смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност започва с единодушно потвърждаване от комисията на наличието на следните обстоятелства: 1. установено и диагностицирано заболяване, травма или увреда на мозъка, изразено в степен и тежест, която може да доведе до трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително и на функциите на мозъчния ствол; 2. дълбока, ареактивна кома, на изкуствена белодробна вентилация при пациент. Смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност се установява чрез извършване на два клинични прегледа за отчитане на клиничните тестове. По време на клиничното наблюдение комисията може да използва и един от инструменталните методи: електроенцефалограма (ЕЕГ), инструментално изследване, потвърждаващо липсата на мозъчен кръвоток: церебрална ангиография, КТ с контраст, ЯМР ангиография. Време на настъпване на смъртта при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол, е моментът на извършване на апнеичния тест. ЕПИЛЕПСИЯ Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи, възникващи на базата на свръхвъзбуда (разряди) на определена популация неврони и проявяваща се с различни преходни клинични (двигателни, сетивни, автономни, психични и поведенчески) и електрофизиологични прояви. Единичните епилептични пристъпи, както и възникналите в хода на някаква остра увреда, при липса на повторяемост не се приемат за епилепсия. Епилепсията е мултифакторно заболяване, развиващо се при взаимодействието на няколко фактора: генетични (идиопатични епилепсии) – хромозомна локализация; придобити фактори (симптоматични епилепсии) – пре- и перинатални увреди, тумори, мозъчни травми, съдови заболявания, съдови малформации, възпалителни заболявания, СПИН, алкохолизъм; епилептично предразположение. Изтегляне 489.62 Kb. Сподели с приятели:
|