Девета тема субективна полезност на икономическата дейност



страница4/5
Дата14.12.2017
Размер0.59 Mb.
#36733
1   2   3   4   5

В този смисъл Kahneman има основание да твърди, че предпочитанията на дейците към поведение, избягващо риска или към поведение, приемащо и търсещо риска, са повлияни освен от субективните им предвиждания за крайните резултати под формата възприятия за печалби и загуби, също и от наличната позиция на вземащите решението в момента на неговото формиране.


Класическият пример, който Kahneman дава за демонстрация на тази своя теза е следният: Имаме двама души и двамата получават тримесечните си декларации за техните акции и ценна книжа. Единият от тях научава, че неговото богатство се е увеличило от 1 на 2 милиона, а другият – че неговото богатство е намаляло от 4 на 3,5 милиона (по Ackman, 2002). Ако отправната точка за анализ е фактическото моментно благосъстояние, то видимо вторият е по-добре финансово. Ако отправната точка са печалбата или загубата, тогава ясно е, че първият ще е по-щастлив поради факта, че е спечелил, а вторият – недоволен поради факта, че е загубил. Според мнението на самия Kahneman, това е едно от основните прозрения в теорията на перспективата (Ackman, 2002).

На практика първоначалната полезност е относителна еталонна точка за избора от гл. т. на по-далечната перспектива. Напр. равна вероятност (50%) за печалба или загуба на $100 при налични $100 предизвиква най-често избягващо риска поведение, докато равна вероятност за печалба или загуба на $100 при налични $1000000 може да провокира търсещо риска поведение (Kahneman, по McManus, 2004). В първия случай при неблагоприятен изход рискуващият субект може да изгуби всичките си налични финансови средства, докато във втория - може да изгуби незначителна сума от гл.т. на разполагаемата, което променя възприятието за величината на загубата и така предопределя различна поведенческа рискова тенденция (Kahneman, по McManus, 2004).

Изводът от обсъдените експерименти е, че от гл.т. на дейците се допуска възприятие на различна еталонна точка с оглед настоящата и бъдеща полезност. За верификация на хипотезите относно субективното възприемане на настоящия статус (настоящото благосъстояние) като еталонна точка, спрямо която хората „пресмятат” ползите и загубите си и като резултат предприемат поемащо или избягващо риска поведение, беше проведено изследване сред 230 студенти - редовно и задочно обучение, от икономическите специалности в Тракийски университет. По професионалния им статус една част от задочните студенти работят като икономисти, друга – упражняват неикономически професии, а трета – са безработни. Целта е да се направи анализ на евентуално икономическо поведение при различни обективно малки стойности на наличния икономическ ресурс. Респондентите трябваше да отговорят на въпроса: „В кои случаи бихте използвали всичките си налични пари за игра в лотария, ако знаете, че следващото парично постъпление за Вас ще бъде след една седмица?”. В тази изследователска ситуация изследваните лица трябва да решат проблема в три хипотетични случая: ако последните им налични пари са 0,50 лв., 2 лв. и 10 лв., като имат възможност да аргументират всяко от решенията си. Точно тези суми те ще загубят при неблагоприятен изход. Обобщените резултати показват, че 13,05% от респондентите биха рискували последните им налични 0,50 лв., 13,02% - наличните им 2 лв., и 26,07% - наличните им 10 лв., а 47,83% не биха рискували пари в нито един от трите случая. Т.е. около 50% от студентите биха вложили наличния си към момента ресурс в лотарийни залагания и именно тази група представлява интерес при интерпретацията на механизма на определяне на еталонната точка, спрямо която се измерват евентуалните печалби и загуби. Аргументите на респондентите от първите две групи (рискували сума от 0,50 лв. и 2 лв.) като цяло са по посока на твърденията, че наличната им сума е прекалено малка и не може да реши дори минимални житейски потребности в нормални, неекстремни ситуации. Тези резултати позволяват известни уточнения в обсъжданите по-горе теоретични хипотези на Kahneman а. Tversky. Може да се предположи, че не само величината на наличното благосъстояние към момента на вземане на решението, а по-скоро неговата субективна ситуативна полезност би следвало да определят избора и решението в рискови ситуации. Когато наличният ресурс е пренебрежимо малък, полезността му от гл.т. на благосъстоянието, което той представлява, субективно ще се преценява като незначителна. Освен това дескрипторите на респондентите подсказват, че те се ориентират по съотношението между субективна полезност на текущото благосъстояние и субективно определяното като минимално достатъчно благосъстояние („С 0,50 лв. не мога да направя нищо, с тях и без тях нищо няма да се промени”). Възможно е всъщност да се извършва смяна на еталонната точка. Т.е. не наличния статус, а минимума достатъчен статус, който ситуативно би решил актуален проблем - причина за икономическо действие, ще формира равнището на субективна полезност, което в този случай се възприема от респондента като еталонна точка. Именно поради това много ниското ниво на благосъстояние може да обуславя поемащо риска поведение – извод, до който достигат Gupta a. Murray (2005).

Втората група (рискували сума от 10 лв.) аргументират решението си чрез субективни нагласи и очаквания за нарастваща вероятност за печалбата при по-голяма заложена сума (дескриптор: „Когато играя с по-голяма сума шансът да спечеля е по-голям”). Следователно, полезността на решението се определя не само от величината на еталонната точка като настоящ статус, а и от минималната изисквана полезност на наличния ресурс към момента на вземане на решение, както и от полезността на евентуалната печалба. Т.е. наблюдава се склонност към възприемане на различна еталонна точка с оглед съотношението на настоящата полезност на благосъстоянието и бъдещата полезност на резултата.

Дисперсионният анализът на емпиричните данни по субгрупи насочва към извеждане на следните тенденции:

1   2   3   4   5




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница