Доклад на комисията до европейския парламент и до съвета междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2011) 5 окончателен

Настоящият доклад представлява годишният доклад и междинният преглед, предвидени в член 22 от Регламент (ЕО) № 683/2008 (наричан по-долу „регламентът“). В него се прави преглед на постигнатия напредък по програмите и се представят предстоящите предизвикателства.

Цифрите, цитирани в настоящия доклад относно периода след 2013 г., са посочени единствено за информация. Те по никакъв начин не предопределят крайното решение на Комисията по отношение на окончателното съдържание или структура на програмите. По този въпрос Комисията ще представи през 2011 г. законодателно предложение в контекста на подготовката на бъдещата многогодишна финансова рамка.

Представените цифри позволяват да се предположи също така, че системите ще бъдат изградени по такъв начин, че всички услуги да бъдат осигурявани в съответствие с Регламент (ЕО) № 683/2008. Ще бъде направен анализ на алтернативни решения в рамките на оценката на въздействието, предшестваща законодателното предложение относно програмите.

Началото на европейските програми за спътникова радионавигация бе положено преди повече от десетина години с политическата амбиция за развиване и експлоатиране на система, обхващаща целия свят, която да позволи на Европейския съюз (наричан по-долу „ЕС“) да получи стратегически и икономически предимства, да придобие самостоятелност по отношение на руската и американската системи и да предоставя услуги по спътникова радионавигация, които да са напълно адаптирани за гражданска употреба.

По време на извършената през 2007 г. реформа от решаващо значение на програмите Съветът и Европейският парламент решиха да прекратят преговорите за публично-частно партньорство, отново потвърдиха необходимостта от създаване на европейска система за спътникова радионавигация на основата на осигурено изцяло от публичния сектор финансиране и управление на рисковете, подчертаха нейното значение в стратегически план и наблегнаха на осигуряваната от нея добавена стойност в икономически план. Осигуряването на независимостта и самостоятелността на ЕС в сектор, който е от такова решаващо значение, се налага като амбициозна приоритетна цел.

Подобен публичен ангажимент за осигуряване на високоефективни услуги по спътникова радионавигация създава големи очаквания у потребителите и доставчиците на услуги в световен мащаб. Новите поколения на тези услуги предлагат значителни перспективи за всички сфери на дейност и създаване на много нови работни места, свързани с разширяването на пазарите, които отбелязваха годишен растеж от 30 % през последните години. Смята се, че дори към настоящия момент от 6 до 7 % от БВП на държавите от Запада, което представлява 800 милиарда евро в ЕС, зависят от спътниковата радионавигация. Насърчаването на тази технология, което представлява мощен двигател за изход от кризата, се вписва изключително добре в рамките на стратегията „Европа 2020“ и на политиките за устойчиво развитие. Поради това Комисията се призовава в рамките на водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ от стратегията „Европа 2020“ да „развива ефективна космическа политика, която да осигури инструменти за справяне с някои от ключовите глобални предизвикателства и по-специално по отношение на „Галилео““.

По време на реформата на управлението от 2007 г., която представлява значително нововъведение в историята на европейската интеграция, от една страна, на ЕС бе предоставена собствеността над инфраструктурата, която е резултат от програмите „Галилео“ и EGNOS, представляващи неразделна част от трансевропейските мрежи, а от друга страна, управлението на тези програми бе поверено на Комисията като на институция, представляваща ЕС. Като се има предвид значението и отражението на решенията, които трябва да бъдат взети, както по отношение на сигурността, така и в международен, финансов и промишлен аспект, изборът на Комисията, която е отговорната в политическо отношение публична институция, бе очевиден.

В рамките на своята мисия Комисията счита, че разполага с достатъчно данни, за да предостави на Европейския парламент и на Съвета чрез настоящия доклад необходимата информация относно напредъка на проектите.

1. Развитие на програмите след 2007 г.

Когато през 2008 г. Комисията пое управлението на програмите „Галилео“ и EGNOS, те се характеризираха с голямо закъснение и значително превишение на разходите, а също така се сблъскваха със сериозни трудности при управлението. През последните три години бе постигнат значителен напредък въпреки трудностите, свързани с управлението на такива проекти, благодарение на дейността на различните заинтересовани страни, включително на партньорите от промишлеността, и на подкрепата от страна на държавите-членки, Парламента и Съвета.

Междуинституционалният комитет за „Галилео“ подпомагаше този процес и направи възможно по-тясното сътрудничество между Комисията, Парламента и Съвета в съответствие с предизвикателствата, пред които бяха изправени програмите. Този комитет и различните парламентарни комисии бяха редовно информирани за напредъка по проектите. Предвид значителните предизвикателства, и въпреки че Комисията носи отговорност за управлението, трите институции трябва да работят като партньори, като in fine споделят политическа отговорност.

1.1. Основни постижения

1.1.1. Въвеждане на новата рамка за управление

В регламента се определя рамка за ясно управление и финансиране, позволяваща ефективно управление на настоящите етапи на програмите. Комисията носи отговорност за тяхното управление, включително за „всички аспекти, свързани със сигурността на системите“. Другите двама основни участници са Европейската космическа агенция (наричана по-долу „ЕКА“) и Европейската агенция за ГНСС¹ (наричана по-долу „агенцията на ЕС“).

Ролята на управител на големи публични и стратегически промишлени програми, водещи като резултат до развитие на космическа инфраструктура, е нова за Комисията. За да изпълни успешно тази приоритетна задача, тя трябваше да придобие необходимите компетенции и да реорганизира някои от своите служби. Също така, понеже бе поела ангажимент, тя се обърна към екип от независими експерти в областта на управлението на проекти. Освен това съгласно член 15 от регламента тя прие стратегическа рамка², обхващаща основните действия, проектобюджета и съответния график, необходими за постигане на определените от регламента цели.

Държавите-членки бяха привлечени за активно участие в управлението на проектите чрез участието им в Комитета за европейските програми за ГНСС и в различни работни групи, като експертната група по сигурността на европейските системи.

Ролята на ЕКА, чието техническо ноу-хау е незаменимо в рамките на ЕС, бе уточнена с две споразумения за делегиране, сключени между ЕС и посочената агенция, като едното е за изпълнение на промишлените дейности по време на фазата на разгръщане на „Галилео“, а другото е за справяне със стареенето на инфраструктурата на EGNOS и за постоянното подобряване на системата.

И на последно място, новият Регламент (ЕО) № 912/2010 урежда дейностите на агенцията на ЕС в съответствие с регламента. Задачи от голямо значение като акредитацията на сигурността на системите или управлението на центъра за сигурност на „Галилео“ вече са поставени на здрава основа.

1.1.2.1. Програма EGNOS

EGNOS, която е отражение на ноу-хауто на ЕС в областта на спътниковата радионавигация, представлява отделна система, която ще трябва да съществува за дълъг период от време едновременно с „Галилео“. Тя още отсега е в полза на няколко значими общности от потребители, в селското стопанство, в гражданската авиация, при оказване на персонална помощ на лица, при определяне на местоположението в областта на мобилните телефонни услуги, в картографията и т.н.

На 1 април 2009 г. ЕС, представляван от Комисията, придоби собствеността над всички материални и нематериални активи, свързани с програмата EGNOS, които до този момент бяха притежание на ЕКА. Това придобиване представляваше необходимо предварително условие за експлоатацията на системата.

На 1 октомври 2009 г. отворената услуга на EGNOS официално започна да функционира. От този момент системата функционира в съответствие с изискваните спецификации. Нейното действие се осигурява от доставчик на услуги (наричан по-долу „ESSP“), сключил договор с Комисията. Основната цел на този договор е осигуряване на непрекъснатото предоставяне на отворената услуга и на услугата „Safety of Life“ (наричана по-долу „SoL“).

През юли 2010 г. бе преминат важен етап със сертифицирането на ESSP в приложение на регламентите за единно европейско небе. Скоро периодът на настройване на системата EGNOS трябва да приключи и в началото на 2011 г. трябва да бъде заявено предоставянето на услугата SoL за нуждите на гражданската авиация.

От друга страна, предвижда се постепенното разширяване на зоната на покритие на услугите на EGNOS, като бъдат обхванати всички държави от Европейската конференция за гражданска авиация. Освен това продължават проучванията за разширяване на тази зона в Африка, в арабските държави и в държавите, разположени непосредствено на изток от Европейския съюз.

1.1.2.2. Програма „Галилео“

Що се отнася до фазата на развитие, двата експериментални спътника Giove А и Giove B функционират доста успешно. Те дадоха възможност да бъдат валидирани технологиите за бъдещите спътници и да се гарантира използването на честотите, предоставени на програмата „Галилео“ от международните организации.

Освен това сглобяването на първите четири спътника от бъдещата мрежа, които ще бъдат изстреляни през 2011—2012 г., е пред завършване, както беше потвърдено от ЕКА. Едновременно с това продължава развитието на наземната част от инфраструктурата, която включва избора на площадките и изграждането на голям брой станции в няколко държави и региони по света: Белгия, Франция, Италия, Германия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство, Нова Каледония, Реюнион, Френска Гвиана, Таити, Швеция, Норвегия, САЩ, Антарктика (Трол, Земя Адели) и др.

Дейностите от фазата на разгръщане бяха започнати от 2008 г., като продължава активното им осъществяване. Тези дейности бяха разделени основно на шест обособени позиции, за всяка от които бяха обявени обществени поръчки. Състезателните диалози с участващите в тръжната процедура предприятия представляват елемент от решаващо значение за започнатите процедури.

Четирите първи обществени поръчки, които се отнасяха съответно до обособените позиции „инженерна поддръжка на системата“, „изграждане на спътници“ с първа поръчка на 14 спътника, „ракети-носители“ за изстрелването на 10 спътника, но с опции за допълнителни изстрелвания, и „операции“, бяха възложени през 2010 г., като общата им стойност възлиза на около 1,25 милиарда евро. Възлагането на другите две обособени позиции, свързани с наземната инфраструктура, ще се извърши през 2011 г. През същата година ще е необходимо и да се възложат поръчките за допълнителните инсталации и оборудване. Когато възлагането на поръчките имаше конкурентен характер, бе възможно реализирането на икономии спрямо първоначалните оценки, което не бе възможно в случаите на наличие на монопол.

Работата, започната в рамките на тези обществени поръчки, вече се изразява в участието на няколкостотин предприятия, разположени в повечето от държавите-членки, които използват за тази цел хиляди висококвалифицирани кадри. Комисията също така пое ангажимент да спазва стойността от 40 %, посочена в член 17, параграф 3, буква в) от регламента, чиято цел е да осигури възможност за участие в програмите на голяма част от промишлената база на ЕС. Въпреки това тъй като не е направено възлагане на всички обособени позиции и не всички подизпълнители са известни, на този етап не е възможно предоставянето на точни данни. Във всеки случай значителна част от промишлената структура и голям брой научни общности в целия ЕС днес участват активно във всички дейности, свързани със спътниковата радионавигация, включително в тези, имащи отношение към пазарите надолу по веригата.

И на последно място, по отношение на правителствената услуга (наричана по-долу „публично регулирана услуга“) Комисията представи предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно реда и условията за достъпа до тази услуга, насочено към свързани със сигурността въпроси. Неговото приемане представлява необходимо предварително условие за предоставянето на услугата. От друга страна, Комисията, в сътрудничество с агенцията на ЕС, ще осъществи пилотни проекти за изпитване и валидиране въз основа на конкретни случаи, избрани след съгласуване с държавите-членки, на предвидените в предложението за решение процедури и механизми.

В международен план съответствието и оперативната съвместимост на системите са в центъра на комплексни обсъждания с Китай, САЩ, Русия, Индия и Япония, както и в рамките на Организацията на обединените нации. С Китай въпросът за препокриването на честотите представлява основен проблем за сигурността на ЕС и неговите държави-членки, който, въпреки ангажимента на държавите-членки и на Комисията, все още не е решен и няма да намери решение без политическата подкрепа на последните и на Европейския парламент.

Разработените от САЩ, Русия, Китай, Япония и Индия световни и регионални системи представляват предизвикателство за европейските програми не само по отношение на съответствието и оперативната съвместимост на честотите, но и по отношение на конкурентоспособността, тъй като отсега нататък е важно тези програми да достигнат бързо етапа на предоставянето на висококачествени услуги, за да проникнат ефективно на пазарите.

В рамките на Европейското икономическо пространство от 2010 г. Норвегия се ползва от третиране, което е сравнимо с третирането на държава-членка на ЕС. Преговорите с Швейцария също така отбелязват напредък.

По отношение на развитието на пазарите надолу по веригата през юни 2010 г. Комисията прие „План за действие относно приложенията на ГНСС“, с който се цели да се насърчи използването на спътниковата радионавигация в смятани за приоритетни области на действие. Важно е той да бъде приложен, за да не се създаде инфраструктура без потребители, която да спомогне за поддържане на зависимостта на Съюза по отношение на чужди и военни системи чрез техните приложения.

Глобалните системи за спътникова радионавигация позволяват предоставянето в целия свят на информация за определяне на местоположението и за синхронизация. Те играят робата на катализатор за голям брой икономически дейности, които са източник на създаване на блага. Това се отнася по-специално за следните области: мобилността на хората; гражданската авиация, по-специално в регионалните летища и хеликоптерните площадки; гражданската защита; услугите за оказване на спешна помощ, особено в случай на наводнение, земетресение или терористично нападение; хуманитарната помощ; наблюдението на кораби, на железопътен състав, на камиони и контейнери; подпомагането на хора с ограничена подвижност; определянето на местоположението на опасни места; прецизното земеделие; услугите по търсене и спасяване; проследяването на опасни материали; земемерството и установяването на граници, по-специално за целите на общата селскостопанска политика; синхронизирането на далекосъобщителните и енергопреносните мрежи; защитата на важната инфраструктура; точното датиране на финансови транзакции. Освен това, за да се осъществява контрол над морските и сухоземните граници на ЕС в рамките на EUROSUR, е предвидено да се създаде оперативна услуга, която ще има достъп до спътниците за наблюдение на земята (програма за ГМОСС). „Галилео“ и EGNOS биха могли успешно да бъдат използвани с цел информиране за местоположението на инспекционните екипи.

Изграждането и експлотацията на европейските системи генерират нагоре по веригата преки ползи за стотици дружества в целия ЕС и създават хиляди работни места, изискващи висока квалификация. Нарастването на броя на свързаните със спътниковата радионавигация приложения представява уникална възможност за растеж на предприятията надолу по веригата. Косвените социално-икономически предимства са описани в точка 2.2.5 по-долу и са подробно представени в приложението.

Този план за действие по-специално включва, наред с някои регулаторни мерки, и мерки за насърчаване на научните изследвания и иновациите, по-специално по отношение на МСП, както и дейности по стандартизация, координиране и одобряване, inter alia в областта на авиацията и морския транспорт. Той включва също действия за информиране по отношение на представителите на промишлеността и потребителите. Важно е например техническата документация относно изграждането на приемниците за „Галилео“ да се актуализира редовно. Въз връзка с това Комисията предвижда, че от 2014 г., благодарение по-специално на споразумението за оперативна съвместимост със системата GPS, най-малко 80 % от въведените в експлоатация приемници на ГНСС в света ще използват европейската система за спътникова радионавигация.

Що се отнася до дейностите по разработване на приложенията и технологията на приемниците, бяха започнати процедури по три покани за представяне на предложения в рамките на 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на обща стойност около 120 милиона евро. Първите две позволиха финансирането на стотина проекта, чиито предварителни резултати бяха представени през март 2010 г. Третата и последна покана за представяне на предложения в момента е отворена.

И на последно място, ЕКА продължава работата относно развитието на технологиите за бъдещата инфраструктура в рамките на специална незадължителна програма.

Мисията, поверена на Комисията чрез регламента, се простира далеч извън полето на обичайните ѝ дейности в областта на промишлените проекти, инфраструктурните проекти или проектите за научни изследвания, в които тя обикновено участва единствено като предоставя безвъзмездни средства и без да изпълнява ролята на главен участник.

За да се осигури по задоволителен начин продължаването на програмите, Комисията, благодарение на усилията на различните си служби и въпреки липсата на гъвкавост на правилата, които е задължена да спазва, изготви решения, които са адаптирани към управление на промишлен проект. Придобитият от 2007 г. насам опит ще ѝ позволи да подобри още повече управлението на програмите и свързаните с тях непредвидени рискове, както и управлението на рисковете.

1.2.1. Управление на програмите

Във вътрешен план Комисията създаде бързо структура в рамките на своите служби, позволяваща управлението на програмите на настоящия им етап. Тя по-специално взе цялата част от персонала на агенцията на ЕС, който притежаваше необходимите компетенции за изпълнението на новата ѝ мисия, така че да се осигури приемственост при осъществяването на проектите. Тя интегрира всички членове на тези екипи за целите на управлението на всички аспекти на програмите в съответствие с регламента. Комисията също така изготви споразумение за делегиране с ЕКА и план за действие, които управляват отношенията между двете организации, и успя да създаде необходимото полезно взаимодействие между своите служби, службите на ЕКА и службите на агенцията на ЕС. Освен това тя използва групи от експерти на държавите-членки.

Необходимо е да се отбележи, че се наложи Комисията да попълни с персонал работни места, изискващи висока квалификация и необходими за доброто управление на програмите. Обаче възможностите за вътрешно преназначаване бяха ограничени поради естеството на дейностите, а процедурите по наемане на външен персонал бяха стриктно регламентирани. По-голямата част от наетия в крайна сметка персонал притежава статут на срочно наети служители до 2013 г. Необходимо е да се гарантира неговото оставане в сила след този период, тъй като запазването на придобитите експертни познания е от първостепенно значение за продължаване на изпълнението на програмите.

Бюджетната рамка на ЕС, която е функция от финансови перспективи с ограничен хоризонт, не дава голяма възможност за пренос от един период към друг и прави трудно дългосрочното планиране, което обаче е необходимо за проекти с продължителност от няколко десетилетия. Комисията счита, че трябва да се предвиди създаването на бюджетни механизми и инструменти, които да създадат възможност за справяне с това положение.

Във външен план стои въпросът за ролята на ЕКА и за отражението на решенията по отношение на сигурността на системите.

На първо място, по отношение на „Галилео“ се наложи ЕКА да приеме нова роля на изпълнител след разпускането на консорциума ESNIS. Новото разпределение на правомощията, с което ЕКА де факто се превърна в изпълнителна агенция, действаща от името на ЕС, дава добри резултати, но ще трябва да се адаптира спрямо променящите се програми и бъдещите предизвикателства, свързани с експлоатацията.

На второ място, по отношение на EGNOS настоящата експлоатация налага участието на Комисията, която е управител на програмата, на ЕКА, която е технически изпълнител, натоварен с проектирането и развитието на системата, и на ESSP, който е доставчик на услуги. Един интегриран модел на управление би позволил осигуряването на устойчивост на настоящите екипи в една рамка от по-централизиран тип, така че да се обхванат по-добре рисковете, свързани с предоставянето на услугите на EGNOS, и да се осигури по-добра координация на промишлените дейности, които понастоящем са поделени между ЕКА и ESSP.

Важно е също така при бъдещото развитие на системата да се използва опитът на различните общности от потребители, по-специално в сектора на въздушния транспорт, като се взема предвид дейността, извършена от съвместното предприятие SESAR, и в рамките на програмата за развитие на ЕКА.

И на последно място, по отношение на сигурността следва да се припомни, че макар и Комисията да е отговорна за управлението на сигурността на системите съгласно регламента, нейната свобода в тази област е ограничена по два начина.

• 
  На първо място, държавите-членки всъщност са тези, които определят нуждите в областта на сигурността. Заплахите, които са в състояние да засегнат сигурността на уязвимата инфраструктура, каквато е тази в областта на спътниковата радионавигация, постоянно се променят. Така че проектирането на системите трябва постоянно да бъде адаптирано в съответствие с тяхното развитие. Намирането на противодействие срещу част от тези рискове представлява част от дейността на държавите-членки.
  
• 
  На второ място, регламентът възлага на агенцията на ЕС задачата за акредитация на сигурността на системите. Разделянето по този начин на функциите по управление и акредитация е свързано с практиката на добро управление и се оказва често прилагано и от основна важност за този тип проекти.
  

Важно е да се подчертае, че съществуването на непредвидени рискове е неразделна част от този тип сложни програми. То налага създаването на ефективна система за управлението на рисковете и може да доведе до вземането на деликатни решения.

Що се отнася на първо място до фазата на развитие³ на „Галилео“, прехвърлянето на дейностите по изпълнението на ЕКА в резултат на неуспеха на промишления консорциум ESNIS доведе до закъснения и до превишаване на разходите поради необходимостта от предоговаряне на някои договори и нуждата от ефективно прилагане на новата схема. Освен това, за да се запази използването на честотите, предоставени в рамките на Международния съюз по далекосъобщения, се оказа необходимо изстрелването на втори експериментален спътник. И накрая, вземането предвид на техническите ограничения, които по-специално се отнасяха до изграждането на някои свързани със сигурността елементи, и закъсненията в сключването на договорите, свързани с фазата на разгръщане, доведоха до преразглеждане на графика и на разходите.

Нарастването на разходите за фазата на развитие възлиза общо на около 500 милиона евро. По искане на държавите-членки Комисията прие да ги поеме, за да гарантира продължаването на програмата. В действителност „валидирането в орбита“ представлява основният елемент на програмата „Галилео“ и липсата на финансиране би възпрепятствала нейното продължаване, като това ще доведе до загуба на промишленото ноу-хау и частично изграденото оборудване.

Що се отнася до фазата на разгръщане, изборът на процедурата на състезателен диалог се оказа положителен. Представянето на оферти позволи оказването на конкурентен натиск върху участниците в тръжната процедура. За сметка на това обаче монополното положение, в което се оказаха някои участници, доведе до увеличение на цените. Например цената на усугите по изстрелване доведе до допълнителен разход от над 500 милиона евро спрямо първоначалния бюджет⁴.

От друга страна, изискванията на услугата SoL на „Галилео“ засягат нуждите от финансиране на програмата, по-специално по отношение на наземната инфраструктура. В момента се провеждат проучвания за предефинирането на тази услуга, с цел адаптиране към новите потребности на потребителите и новото развитие в областта на технологиите. Това се отнася също така до опростяването на системата, намаляването на рисковете и разходите и увеличаването на съвместимостта със системата GPS. Решенията по тези въпроси ще трябва да бъдет взети през идните години.

Що се отнася до EGNOS, нуждите от поддръжка и развитие на системата доведоха до преразходи, като остава да бъде осигурено добро географско покритие на европейската зона.

Казано накратко, първоначалните оценки на разходите не бяха спазени, тъй като някои рискове, свързани по-специално с въпроси от технически характер, с изисквания за сигурност или с положението на пазарите, възникнаха по време на тези изключително сложни фази на програмата.

Действията на Комисията обаче доведоха до ограничаване на въздействието, оказано от тези трудности. В действителност крайните цели не се поставят под въпрос, тъй като наличният бюджет вече дава възможност за изграждане и изстрелване на 18 спътника, заедно със свързаната наземна инфраструктура, и предоставяне на първите услуги през 2014—2015 г. В него са предвидени и средства за първоначалната експлоатация на услугите на EGNOS. Провежданите понастоящем проучвания имат за цел да се определят най-добрите решения за довеждане до успешен край на програмите в съответствие с бъдещите бюджети. Първите елементи на тези проучвания са представени в глава 2.2.

1.2.3. Съществуващи рискове

Комисията постави в центъра на своята дейност въпроса за управлението на рисковете, чието значение бе подчертано по време на реформата на управлението през 2007 г. Всички рискове по програмите са централизирани в регистър, включващ съответно рисковете, свързани с веригата на промишлени доставки, с ЕКА, с агенцията на ЕС, с външни фактори като влиянието на политическите институции и изискванията за сигурност, както и с вътрешни фактори като организацията на програмите. За всеки риск е определена вероятност от възникване и степен на въздействие. Регистърът на рисковете включва и списък на действията, които имат за цел намаляване на тази вероятност. Рисковете са разпределени в категории, както следва:

• 
  Технологични рискове: спътниковата навигация всъщност използва върхови технологии, чието валидиране все още не е извършено и чиито спецификации търпят постоянни промени.
  

• 
  Промишлени рискове: изграждането на инфраструктурата предполага наличието на много участници от промишлеността в различни държави, като е важно тяхната работа да бъде координирана по ефективен начин за получаване на надеждни и напълно интегрирани системи, по-специално от гледна точка на сигурността.
  
• 
  Пазарен риск: не трябва да се позволява технически характеристики, които са по-ниски от обявените, да оказват отрицателно въздействие върху потребителите по света, като това доведе до неизползване на инфраструктурата. От друга страна, трябва да се гарантира наличието на надеждни приемници от 2014—2015 г. нататък за различните първоначално осигурявани услуги на „Галилео“, и по-специално за свързаните с публично регулираната услуга.
  
• 
  Риск, свързан с графика: всяко закъснение при изпълнението би застрашило възможността за осъществяване и би могло да предизвика превишаване на разходите.
  
• 
  Риск, свързан с управлението: управлението на програмите предполага участието на различни структури, които трябва да работят заедно, така че е важно да се гарантира стабилност и адекватна организация. Освен това трябва да се вземат предвид различията в мненията на различните участници, и по-специално между държавите-членки по редица важни въпроси. В този контекст е необходимо да се предвиди споделянето на някои рискове, по-специално на финансовите рискове и на тези, свързани със сигурността, между участниците, които имат най-голяма способност да ги понесат.
  
• 
  Риск, свързан с отговорността: като всяка инфраструктура, двете европейски системи имат възможност да причинят пряко или непряко щети на своите потребители или на трети лица. От извършения от Комисията преглед става ясно, че действащото законодателство в настоящия си вид не предлага подходяща правна рамка за гарантиране на справедлив баланс между интересите на жертвите и на собствениците и операторите на европейските системи за спътникова радионавигация. Така че е необходимо да се предприемат, както на европейско, така и на световно равнище, подходящите инициативи за промяна на това положение преди 2014 г. Комисията продължава в това отношение съответните проучвания, съгласувано с други международни организации.