Доклад за екологична оценка на общ устройствен план
Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос
Изтегляне 5.67 Mb.
|
1304 Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос Разпространение: От Южна Англия през Кавказ до Северна Япония, на юг до Мароко (липсва в Египет), Иран, Хималаите до Китай. Разпространение у нас: Среща се в цялата страна, без най-високите части на планините (рядко над 1600 м.н.в.). Местообитания: Редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също и води басейни. Поведение: Излиза да ловува привечер, около 10-20 минути след залез слънце, като ловът може да продължи цяла нощ. Активен е дори в сравнително студени нощи. Ловният полет е ниско над земята – 0,5-3 м (понякога и по-високо сред дърветата). Полетът е бавен, подобен на пеперуда. Нощем се отдалечава до около 10 км от убежището, но понякога и до десетки километри. Социален вид. През лятото заселва плитки пещери, скални струпвания, настанява се под покриви, в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери, където се оттегля при лошо време. Летните колонии са твърде шумни, особено младите, когато искат да бъдат нахранени. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Зимува в подземни естествени и изкуствени галерии – от октомври-ноември до април, като избира по-топлите техни части (7-11° C) . Често се събужда и сменя мястото си в убежището. Понякога през зимата, при меко време, се храни около входа на пещерата. Сезонните движения между летните и зимните убежища обикновено не надхвърлят 50 км, но са известни и прелети от 100 км. Храна: големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари. Размножаване и развитие: Периоди на копулация има през есента и пролетта. Бременността е 10 -11 седмици. През май-юни женските се събират в размножителни колонии, с численост до 200 екземпляра (рядко до 600), където раждат (юни – началото на юли) и отглеждат малките си. Обикновено се ражда едно голо и сляпо малко (рядко две). Очите на малките се отварят след една седмица. Започват да летят след 3-4 седмици. Бозаят 6-8 седмици, след което преминават към самостоятелен живот. Размножителните колонии се разпадат в края на август - началото на септември. За първи път раждат на 3-тата година, но някои екземпляри едва на 9-тата. Женските не всяка година участват в размножаването. Мъжките стават полово зрели в края на втората си година. Продължителността на живота е до около 30 години. Природозащиетн статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория рисково–потенциално застрашен. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1303 Rhinolophus hipposideros Малък подковонос Разпространение в Европа: той достига най-северно разпространение от подковоносите прилепи (до 52° на север). Разпространен е от Ирландия, Иберийския полуостров и Мароко, през Южна Европа и Северна Африка до Киргизия и Кашмир, Арабския полуостров, Судан и Етиопия. Разпространение в България: Обикновен вид в цялата страна. В планините достига 1500 м.н.в. Местообитания: Пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Поведение: Полетът е сравнително бавен, но много маневрен, на около 2 - 5 метра над земята. Ловува близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. Сравнително социален вид, но през лятото мъжките и женските живеят поотделно. Летните убежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкуствени галерии, скални струпвания и др. Зимният сън е от октомври до април в пещери и изкуствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температура им е 5 - 9 градуса. Зимува поедничино или на редки групи, с разстояние между отделните индивиди – до 50 см. Стационарен вид – прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км. Храна: малки летящи насекоми. Размножаване и развитие: Копулацията се извършва обикновено през есента, но също и по време на хибернация и през пролетта. Бременността трае около 10 седмици. Формира размножителни групи през май-юни, най-често в постройки, съставени от 5-30 възрастни женски. Те раждат по едно голо и сляпо малко между средата на юни и средата на юли. Очите му се отварят след около една седмица. След 3-4 седмици започва да лети. Става самостоятелно на 6-8 седмици. Полова зрялост достига на 1-3 години. Доживява до над 20 годишна възраст. Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1302 Rhinolophus mehelyi Подковонос на Мехели Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU: A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV. Общо разпространение. Среща се в Южна Европа, на север до Южна Франция, Италия и източна Румъния, на изток през Закавказието до Иран и Ирак, включително Йордан и Израел, средиземноморските острови, Северна Африка. Разпространение и численост в България. Известен вид от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Относително малоброен – около 10 000 индивида. Може да се допусне, че подобно на другите пещеролюбиви видове прилепи има намаляване на числеността средно с 20–40%. Местооботания. Равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Биология. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува "смесени" размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища. Отрицателно действащи фактори. Антропогенен натиск върху значимите подземни убежища, например пещерите Орлова чука, Русенско, Зандана, Шуменско и Деветашка, Ловешко са обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. На места подземните убежища се унищожават изцяло. Изсичането и фрагментацията на естествените широколистни гори влошава качеството на ловните местообитания и летателните коридори. Негативно влияние на урбанизацията. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1335 Spermophilus citellus Лалугер Природозащитен статус: в България : уязвим VU [А1с], ЗБР-II; международен: IUCN [A1c]; БеК-II; ДХ-II, IV. Общо разпространение. Балкански полуостров, Средна Европа (Панонски басейн), изолирани популации в Молдавия, Украина, Германия (изчезнал), Полша (изчезнал). Разпространение и численост в България. Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. В средата на ХХ в. при благоприятни условия плътността е достигала 16–35 индивида/ha, а на места – до 65 индивида /ha и повече (максимални отчитани плътности до 120 инд./ha [Вл. Стефанов, непубл. данни]).Съвременните данни показват съществен спад в числеността и/или намаляване на заселената площ и изчезването му в отделни локалитети. Местообитания. Необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Биология. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3–5 ha, в редки случаи 100–150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни. Заема важно място в екосистемите, като хранителен ресурс на практически всички дневни грабливи птици и хищни бозайници. Отрицателно действащи фактори. Разораване на целинни земи и създаване на големи масиви орни площи, застрояване, залесяване, пряко преследване, сукцесионни промени в местообитанията вследствие на намаляване на пасищното скотовъдство и най-вече на овцевъдството. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 2635 Vormela peregusna Пъстър пор Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4 c, d, e ]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-VU (европейския подвид); ДХ-II, IV; БеК-II. Общо разпространение. От степите и пустините на Предна и Централна Азия, включително Монголия и Северозападен Китай до централната и източната част на Балканския полуостров, където обитава европейският V. peregusna peregusna (Guldenstaedt, 1770). Подвидът е изчезнал от Унгария и Молдова и оцелял в източна малобройна популация в Югоизточна Румъния, Югоизточна Украина и Южна Русия. Разпространение и численост в България. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Численост около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност 1 индивид/10 km2, изчислено върху 20% от територията на страната (потенциалните местообитания). Местообитания. Ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Биология. Слабо изучена. Разгонване – основно април–юни; бременност – 8–11 месеца (с латентен период); ражда средно 4–5 малки от януари до май. Женските стават зрели на 3 месеца, мъжките на 1 година. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели [1]. Индивидуални територии в Украйна 10–30 ha, в Израел – 50–60. За денонощие изминава до 1200 m. Отрицателно действащи фактори. Превръщане на ливади и пасища в орни земи. Интензивното земеделие (блокове с монокултури, унищожаване на синурите, използване на пестициди и на изкуствени торове). Намаляване на числеността на основната плячка. Фрагментиране на местообитанията от транспортните коридори и инцидентите по пътищата. Бракониерство. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ: 1188 Червенокоремна бумка Bombina bombina Червенокоремната бумка обитава целогодишно естествени и изкуствени езера, блата, реки, потоци, канали, временни локви, наводнени коловози (Бисерков, ред. 2007). Среща се в цялата страна на надморска височина до 400 m. Най-многочислена е в крайморските и крайдунавски блата. В стандартният формуляр на зоната липсват данни за популацията на вида (P). Според данните, получени в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" за целеви видове и природни местообитания от Натура 2000, в плана за ОУП на община Самуил няма потенциални местообитания на червенокоремната бумка. Теренните наблюдения също потвърждават това. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор.
Видът погрешно е бил определен за целеви за зоната и включен в Стандартния формуляр, тъй като реално разпространението му в България е само в Югозападна България. За територията на защитена зона BG0000168 “Лудогорие” е характерен 1279 Elaphe sauromates Пъстър смок.
Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), наричана също Обикновена блатна костенурка, е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент. Разпространение. Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция. В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина). Местообитание. В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина. Природозащитен статут. Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt - IUCN). Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1219 Testudo graeca Шипобедрена костенурка Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A3aс]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-VU [A1cd]; БеК-II; CITES-II; ДХ-II, IV. Общо разпространение. Средиземноморските брегове на Европа и много от Средиземноморските острови; на изток – до Западен Иран, Сирия и Северен Ирак. Среща се и по северното крайбрежие на Африка. На Балканския полуостров е разпространена в югоизточната му половина. Разпространение и численост в България. Среща се почти в цялата страна без северозападните й части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. В планините на югозападна България е намирана до около 1300 m н. в. Плътността на популациите е силно повлияна от човешката дейност. На големи територии в най-равнинните части на страната те са напълно унищожени, в други са останали малки разпокъсани популации. Сравнително по-запазени популации има в Странджа, Източните Родопи и подножията на планините около Петричко-Санданската котловина. Местообитания. Сегашните популации обитават предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях. Биология. През май–юли снася 2 или 3 пъти по 2 до 8 почти кълбовидни яйца, които зарива в дупки в почвата. Яйцата се излюпват след 70–100 дни. Половата зрялост настъпва на 11–14 годишна възраст. В България са намерени най-големите и вероятно най-възрастните сухоземни костенурки от двата вида. Храни се предимно с треви, окапали плодове и др. Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори, събиране за храна от някои групи от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също строителството на магистрали, газопроводи и др., застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в Югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1217 Testudo hermanni Шипоопашата костенурка Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A3aс]; ЗБР-II, III; международен:IUCN-Lr/nt; БеК-II; CITES-II; ДХ-II, IV. Общо разпространение. Южна Европа – от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора и на много от средиземноморските острови. На Балканския полуостров отсъства от големи пространства в Хърватско, Босна, Сърбия и Българска Добруджа; с единични популации в Румънска Добруджа. Северно от Дунава се среща в малък район североизточно от Железни врата. В България се среща подвидът T. h. boettgeri Mojsisovics, 1889. Разпространение и численост в България. Среща се в цялата страна без североизточната и част. В планините на Югозападна България е намирана до около 1450 m н. в. Числеността е силно повлияна от човешката дейност. През 1980–2006 г. силно фрагментирани, изчезващи популации от двата вида сухоземни костенурки се срещат мозаично на около 40% от територията на страната. В около 30% костенурките са напълно изчезнали, в около 20% (високите планински райони) никога не ги е имало и само в около 10% популациите са в сравнително добро състояние – главно в подножията на планините в Югозападна България, Източните Родопи, Сакар и Странджа. Местообитания. Нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти. Биология. Два-три пъти годишно снася по 2–5 удължени яйца. Малките се излюпват след 90–120 дни. Храни се предимно с растителна храна. Сухоземните костенурки зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра. Близки видове. Шипобедрената сухоземна костенурка (T. graeca), с която на много места се срещат заедно. Различава се от нея по формата и разположението на роговите щитчета на гърба, особено на средния надлъжен ред от 5 щитчета. Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори; събиране за храна от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също големите инфраструктури строежи (магистрали, газопроводи и др.), застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. В нископланинските части на Берковско, Чипровско и Белоградчишко дивите свини често се хранят с малки и млади индивиди. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1993 Triturus dobrogicus Добруджански тритон Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4C], ЗБР-III; международен: IUCN-NT; БеК-II; ДХ-II. Общо разпространение. Среща се в равнините от басейна на р. Дунав, от Кремс в Австрия до делтата, в крайдунавските територии на България, крайните южни части на Молдова и долното течение на Днепър, вероятно и долните течения на големите реки между Дунав и Днепър. Разпространение и численост в България. Среща се само покрай р. Дунав – при Видин, Оряхово, Свищов, о. Белене, Русе, лесопарк "Липник", с. Образцов чифлик, с. Нова Черна (Тутраканско), с. Сребърна и Силистра. От повечето находища са известни единични индивиди. През 1985–2005 г. в района на "Калимок" (с. Нова Черна) по време на есенните миграции от водата към сушата са наблюдавани стотици индивиди. По-стари данни за числеността няма. Вероятно в много от пресушените през 1920–1960 г. крайдунавски блата и разливи са съществували мнобройни популации. Местообитания. Блата, разливи, речни устия, напоителни и отводнителни канали с бистра вода и обилна растителност покрай Дунав и по някои дунавски острови. Биология. През пролетта, след буйни брачни игри под водата, мъжкият прилепва по подводни предмети сперматофор, който женската поема с клоаката си. След това тя снася от няколко десетки до няколкостотин леко продълговати яйца поединично или на малки "верижки" по подводните растения. През есента тритоните напускат водата и заживяват на сушата, където нощем се хранят с червеи, дребни мекотели, насекоми и др. По-интензивно е храненето през "водния период" от живота им – с водни насекоми и ларвите им, дребни ракообразни, ларви на жаби и др. Зимува на сушата в подземни убежища. Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на много от крайдунавските блата и разливи през миналия век. Корекциите на най-долните течения на някои от българските дунавски притоци; замърсяването на някои от обитаваните водоеми с индустриални и битови отпадъци, нефтопродукти и др. Случайно заселената в р. Дунав риба Perccottus glehnii може да окаже крайно негативно влияние върху популациите на вида, което вече е доказано в други страни. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната. 1171 Triturus karelinii Голям гребенест тритон Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната. По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната. 1193 Bombina variegata Жълтокоремна бумка Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната. По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната. БЕЗГРЪБНАЧНИ: 1052 Hypodryas maturna Хидриас Ареал: Средна и източна Европа, умерена Азия до Монголия. Разпространение в България: Много локален в североизточна България на надморска височина 200-300 м, има и материал от южното Черноморие, който обаче се нуждае от потвърждение (Abadjiev & Beshkov 2003). Биотоп: Храсталачести, често влажни покрайнини на широколистни гори. Биология: Едно поколение от края на май до началото на юли. Гъсениците през лятото и есента се хранят с листата на трепетликата (Populus tremula) и планинския ясен (Fraxinus excelsior), а напролет и с теснолистен жиловлек (Plantago lanceolata), орлови нокти (Lonicera periclymenum) и плоскосеменно великденче (Veronica chamaedrys) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Необходими са целенасочени изследвания с цел да се изясни разпространението и състоянието на този вид в България. IUCN категория: Data Deficient. Вписан е в Допълнение II на Бернската Конвенция(CITES) и в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable). Желателно е да се включи в Червената Книга на България. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор. 1078 *Callimorpha quadripunctaria Тигрова пеперуда. Видът (както гъсениците, така и имагото) обитават райони със засолени почви (степи, равнини, блата и плитки засолени езера ) в условията на топъл климат и засушаване през лятото. В Европа е често срещан вид, като имагото е най-масово от края на май- до юли. Гъсениците и имагото обитават различни местообитания засолени степи, засолени равнини, засолени блата и плитки засолени езера, силно повлияни от панонския климат с високи температури и засушаване през лятото тип местообитания, 1530, 6260, покрайнини на гори, сметища, градски паркове (Лондон), като не се отдалечава от водни обекти реки и потоци. (ЕЕА). В България е често разпространен вид (Абаджиев, Бешков, 2007). Може да бъде наблюдавана както денем така и нощем. Среща се в основните райони за пеперуди (Абаджиев, Бешков, 2007) като Попинци, Долината на р. Арда, Калиманци, Златни пясъци, Триград, Ропотамо и др. Ларвите и се срещат по често разпространени и рудерални растения по влажни места, сметища, градски паркове и др като коприва (Urtica dioica), мъртва коприва (Lamium purpureum) самобайка (Glechoma hederacea), малини (Rubus idaeus), бял равнец (Achillea millefolium) (Fisher, Brian), леска къпина и др. Единствено на остров Родос се наблюдават струпвания в големи количества на имагото. Въпреки, че имагото и възрастните ларви на целевия вид след зимуване не са уязвими от прекомертата паша, защото се хранят с дървестно-храстова растителност - нокът (Lonicera), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus), новоизлюпените ларви до третото линеене (събличане на кожата) се хранят с тревиста растителност - глухарче (Taraxacum), мъртва коприва (Lamium), коприва (Urtica) и са уязвими от пашата и утъпкване. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор.
Широко разпространен, макар и локален в цялата страна, вид пеперуда до около 800 м.н.в. Ареалът му е обширен - цяла Евразия с умерен климат. Застрашен или рядък в голяма част от Европа. Внесен в Допълнение II на Бернската конвенция. У нас видът е разпространен, но локален, и популациите му обикновено са малки. Видът е свързан с влажни, по-рядко сухи тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. източници на влага. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор.
Среща се в топли и сухи покрайнини на разсветлени дъбови гори, тревисти пасища от екстензивен тип, брегове на реки и сечища. Качеството на местообитанието на вида се определя от наличието на стари дървета. Възрастните са активни по здрач или в ранните часове на нощта през май и юни. Ларвата живее също в почвата, където се храни с мицели на гъби, живеещи по гниещи коренища на дървета. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор.
Ларвите се развиват в дървесината на мъртвите дървета, в почвата, под кората и в стеблата на тревисти растения. Имагото най-често огризва листата или млада кора на клончетата. Местообитание на вида – площ в границите на зоната Обща площ на подходящите местообитания Общата площ на подходящите местообитания е 16334.17 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Обща площ на потенциалните местообитания Общата площ на потенциалните местообитания е 30841.06 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 200 ха и но не са установени находища в землището с. Голям извор.
Често се нарича и Голям еленов рогач. Това е един от най-представителните защитени видове от семейството на рогачите. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки. Местообитание на вида – площ в границите на зоната Обща площ на подходящите местообитания Общата площ на подходящите местообитания е 46454.83 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Обща площ на потенциалните местообитания Общата площ на потенциалните местообитания е 48038.49 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 200 ха и но не са установени находища в землището с. Голям извор.
Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа и се среща в цяла България. Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина предимно в зряли букови и по рядко дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата, където може да се срещне, са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Местообитание на вида – площ в границите на зоната Обща площ на подходящите местообитания Общата площ на подходящите местообитания е 46487.27 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Обща площ на потенциалните местообитания Общата площ на потенциалните местообитания е 47662.64 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че са налични местообитания с високо качество на вида на площ от около 200 ха и но не са установени находища в землището с. Голям извор.
Представител на семейство Сечковци (Cerambicidae) със средни размери. Обитава букови гори и се храни с полуразложена букова дървесина. Женската снася яйцата си под кората на букови и брезови дървета в които се развива ларвата. Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че не са налични местообитания с високо качество на вида и не са установени находища в землището с. Голям извор.
Легенда към предмета и целите на защитена зона “Лудогорие” /видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC/ Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете. Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници. Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно. Миграц. попул. – миграционна популация от: Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките. Зимув. – зимуващи видове, използват обекта през зимата. Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване. Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P). Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация. Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации). Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност. Фиг. II, 1.6.3.4  Местоположение на землището на с. Голям Извор, спрямо границите на защитена зона BG0000168 „Лудогорие“
Защитена зона BG0002062 „Лудогорие“ Защитената зона е част от големия географски район на Лудогорието, което се намира в Североизточна България и съответства на географската област Лудогорие, но включва територии и от Западна Добруджа. Територията му попада в рамките на 14 общини от областите Русе, Силистра и Разград. Релефът е равнинно-хълмист с характерни форми – каньоновидни суходолия, льосовидни блюдца, карови полета. Половината от общата площ на мястото е заета от широколистни гори, а другата половина са обработваеми площи пасища. Горите са предимно смесени от сребролистна липа /Tilia tomentosa/ с обикновен габър /Carpinus betulus/ или цер /Quercus cerris/, на места и с горун /Q. dalechampii/ и полски клен /Acer campestre/. Преобладават горите с издънков произход. Има и големи площи изкуствени насаждения от акация /Robinia pseudoacacia/. Тревните съобщества са ксеротермни главно от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa, Poa concinna/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и ефемери, както и мезоксеротермни – около селищата. В Лудогорието са установени са 115 вида гнездящи птици, от които 22 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 51 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида (царски орел /Aquila heliaca/ и ливаден дърдавец /Crex crex/, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 32 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 31 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Лудогорието е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 9 гнездящи тук видове – малък креслив орел /Aquila pomarina/, черна каня /Milvus migrans/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, червен ангъч /Tadorna ferruginea/, горска чучулига /Lullula arborea/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, козодой /Caprimulgus europaeus/, синявица /Coracias garrulus/ и черночела сврачка /Lanius minor/. Повечето от тези видове предпочитат екотона между гората и откритите пространства, както и мозаечни местообитания. Много други грабливи птици гнездят в Лудогрието в значителни количества, като използват горите и скалните венци по суходолията за гнездене, а откритите пространства наоколо – за намиране на храна. Цели на опазване:
Предмет на опазване: ПТИЦИ: Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Черночела сврачка Lanius minor Полска бъбрица Anthus campestris Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Червеногърба сврачка Lanius collurio Горска чучулига Lullula arborea Градинска овесарка Emberiza hortulana Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea Късопръст ястреб Accipiter brevipes Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Черен кълвач Dryocopus martius Малък креслив орел Aquila pomarina Белоопашат мишелов Buteo rufinus Черен щъркел Ciconia nigra Ливаден дърдавец Crex crex Ръждива чапла Ardea purpurea Сив кълвач Picus canus Бял щъркел Ciconia ciconia Осояд Pernis apivorus Черна каня Milvus migrans Ливаден блатар Circus pygargus Малък орел Hieraaetus pennatus Бухал Bubo bubo Козодой Caprimulgus europaeus Синявица Coracias garrulus Орел змияр Circaetus gallicus Mалък воден бик Ixobrychus minutus Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) Малък гмурец Tachybaptus ruficollis Крещалец Rallus aquaticus Малък ястреб Accipiter nisus Черноврат гмурец Podiceps nigricollis Обикновена калугерица Vanellus vanellus Зеленоножка Gallinula chloropus Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Обикновен мишелов Buteo buteo Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos Голям ястреб Accipiter gentilis Обикновен пчелояд Merops apiaster Орко Falco subbuteo Ф  иг. II, 1.6.3.5 Местоположение на землището на с. Голям извор, спрямо защитена зона BG0002062 „Лудогорие“
Резултатите получени от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват: Общият брой на установените видове е 87. От тях 23 вида са обект на защита в защитената зона. Резултати: • Видовете, които са включени за опазване в защитената зона, като цяло са представени, без големи разлики в оценъчната гнездова популация. За част от видовете, при които има различия в числеността не са правени специални проучвания – всички горски видове, домашна кукумявка, козодой. • Обикновен мишелов Buteo buteo – открито 1 гн. в района на с. Черешово и вероятно гнездене в района на с. Беловец, където са наблюдавани в поведение на спазване на териториалност с двойка F. tinnunculus. Установени са и маркирани няколко гнездови колонии на пчелояд Merops apiaster – над 185 дв. • Синявица Coracias garrulus – не е отчетена през този период. През 2007 г. са посочени 33-85 дв. Вероятно гнездовата популация е намаляла с 3-4 пъти, до 10-20 дв. • Ливаден дърдавец Crex crex – отчетено увеличение – 5 пеещи птици. Имайки в предвид, че не са провеждани целенасочени проучвания в подходящ времеви интервал (нощните часове), то вероятната гнездова популация е около 15 дв. (за 2007 г са посочени 0-2 дв.) • Ливаден блатар Circus pygargus - не гнезди в зоната и околностите. Не е наблюдаван през размножителния период през последните години. Таблица II, 1.6.3.1 Установени видове обект на опазване в защитената зона през 2012 г. и данни за видовете предмет на опазване към 2007 г.
Установени заплахи Основни заплахи за горските местообитания са пожарите, неправилно провеждане на горско стопански мероприятия – отделни сечи, сечи на котли, окончателни сечи в сравнително млади гори, премахване на стари хралупести дървета. Основна заплаха за пасищата и мерите са: пожарите, разораването, премахване на единични храсти, дървета или групи от тях (насърчавана мярка по европейските програми), преизпасване водещо до ерозия.
Територията на община Самуил попада защитена местност „Колчаковска кория“ в землището на с. Хърсово по смисъла на Закона за защитените територии. Защитена местност „Колчаковската кория” Местоположение: село Хърсово, община Самуил, област Разград Площ: 255.419 дка, поземлен фонд и горски фонд. Стопанисва се от кметство село Хърсово. Има и частна собственост. Заповед за обявяване: Заповед № 416 от 12.06.1979 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда, прекатегоризирана със Заповед № РД - 1200 от 24.09.2003 г. на министъра на околната среда и водите. Актуализирана площ със Заповед № РД-425/ 24.06.2009 г. на министъра на околната среда и водите от 255.000 дка на 255.419 дка. Държавен регистрационен номер: ЗМ № 406. Цели на обявяване: 1. Опазване на местност с вековни дървета от зимен дъб (Quercus petraea) Режим на дейности: 1. Забраняват се всякакви действия, които биха довели до поврежсането на вековните дървета. 2. Забранява се влизането, преминаването и паркирането на моторни превозни средства. 3. Забранява се всякакво строителство или разширяване на съществуващите сгради, както и изкопните работи. 4. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни. 5. Забранява се разрушаване на гнездата на птиците и вземане на яйцата и малките им. 
Фиг. II, 1.6.4.1 Местоположение на защитена местност „Колчаковска кория“ в землището на с. Хърсово Проблеми: Горският масив редовно се използва за пашуване на местните домашни животни – крави и овце. Това води до отъпкване на младите фиданки, които се формират всяка година и естественото възобновяване на гората, което обрича тази група вековни дървета на загиване. Това ясно личи от просъхването, което обхваща все повече дървета. В резултат на това пастирите, които използват територията за отглеждане на домашни животни, често се случва да запалят частично или напълно изсъхнали стволове на дървета, което крие риск от пожар и вероятност да се унищожи цялата защитена местност и околните масиви. Мерки:
1.7. Културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство
Делът на археологическото наследство в Община Самуил е представено от 59 археологически обекта. От направеното проучване и анализиране на информацията предоставена от Община Самуил, РИМ - Разград и НИНКН, стигаме до извода, че степента на проученост на археологическото наследство на общината е сравнително ниска. От описаното археологическо културно наследство, съгласно списъка на НИНКН и списъка от РИМ - Разград, чл.146, ал.3 от ЗКН и Разпореждане на МС №1711 от 22.10.1962г., 9 обекта са с категория „национално значение“, 11 обекта са с „месно значение“, а за 39 обекта няма информация за категорията им. При направеното теренно проучване са открити и проучени 9 обекта, 49 обекта не са локализирани, а един обект е установено че е унищожен.
Делът на архитектурно-строително наследство в Община Самуил е най-голям. Архитектурно-строително наследство е представено от 47 архитектурно-строително обекта от общо 129 обекта на културното наследство. 32 обекта са къщи, останалите са религиозни храмове, стари надгробни плочи и чешма. При направеното теренно проучване са открити и проучени 21 обекта, 7 обекта не са локализирани, а 19 обекта е установено че са унищожени.
Историческото наследство в Община Самуил е изключително богато. Анализирани са 23 исторически обекта от общо 129 обекта на културното наследство. При направеното теренно проучване са открити и проучени 20 обекта, 2 обекта не са локализирани, а един обект е установено че е унищожен. От представените списъци от НИНКН, РИМ - Разград и Община Самуил, са регистрирани общо 129 обекта на културното наследство на територията на общината. При изготвянето на ОУП на Община Самуил са направени 49 топографски описания и са проучени 59 обекта, 21 обекта е установено че са унищожени. Поради липса на приблизителни координати на обектите, и при направеното теренно проучване, 58 обекта не са локализирани. От направеното проучване и анализ на цялото културно наследство в община Самуил, В ОУП е направена следнвата оценка на състоянието, проблемите и потенциала му за устойчиво развитие на общината:
1.8. Отпадъци и опасни вещества Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|