Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „ Добив на подземни богатства индустриални материали кварц-каолинови пясъци от находище „Дар, землище на
Изтегляне 2.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.9.2.1.Състояние на фауната в района на обекта „Саръгьол”
4.9.2.ФаунаИнвестиционното предложение по зоогеографско райониране,География на България,2002, е част от териториално обединени територии на Дунавската равнина,Лудогорието и южната част на Добруджанското плато( без крайбрежието) от Евросибирска подобласт, Дунавски район (А,1-фиг. 4.9.2). 
Фиг.4.9.2-1.Зоогеографско райониране Районът се характеризира със:
Последователно е разгледано състоянието на фауната на трите участъка от находище „Дар”. 4.9.2.1.Състояние на фауната в района на обекта „Саръгьол”:Както се вижда от описанието на местоположението му, имотът е разположен сред земеделски район, в т. ч. и с наличието на горски масиви. Обхванатата от находището площ, както е посочено и по-горе, представлява открита територия и по-точно обработваем агроландшафт. Различни обекти в тази част на страната са посещавани многократно през различни години от периода 1987-2008 г., в т. ч. и такива със значителна продължителност: Във връзка с настоящия обект районът на находището е посещаван през лятото и есента на 2008 г. В такива територии в тази част на страната, заети преобладаващо от земеделски земи, е налице твърде специфична и богата по видов състав орнитофауна. Това се дължи на посочените две особености, поради които тук са налице, както: 1) видове, обитаващи открити територии без или с незначително количество дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, така и 2) видове, обитаващи горски и храсталачни съобщества. От събрания при посещенията в района материал като характерни за района, сред който попада обектът – тази част от землището на с. Тодор Икономово и съседните й територии(в т. ч. и тези на съседните населени места) – могат да бъдат посочени следните видове от гръбначната фауна(Chordata, подтип Vertebrata) (Списък 1): Списък 1. Земноводни(Amphibia)
Влечуги(Reptilia)
Птици(Aves)
Бозайници(Mammalia)
Както се вижда от Списък 1, в описания по-горе район като характерни могат да бъдат посочени не по-малко от 170 гръбначни вида, от които 3 вида земноводни, 8 вида влечуги, 129 вида птици и 30 вида бозайници. Този видов състав може да бъде определен като богат. Трябва да се има предвид, че дадените в Списък 1 видове не са пълният(окончателният, максимално възможният) видов състав на гръбначната фауна в този район. Това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като, особено по време на сезонните миграции, тук е възможно да попаднат и още известен брой видове. При птиците в откритите територии с малко количество дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, каквато е и тази на инвестиционното предложение, с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещите двойки, са полската чучулига, полската овесарка и червеногърбата сврачка, а освен това в различни територии през различни периоди и сезони се концентрират голям брой индивиди(вкл. на ята) от видовете домашно врабче, полско врабче, кадънка, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др. В населените места най-многобройни са домашното врабче и градската лястовица. При влечугите от гущерите най-многобройни са кримският и стенният гущери, а от змиите – големият стрелец. При бозайниците извън населените места от гризачите най-многобройна е обикновената полевка, а от хищниците – чакалът и безстопанствените кучета. При земноводните, особено в населените места, най-многобройна е зелената крастава жаба. В района се срещат и известен брой прилепи(разр. Chiroptera), но отделните видове не са дадени, тъй като за тях в района на обекта липсва достатъчно конкретна иниформация, а освен това територията на обекта и терените в съседство не са репродуктивно местообитание на прилепи. Обектът не обхваща, нито засяга с дейността си водни обекти, и по този начин не засяга характерните за водоемите в района видове риби(Osteichthyes, Pisces) и именно поради това такива не са дадени(разгледани). Както е посочено по-горе, видовият състав в Списък 1 се отнася за района, сред който попада обектът – тази част от землището на с.Тодор Икономово и съседните й територии(в т. ч. и такива на съседните населени места), които, като цяло, представляват твърде голяма като обхват територия. Видовете, тясно свързани със самата територия на находището (обработваем агроландшафт) и прилежащите й терени(на първо място размножаващите се – отбелязани със знак “Р”, и тези, за които територията е важна хранителна база), – са дадени в Списък 1а:
Птици(Aves)
Бозайници(Mammalia)
Както се вижда от Списък 1а, в него фигурират значително по-малко(над 6 пъти) на брой видове – 25 вида, от които като размножаващи се, но не непременно ежегодно, могат да бъдат посочени 16 вида. Освен видовете от Списък 1а, над открити територии в този район на страната през различни сезони и периоди през годината от дневните грабливи(разр. Falconiformes) са наблюдавани да ловуват индивиди от видове тръстиков блатар, полски блатар, ливаден блатар, степен блатар, сокол-орко и от нощните грабливи (Strigiformes) – видовете горска ушата сoва, блатна сова, а по-рядко и някои др. видове. От екологичната група на ловуващите във въздуха над открити територии в района са наблюдавани насекомоядните видове черен бързолет, блед бързолет, алпийски бързолет, обикновен пчелояд, селска лястовица, градска лястовица, а, макар и рядко, и червенокръстата и бреговата лястовици, както и синявицата(през следгнездовия период(август, септември)), индивидите на който вид улавят хранителните си обекти преобладаващо на земната повърхност(пикирайки, кацнали най-често на електропроводи или други съоръжения или на дървесна растителност). Хранещи се индивиди(единично, по няколко или на големи ята) в обработваеми и необработваеми агроландшафти през различни сезони са наблюдавани и при видовете бял щъркел, папуняк, дебелоклюна чучулига, горска чучулига, горска бъбрица, полска бъбрица, водна(планинска) бъбрица, черногушо ливадарче, домашно врабче, полско врабче, обикновена чинка, планинска чинка, зеленика, кадънка, елшова скатия, обикновено конопарче, жълта овесарка, а по-рядко и индивиди от някои други видове. През неблагоприятния есенно-зимен период(сезон) в района ежегодно идват да зимуват, като търсят храна и в открити територии, значителни количества (единично, на по-малки или по-големи ята) от видовете хвойнов дрозд, беловежд дрозд, отделни индивиди на сивата сврачка, а през периода на сезонните миграции през района преминават, като остават за извесно време и се изхранват(в т. ч. и в открити тревни площи) значителни количества от насекомоядните видове елов певец, горски(буков) певец, брезов певец и др. От разр. Хищници(Carnivora), освен в гори и храсталачни местообитания, в открити територии на района търсят плячка индивиди от видовете чакал, лисица куче – основно безстопанствени индивиди, дива котка, домашна котка – безстопанствени индивиди, бялка, черен пор, невестулка, степен пор, пъстър пор. От видовете от Списък 1a, попадащи в Приложение No 2(на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно) на Закона за биологичното разнообразие(ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) в района на ИП като размножаващ се(в случая гнездещ) е регистриран само 1 вид – червеногърбата сврачка – по ниска дървесна и храстова растителност в съседство с територията на инвестиционното предложение. На самата територия на находището този вид не гнезди, тъй като върху нея практически липсва такава растителност. Освен това видът обитава и гнезди по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, а също и в населени места, вкл. в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Силистра, Перник, Сандански и в други градове, а също и в села и промишлени предприятия, вкл. във вътрешността им. Този вид у нас е твърде многоброен и освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини(н. в.), като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (връх “Мурсалица” и съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m н. в. – 22.06.2006 г.), а в края и след края на гнездовия период – и над 2000 m в субалпийски части на планините Рила и Пирин. Личното ми мнение е, че мястото на този вид не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само приоритетните(редките и застрашените от изчезване) за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по-конкретно Закон за биологичното разнообразие, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа(в някои страни на Северна Европа този вид е рядък), като същевременно ми се иска да вярвам, че попадането на вида в Приложение 2 на ЗБР е плод единствено на техническа грешка. Територията на обекта – обработваем агроландшафт, поради липсата на дървениста растителност върху нея, за този вид не представлява гнездово местообитание. В открити територии, вкл. и такива с малко количество и некомпактна дървениста растителност, в района, сред който попада и територията на ИП, и в тази част на страната, от птиците в Приложение No 2 на ЗБР се срещат, вкл. и като размножаващи се, двойки от видовете: Бял щъркел – посещава открити територии само при търсене на храна, като двойките на вида гнездят по сгради и съоръжения изключително в населени места и други антропогенизирани чрез застрояване територии и, поради това обстоятелство(поради този й начин на живот), индивидите понасят човешкото присъствие. Сирийски пъстър кълвач – гнезди в района в хралупи във вече едроразмерни дървета, в т. ч. в населени места и в гори. Най-често срещащият се вид кълвачова птица(сем. Кълвачи(Picidae)) в населените места в страната(Янков, 1986). В открити територии извън населени места понякога индивиди на вида са наблюдавани да се хранят на земната повърхност с мравки от мравуняци, но обикновено в близост до обитаваните от тях дървесно-храстови съобщества или горски масиви. Горският масив(култура), част от чийто северо-западен ъгъл засяга обектът, е с все още малък диаметър на стъблата и в добро санитарно състояние, което изключва наличие на процеси на вътрешно гниене. Поради малкия диаметър на стъблата, дори и да са налице кухини, те няма да имат необходимата големина(ширина), която да осигури гнезденето на двойки на този вид. Следователно територията на ИП не представлява гнездово местообитание на вида. Черночела сврачка и градинска овесарка – в този район на страната гнездят по ниска дървесна и храстова растителност основно в храсталачни съобщества и проредени участъци на гори и др под. местообитания, като черночелата сврачка строи гнезда и високо, в т. ч. и по високи дървета, но каквито местообитания на територията на ИП на практика липсват. Единственото потенциално гнездово местообитание е первазът на горската култура на юг до площта на находището, чийто северо-западен ъгъл обектът засяга само частично, но присъствие на двойки и гнезда на тези 2 вида там, както и в останалите части от перваза(окрайнината) на културата не бяха регистрирани. Полската бъбрица – гнезди в гнезда, построени на земната повърхност, в т. ч. и в обработваеми агроландшафти(гнезда са намирани и в житни ниви) и въпреки, че през 2008 г. гнездене при този вид в обхвата на територията на ИП и в съседство не е регистрирано, последната и съседните й терени могат да бъдат разглеждани като потенциално гнездово местообитание на вида. Като се има предвид големината на площта на имота – 1 705dka. – това е пренебрежимо малка като големина площ, която не е в състояние да окаже негативно влияние върху гнезденето на вида в района. Същото се отнася и за дебелоклюната чучулига, при който вид през 2008 г. върху площта на ИП и в съседство също не е регистрирано гнездене. Типичните местообитания на този вид обаче, са не обработваемите агроландшафти, а по-аридизирани територии, в т. ч. т. нар. каменисти степи в близост до Черноморското крайбрежие и др. под. В обработваемите агроландшафти гнезденето на тези 2 вида среща силната конкуренция от страна на типичните за такива територии гнездещи видове в страната и в най-силна степен от страна на полската чучулига(обикновено доминиращ гнездещ вид в обработваеми агроландшафти). Още 2 вида – синявицата и червеногушата мухоловка – се задържат (изхранват се известно време) в района на ИП само по време на сезонните миграции, като и тогава индивидите на червеногушата мухоловка – се придържат изключително в гори и храсталачни съобщества, каквито върху площта на ИП липсват, а освен това липсват електропроводи или високи дървета, откъдето индивидите на първия вид – синявицата – кацнали, пикират върху плячката си(харатерните за вида хранителни обекти – най-често насекоми). Тези 2 закритогнездещи вида(вторични хралупогнеьздници) в района на ИП гнездят в гори(с наличие на възрастна или поне средновъзрастна дървесна растителност). Само през есента(м. септември) в периферията на горската култура на юг до находището е регистрирано присъствието на отделни индивиди на червеногушата мухоловка. Ястребогушото коприварче – също вид от Приложение No 2 на ЗБР – също обитава и се размножава в тази част на страната – в храсталачни местообитания, в проредени гори или проредени техни участъци и пр. подобни местообитания(видът търси хранителните си обекти – предимно насекоми(Insecta), а през втората половина на лятото и сочни плодове – по дървенистата растителност в посочените местообитания), каквито върху територията на ИП не са налице и, именно поради тази причина, видът не е регистриран там. Единственият вид бозайник – големият(обикновеният) хомяк се среща в тази част на страната и в района, сред който попада територията на ИП. Тъй като площта на находището се обработва върху нея не бе регистрирано присъствие на индивиди на вида(най-сигурното доказателство за това е наличието на подземни убежища, каквито там не бяха намерени) – индивидите на видове с такъв начин на живот, както показват наблюденията в различни части на страната, избягват обработваемите площи. Територията на горската култура в съседство на юг не е местообитание за този вид, който обитава изключително открити територии. Тъй като не е обитавана, разработването на територията на находището, няма да представлява опасност за индивиди на вида. Коментираните след Списък 1а 5 вида дневни грабливи птици(тръстиков блатар, полски блатар, ливаден блатар, степен блатар, сокол-орко) и блатната сова от нощните грабливи(и 6-те вида гнездят наземно) също фигурират в Приложение No 2 на ЗБР, но в района се срещат предимно през есенно-зимния период. През размножителния период тук рядко са срещани кръжащи или прелитащи индивиди на тръстиковия и полския блатари, без при тях да е регистрирано, нито съобщено гнездене, като тръстиковият блатар е постоянен и гнездещ за страната вид, докато при полският през различни години и в различни открити територии в страната са регистрирани само единични скитащи мъжки индивиди(при вида у нас не е регистрирано гнездене – гнездовия ареал на вида обхваща по-северни от нашата географски ширини). Територията на горската култура в съседство на юг може да се разглежда само като потенциално гнездово местообитание за сокола орко, но пренебрежимо малкото й засягане(само на част от северозападния й ъгъл) няма да елиминира масива като потенциално гнездово местообитание за този вид. Още един вид от Приложение No 2 на ЗБР – ливадният дърдавец – е регистриран в този район, но само по време на сезонните миграции(по изразено е присъствието на индивиди по време на есенните миграции, тъй като тогава и броят на индивидите – след протеклия преди това размножителен период на вида – е и по-голям). Видът гнезди във влажни ливади, в т. ч. и в обхвата на мочурливи през определени периоди територии, но не и в обработваеми земеделски земи или пасища в засушливи или частично засушливи територии, каквито са тези в обхвата на находището. Прогноза за въздействието на обекта върху фауната. Както е посочено в началото, обектът представлява находище на каолин. Големината на концесионната площ е 170,0 ha, която ще бъде разработвана за заявения концесионен срок от 35 години. Територията на обекта представлява твърде малка по големината си площ, в сравнение с тази на района, сред който е разположена. Предвидено е суровината да бъде извозвана извън концесионната площ, което изключва засягането(засипването) на допълнителна площ. Същото се отнася и за материаллите от разкривката, които ще бъдат складирани(първите 1-2-3 години) под формата на насип, като впоследствие ще бъдат насипвани върху отработените площи при провеждането на техническата им рекултивация. Поради естеството на обекта при експлоатацията му ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея в обхвата на добива на основната суровина и в този на насипището. След приключването на добивните работи е предвидена техническа и биологична рекултивация, състояща се в насипване на материалите от разкривката и залесяване с подходящи дървесни и храстови видове. При самата разкривка съществува опасност само за индивидите от дребни и бавно подвижни видове. Това се отнася за видовете гущери и подземно живеещите индивиди на обикновената къртица, обикновената полевка, полската и обикновената горска мишки, които обаче, не фигурират в Приложение 2 на ЗБР. Както се вижда от документацията, ще бъда засегната малка по големината на площта си територия, в сравнение с тази на района сред който тя попада. Тук може да бъде препоръчано подготвителните работи и добивните дейности на терена, при наличие на такава възможност, да започнат рано на пролет(средата на м. април), когато подземнозимуващите видове ще са вече активни, а гнезденето на птиците все още не започнало, като по този начин на тези представители на фауната ще бъде дадена възможност своевременно да се ориентират спрямо създадената на територията на обекта обстановка. От коментара за състоянието на видовете от Приложение 2 на ЗБР в района и в тази част на страната се вижда, че поради обработването на териториите, сред които попада и площта на ИП, върху нея не е регистрирано размножаване на такива видове, както и това, че и репродуктивни местообитания обхващащ пролетта и лятото и по-точно периода април-август, като по този начин ще бъде обезпечено спокойствие при размножаването и на останалите видове птици. Поради малката големина на площта и компактната й форма, тя няма да е в състояние да причини фрагментация в тази част на района за нелетящите видове в района, сред който е разположена, като в това отношение ще затрудни в някаква степен само индивидите от дребноразмерните и бавноподвижни видове. Относно кумулативния ефект следва да бъде посочено, че на запад от находището има работеща кариера за каолин, която е обаче, достатъчно отдалечена от находището, а площта й е съизмерима с неговата. Поради тази причина не следва да се очаква качествена промяна на твърде(достатъчно) голяма част от извънселищните територии(в преобладаващата си част агроландшафти) на посочените в началото 5 населени места, като рекултивирането на обхванатите от отделните обекти площи ще възвърне след съответните определени периоди от време в съответната степен биологичната им продуктивност, което може да се разглежда в положителен аспект. Тъй като, при започването му и впоследствие, добивът през даден период от време ще се осъществява само в дадена част от площта на находището, т. е. локално, обезпокояване на обитаващите в района индивиди ще е налице, но ще е също с локален характер, като освен това следва да бъде посочено, че индивидите на различни животински видове бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, какъвто ще представлява и бъдещият обект. Поради наличието на различни съоръжения или и сгради в такива обекти, там се настаняват и индивиди от различни видове, намиращи се на висока степен на синантропизация и обитаващи населени места и други антропогенизирани територии около обекта (т. е. понасящи човешко присъствие), напр. домашно врабче, полско врабче, полудив гълъб, обикновен скорец, обикновено каменарче, куче(кучета пазачи или и безстопанствени индивиди) и др., като двойки от някои закритогнездещи видове птици(най-вече първите 4 вида) започват и да се размножават там при наличието на подходящи за целта места – ниши и кухини, отвори в тавански части на сгради и съоръжения и пр. Поради естеството на обекта, не може да се твърди за каквито и да е достатъчно ясно осезаеми отрицателни влияния върху сезонните и други миграциии на птиците. Поради незначителната големина на засегнатата площ и постепенния характер на добивния процес, разработването на находището няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите, както и на мигриращите през района видове, като предвидената рекултивация ще повлияе положително в това отношение особено за видовете, обитаващи гори, храсталачни и храсталачно-тревни местообитания. В предоставената екологична или по-точно природозащитна информация територията на обекта попада извън обхвата на двете Защитени зони(ЗЗ) по Европейската програма Натура 2000 в тази част на страната – ЗЗ “Хърсовска река” с код BG0002039(по Директивата за местообитанията) и ЗЗ “Хърсовска река” с код BG0000106(по Директивата за птиците), което обстоятелство само облекчава природозащитната ситуация в района. Поради отдалечеността на находището от териториите им не следва да се очакват и косвени негативни влияния върху техните територии, в т. ч .и върху фауната в тях. Именно поради тази причина добивните работи няма да бъдат в състояние да нанесат някакви значими щети на фауната в този район на страната, както и в района, в който попада самият обект. Освен това в благоприятен аспект следва да се разглежда обстоятелството, че не се предвиждат и замърсявания с опасни отпадъчни материали, в т. ч. токсични. Положително би следвало да бъде оценена и предвидената техническа и биологична рекултивация на засегнатите територии. От написаното до тук се вижда, че не следва да се очакват нежелани, т. е. отрицателни, изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания. Поради малката по големина площ и компактността й, е невъзможно да се получи фрагментиране на територията на района, в който попадана обектът. Засегнатата площ, поради незначителната й големина, няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите района видове, като предвидената рекултивация ще повлияе положително в това отношение. Заключение: При тази обстановка не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че при експлоатацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на гръбначната фауната в този район на страната, тъй като те няма да доведат до унищожаване на местообитанията, а от там и до изчезването на редки и застрашени от изчезване видове. Каталог: ovos Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|