Участък М3 Дупница – Благоевград

Участък М4 Благоевград – Кресна

Тук обектът е проектиран да премине през два пролома – в северната си част през т. нар. Орановски пролом (наричан в някои случаи и Железнишки) и в южната – през Кресненския пролом (Кресненското дефиле, Кресненското ждрело). Железнишкият пролом няма характера на Кресненския – по протежение на р. Струма той обхваща много (неколкократно) по-малка дължина, като освен това и спрямо височината на склоновете си непосредствено и в близост до реката, също в много силна степен отстъпва на Кресненския. Много по-малки са и височината и площта на склоновете непосредствено и в близост до реката, в сравнение със същите на Кресненското дефиле.

В обхвата на ПЗЗ “Орановски пролом-Лешко” и по-точно в най-тясната му средна част (свързваща двете му големи и същински части – източна и западна), през която преминава и самата р. Струма, тук и 3-те варианта преминават под тази ПЗЗ в тунели и не засягат горните части на терена.

Тук червеният вариант преминава по сега съществуващия път и пресича добре изразена извивка на реката (с изпъкналата си част на запад) чрез малък по дължина тунел, като положително тук е обстоятелството, че отворите му остават извън територията на тази ПЗЗ. Кафявият и зеленият варианти минават на изток от и до реката също в тунели. Като по-приемлив от останалите два, въпреки неминуемото оскъпяване на строителството му, поради това, че преминава през най-дългия тук тунел, следва да бъде посочен и предпочетен зеленият вариант, тъй като, за разликата от останалите, преминава в близост до селитебни ландшафти – най-вече гр. Благоевград и е най-отдалечен от р. Струма, т. е. не засяга самата река и влажните зони до нея.

От южната граница на ПЗЗ “Орановския пролом-Лешко” до с. Крупник всички варианти, с изключение на кафявия на запад до с. Ораново, се сливат в един, като и тук преминават по долните части на терена и то предимно през агроландшафти, като преди да достигнат на юг до територията на ПЗЗ “Кресна-Илинденци” червеният вариант само на две, а кафявият на три места, пресичат реката. При описаната до тук ситуация не може да се твърди, че обектът ще нанесе големи щети на фауната в района на северната част на Участък М4 (от гр. Благоевград до северната част на Кресненското дефиле – до Част II), тъй като всички негови варианти минават почти изцяло през вече засегнати от други антропогенни дейности територии.

Тук – в обхвата на Участък М4 – проблемен е южният негов подучастък (Част II), тъй като е проектиран да премине изцяло през ПЗЗ “Кресна-Илинденци” – предимно в ниските и долните части на терена, т. е. през самия Кресненски пролом.

Тук трябва да бъде пояснено, че въздействието на даден обект върху средата зависи пряко от същността (особеностите, техническите хартеристики и пр.) на самия обект. В ДОВОС е посочено и положителното в случая обстоятелство, че през териториите, през които ще преминава, всеки от предложените варианти ще преставлява една тясна ивица със значителна дължина, но с незначителна ширина, и също с незначителна като процент площ спрямо тази на района, в които попада. От значение в настоящия случай, обаче, е още и това през и в близост до какви територии, респ. обекти в тях, ще премине пътното съоръжение.

от предложените за Участък М4 варианти, в долната си част (Част II) са проектирани да преминат през и по дължината на природен обект, който на по-голямата част от дължината си представлява тясна и със значителни наклони на склоновете си клисура (пролом), през която освен това преминава и значителна по големината си река – р. Струма. Тук, поради особеностите на терена, на голяма част от дължината на пролома(Кресненския пролом) ширината на пътното съоръжение е вече съизмерима с ширината в долната част на самия терен, което обстоятелство на места ще затруднява силно или поне в значителна степен, както проектирането, така и строителството, което не би могло да бъде извършено без нарушения, т. е. без грубо навлизане в долната част и склоновете на дефилето. Освен това, цялата дължина на пролома попада в обхвата на предложените за обявяване и обхващащи територии и от двете страни на реката ПЗЗ “Кресна”(птици) и ПЗЗ “Кресна-Илинденци”(местообитания), в териториите на които попададат и двете части на резервата “Тисата”, а на север и юг до тях съответно ПЗ “Момина скала” и ЗМ “Моравска”.

В този участък и 4-те варианта – син, червен, кафяв и зелен – пресичат по-голямата част от територията на ПЗЗ “Кресна-Илинденци” до самия гр. Кресна в посока север-юг, като само на юг от града преминават през територии извън тази ПЗЗ. Конкретно зеленият вариант е проектиран да премине по(през) тунели и мостови конструкции без (или с малко на брой) подпорни стълбове (пилони) по склоновете на запад от (до) р. Струма, в т. ч. и на практика само по 1 тунел(новопредложен вариант) под западната част на резерват “Тисата”. Тук западната част (подвариант, отклонение) на кафявия вариант в посока север-юг преминава през ЗМ “Моравска” по земната повърхност, което е нежелателно и неприемливо. На север от ПЗЗ “Кресна-Илинденци” обектът преминава недалече на изток от ПЗ “Момина скала”, но не засяга територията й.

Тук като най-приемливи от преминаващите в ниските части на терена, т. е. през самото дефиле се очертават нулевият (синият) вариант – тъй като по този начин няма да бъдат засегнати нови части от територията на дефилето, а след него зеленият вариант – тъй като засяганията ще бъдат само точкови(в местата на отворите на тунелите (или практически на само 1 тунел). Всъщност като най-приемливи, тъй като отстоят далече на изток от същинската част на дефилето, могат да бъдат оценени т. нар. Алтернативни варианти, ако строителството поне на единия от тях е възможно.