Сравнение на предлаганите технологии със заключенията, предлагани в сравнителните документи за НДНТ (съгласно § 18 на Постановление № 302/30.12.2005 г.)

4. Сравнение на предлаганите технологии със заключенията, предлагани в сравнителните документи за НДНТ (съгласно § 18 на Постановление № 302/30.12.2005 г.)

• 
  Инсталация от две Ausmelt-пещи за топене на оловна сулфидна шихта и обработка на шлаката (редукция на оловото и фюминг-процес) с прилежащите им съоръжения – котел-утилизатори и сухи електрофилтри за обработка на газовете и съоръжения за подготовка (шихтоване и дозиране) на оловните суровини и зареждане на топилна пещ;
  
• 
  Нова инсталация за производство на сярна киселина от газовете на топилната пещ (ДКДА-система № 2).
  

НДНТ за посочените в ИП инсталации се представят и анализират в основния специализиран справочен документ (т.нар. “вертикален ВАТ”) – материал на Европейската комисия, Институт за перспективни технологични проучвания (Севиля, Испания) – “Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването” (IPPC), включващ и НДНТ за отрасъла Цветна металургия - Reference Document on Best Аvailable Techniques in the Non Ferrous Metals Industries, December 2001 (BREF Сode NFM), съгласно които е направена оценката за съответствие.

При разглежданите алтернативи с използване на НДНТ са използвани още следните справочните документи:

• 
  “Draft Reference Document on Best Available Techniques in the Large Volume Inorganic Chemicals, Ammonia, Acids and Fertilises Industries, March 2004 (BREF Code LVIC- AAF);
  

• 
  Reference Document on Best Available Techniques in Common Waste Water and Waste Gas Treatment/Management Systems in the Chemical Sector. 2003 (BREF Code CWW);
  

4.1. НДНТ при технологиите за топене на оловосъдържащи суровини

В настоящия момент, съгласно КР № 1241/2006 г. в ОЦК АД се експлоатира инсталация за добив на олово от комплексни сулфидни концентрати по т. нар. «пържилно-редукционен метод , включващ агломерационно пържене и редукционно топене в шахтова пещ до сурово олово, както и оползотворяване на олово от амортизирани оловни акумулатори посредством сепарация и последващо топене. Използваният технологичен вариант и оборудване са морално и физически остарели (BREF Сode NFM - т. 5.3.2., таблица 5.32), нуждаят се от модернизиране на контрола и управлението на процеса, тъй като не удовлетворяват изискванията за опазване на околната и работна среда (главно по отношение емисиите от серен диоксид).

В ИП се предвижда проектиране и изграждане на топилен комплекс по технологията Ausmelt от две съвместно работещи ванни пещи с горна потопяема фурма (TSL-процес – Top Submerged Lancе ), в първата от които, при непрекъснат режим на работа, ще се извършва топене на оловната шихта (Ausmelt-пещ № 1), а в другата – при цикличен режим на работа, ще се извършва редукция (I-ви стадий) и фюминговане (I I -ри стадий) на шлаката. Съответствието на ИП с изискванията на документите за НДНТ е отразено в BREF Сode NFM - т. 2.6 – “Производство на метали и контрол на процесите” и т. 2.6.2.6, таблица 2.4, където е представена информация за прилаганите в практиката пещи за производство на олово, в т. ч. и за Ausmelt-пещите.

В най-новото поколение топилни процеси в цветната металургия, т. нар. “ванни процеси”, се включва технологията “ISA Smelt/Ausmelt” (BREF Сode NFM - т. 2.6.2.6 ), Kaldo-процес (BREF Сode NFM – т. 2.6.2.7 ), QSL-процес (т.2.6.2.10 на BREF Сode NFM), също и на Kivcet-процеса (т.2.6.2.14 на BREF Сode NFM), като метод за топене в летящо състояние, както на сулфидни концентрати така и на вторични оловни суровини. Агрегатите с горна потопяема фурма представляват пещи с цилиндрично работно пространство, в което се разполага вертикална тръба (фурма), потопена в течната вана. През фурмата се инжектира гориво (газ, мазут или въглищeн прах) и обогатен на кислород въздух. Газовата струя изтичаща от фурмата, барботира във ваната, при като се получава течна шлака и метал. Шихтата за преработка се подават през отвор в свода на пещта. Стопилката в пещта се разслоява по плътност и получените продукти (течен метал и шлака) се изпускат разделно. Схема на агрегат с горна потопяема фурма (ISA Smelt/ Ausmelt-пещ) с основните му детайли е представена Code NFM - в т. 2.6.2.6, фигура 2.9. Пещните газове преминават през газоход и система за прахоулавяне и утилизиране на серния диоксид. Когато се преработват сулфидни концентрати, утилизацията на сярата в газовете се осъществява в ДКДА-система за сярна киселина.

Разработени са редица варианти на пещи от “поколението Ausmelt” (BREF Сode NFМ - т. 2.6.2.6), които са намерили промишлена реализация за:

• 
  Производство на олово чрез директна преработка на оловни концентрати;
  
• 
  Преработване на вторични оловосъдържащи суровини (в т. ч. продукти от сепарация на оловни акумулатори);
  
• 
  Преработка на кекове от цинковата хидрометалургия;
  
• 
  Преработка на износена огнеупорна зидария и фюминг-окиси от цинково производство;
  
• 
  Производство на мед от концентрати;
  
• 
  Производство на мед и олово от “смесени” (първични и вторични) суровини.
  

Фюминг-процесът се прилага главно за обезцинковане на първични оловни шлаки. Инсталациите са предназначени и за преработка на прахове от електропещи, за преработване на шлаките получавани при топенето на оловосъдържащи материали и утайки (кекове) от цинково производство, след провеждане на редукционен цикъл на топене. Целта на операцията е да се повиши степента на извличане на тежките цветни метали (цинк, олово, кадмий) и се оползотвори топлината на изходящите газове. Като редуциращ агент може да се използва въглищен прах, природен газ или нискосернисто течно гориво. Газовете преминават през топлообменник (котел-утилизатор), където се генерира пара с високо налягане.

Във BREF Code NFM - т. 2.6 таблица 2.4 са представени използваните агрегати за преработка на олово- и цинк-съдържащи материали, включително и пещите за фюминговане на оловни шлаки.
В. Третиране на газовете след Ausmelt-пещитe

Съгласно ИП за Ausmelt-инсталацията, в системата за третиране на пещни газове се предвиждат следните съоръжения, съответствието на които с документите за НДНТ е както следва:

• 
  Съоръжния за утилизиране топлината на пещните газове:
  

• 
  Съоръжения за очистване на пещните газове:
  

- Сухи електрофилтри (BREF Code NFM - т. 2.8.1.1.1 и BREF Code CWW - т. 3.5.3.3) – за фина суха очистка на газовете след котел-утилизатор и връщане на уловените прахове в основната схема;

- Ръкавни филтри (BREF Code NFM - т. 2.8.1.1.4 и таблица 2.9 за основните характеристики на филтрите), както и BREF Code CWW, т. 3.5.3.5. За фино сухо прахоулавяне от газове с ниско съдържание на серен диоксид (каквито са газовете от Ausmelt-пещта при режим на редукция и фюминг-процес) се препоръчват ръкавни филтри с обратно продухване на филтрувалната тъкан.
4.2. НДНТ при технологиите за призводството на сярна киселина от металургични газове
По отношение производството на сярна киселина от богатите на серен диоксид пещни газове съответствието с документите за НДНТ са както следва:

• 
  Моно- и дубълкаталитични системи за сярна киселина – представени са в BREF Code NFM - т. 2.8.1.4, т. 5.3.10 и BREF Code LVIC -AAF - т. 1.3.1.2.3 и т. 2.3.1. Монокоталитичните системи за сярна киселина имат ниска степен на конверсия и абсорбция и не удовлетворяват нормите за емисии на серни оксиди, поради което трябва да се изключат като алтернатива на ДКДА-системите. За монокаталитични системи се посочва степен на конверсия на SО₂ в SО₃ минимум 95 % (максимум 99,1 %), а за дубълкаталитични системи съответно 99,3 % – минимум, 99,7 % - максимум. Съгласно ИП, за утилизиране на серния диоксид от пещните газове на Ausmelt-пещ № 1се предвижда модерна ДКДА-система за производство на сярна киселина, при която общата степен на извличане на SO₂ надхвърля 99,5 %. Предвижда се високо качество на доставеното основно оборудване, което е гаранция за сигурна експлоатация, лесна поддръжка и ниски емисии на серен диоксид в отпадъчните газовете в комин (остатъчни съдържания под 0,01 об. % SO₂, респективно под 300 mg/Nm³). Системата е с двойна катализа и двойна абсорбция, с което се удовлетворяват най-високите изисквания на документите за НДНТ (BREF Code NFM - т. 2.8.1.4 и BREF Code LVIC AAF - т. 1.3.1.2.3 и т. 2.3.1).
  
• 
  Съоръжения към системата за сярна киселина:
  

- Мокри електрофилтри: BREF Code NFM - т. 2.8.1.4, фиг. 2.36 и т. 2.8.1.1.2 фиг. 2.31 и BREF Code CWW - т. 3.5.3.3 ;

- Сушилна кула: BREF Code NFM - т. 2.8.1.14, фиг. 2.36 и т. 2.8.1.1.2;

- Контактен апарат: BREF Code NFM - т. 2.8.1.14, фиг. 2.3.7 (за дубъл-каталитична система);

- Абсорбер: BREF Code NFM - т. 2.8.1.14, фиг. 2.3.7 (за дубълкаталитична система);

- Топлообменници: BREF Code NFM - т. 2.8.1.14, фиг. 2.3.7 (за дубъл-каталитична система).

ОЦК АД се намира в промишлената част на г. Кърджали, разположена в юго-източния край на града, на северния бряг на язовир “Студен кладенец”, непосредствено до третокласното шосе Кърджали - Хасково.

За оценка на влиянието на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района на Кърджали са използвани данни от Климатичния справочник на България (том I-IV), съпоставени в обобщен вид по-долу в таблица 5.1-1. В таблица 5.1-2 са представени данни за честотата на вятъра по посока и тих време (в %), а в таблица 5.1-3 са съпоставени данните за скорост на вятъра по посока, в m/sec. Някои от по-важните климатични характеристики са илюстрирани графично на фигурите с номера от 5.1-1 до 5.1-9.