Драмата на обръщането

Предмет: обръщането

Тема: драмата на обръщането

Изложение на целта: моменти в драмата на обръщането

І. Цената на обръщането

ІІ. Предпоставките за обръщането

ІІІ. Ключът за обръщането

ІV. Резултатът от обръщането

Знаете ли кое е най-близкото до нас място, което е посетил апостол Павел? Това е град Филипи. Миналата година Младежкият отдел на Западна област беше организирал екскурзия до Гърция, която включваше посещение на останките от древния гръцки град Филипи. Малко е останало от древния град, но там разкопките продължават.

Посещението на апостол Павел в този град е ръководено по свръхестествен начин от Бог.

Деяния 16:6-10

Според Деяния на апостолите във Филипи стават няколко важни обръщания към християнството. Първото кръщение в Европа – Лидия, (която е била родом от Тиатир, Малаазия).

След това една слугиня, която била обладана от предсказателен дух е освободена от духа. Повечето коментатори, които съм чел казват, че тя също става християнка.

Това става причина Павел и Сила да бъдат обвинени в проповядване на неща, които са против римските закони. Надига се вълнение и Павел и Сила са хвърлени в затвора.

Точно тук в затвора става едно обръщане към Бога – това на тъмничния началник, за което ви каня да говорим през следващите минути.

Събитието се случва по време на второто мисионско пътуване на апостол Павел. Годината е 49-50 или 52 според някои.

Нека да прочетем текста и да разгледаме случая.

Деяния 16:22-34

Кой е тъмничният началник, който преживява това драматично обръщане към Бога?

Ние не знаем дори името му. Може би е бил бивш войник от Римската армия, който сега вече е бил в пенсия. Войниците ветерани са получавали дом в някоя провинция, земя и някаква служба. Обикновено като началници на затвори са служили бивши военни.

Може би специалните затворници налагат той да прекара едно извънредно дежурство през онази нощ в затвора. Но това е част от Божия план за него и за града Филипи.

Нека да видим някои страни на драмата на това обръщане към Бога.

І. Цената на обръщането

Когато чета тази история се питам: Колко сме готови да „платим” като църква за едно обръщане? Какво сме готови да направим, да дадем, за да може една душа да бъде спасена?

Нека да видим през какво минават Павел и Сила и колко им „струва” този тъмничен началник.

Първо те променят цялата си мисионска стратегия. Първоначалната идея на Павел е да отидат да проповядват Евангелието в Азия. Когато е в Троада (в Малаазия, Троя, Дарданелите) Павел сънува сън, в който един македонец ги вика. Те правят кръгом и тръгват към Европа.

Във Филипи Павел и Сила са подложени на изключително голямо унижение и страдание – бой с тояги и хвърляне в затвора.

Какво ще си помислите, ако това ви се случи?

Представяте ли си какво е да бъдеш бит с тояги? Днес все още в някои мюсюлмански страни съществува такова наказание. След такъв бой дълго време не можеш да седнеш или пък да легнеш по гръб спокойно.

Чудя се ако това се случи на някой от нас днес дали би си помислил след това пак да проповядва за Исус Христос?

Освен това те са хвърлени в затвора и са третирани като най-големите престъпници. Чак началникът на затвора е извикан, за да ги пази.

Е, представете си какво ще си помислят родителите ви или децата ви, роднините ви, ако бъдете вкарани в ареста.

Но всичко това не е напразно. Както народът казва: Неведоми са пътищата Божии. Точно там в затвора, по този начин Бог се разкрива на тъмничния началник.

Ето я цената, която понякога трябва да платим за обръщането на една душа. Като църква и като отделни личности готови ли сме да платим тази цена?

Според Павел и Сила тази цена си струва.

Павел казва, че е готов на всичко, само и само някой да приеме Христос. Ако погледнем живота му – пътувания, затвори, корабокрушения, нападения, бой.

Само човек, който е осъзнал истински каква цена Бог е платил за неговото собствено спасение може след това да е готов да плати голяма цена за обръщането на някой друг.

При един друг случай, когато Павел е в затвора той казва:

Павел се радва, защото той преживява това, което Христос – страдание за другите.

И аз искам да ви попитам, много ли жертваме, когато отделяме един два часа седмично, за да участваме в организацията на някоя църковна програма?

Много ли ни е трудно да поканим някой наш познат и да го придружим на семинар или мотивираща среща, която провеждаме?

Много ли жертваме, когато отделяме средства, за да финансираме някой проект на църквата?

Ако все още си мислим, че е много, нека да видим какво е жертвал Христос за нас. Нека да видим и какво са били готови да жертват апостолите за една човешка душа.

В един от градовете, в които служих три години ходих в един квартал и провеждах евангелизация, библейски часове, домашна група и най-накрая се кръсти една душа.

На друго място близо две години ходих в съседен град и докато бях там никой не се присъедини. Няколко години по-късно ми казаха, че ходят и работят с хората, с които съм работил.

От чисто прагматична гледна точка – това е голяма цена, разходи, време. От Божествена гледна точка – тази цена е нищо, в сравнение с това, което струва една душа за небето.

Тази история засяга и още един аспект на драмата на обръщането.

Кои са онези неща, които водят до обръщането на тъмничния началник?

Неговата вяра не се случва ей така с магическо докосване.

1. Криза

Една от предпоставките, които водят до това обръщане е преживяната криза.

Установено е, че човек е много по-склонен да търси Бог, тогава, когато преживява някаква криза. Хора, които имат проблем в семействата, в работата, които преживяват някакво страдание са по-склонни да се обърнат към Бог.

Това е така, защото когато сигурността в живота ни се разклати, ние започваме да търсим нещо сигурно и Бог ни дава тази сигурност.

Представете си този човек. Зад гърба му има десетилетия военен стаж, корав мъж. Вече живее спокойно, има семейство, дом, достатъчно финансово стабилен е.

Само в една нощ целият стандарт, който е постигнал сега се срутва.

Той стига до идеята за самоубийство. Защо? Толкова ли е страшно?

Вижте Деяния 12:19.

Той е знаел много добре какво ще е наказанието – екзекуция и то позорна – събличат го гол, минава през целия град и го екзекутират.

Как да обясни отключването на вратите и падането на оковите на затворниците с едно земетресение. Кой ще му повярва.

В този момент всичко в живота му се срутва.

Преживявали ли сте нещо подобно, дори за миг. Когато виждате, че всичко което имате може да го загубите. В този момент като че ли сме най-отворени за Бог.

2. Пример

Другата предпоставка е примерът, който този човек вижда в лицето на Павел и сила.

Той е бил запознат донякъде с техния случай. Те не са обикновени затворници. Те са в затвора, защото са извършили чудо – изгонили са духа на слугинята. Това е било събитие за Филипи. Тази слугиня е била много известна с предсказанията си.

Значи тези хора имат някаква сила. Но те са третирани като опасни, врагове, сектанти.

Какво става обаче с тези мъже, когато са предадени да бъдат бити? Никой от тях не ругае.

Когато са здраво оковани в клада, те вместо да ругаят пеят песни.

Толкова сладко са пели, че тъмничният началник заспива с мелодията на техните химни.

Най-важното е, че тези мъже не се възползват от възможността да избягат и така да му навредят. Те са можели да избягат и така да му отмъстят, за всички страдания, които той им е нанесъл. Но вместо това те спасяват живота му.

Какво е това благородство?

Мисля си какъв пример даваме на хората около нас. Дори на тези, които са открито враждебни спрямо нас.

1 Петрово 3:8; 4:14; 2:12

Много християни се оплакват, че колегите им не искат да слушат за Евангелието, че роднините им, приятелите им и т.н. Но нека да се запитаме какъв е примерът, който даваме.

Този човек е бил поразен от Павел и Сила. Таково благородство няма как да не бъде забелязано.

Тук стигаме и до още една страна от драмата на обръщането.

Коя е вестта, която може да промени живота на един човек? Това е вестта за спасение чрез Исус Христос.

Има много неща, които могат да респектират един слушател – ако аз покажа компетентност по история, философия, етика. Ако представя смазващи логически аргументи в полза на Библията, това може да респектира слушателя.

Но единственото нещо, което може да го промени, да го обърне към Бог е вестта за спасение чрез Исус Христос.

Но тази вест трябва да бъде правилно поднесена.

В тези два стиха се вижда това.

Тъмничният началник пита: Какво да направя, за да се спася?

Т.е. той иска да направи нещо за своето спасение. Всеки човек смята, че нещо може да даде, направи, плати. Да напусна работата ли? Да си продам имота ли? Да започна да правя благодеяния ли? Да започна да ходя на църква ли?

Какъв е отговорът на Павел и Сила?

Ст. 31 – повярвай и ще се спасиш.

Как бихте отговорили вие? Трябва да ходиш на църква, да откажеш цигарите, да даваш десятък, да се обличаш така или иначе ...

Повярвай! Това е ключът към спасението – проповядването на Исус и вярата в Него.

Всичко е направено вече, няма нужда ти да правиш каквото и да е, Исус го е направил. Ти само повярвай в Него.

Разбира се, те представят Исус като Господ – т.е. Господар в живота – Неговият авторитет трябва да е над всеки друг, Неговата воля – над всяка друга, Неговия закон – над всеки друг.

Така е навсякъде в Новия завет.

Това е вестта, която може да направи християнската проповед силна. Това е ключът за обръщането към Бога.

Тук стигаме и до следващият момент от драмата на обръщането.

ІV. Резултатът от обръщането

Какво се случва с този човек, след като преживява това драматично обръщане към Бога?

Кръщението е нещо, което не търпи отлагане.

Много се радвам, че кръстих един човек, чиято майка е била вярваща, но той цял живот е отлагал кръщението си. Чакаше да се пенсионира, за да няма никакви пречки за това. Радвам се, защото Бог му подари време и възможност да го направи.

Но какво би станало, ако някъде по пътя на това отлагане се беше случило нещо с този човек? Бог е добър.

Но кръщението не търпи отлагане. Това е най-важното решение в живота на човека и с него шега не бива.

Някои казват: нека да завърша образованието си. Други: нека да си намеря работа. Трети: нека да се оженя. Четвърти: нека да се разведа. Пети: нека да се пенсионирам.

Има някои, които казват: Още не съм готов, та аз само от 2 години ходя на църква.

Искам да ви попитам: От колко време този човек ходи на църква?

Никога не е стъпвал. От колко време слуша за Христос? От няколко часа. И вече е готов за кръщение.

Незабавно – той не иска да отлага това важно решение. Какво ще се случи утре – той не знае. Но днес знае какво иска.

Знаеш ли какво искаш днес? Искаш ли днес да следваш Бог? Искаш ли да му се посветиш? Ако днес имаш това желание не го отлагай за някога в живота ти.

Така е навсякъде в книгата Деяния:

Не отлагай в живота си най-важното решение за Бог. Цената на едно такова отлагане може да е много висока.

Следващият резултат от обръщането е радост:

Обръщането е един голям празник в живота на човека.

Помислете си – живял си с някакви объркани езически представи за богове, съдба, вечност. Живял си в несигурност относно бъдещето си – живееш някакъв живот тук на земята и това е. Малко по малко ставаш скептик, песимист. Трябва да си реалист – животът не е блестящ и след това няма нищо.

Изведнъж всичко се променя – греховете ти са простени, приет си от Бог за Негово дете, получаваш вечен живот, ставаш сънаследник с Христос в Божието царство.

Това е неописуемо.

Радостта от обръщането е невероятна – започваш нов живот.

Тази радост не може да бъде угасена от нищо, защото каквото и да загубиш, ти вече имаш всичко в лицето на Исус Христос.

Павел пише по-късно едно послание до Филипяните.

Този тъмничен началник е бил част от църквата във Филипи, ако все още е бил жив.

В това послание пише:

Представям си как той е прочитал тези думи и радостта отново е бликала в неговото сърце.

(І. Цената на обръщането

ІІ. Предпоставките за обръщането – криза, пример

ІІІ. Ключът за обръщането – Исус, вяра

ІV. Резултатът от обръщането – незабавно посвещение и радост)

И така Бог те е потърсил и те е намерил, Той е потърсил и е намерил мен, като е платил цената за твоето и моето спасение.

Познаваш ли радостта от спасението? Преживял ли си я? Готов ли си да бъдеш част от църквата и да платиш цена за обръщането на твоите близки, приятели, да жертваш малко или много?

Отлагаш ли най-важното решение за Бог? Защо? Не знаеш ли, че по този начин ти отлагаш най-голямата радост в живота си. Тази радост – радостта от спасението не угасва, не може да бъде задушена от проблемите и кризите в живота. Каквото и да загубиш, спасението никой не може да ти отнеме, докато продължиш да вярваш в Господ Исус Христос.