Опасности за Божията благодат

Това е трета поредна събота, в която говорим за Божията благодат.

Благодатта е най-добрата новина, която човечеството е получавало. Бог ни подарява спасение и вечен живот напълно безплатно, ние трябва да приемем чрез вяра този подарък.

Когато го приемем и преживеем, получаваме мир и радост.

Когато преживеем благодатта се научаваме да даваме благодат на хората около нас, като ги приемаме и им прощаваме както Исус ни е приел и ни е простил.

Когато преживеем Божията благодат тогава от признателност се посвещаваме на Бог в любов. Колкото повече осъзнаваме благодатта, толкова повече любовта ни към Бог расте.

Благодатта е най-красивата идея в Библията. Но и най-красивите и чисти идеи могат да бъдат опорочени.

В Библията има доста предупреждения относно Благодатта.

Например, някои християни може да не достигнат до Божията благодат:

Евреи 12:15

Други може да я приемат напразно:

Някои може да я извратят и да я превърнат в похотливост (Юда 4).

Това е лошата новина, че благодатта може да се приеме напразно, че от благодатта може да се отпадне. Благодатта може да бъде извратена и превърната в похотливост, да бъде използвана от някои, за да оправдаят греховете си.

За да се радваме на благодатта ние трябва да останем в нея и да растем.

През следващите минути ще разгледам двете големи опасности за благодатта – превръщането й в разпуснатост, използването й за оправдание за любовта ни към греха и другата – отпадането от благодатта и изпадането в законничество.

І. Похотливост, беззаконие

Самата идея за благодатта съдържа в себе си риск. Щом Бог прощава моите грехове безплатно, тогава мога да си греша колкото си искам.

Някои хора може да мислят по следния начин: Благодатта е толкова голяма, че може да покрие всичките ми грехове, колкото и да са големи те. Тогава мога да прелюбодействам, да убивам, да крада. В крайна сметка Бог ще прости всичко

Така ли е?

От друга страна ние четохме текста от Римляни 5:20 – където се преумножи греха се преумножи благодатта.

Тогава естествено е някои да стигнат до заключението, че колкото повече грешим, толкова повече увеличаваме благодатта.

Апостол Павел обаче рязко се противопоставя на такава идея:

Римляни 6:1, 15

Тези, които смятат, че благодатта подтиква към греховен начин на живот погрешно са я разбрали.

Вижте логиката на апостола:

Римляни 6:2, 11

Животът под благодат е живот, в който сме умрели спрямо греха, отхвърлили сме греха и живеем с Бог.

Ако живееш под благодат ти няма да обичаш греха.

Но какво ще стане ако съгреша въпреки всичко? Бог ще ми прости ли?

Зависи. От какво? От това дали ще се покая за греховете си.

И това е големият проблем на хората, които злоупотребяват с благодатта.

Някои казват: Аз съм под благодат, мога да прелюбодействам, Бог ще ми прости.

Или пък: Налага ми се да излъжа, иначе ще си загубя работата. Бог ще ми прости лъжата.

Но от къде знаеш, че утре ще продължиш да смяташ лъжата за грях и че ще имаш желание да се покаеш за лъжите си. Може да започнеш да търсиш други извинения.

От къде знаеш, че прелюбодейството няма толкова да ти хареса, че да искаш да живееш в него, а не да се покаеш за него.

Да се покаеш не означава формално да признаеш, че си извършил грях, а да скърбиш за него и да желаеш да се освободиш от него.

Филип Янси¹ представя в книгата си Изумителна благодат разказа за един затворник, който излежавал доживотна присъда в затвор на остров край Австралия. Един ден той се нахвърлил върху свой съкилийник и го убил.

Прехвърлили го на континента и го изправили пред съда. Когато го разпитвали за мотивите за убийството той казал, че толкова много му омръзнало в този затвор на острова, че бил готов дори да умре, да бъде екзекутиран, отколкото да продължи да излежава присъдата си там.

Съдията му казал, че го разбира, но го попитал защо не се е самоубил, а е извършил убийство.

Тогава затворникът казал: Вижте, аз съм католик, ако се самоубия отивам в ада. Ако извърша убийство и бъда осъден на смърт, преди да ме екзекутирате, ще се изповядам на свещеник и ще се покая.

Някои така разбират благодатта. Сега живея в грях, когато му дойде времето се покайвам и всичко е ок.

Павел се изправя срещу такова мислене и казва: Да не бъде!

Той предупреждава Галатяните:

Юда пише в своето послание:

Вижте как са описани тези хора:

Когато човек избира да живее в грях има опасност да погуби своята съвест. Чувството за вина е като болката – ужасно е да го изпитваш, но ако го няма е още по-опасно.

Едно от най-опасните неща за болните от проказа е, че болестта унищожава тяхната чувствителност към болката. Така те може да се нараняват без да усещат.

Това става и с греха – когато изберем да живеем в грях, той унищожава нашата чувствителност и след време ние може изобщо да не искаме да се покаем или да стане невъзможно за нас да го направим.

Павел пише в посланието към Римляните защо да не живеем в грях:

Римляни 6:15-22

Ако предаваме себе си на греха ставаме негови роби.

Бог ни е подарил свобода и иска да останем в тази свобода.

Ето отговорът, който тук Павел дава въпроса „Защо да живеем свят живот, след като сме спасени по благодат, а не по дела изисквани от закон?“: За да не ставаме роби на греха.

Бог ни кани да живеем свят живот не за да бъдем спасени – спасението е подарък, то е по благодат. Никой не може да заслужи спасението си. Бог иска от нас да живеем свят живот, за да ни е по-добре, да се наслаждаваме на свободата и спасението си, а не да страдаме.

Ако обичаме Бог няма да си задаваме въпроса: Мога ли да греша.

Това е все едно младоженецът да попита своята съпруга: До колко мога да имам други връзки след като сключим брак.

Блажени Августин казва: „Стига да обичате Бога, може да правите каквото ви се иска.“ Ако обичате Бог, ще искате да вършите Неговата воля.

Ето едната опасност за отпадане от благодатта – нейното изопачаване и залитането в похотливост.

Другата опасност е изпадането в законничество.

Законничеството е не по-малко страшно от живота в грях. То също е робство.

Но какво подтиква хората към законничество?

Галатяни 5:1

Някои се страхуват от свободата. За някои думата свобода е синоним на разпуснатост. Срещу тази разпуснатост те издигат правила и закони, като смятат, че чрез тях ще се справят с греха.

Тези правила се превръщат в едно тежко робство.

През вековете е имало какви ли не крайности в църквата, които показват до къде може да стигне човешката склонност да създава правила, чрез които да постигне святост и праведност.²

През 4 в. има група монаси, които живеят с хляб, сол и вода. Един си прави толкова тясна килия, че може да влезе вътре само превит на две, друг прекарва десет години в кръгла клетка. Симеон Стълпник живее на стълб.

Подобни тенденции са съществували в близкото минало и днес на много места.

Когато влязох в църквата още не беше напълно отминало времето, в което жените трябваше да носят косите си на кок, не трябваше да носят панталони, а мъжете не трябваше да носят бради.

Който спазва тези правила се е смятал за праведен. Който ги е нарушавал е бил дори санкциониран от църквата.

В една от църквите, в които бях проповедник възрастна жена ми разказа, че е била поставена под дисциплина(това е църковно наказание), защото се остригала късо.

Какъв е проблемът на законничеството?

Основният проблем е, че то не се справя с греха, а го прикрива.

Законничеството създава лицемери.

Исус казва:

Матей 23:25-28

Не веднъж съм се сблъсквал в църкви, в които съм бил с явлението законничество и съм виждал как най-строгите законници са изпадали в сериозни грехове като лъжа и прелюбодейство, домашно насилие.

Зад фасадата над праведноста се крият често тежки грехове, които законникът прикрива с престорена праведност.

Законничеството е заразно. Лицемерието е заразно. Исус го нарича квас (Матей 16:6).

Павел също го нарича така:

Галатяни 5:9

Когато един човек започне да лицемерства и другите се увличат по него.

И какво се получава често. Когато в църквата има силна личност лицемер, законник. То цялата църква се заразява.

Много често самите законници са агресивни и желаят да отнемат свободата, която другите хора имат. Те се опитват да наложат своите стандарти и правила на другите:

Галатяни 2:4, 5

На такива хора църквата трябва да се противопоставя, защото заедно със свободата, те отнемат и истината на благовестието.

Колкото в миналото толкова и днес законничеството заплашва църквата. Там където то се промъкне се появява осъждане, съперничество, омраза и преследване.

Там където вярващите в църквата преживяват Божията благодат цари свобода, вътрешен мир, приемане и любов.

Колкото и да обясняваме благодатта, колкото и да се опитваме да се убедим, че е „нормално“ да проповядваме именно нея, винаги ще има хора, които ще се лутат от едната крайност в другата като или обръщат благодатта в похот или отпадат от благодатта и се заплитат в робството на законничеството.

Винаги ще има отделни църкви, които ще се лутат между тези две крайности.

Това е така, защото колкото и парадоксално да звучи в известен смисъл е по-лесно да си законник или беззаконник, отколкото да живееш Божията благодат.

В Галатяни 5:13, 14 Павел посреща и двете тенденции и казва, че вместо да се вплитаме в робско иго или да угаждаме на страстите, трябва да се обичаме един друг. Това е по-трудно и в този смисъл благодатта се оказва по-трудна.

Това, което искам да си пожелаем като местна църква, е да се утвърждаваме в благодатта, да израстваме в нея, в любовта и посвещението си на Бог. Да живеем далече от тези две крайности и да се радваме на Божията благодат всеки ден.

Всеки ден ние имаме нужда от нея.

Всеки ден имаме нужда да осъзнаваме, приемаме, преживяваме и да избираме да стоим твърдо в благодатта. Амин!