Държавата ще плаща лечение на болести, не лекарства Веселина Ангелова

Москов гледали като на враг. "Бизнесът не е нито противник, нито приятел, необходими са ясни правила. Искаме пациентите да получат достъп до лекарства на добри цени, да не липсват медикаменти (б. р. - всяка година се изтегля по около 200 лекарства от пазара ни), а бюджетът на НЗОК да се облекчи", добави Москов.

"За мен това е евтин политически трик, свързан с предстоящите местни избори. Явно предизборната кампания започна за някои от кандидатите", каза още Горов.

През 2013 г. 7,56% от всичките 136 694 обаждания или точно 10 340 пъти реанимобилът е бил върнат от позвънелия. А през 2014-а процентът се увеличава на 8,13 на сто, което прави точно 10 145 случая (всичките обаждания са 124 711).

Това показва справка на софийския филиал, изготвена по молба на "Труд".

Масово обадилите се за Спешна помощ стигали до отказ от линейката, защото по време на разговора се установявало, че състоянието им не е животозастрашаващо и може да се преодолее с вземането на медикамент или ако се отиде до най-близката болница. "Става дума примерно за случаи на болки в корема или за висока температура", разказа пред "Труд" д-р Иван

Димитров от столичната служба. Но според практиката в близо 1/4 от тези над 10 000 отказа близките са върнали линейката, защото са решили, че със собствен транспорт ще стигнат много по-бързо до лечебното заведение. "Например, ако дете от "Люлин" трябва да получи помощ, по-добре ще е родителите му да го отведат до близката Трета градска болница с личен автомобил, отколкото да чакат екипа, -намиращ се някъде в "Младост", обясни д-р Димитров. Пък и на смяна от около 15 линейки, в най-добрия случай 19, само 2 от тях са с екип, в който има педиатър.

3295 пъти през миналата година столичните екипи са се разкарвали до несъществуващ адрес или до място, където няма пациент в състояние, за което е било съобщено на тел. 112. Това са т. нар. лъжливи обаждания, заради които обаче вместо реанимобил да стигне до наистина нуждаещи се, си губи времето напразно. През 2013-а фалшивите сигнали са били 3564.

Линейки се викат и неоснователно. Например жена звъни и съобщава, че мъжът й се е върнал почерпен, в момента повръщал и затова екип незабавно трябвало да пристигне, за да му помогне. Друг случай - майка заявява, че детето й е зле от 4 дни, по тази причина реанимобилът трябвало да дойде на мига.



Задават се спорни промени и в лекарствената политика

Ще се сменя моделът на плащане - НЗОК ще поема цялостната терапия, а не медикаменти

Янина Здравкова
След спорните идеи за реформи в здравното осигуряване здравното министерство ще предложи и промени в лекарствената политика, които имат потенциала да предизвикат най-малкото хаос и разкарване на хиляди хронично болни. Занапред здравната каса трябва да плаща не за отделни медикаменти, а за лекарствена терапия на заболяванията, обяви министър Петър Москов вчера във Велико Търново. "За медикаментите, които са част от тази терапия, НЗОК ще плаща 100%, а не както досега - 25%, 50% или дори нищо", допълни той.

"Целта на Министерството на здравеопазването е да се премине към заплащане на 100% на медикаментозно лечение за заболяване. По този начин държавата ще покрие всички медикаменти, нужни за лечението на съответното заболяване. Тези медикаменти ще получат маркировка в зелен цвят и така българските граждани ще знаят кое е достатъчно за лечението на определено заболяване. Те ще бъдат на 100% покрити от солидарния фонд и от държавата", каза Москов, цитиран от "Фокус". Според него това е и начинът да спре лобизмът в лекарствения сектор. "Това е различен подход и разказът за лобизма - това хапче на коя фирма е и колко трябва да бъде платено от фонда, ще бъде прекратен", обяви той.

В момента касата плаща над 3000 препарата, а цените и процентите, които се поемат от тях, се определят от Националния съвет по цените и реимбурсирането на лекарствата. Не е ясно каква точно ще е промяната и дали ще се изготвят терапевтични протоколи, в които ще се описва за кое заболяване кое точно лекарство ще се предписва. Не е ясно и как ще стане така, че НЗОК ще покрива напълно цената и дали няма да се плащат единствено най-евтините препарати или пък броят на заболяванията, за които плаща касата, няма да бъде намален. Всяка подобна промяна би довела до смяна на лекарствата на хиляди хронично болни, което обикновено е съпроводено от доста хаос и напрежение в системата. Отделно може да се окаже, че много хора ще трябва да си плащат изцяло медикаментите. Москов единствено поясни, че скоро започва публично обсъждане на предлаганите промени.

Скоро в МЗ ще се подпише рамково споразумение с представители на фармацевтичния бизнес, а целта е да се наложи дългосрочен контрол върху нарастването на разходите за лекарства, каза още министърът. Според него през м.г. има 40% ръст на разходите на здравната каса за лекарства и това не бива да продължава. "В най-богатите страни годишното нарастване е от около 5% и именно тази цифра трябва да служи за таван в България", смята Москов. С фирмите ще се работи за големи пакетни споразумения, а не за отстъпки за отделни лекарства. Шефът на здравната комисия в парламента Стоян Тонев обаче смята, че за да се намалят тези разходи, е необходимо половината от оригиналните лекарства, за които плаща НЗОК, да бъдат заменени с генерични.

Една от мерките за ограничаване нарастването на разходите в лекарствения сектор е налагането на забрана за увеличение на цените на медикаментите без рецепта през 2015 г., отбеляза Москов. Предишни министри са забравили да наложат такова ограничение и в резултат всяко хапче за обикновена настинка е поскъпнало с по 10 лв., допълни той.
ПЪРВИЧНА ПОМОЩ

В близките седмици МЗ ще приеме национална програма за унифициране на добрите резултати при работата на личните лекари, каза Москов и напомни, че ще има критерии за оценка на работата на джипитата. "В края на годината 10% от най-добрите ще получат масивна сума пари като бонус", добави министърът. Една от идеите за стимулиране на личните лекари е бонуси да получават тези, чиито пациенти не влизат в болница. Не е ясно обаче как ще се преценява защо и по чия заслуга даден човек не е влязъл в болница, нито как ще се разбира, че изобщо е имал нужда да бъде хоспитализиран.

Изследването за 2014 г. търси отговор на въпроса "Стигнахме ли вече?", като изводите показват, че за някои страни отговорът е положителен. България обаче е в групата на държавите, които затвърждават негативните тенденции. Тя даже влошава позициите си и пада на 29-о място, докато в предходното изследване - за 2013 г., беше 28-а в класацията.

Най-лоши са данните за качеството на живот у нас, като в тази категория не покриваме минимума по нито един критерий. По образование заемаме 28-о място с 33 точки при минимум за напредналите страни от 43 точки. В здравеопазването нещата стават още по-лоши. Тук сме на 31-во място със скромните 24 точки при минимум от 52. Така стоят нещата и със социалните проблеми, но тук поне покриваме минимума за ЕС. Все пак добрата новина е, че като цяло за качество на живот се изкачваме с една позиция спрямо 2013 г. и сега сме на 30-о място в групата.

Индексът показва най-добри показатели за икономиката ни, която е класирана на 28-о място. Например тук един от базовите показатели е държавният дълг, по който сме на второ място в общата класация със 78 точки. Първо място е за Естония с 83 точки. По отношение на енергийната интензивност обаче сме на последното място с нула точки, а за пътищата сме пратени на 30-а позиция.

В категорията добро управление България заема 29-о място. По критерий корупция сме единствената държава, която не покрива минимума за ЕС, освен това сме на предпоследното 34-то място. След нас е само Албания. Не е изненадващо положението ни и по другите показатели - 32-ри по електронно правителство, 31-ви по върховенство на закона. Интересно е, че ефективността на правителството ни отрежда 30-о място, а по отношение на политическата стабилност минаваме минимума за Европа и заемаме 27-о място. Най-напред сме по липсата на конфликти и напрежение - 18-и.

В категорията демокрация сме на 28-о място, но няма нито един критерий, който да дава добри сигнали. По отношение на свободата на медиите сме класирани на 30-о място. Ако погледнем доверието в демокрацията, положението е дори по-отчайващо - 32-ро място, като с този резултат дори не минаваме минималното ниво за всички членки на ЕС.

"България е в застой." Такъв извод направи Марин Лесенски от института след представяне на изследването. Управляващите обаче решиха да гледат с оптимизъм на данните. "Има два начина за тълкуване на резултатите от изследването - оптимистичен и песимистичен. За мен оптимизмът е длъжностна характеристика. Не е приятно да чуем, че ни изпреварват страни като Черна гора и Хърватия, но това трябва да ни мобилизира, а не да ни отчайва", коментира вицепремиерът Меглена Кунева при представянето на индекса.
КЪДЕ СА ДРУГИТЕ

След нас в комплексната класация от страните членки е само Румъния, която е на 30-о място. В дъното са Сърбия, Турция, Македония, Босна и Херцеговина и Албания. Черна гора обаче ни изпреварва с една позиция. Полша също бележи забележителни постижения с 18-о място. Но има и обратни примери - когато страни с високи стартови позиции (като Унгария или Словения) влошават положението си.

Тези медикаменти щели да имат зелена маркировка в аптеката и така пациентите щели да знаят кои препарати са достатъчни за лечението им и са осигурени 100% от държавата и солидарния фонд. Сега НЗОК покрива различните лекарства 100%, 50% или 25%. Не е ясно дали след промените за касата ще останат само 100% финансирани медикаменти - например за основния пакет обхванати заболявания, а останалите ще плаща пациентът.

"Това е различен подход и разказът за лобизма това хапче на коя фирма е и колко трябва да бъде платено от фонда ще бъде прекратен", увери д-р Москов. Той каза още, че миналогодишният ръст от 40% на разходите за лекарства трябва да бъде сведен до 5% годишно. Затова . МЗ преговаря за рамково споразумение с фармаиндустрията, като се върви към пакетни споразумения, а не отстъпки за отделни лекарства.



Държавата поема спешните клинични пътеки
Държавата да съфинансира спешни клинични пътеки. Този вариант за излизане на здравеопазването от кризата предложи вчера директорът на "Пирогов" проф. Стоян Миланов.

"Трябва да е ясно кой плаща за пациентите, които не влизат в някой от предлаганите три здравни пакета", каза още той.

По думите му реформата в здравеопазването трябва да завърши със спешната помощ, а не да започне от нея, както планира да направи сегашният здравен министър Петър Москов. Проф. Миланов бе категоричен, че сега пациент, който има нужда от спешна медицинска помощ, няма къде да отиде освен в спешен център.

"Ако пациентът не влезе в някой от трите пакета, трябва да си плати сам и легално да се въведе доплащането", обясни проф. Миланов, като уточни, че въвеждането на трите здравни пакета не е лоша идея.

"За обслужването на пациент в линейка, който се окаже, че не е спешен случай, някой трябва да плати, а лекарите не могат да вървят с касови апарати. Истината е, че на нас ни тежи не спешността, а неотложността", коментира шефът на "Пирогов".

Той определи парите за спешност у нас като крайно недостатъчни. По изчисленията му един преминал пациент "струва" около 50 лв., изключвайки лекарския труд. Проф. Миланов съветва и да се въведе държавно съфинансиране на спешните клинични пътеки и оттам всеки болничен мениджър, получавайки тези пари, да ги отделя за спешното си отделение.

Предстои разработване на система от критерии за оценка на личните лекари, съобщи междувременно във Велико Търново здравният министър Петър Москов.
Миграцията на белите престилки

Болниците страдат от хроничен недостиг на кадри, бягат най-добрите от Източна Европа

Дойче Веле
Диагноза: хронична мизерия. Хиляди източноевропейски лекари напускат родните си страни заради ниското заплащане и лошите условия на труд. Основните потърпевши от тази миграция са пациентите в страните от Източна Европа.

Всъщност те са гневни, затова и бягат. През последните няколко години хиляди млади лекари от Централна и Източна Европа напуснаха родните си страни. Всички те се изнасят масово към държавите от Западна Европа - и преди всичко в Германия, където запълват вакуума в местните болници, възникнал след заминаването на много германски лекари на работа в скандинавските страни и Швейцария.

В Чехия, Полша, Словакия, Унгария, България и Румъния здравеопазването е де факто пред срив, като особено драматично е положението в селските райони. Болниците страдат от хроничен недостиг на кадри, а пред кабинетите се образуват огромни опашки от пациенти.

"Проблемът е не само в това, че ни напускат много колеги, а най-вече в това, че си тръгват най-добрите", казва санитар от румънския град Тимишоара, цитиран в репортаж на германската обществена телевизия ARD. Тръгват си най-добрите - лекари, медицински сестри и санитари, които лесно си намират работа в чужбина, допълва той.

На 100 хиляди души се падат по двама лекари.

"Ние сме страната с най-малко лекари на глава от населението в цяла Европа", потвърждава проф. Дорел Сандеск, шеф на интензивното отделение в най-голямата болница в Тимишоара. С нови инициативи, като например научни проекти и подобрени условия на труд, той се опитва да задържи персонала си. Едно обаче той не може да предложи: по-високи заплати. "Даваме на Европа повече, отколкото получаваме от нея. Богатите страни от ЕС получават от нас висококвалифицирани медицински кадри, а ние се чудим как да се справяме. Затова ЕС трябва да започне да отпуска пари за здравеопазване на страните, от които изтича този човешки потенциал", гневи се професорът. Но не само лекари напускат Румъния - през последните 25 години над два милиона румънци са обърнали гръб на родината си.

В Чехия пък в края на 2010 година 4 хиляди от общо 16 хиляди болнични лекари подадоха почти едновременно молби за напускане - в знак на протест срещу лошите условия на труд. Протестната им акция премина под мотото "Благодарим, но се махаме", а исканията им се въртяха главно около заплащането. Заплатите им възлизаха тогава на около 2 хиляди евро месечно - два пъти по-малко от това, което биха получавали в Германия, например. Но има и друга причина за масовото бягство на медици: в Чехия младите лекари чакат с години за място за квалификация, а през това време биват използвани като евтина работна ръка в университетските клиники.

Подобна е картината и в други страни от Централна и Източна Европа. Според полското списание "W Sieci" след промените през 1989 година от Полша са емигрирали между 17 и 22 хиляди лекари. Повечето от тях са се установили в Германия, Великобритания, Ирландия и Норвегия, където заплащането е до шест пъти по-високо от това в Полша.

Масово бягат и лекарите от Унгария, Словакия, Румъния и България. Наскоро изследване показа, че средната възраст на лекарското съсловие в България се е вдигнала до 52 години, а делът на практикуващите лекари в пенсионна и следпенсионна възраст непрекъснато расте - за сметка на бързо намаляващия брой на младите медици. Изследването показва още, че двама от всеки трима завършващи медицина мислят да емигрират на Запад. Бяга също и средният медицински персонал - над 30 хиляди медицински сестри и фелдшери са напуснали България, а броят на желаещите да изучават тази трудна, но нископлатена професия е намалял драстично. Всичко това води до огромни изкривявания, които задълбочават още повече различията между богатите западни и бедните източни страни в Европа, предупреждават експертите.

- Целта е, след като преминат обучението по стартиращия Проект за подобряване на психично здравните услуги, да се научат рано да откриват симптомите на депресия и тревожност, за да предотвратят случаите на такива разстройства, които могат да доведат и до самоубийства. Ще стартираме обучението с хора от Югозападния, Северния Централен и Южния Централен район на планиране, защото в тях нивото на самоубийствата е най-високо. Проектът е част от Програмата "Инициативи за общественото здраве" с участието на Норвежкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство. Работим над тази проблематика от 4-5 години. След дълги усилия през август миналата година бе приета Национална програма за суицидопревенция. Имахме шанса да получим средства от Норвежкия финансов механизъм. Размерът на безвъзмездните средства по проекта е 1 млн. евро. Те са част от 14-те млн. евро, които България ще получи като помощ за здравеопазването от Норвежкия финансов механизъм.

- Ясно е. Националният център за опазване на общественото здраве и анализи събира и анализира тези данни. Близо 3000 души на година правят опити за самоубийства. От тях около 800 успяват да сложат край на живота си. През 2012 г. имаме 2982 души, през 2013 г. са с няколко човека повече. В момента обработваме данните за миналата година. Спасяваме около 2200 човека годишно. Данните показват лека тенденция на нарастване.

- С повишаващите се нива на стрес. Ние имаме намерение да проучим и психичните разстройства, включително и тревожността, породена от тях, като ги сравним с данните от изследване от 2013 година.

- Близо 20% от населението на страната е преживяло някакво психично разстройство през някакъв период от живота си, което означава, че това се отнася за 1% от хората в България. Около 11 на сто от тези психични разстройства попадат в кръга на тревожност.

- Да, във всички случаи остава траен белег, защото преживяването е функционирането им като личности. Оказало е влияние върху икономическия им статус, но ние не можем да направим пределно точно изследване. Това може да стане само с много сериозен и прецизен анализ. Идеята ни е чрез гранта от Норвежкия финансов механизъм да повторим изследването, за да имаме база за сравнителен анализ. Предвиждаме към средата на 2016 г. да имаме по-точни данни.

- Все повече млади хора правят опити за самоубийство и това е и най-тревожното. Относителният им брой нараства трайно. При 16-годишните само за година има 369 опита за преднамерени и планирани самоотравяния. Най-младите самоубийци са 5 и 7-годишни момчета от Благоевград и 9-годишен от Ямбол. Най-възрастният пък е 97-годишен.

- На първо място е несподелената любов. От групирането на мотивите става ясно, че семейните конфликти, емоционалните проблеми, загубата на близък човек, раздялата с любимия или неразбирателството у дома са водещи. Следват ги различните психични разстройства. Тежките финансови проблеми и социалният статус например. Безработицата е на трето място. Социалният статус не е водещ мотив за самоубийства. Подчертавам го, защото на тази тема се правят спекулации. Едно уволнение от работа може да предизвика човек да посегне на живота си. Това обаче означава, че той е имал тежка семейна ситуация и други проблеми, може би дори скрито психично разстройство. Уволнението играе ролята само на пусков механизъм.

- По данни на Световната здравна организация ни изпреварват скандинавските страни.

- И заради това. Хората на Скандинавския полуостров са предразположени към депресии и самоубийства. Южните народи - по-малко. Това се дължи не само на въздействието на природата, но и на културата, на религията. От там и парадоксът: богатите скандинавски страни са с високи нива на самоубийства, а по-бедните южни държави - по-ниски. Този факт също подкрепя българските данни, че ниският социален статус не е водеща причина за самоубийство. Стресът, преживяван от всички ни, води до чувство на безизходица. Той обаче провокира конфликти в семейството, в най-близката среда, с приятелите. Изолацията и конфронтацията с близките е тежък проблем. Може човек да е без пари, но с любимите хора и тяхната подкрепа се чувства по-бодър и уверен.

- Какво означава кротки, тихи води?! Този човек вероятно е бил с някакво психично разстройство. В България няма система за проследяване на хората с ниска степен на психично разстройство. Ето в това е проблемът.

- Никой не ги поема след изписването от болницата. Уж има система на диспансеризация, но тя е несъвършена, почти не действа. За нея трябват средства. След като няма пари, здравно-психичните служби нямат интерес да полагат повече усилия. Така пациентите не се проследяват след изписването. Липсва и прословутата пациентска здравна карта, тоест няма информационна система, която да разпознава всеки един, преминал през психични медицински услуги, както и проведената терапия. Ако т.нар. електронно досие действително е пълно и действа в максимален обем, то може да съдържа и тази информация. Редица са пробойните по отношение на системата за носене на оръжие и психичното здраве на човека, който иска да притежава пистолет. В миналото той може да е преживял психично разстройство, което, ако е отразено в електронното му досие, ще насочи вниманието на органите при издаване на разрешително за притежаване на лично оръжие. В такъв случай оръжието може да му бъде отнето. Би следвало при заварено положение на издадено разрешително за носене на оръжие да има и процедура то да бъде отнемано. Ето затова трябва да имаме работещи и постоянно попълващи се пациентски досиета, както и електронна здравна система. От 4-5 години екип от експерти се опитва да поправи една нескопосана норма в Закона за здравето. В него се казва, че всички лица с психични разстройства подлежат на вписване в регистър, което е безумие. Там дори се казва, че той следва да се поддържа от Министерството на здравеопазването. Такъв обаче няма и не може да има, защото 1/5 от българския народ някога през живота си е преживял психично заболяване. По смисъла на закона тези хора трябва да влязат в регистъра, с което се нарушават основни човешки права. Това, което може да се направи за хората като стрелеца от Лясковец, е информационна система. Психично болните, които могат да бъдат с противообществени прояви, са едва 1% от всички тях, докато 1/5 от населението с преживяно разстройство са в контрол и не бива да бъдат вписвани в регистър. Всеки може да е преживял травма или нещо друго, което е отнело съня му, довело го е до депресия, но след това човекът е излязъл от тези състояния и води нормален начин на живот. Тези хора не са психично болни.

-Това е по-страшният въпрос, който се заобикаля. По програмата, финансирана от Норвежкия финансов механизъм, се предвижда психолози и психиатри да влизат в училищата и под формата на беседи, лекции и дискусии да работят с децата и тийнейджърите за предотвратяване на агресията и автоагресията. При тях агресията често пъти се превръща в автоагресия, а оттам и в опит за самоубийство. До самоубийство прибягват нерядко и жертвите на агресия. Причините са комплексни, но като цяло липсва загрижеността на обществото за младите хора. Учителите нямат мотивация, те са герои с огромна психична натовареност и ниско заплащане. Те поемат огромна отговорност за учениците, но малцина им го признават.

- Не съм променил мнението си. Ценностната система на комунистическата/социалистическата система бе грубо заменена. Самият Тодор Живков навремето каза, че социалистическата система е едно недоносче. Последва дивата вакханалия на хората, които имаха възможност да вземат парите. Така те се превърнаха в най-върлите капиталисти. Това е жалко, обезсърчаващо, грозно. Това доведе до депресия голяма част от българския народ. Затова и младите хора бягат, те не могат да понесат тази чудовищна несправедливост. Наред с това обаче, сега ние имаме огромни шансове, защото сме член на най-богатия клуб в целия свят. Всички пророкувания за скорошния разпад на ЕС са пълни глупости. В световен мащаб има огромни проблеми, но България е част от едно огромно, богато общество от държави, които са ни приели. В това е големият ни шанс.