Трудностите при събиране на необходимата информация

8.3Трудностите при събиране на необходимата информация

За голям брой ВТ във водосбора на реките Тунджа, Бяла, Фишера и Атеринска няма данни от провеждан мониторинг на химичното и екологично състояние.

При окомплектоването и анализа на данните за въздействията от точкови източници на замърсяване върху химичното състояние на повърхностните водни тела са установени следните липси, които затрудняват определянето на реалните стойности на концентрациите на заустените замърсители от точковите замърсители във водното тяло, а именно:

• 
  За много от обектите, които са точкови източници на замърсяване липсват данни от провеждан собствен мониторинг – съгласно условията на издаденото разрешително;
  
• 
  Недостатъчен контролен мониторинг на отпадъчните води – Голям брой предприятия, които заустват по-малко от 100 куб. м. на денонощие отпадъчни води във водните обекти не попадат в списъците за задължителен годишен контрол на емитерите на всеки РИОСВ липсват данни за концентрации на различните замърсители в отпадъчните води;
  
• 
  В много от случаите на изход от ПСОВ на заустващият отпадъчни води обект липсва измервателно устройство, което да регистрира реално заустените количества отпадъчни води. В такъв случай за изчисляване на товарите следва да се използва вписаното в разрешителното зауствано водно количество, но това не винаги отразява вярно действителното натоварване на водното тяло със замърсители. и данни за зауствани количества;
  
• 
  За други точкови източници на замърсяване данните са съвсем оскъдни – има обекти, за които са налични еднократни и единични данни от провеждани физико-химични анализи, което не позволява тези данни да бъдат сравнени с някаква поредица и да се проследи трайна тенденция в концентрациите на заустваните замърсители;
  
• 
  Липса на информация за количествените и качествени прараметри на състоянието за високопланинските езера – стоящи води към момента на изготвянето на ПУРБ в БД ИБР – Пловдив. Има налична информация от провеждан мониторинг на НП “Рила” и НП “Пирин” за други типове планински езера, които са повлияни от човешка дейност – в тях са осъществявани дейности по привнасяне и зарибяване с нови рибни видове.
  

При сравняване на сега действащите нормативни документи в българското законодателство – различните наредби, които акцентират върху качеството на водите и тази класификационна система за оценка на въздействието може да се каже следното:

• 
  Липсва съвременна методика в съответствие с РДВ 2000/60 ЕС за определяне на минимално допустимия отток в реките с оглед осигуряване и поддържане на много добро и добро екологично състояние в отделните типове речни водни тела и опазването на биологичното разнообразие и пълноценност на водите в реките на България;
  
• 
  В България на практика липсват изследвания за количествата и вида на веществата замърсители, отделени при транспортните и свързаните с транспорта дейности, както и информация за периода им на разпадане (по литературни данни около 3 седмици са достатъчни за слънчевата радиация да разрушат структурата на повечето отделени от транспорта въглеводороди);
  
• 
  Липсва и информация за прилежащите към транспортните линии площи, които са подложени на различен натиск в следствие на атмосферни отлагания от тях, както и разликите в натиска, поради различната натовареност на пътищата. Начинът на изграждане на транспортната мрежа на територията на БД Източнобеломорски район (и България като цяло) е такъв, че трудно може да се каже каква част от дъждовните води от пътищата се отвеждат посредством канали (и респектвно при дъжд отмиват замърсителите) в реките и каква част дренира в подземните води;
  
• 
  На практика липсва информация за точният брой и площта на нерегламентираните сметища, както и количеството и вида на депонираните отпадъци;
  
• 
  При анализа на дифузните източници на замърсяване, са разгледани и площите, повлияни от минна дейност. В повечето от случаите става дума за приключил добив или площи използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност. Повечето от тези хвостохранилища са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. На практика обаче, поради естествена амортизация на съоръженията, е възможно тези площи да се явяват източник на дифузно натоварване (най-вече за подземните води). Липсва метод и средства за оценка на параметрите на това натоварване;
  
• 
  Проблеми при избор на класификационна система за определяне на екологичен статус по стойностите на EQR;
  
• 
  Липсата на методика за изчисляване на самопречиствателната способност на повърхностните води;
  
• 
  Липсата на методика за оценка и определяне на стойностите на замърсителите в повърхностните и в подземните води, в резултат от дифузно замърсяване, което в случая не позволява да се разглеждат по отделно двата вида въздействия – точково и дифузно замърсяване;
  
• 
  Липса на разработени и действащи стандарти за качество на химични вещества като замърсители в повърхностните води и липсата на утвърдени и действащи класификационни системи за оценка на състоянието на повърхностните водни тела.
  
• 
  Трябва да се отбележи, че при направената оценка на химичното състояние и използваната класификационна система нито едно повърхностно водно тяло не попадна в категория “много добро състояние”, въпреки че определен брой от анализираните водни тела се използват като източници за питейно-битово водоснабяване и се намират в райони с липса на всякакво антропогенно въздействие. В действителност тези тела са с много добри качества на водите съгласно изискванията на българските наредби за качество на води. Основната причина те да не попаднат в “много добро химично състояние” е, че в използваната от нас класификационна система е изключително строга по отношение на присъствието на някои химични елементи във водите – тежки метали. В класификационната система при нормите за много добро химично състояние не се допуска присъствието на тежки метали във водите, докато в много от нашите повърхностни води има присъствие на такива метали и елементи – в концентрации, които се дължат на фоново и естествено природно обогатяване – поради доказана липса на антропогенно въздействие;
  
• 
  Възможно е в един по-късен етап на настоящия ПУРБ да бъдат разработени и утвърдени стандарти за качество на повърхностни води и да се използва друга класификационна система, която да отчита именно спецификата на фоновото обогатяване на повърхностните води в Източнобеломорски район с определени химични елементи. Тогава тези повърхностни водни тела ще могат да бъдат определени като тела в “много добро химично състояние”;
  
• 
  При оценка на състоянието на типа повърхностни водни тела – категория езера и определяне на техния екологичен потенциал проблем е липсата на стандарти за качество на различните замърсители и съществуваща утвърдена и действаща класификационна система за категоризиране и определяне на състоянието или потенциала на повърхностните водни тела - категория езера;
  
• 
  Липса на утвърдена и действаща методика за оценка на натиска от водоотнемане от повърхностните водни тела.