Електронно издание бюлетин съдебна практика по

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в аспекта за разумен срок на производството

Изтегляне 0.53 Mb. страница 3/4 Дата 01.05.2018 Размер 0.53 Mb. #67120

Навигация на страницата:

• Съдът заличава 12 жалби с оплаквания за прекомерна продължителност на гражданския процес поради постигнати приятелски споразумения.
• ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
• ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
• Няма нарушение на правото на личен живот и на правото на получаване на информация при изграждането на два терминала за втечнен газ в пристанището на английски град.
• Липсата на бърза реакция от страна на властите при съобщение за откраднат документ за самоличност, което е дало възможност за злоупотреби, е в нарушение на правото на личен живот по чл. 8.
• СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
• Наказателното осъждане на жалбоподателите за разпространение на брошури в училище, съдържащи обидни изявления спрямо хомосексуалните като група, не нарушава свободата им на изразяване.

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в аспекта за разумен срок на производството. Решение на Съда по делото Nikolov and others v. Bulgaria (nos. 44184/05, 22250/06 and 37182/07) Фактите: Жалбоподателите по трите обединени жалби са водили дела за отмяна на незаконно уволнение, които продължили около 4 години за трите съдебни инстанции. Пред ЕСПЧ те се оплакват за нарушение на правото по чл. 6 § 1 от Конвенцията относно продължителността на процеса с оглед специфичния предмет на производствата. Решението: Съдът обявява една от жалбите за недопустима поради дезинтересиране на жалбоподателя, който след депозиране на жалбата не е продължил кореспонденцията си със Съда. По останалите две жалби ЕСПЧ намира нарушение, като обръща особено внимание на характера на производствата против незаконно уволнение на жалбоподателите и важния личен интерес за лицата, т. е. с определящо значение за техните средства за препитание, както и на липсата на сложност на делата и липсата на отговорност на жалбоподателите за забавянето. Съдът отбелязва, че основното забавяне е станало пред ВКС, където делата са били висящи съответно 1 година и 11 месеца по едното дело и 2 години и 6 месеца по второто дело, като през по-голямата част от времето делата просто са чакали да бъдат разгледани. Правителството оправдава забавянето на ниво ВКС с аргумента за голямото натоварване на институцията и посочва, че проблемът е разрешен с реформата в ГПК от 2008 г, но ЕСПЧ напомня, че чл. 6 § 1 на Конвенцията налага на държавата да организира съдебната си система по такъв начин, че да осигури спазване на изискванията на справедливия процес, включително и разглеждането на делата в разумен срок. България е осъдена да заплати по 800 евро на двамата жалбоподатели за неимуществени вреди. Съдът заличава 12 жалби с оплаквания за прекомерна продължителност на гражданския процес поради постигнати приятелски споразумения. Решение на Съда по делата Karavasileva v. Bulgaria и 11 други жалби (nos. 10450/05 и други) Оплакванията по всичките 12 жалби са за прекомерна продължителност на гражданския процес по чл. 6 § 1 от Конвенцията, по някои от тях се твърди и нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с ефекта на срока на производствата върху правото им на собственост, както и на чл. 13 относно липсата на средства за защита. По делата са постигнати приятелски споразумения. Съдът припомня заключенията си по пилотното решение по делото Finger v. Bulgaria (no. 37346/05) и заличава жалбите според разборедбата на чл. 37 § 1 от Конвенцията. Към решението има приложен списък с имената на делата, материята, до която се отнасят, продължителността на производствата и сумите по споразуменията. ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Намесата на правителството, включително публични коментари относно работата на съдиите и основателността на претенциите по гражданско дело срещу държавата, е в нарушение на изискването за справедлив процес. Решение на Съда по делото Kinský v. The Czech Republic (no. 42856/06) Фактите: Жалбоподателят е австрийски гражданин, роден през 1936 г., който завел повече от 100 дела срещу държавата, общините и трета лица в Чехия с искане - в повечето случаи неуспешно – да му бъдат възстановени имоти, на обща стойност близо 2 милиарда евро, които твърдял, че са му били конфискувани неправомерно от Чехословакия след Втората световна война. В разглежданото по делото производство искът на г-н Kinský бил отхвърлен от районния съд през октомври 2003 г. на основание, че през 1945 г. конфискацията била извършена в изпълнение на президентски декрет. През ноември 2005 г. Върховният съд оставил без уважение жалбата на жалбоподателя като постановил, че макар да не може да се установи по безспорен начин, че имотът му е бил законосъобразно отнет, г-н Kinský не е използвал надлежното правно средство, тъй като претенциите за възстановяване на национализирана собственост следва да се предявяват по реда на реституционните закони, а не по общия ред. Докато производството било висящо различни представители на правителството и на парламента публично заявявали, че не са съгласни да се възстановява собственост на хора, които „очевидно” са били нацисти и твърдели, че това се отнася и до семейството на г-н Kinský. В интервю от юли 2003 г. министърът на културата изразил несъгласието си със съдебни решения, с които бил уважен друг от исковете на жалбоподателя и заявил, че съдиите, които решават така делата, следва да „носят пълна отговорност” за това, че държавата е заставена да предава собствеността си. Други политици, включително президентът и министър-председателят, инициирали серия от срещи по темата за гражданското производство в сферата на реституцията, в резултат на които били изготвени препоръки за избягване на съдебни решения като това по делото на г-н Kinský, включващи и предложение за искане до Върховния съд за уеднаквяване на съдебната практика в областта. През януари 2004 г. от министерството на правосъдието изискало от окръжните съдилища, пред които имало висящи дела по искове на жалбоподателя, периодично да предоставят информация за производствата, което искане съдилищата изпълнили. През същата година бил сформиран специализиран полицейски екип със задача да разследва съмнения за незаконно предаване на държавна собственост на физически или юридически лица. През март 2004 г. срещу жалбоподателя и адвоката му започнало разследване по подозрение, че са се опитали да извършат измама като умишлено са премълчали в гражданското дело известни им факти и информация. В рамките на наказателното производство полицията разследвала дейността на адвоката по подготовка на делото и по-конкретно извършеното от него проучване в държавните архиви, където той търсел доказателства в подкрепа на иска на жалбоподателя. За известно време през 2004 г. телефонът на адвоката бил подслушван. Едва през юни 2006 г. г-н Kinský и адвокатът му случайно разбрали, че са разследвани от полицията. През септември 2007 г. адвокатът подал жалба до конституционния съд. Съдът отменил заповедта за подслушване на телефона му и задължил полицията да унищожи всички направени записи, като намерил, че не е имало обосновано подозрение за престъпление и че би могло да се предположи, че държавата се е опитала да подобри позициите си по гражданското дело чрез информация, получена в рамките на полицейско разследване. Решението: ЕСПЧ може да разбере причините защо медиите и политиците са се интересували от темата за гражданските искове за възстановяване на имуществото, конфискувано преди 1990 г., тъй като успешното им провеждане би могло да доведе до реституция на собственост, струваща милиарди не само на г-н Kinský, но и на много други хора. Съдът следователно е съгласен с правителството, че инициирането на срещи от политиците в опит да бъде намерено решение е било легитимно и само по себе си не поставя въпроси по Конвенцията. Министърът на културата обаче ясно е заявил позицията си по този тип дела. Още по-стряскащо е, че високопоставен политик е свързал г-н Kinský с нацистите и е заявил, че би направил всичко, за да попречи на него и на други в неговото положение да успеят в претенциите си. Всички тези изявления са били пряко насочени към съдиите, разглеждащи делата. Макар Съдът да не вижда повод да спекулира какъв ефект може да са имали тези изказвания върху делата, той въпреки това отбелязва, че коментарите са били направени преди постановяването на първоинстанционното решение по настоящия случай и че след 2003 г. нито един от исковете на жалбоподателя не е бил уважен. При тези обстоятелства не са неоснователни притесненията на г-н Kinský за независимостта и безпристрастността на съдилищата. Окръжните съдилища освен това периодично са изпращали информация за движението на делата до министерството на правосъдието и Съдът не може да пренебрегне факта, че сред правомощията на министерството е инициирането на дисциплинарни дела срещу съдиите. Правителството твърди, че тези справки са представлявали обща административна информация и че няма данни за злоупотреба, но Съдът подчертава, че под въпрос тук са поставени външните белези на безпристрастността. Предоставянето на такава информация без съмнение е било знак за съдиите, че действията им се следят отблизо. Що се отнася до разследването срещу г-н Kinský Съдът намира, че начинът, по който е било образувано и водено наказателното производство, представлява явна злоупотреба. Макар по закон ищецът по едно гражданско дело да не е длъжен да предоставя на съда всички доказателства, с които разполага, полицията е получила тази информация и така държавата е можела да се противопостави на всеки правен аргумент на г-н Kinský. Съдът подчертава, че всеки опит да се криминализира упражняването на права от страна в гражданското съдопроизводство, особено когато ответната страна е държавата, е в нарушение на правото на справедлив процес. На тези основания Съдът намира, че разгледано като цяло производството не е протекло при спазване на изискванията за справедлив процес, което представлява нарушение на чл. 6, § 1. Жалбоподателката, под запрещение и настанена в социален дом за хора с психични разстройства, не е получила справледлив процес по чл. 6 от Конвенцията по отношение на искането й за промяна на нейния законен представител. Решение на Съда по делото D.D. v. Lithuania (no. 13469/06) – виж раздел 3 ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Германските власти са направили прецизен баланс между конкуриращите се права на пресата и на принцеса Каролина Фон Хановер относно публикуването на снимки от личния й живот, поради което не са нарушили правото й на личен живот по чл. 8. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Von Hannover v. Germany (no. 2) (no. 40660/08; 60641/08) Фактите: Делото касае публикуването във вестници на снимки на принцесата на Монако Каролина Фон Хановер и нейния съпруг. Това е второ дело на принцесата пред ЕСПЧ по повод публикуването на такива снимки в пресата. Принцесата води съдебни битки няколко години в Германия и други държави срещу публикуването в различни таблоиди на снимки от ежедневието на нея и семейството й на публични места. По първото дело, което тя е завела пред Европейския съд, Съдът е намерил нарушение на правото й на личен живот заради това, че снимките са изобразявали ситуации от чисто личен характер, някои дори направени скришом, и дори да са се отнасяли до случаи, когато тя се е появявала на места, които не са били уединени, тези снимки не са допринасяли за публичния дебат, а са се отнасяли изцяло до детайли от личния й живот. Съдът е приел, че не съществува оправдан обществен интерес да се знае къде се намира принцесата и как се държи на публични места в чисто личния си живот. Второто дело Фон Хановер (№ 2) се отнася до производства, в които принцеса Каролина е искала забрана за по-нататъшно публикуване на снимки, показващи нея и съпругът й на почивка на ски курорт. Националните съдилища са уважили част от исканията й относно две от снимките, за които са приели, че не допринасят за обществения дебат, но са отхвърлили искането й относно трета снимка, показваща двойката на разходка в курорта, придружена с малка снимка на 80-годишния принц Райниър, бащата на Каролина, заедно със статия, в която се коментирало, между други неща, и лошото здравословно състояние на управляващия принц, неговата скорошна сърдечна операция, както и това, че докато другите му деца Каролина и Алберт пътуват по Европа и света, само по-малката му дъщеря Стефани се грижи за него. Националните съдилища приели, че здравословното състояние на управляващия принц на Монако е въпрос от обществено значение и пресата има право да информира относно това как неговите деца балансират между задълженията си към семейството и легитимните си нужди от почивка и лични занимания. Принцеса Каролина се оплаква пред Европейския съд от отказа на националните съдилища да забранят въпросната публикация, като твърди, че по този начин те не са се съобразили с предходното решение на Европейския съд по първото нейно дело. Решението: ЕСПЧ най-напред отбелязва, че след първото му решение по делото Фон Хановер германските съдилища са променили практиката си в насока, че те изискват вече да се прави преценка дали даден материал допринася за дебата и дали съдържанието на материала отива отвъд простото желание да се задоволи хорското любопитство. Колкото повече информацията има значение за обществото, толкова повече правото на лична неприкосновеност трябва да отстъпи; същевременно интересът на читателите да бъдат забавлявани и да имат развлечения има по-малка стойност, отколкото интересът да бъде защитен личния живот. Съдът приема по делото, че въпросната снимка с принцесата, в контекста на статията към нея, до известна степен допринася за публичния дебат относно болестта на държавния глава на Монако. Той също отбелязва, че германските съдилища са уважили искането на принцесата за две от снимките, за които са намерили, че са били публикувани единствено с цел развлечение. Принцесата и съпругът й също така са били определено публични личности, а и няма данни по делото снимките да са направени скришом или в условия на тормоз от пресата. Поради това Съдът намира, че германските власти са направили прецизен баланс между конкуриращите се права на пресата и на принцеса Каролина, поради което не са нарушили правото й на личен живот. Няма нарушение на правото на личен живот и на правото на получаване на информация при изграждането на два терминала за втечнен газ в пристанището на английски град. Решение на Съда по делото Hardy and Maile v. The United Kingdom (no.31965/07) Съдът не е намерил нарушение на правото на личен живот на двамата жалбоподатели, които се оплакват, че изграждането и работата на два терминала за втечнен естествен газ в пристанището на Милфорд заплашва околната среда. Те твърдят, че властите не са оценили в достатъчна степен рисковете и не са изнесли цялата относима информация за възможните рискове от изграждането на терминалите. По оплакването за оценката на риска Съдът е намерил, че е било прието подробно и последователно законодателство, регламентиращо всички дейности и че са били направени задълбочени проучвания по отношение на терминалите. И отговорните институции, и съдилищата са били удовлетворени от предложенията, направени от органите, отговарящи за строежа и експлоатацията. Съдът намира, че властите са запазили справедливия баланс между различните интереси и са изпълнили задължението за гарантиране сигурността на живота и домовете на жалбоподателите. По оплакването за неразпространяването на цялата относима информация Съдът отбелязва, че отговорните институции и работещите по проекта са разпространили огромно количество информация. Жалбоподателите не са доказали, че някой важен документ е бил скрит, като освен това са се възползвали успешно от регламентирания със закон ред за получаване на достъп до информация. Така Съдът е удовлетворен, че властите са предоставили нужната информация, а ако желаят, жалбоподателите винаги могат да се възползват от една ефективна и достъпна процедура за достъп до допълнителна информация. Липсата на бърза реакция от страна на властите при съобщение за откраднат документ за самоличност, което е дало възможност за злоупотреби, е в нарушение на правото на личен живот по чл. 8. Решение на Съда по делото Romet v. The Netherlands (no. 7094/06) Фактите: Шофьорската книжка на жалбоподателя била открадната през септември 1995 г. Той съобщил за кражбата през ноември 1995 г., а през март 1997 г. по повод подадена от него малко по-рано молба му била издадена нова книжка. Междувременно в периода ноември 1995 г. – март 1997 г. на името на жалбоподателя били регистрирани 1 737 моторни превозни средства, без да му е било искано съгласието. В резултат жалбоподателят бил съден за множество пътнотранспортни произшествия, били му налагани глоби за различни нарушения, бил дори задържан за неплащане на глоби. Освен това държавата спряла да му плаща социални помощи, тъй като властите намерили, че има достатъчно средства, щом може да си позволи закупуването на толкова много автомобили. Всички молби на г-н Romet до различни институции били неуспешни. През 2004 г. той обжалвал неуспешно пред съд отказа на прокуратурата да разследва кой е направил всички тези регистрации. Неуспешна била и молбата на жалбоподателя до пътната агенция да анулира ретроактивно всички регистрации на негово име. Решението: ЕСПЧ намира, че пропускът да се анулира шофьорската книжка на г-н Romet веднага щом е съобщил, че му е била открадната, което е дало възможност да се злоупотреби с неговата самоличност, представлява „намеса” в личния му живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Факт е, че след издаването на новата шофьорска книжка и анулирането по този повод на старата не е имало нови регистрации на коли на името на г-н Romet. Следователно бездействието на властите е позволило някой да използва негов документ за самоличност. Правителството не е доказало, че книжката на г-н Romet не е можело да бъде анулирана веднага след като е съобщил, че му е открадната. Следователно липсата на бърза реакция от страна на властите е довела до нарушение на чл. 8. Налице е нарушение на чл. 8 от Конвенцията заради вредите, нанесени върху жилищата и личното имущество на жалбоподателите, следствие на наводнение от изпускане на водите на язовир, въпреки че властите са знаели две години преди наводнението за лошото състояние на речното корито и не са предприели мерки в тази посока. Решение на Съда по делото Kolyadenko and Others v. Russia (nos. 17423/05, 20534/05, 20678/05, 23263/05, 24283/05 and 35673/05) – виж раздел 1 СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Забраната за разпространяване на информация от вестник относно представянето на публични факти от юридическо естество за ареста и осъждането на актьор, за които обществеността е имала интерес да научи, е в нарушение на свободата на изразяване. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Axel Springer AG v. Germany (no. 39954/08) Фактите: Жалбоподателят е издателят на германския ежедневник „Билд”, който през 2004 г. публикувал информация и снимки на известен актьор от популярен телевизионен немски сериал относно неговия арест заради притежание на кокаин, докато къмпингувал в палатка на бирения фест в Мюнхен. Информацията за ареста му била дадена на журналиста на „Билд” от полицията. В статията се споменавало за предишно осъждане на актьора за притежание на наркотици. През 2005 г. „Билд” публикувал друга статия, в която информирал за последвалото осъждане на актьора за притежание на наркотици. Веднага след публикуването на всеки от двата материала актьорът поискал от националните съдилища да спрат публикацията, което било уважено и съдилищата наложили забрана на вестника за по-нататъшно публикуване на всяка от статиите. Съдилищата подчертали, че пресата има право да информира обществеността за тежки престъпления. Същевременно намесата в личната сфера на заподозрените за престъпления не трябва да бъде несъразмерна и прекомерно голяма, за което следва да се прави баланс между правото на личен живот и свободата на словото. В случая, въпреки безспорно вярната публикувана информация, съдилищата приели, че правото на обществото да бъде информирано следва да отстъпи пред правото на зачитане на личния живот на актьора, тъй като не става въпрос за тежко престъпление (намереното у него количество кокаин било незначително и не ставало въпрос за търговия с наркотици), поради което и не съществува някакъв обществен интерес да се знае за него. Недоволен от тези национални решения, издателят на вестника „Билд” сее оплаква пред ЕСПЧ, че те нарушават свободата му на словото. Решението: ЕСПЧ приема, че действително свободата на словото на вестника е била нарушена, като е намерил, че макар намесата в тази свобода да е имала легитимна цел, а именно защитата на репутацията на актьора, тя не е била съразмерна и оправдана. Съдът е приел, че статиите са касаели публични факти от юридическо естество относно ареста и осъждането на актьора, за които обществеността е имала интерес да научи. Освен това, както националните съдилища са намерили, актьорът е бил популярна личност във фокуса на общественото внимание, поради което той може да бъде окачествен като публична личност, което засилва обществения интерес към него. Съдът е взел под внимание още, че актьорът е бил арестуван на публично място на бирения фест в Мюнхен, че в предишни интервюта е разкривал факти от личния си живот, което намалява неговото очакване за защита от вмешателство в личната му сфера, а освен това верността на публикуваната информация е била безспорна. Съдът още е приел, че вестникът е действал добросъвестно при разкриването на информацията, тъй като не е имал някакви сериозни основания да счита, че следва да пази анонимността на актьора – получената информация е била предоставена на вестника от полицията и е била потвърдена от прокуратурата пред други медии. Вестникът заедно с това не е разкрил данни от личния живот на актьора, а се е ограничил до обстоятелствата около ареста и осъждането му, публикуваните материали не съдържат неоснователни или обидни твърдения, нито има данни публикациите да са имали някакви сериозни последствия за актьора. Поради тези фактори Съдът е приел, че решенията на германските съдилища са били в състояние да постигнат „смразяващ ефект” върху свободата на вестника да разпространява обществено значима информация и намесата в тази свобода е била прекомерна, в нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Наказателното осъждане на жалбоподателите за разпространение на брошури в училище, съдържащи обидни изявления спрямо хомосексуалните като група, не нарушава свободата им на изразяване. Решение на Съда по делото Vejdeland and Others v. Sweden (no. 1813/07) Фактите: Жалбоподателите разпространили през декември 2004 г. около 100 брошури в училище, като ги поставили в или над шкафчетата на учениците, които представяли хомосексуалността като „девиантна сексуална склонност”, която има морално разрушителен ефект върху основите на обществото, отговорна е за разпространението на ХИВ и СПИН, а „хомосексуалното лоби” се опитва да омаловажи педофилията като проблем. В последващия процес срещу жалбоподателите те твърдели, че не са искали да унижат хомосексуалните като група, а да предизвикат дебат относно липсата на обективност в образованието в Швеция. Съдилищата осъдили жалбоподателите заради слово на омразата на условни присъди или пробация, както и глоби между 200 и 2000 евро. Съдиите приели, че начинът, по който са били разпространени брошурите, не е дал възможност на учениците да откажат да ги получат, както и че целта за представяне на аргументи относно въпросния дебат е могла да бъде постигната, без да се разпространяват обидни изявления срещу хомосексуалните като група. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че следва да се обърне внимание на думите, използвани в брошурите. В случая използваните изявления са представлявали сериозни обвинения, дори и да не са били насочени непременно към призоваване към омраза. Съдът отбелязва, че дискриминацията на основа сексуална ориентация е толкова сериозна, колкото и дискриминацията на основа етнически произход и раса. ЕСПЧ се съгласява със заключенията на националните съдилища, че използваните изявления са били ненужно обидни, както и че брошурите са били разпространени така, че учениците не са могли да ги откажат. Той още подчертава, че адресатите на брошурите са били деца в чувствителна възраст, а никой от жалбоподателите не е бил ученик в това училище и не е имал свободен достъп до неговите помещения. Освен това жалбоподателите са получили присъди, които не са прекомерни и съответстват на извършеното. Поради това Съдът заключава, че намесата в свободата им на изразяване разумно е счетена от националните съдилища за необходима в едно демократично общество за защитата на репутацията на трети лица. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели: