Емоционална пластичност
Ето как ще окуражите едно дете да бъде автономно
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| Ето как ще окуражите едно дете да бъде автономно: Уважавайте го за това, което е (например обича да рисува), а не за това, което искате да бъде (например да обича карате). Давайте му право на избор, когато е възможно – което не означава да не поставяте граници, да нямате очаквания или да приемате всичките му капризи. Предложете му разумно обяснение за тези решения, за които няма друга алтернатива. („Защото така казвам!“ не може да е разумен довод защо детето в предучилищна възраст не бива да пресича улицата, без да ви хване за ръка. За разлика от аргумента: „Защото си още малък и шофьорите не могат да те видят, но могат да видят мен.“) Сведете до минимум наградите, като стикери, играчки или пари, с които поощрявате детето, че се е изпишкало в гърнето, вместо в памперса, написало е домашното си или е получило добра оценка. Последните две точки са от особено значение, за да могат децата ни да намерят „искам“ мотивацията, за която говорихме в Седма глава. Децата, израснали с „икономиката на бартера и рушветите“, подобно на връстниците си, възпитавани в условията на сурови забрани и твърд контрол, не биха могли да развият силна и автономна личност, способна да създава промеждутъка между истинските желания и автоматичните реакции – все едно дали става дума за реакции на непокорство или на конформизъм. Освен това онези от нас, които са приучени да очакват награда за действията си, са по-нещастни, по-неуспешни и не съумяват да изградят здрави взаимоотношения, за разлика от хората с вътрешна мотивация. Възпитаването на автономност помага на децата независимо от наградите и изискванията да развият набор от дълбоко осъзнати ценности – да формулират своето „защо“. Това ще им бъде от изключителна полза, когато са изправени пред деликатна дилема („Дали да не поема този креативен риск?“), при която не може да става дума за сигурна печалба. Същото важи и за ситуациите, в които няма фиксирани правила („Никога не си казвал, че не може да заема колата ти и да отида до Тихуана.“). Само когато са напътствани да опознават ценностите си и да им се доверяват, децата ще могат да открият положителната мотивация и своето „защо“, които ще ги доведат до истинско благополучие. 188 Ще има и моменти, когато детето ще е изправено пред непосредствена опасност. В такива случаи желанието ви да насърчите неговата автономност ще отстъпи пред здравия разум и ще се намесите. Когато избягах от вкъщи на 5 години, майка ми е видяла, че не се опитвам да пресичам улиците и че няма да стигна много далече, затова е била склонна да ми даде известна свобода. Ако бях решила да напусна дома си на 13, със сигурност щеше да заеме по-твърда позиция срещу желанието ми да се скитам на воля. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|