ЕТ"сиенви-арх. Светлана Николаева"

гр. София, ПК 1359, ж.к. "Люлин", бл.516, вх.В, ет.8, ап. 70 ОФИС: ул. “Добруджа” №1

Тел. 02/825 00 71, 02 / 988 28 88, sienvi@abv.bg, GSM 089/8 411 266, 088/5 318 029

_____________________________________________________________________________
ОБЩИНСКА ПРОГРАМА за САНИРАНЕ и ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ на СГРAДНИЯ ФОНД в гр.СОФИЯ

УПРАВИТЕЛ на ЕТ“СИЕНВИ”:

............................................................... /арх.Светлана Николаева Виденова/
ВЪЗЛОЖИТЕЛ: СО НАПРАВЛЕНИЕ АРХИТЕКТУРА И ГРАДОУСТРОЙСТВО

ВОДЕЩ ПРОЕКТАНТ: ЕТ “СИЕНВИ – арх.Светлана Николаева”

ЧАСТ: КОНСТРУКЦИИ

ФАЗА: ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ

СЪГЛАСУВАЛИ:

София, април. 2013г.

Обяснителна записка

Едропанелните сгради от системата „Толстой”са най-старите изградени в София и в България. Не трябва да се изпуска в предвид , че опит в проектирането, производството и изпълнението на сглобяемите конструкции е бил сравнително малък. Масово в практиката са се прилагали монолитни скелетни конструкции и проектирането и конструирането на безскелетни (стенни ) конструкции е било по-малко застъпено. До земетресението във Вранча (1977г), познанията на специалистите в областта на сеизмичната механика и сеизмичното инженерство не са били на необходимото ниво. Голяма част от проектираните конструкции не са били изследвани на сеизмични въздействия. Методите и философията на съвременното сеизмично инженерство се създават и навлизат в практиката в началото на 70-те години. Националната карта за сеизмично райониране се разработгва през 1978 г, а нормите за проектиране на сеизмично въздействие, събразени с новите разбирания, са от 1988г. Може да се приеме, че едропанелните сгради изградени по системата „Толстой” от нормативна гледна точка са морално остаряли и изчерпили лимита си за експлоатация. Като се има в предвид , че първите едропанелни сгради са били експериментални и колектива е бил изграден от опитни кадри , което гарантира качество на проекти и на изпълнение, може да разчита, че независимо от годините тези сгради при подходяща оценка и третиране могат да продължат да изпълняват свойте функции.

Слаби моменти на съществуващите ЕПЖС от системата „Толстой”, само по отношение на конструирането, без да се влиза в подробностти са:

• 
  плитко фундиране на първите ЕПЖС – голяма част от тези сгради са напукани от неравномерни слягания, включително в зоната на съединенията.
  
• 
  тънки подови панели – 10 см дебелина, което създава проблеми с носимоспособността и приемане на по-гъвкави решения при реконструкции
  
• 
  прилагането на сгуробетон
  
• 
  липсата на армирани вертикални дюбелни съединения по цялата височина на някои вътрешни стенни панели
  
• 
  отношение на размерите на сградите в план по-голямо от 4
  
• 
  дълги в план сгради- в накой случай над 60м.(при широчина 10-12м)
  
• 
  голяма разлика в коравини за хоризонтални въздействия в надлъжна и напречна посока
  
• 
  разполагане само в една равнина на преобладаващата част от носещите стени в надлъжна посока
  
• 
  слабо армирани стенни панели особено в зоните на отворите
  
• 
  липсата на напречна армировка в местата на концентрация на надлъжната армировка
  
• 
  неносещи фасадни панели
  

- напукване на голяма част от сградите от неравномерни слягания при фундиране несъобразено с даденостите на терена

- довеждане на сградата в критично състояние при прекомерно овлажнявяане на основата от разполагането и непосредствено до магистрални водопроводи и паропроводи

- Липсва информация дали сградите от тази система са изследвани на сеизмично въздействие и какви са параметрита на приетото сеизмичното въздействие, ако са изследвани.

За щастие нямаме наблюдение на поведението на ЕПЖС при силно земетресение до този момент.
III.Дейности при конструктивно обследване
От прегледа до тук е ясно,че конструкцията на ЕПЖС заслужава по-специално отношение при едно бъдещо саниране на тези сгради. Необходимо е конструктивно обследване, особено ако липсва геоложки доклад, пълна проектна документация и информация за изпълнението. При обследването, освен стандартните процедури внимание да се обърне на:

- геология, подпочвените води, разположени наблизо инфраструктурни съоръжения като, видопроводи, паропроводи и колектори.

- фундиране, особено ако фундаментите са сглобяеми

- състоянието на съединенията, наличие на заварки, качество на заварки, наличие на напречна армировка в хоризонталните дюбели (така наречената стълбичка)

- наличие на корозия и степентта на корозия на бетона и стоманата. Оценка на риска от развитието на корозионни процеси на армировката в бетона. Това е важно за дюбели по калканните и фасадните стени.

- определяне степентта на неутрализация на бетона

- наличие на армирани дюбели във вертикалните съединения и състоянието им, ниво на уплътнение на бетона

- връзки фасадни панели – вътрешни стенни панели. Състояние на отводняването на съединенията, топлоизолация, уплътнение.

- оценка на състоянието на конструкцията след като се разполага с проектна документация и конструктивното обследване

- оценка на капацитета на конструкцията – дали има резерви в конструкцията на базата на сравнение на моделите прилагани по време на разработване на коструктивната система и съвременни методи на моделиране и изследване

- определяне реалната стойност на коефициента на поведение, на базата на реалната работа на конструкцията, като се използват резултати от експериментални изследвания проведени до сега

- определяне на варианти на интервенция, оценка на положителни и отрицателни страни и очаквани резултати

- проиграване на вариантите на интервенция с помощта на модели и отчитане на резултатите

- разработване на проект за привеждане на сградата в съответствие със съвременните норми.
От прегледа на горните дейности се вижда, че някои от тях не са част от обичайната практика за ремонт и усилване на строителни конструкции и не са прилагани досега. За тях липсва съответната програмна обезпеченост и техника на реализиране, които трябва да се разработят в движение. Може да възникне необходимост от сериозна интрвенция във фундаментите на сградата и допълнителни препятствия, които трудно се предвиждат предварително.
Като варианти за интервенция могат да се набележат следните методи:
- разработване на метална укрепваща конструкция – прилагана много често

при усилване на стоманобетонни конструкции пострадали при земетръс, но подлежащи на възстановяване

- влагане на нови метални връзки на определени места от конструкцията с цел подобряване нийното поведение – например по височина на вертикалните шевове при недостатъчно на брой армирани дюбели в тях, който е типичен за сгради от системата „Толстой”

- допълнително влагане на карбонови пръти в канали по височина на сградата в местата на хоризонталните дюбелните съединения

- горното решение може да се замени вместо с карбонови пръти с карбонови лаши и частично напрягане (вкарване на нормална сила при накичие на капацитет в бетона)

- усилване на панелите над отвори с карбонови пръти или карбоново платно

- демонтиране на стенни панели на ивици по височина и изпълнение на монолитна стоманобетонна носеща конструкция – напълно възможна при четири етажните ЕПЖС, особено ако се налага интервенция в основите

- горното решение е възможно да се реализира след демонтиране на стенните панели с метална носеща конструкция и стъклопакетно обличане на сградата.

- усилване и надстрояване на нискоетажните панелни сгради от системата „Толстой” с метална или стоманобетонна конструкция.

V. Заключение:
Включване на ЕПЖС от системата „Толстой”в програмата за саниране е благородна и заслужаваща адмирация постъпка от страна на общината на гр.София. В същото време тази закъсняла във времето постъпка крие в себеси много неизвестни, които трудно ще се преодолеят.Трябва внимателно проучване на проблемите и прецизно проектиране и изпълнение. Плюсовете на сградите изпълнени по системата „Толстой” са:

- като експериментални сгради, качеството на изпълнение е високо

- ниска етажност. При такива сгради вертикалните въздействия доминират и рядко се получават съществени опънни напрежения от сеизмични въздействия.

- ниската етажност гарантира съществен запас в носеща способност.