Р Е Ф Е Р А Т
по дисциплина: Европейски структури и институции
ТЕМА: Европейски съюз – създаване и обща характеристика.
Изготвил:
Специалност: Финанси и банки
Фак. №
Дата: 2010г Проверил:
Гр. Ст. Загора
Европейски съюз- същност:
Европейският съюз представлява една уникална по своята същност наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави, създадена с договора за Европейски съюз1, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Той постановява със своите разпоредби, че Съюзът се основава на Европейските общности, които биват допълнени от други форми на сътрудничество между страните – членки. С Договора от Маастрихт се поставят няколко основни насоки на развитие на Европейския съюз, наричани още „стълбове” , а именно – обща политика в областта на външните отношения и сигурността, сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и единен пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия и Европейска икономическа общност. Първият стълб е "интеграционен", той е основен в изграждането на Съюза. Вторият и третият стълб са подчинени на принципа на международното сътрудничество, а не на принципа на интеграция. Впоследствие Договорът от Маастрихт е променен с влезлия в сила на 01.05.1999г. Амстердамски договор, като последната ревизия става факт през 2001г. с Договора от Ница. В правен аспект Европейският съюз представлява наднационална юридическа конструкция, притежаваща автономна наднационална правна система, постигната в резултат на трансфера на законодателен суверенитет от държавите членуващи в Съюза. Както всяка една държава, така и Европейският съюз притежава своя собствена правна система, коята най – общо може да се квалифицира като съвкупност от правни норми с определени източници и органи, приемани по конкретно определени процедури, със собствен правоприлагащ и правораздавателен механизъм и не на последно място – еднообразно тълкуване. Като типична черта на процеса на вземане на решения в ЕС е необходимо да се посочи тясното взаимодействие между националното и общностното равнище, което бива реализирано посредством въвличането в процеса на множество комитети, комисии и работни групи, осъществяващи различни функции в рамките на различните му стадии.
Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция:
Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и търсенето на форми за очертаване на идентичността и единството на държавите от континента. Идеята за обединена Европа възниква през ХІХ век и се свързва с преодоляването на националистическите противоречия между отделните държави. Важно място в това отношение заема виждането за културната единичност на Европа с останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на държавите. В тази насока разрастването на европейското движение между двете войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.
След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на международни организации, които да преодолеят наслоените различия между отделните държави и да създадат механизми за политически диалог.
Наред с това се поставя въпросът за степента на правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:
-
междуправителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за открито поставяне на въпроси от представители на правителствата;
-
национални организации с изпълнителни органи, които да подготвят решения, обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство.
Търсенето на баланс между функционалността и над националността е фактор, който повлия в значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави. Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше поставена посредством организационния подход , а създаваните организации могат да се групират като политически, икономически и военни.
Политически организации се изграждат в контекста на стимулирането на политическия диалог и утвърждаването на ценностите на демокрацията. Главно място сред тях заема Съветът на Европа, създаден през 1949г. Сега в него членуват 43 държави, а седалището му е в Страсбург. Неговата функция е да следи за спазването на човешките права, утвърждаването на демокрацията и развитието на европейската културна традиция. Той търси средства за борба с проявите на враждебност към чужденците и расизъм, за защита на малцинствата , околната среда и др. От началото на 90-те години Съветът на Европа приобщава страните в преход и подкрепя политическите и законодателните реформи. Конвенция за правата на човека, Социална харта, Културна конвенция, Рамкова конвенция за правата на малцинствата и др. Функционирането на Съвета на Европа се свързва и с последващото създаване на Парламентарната асамблея.
Икономическите организации се развиват като резултат от следвоенното възстановяване на Европа и първите опити за икономическа интеграция.
Икономическата комисия на Европа (ИКЕ) е регионална организация на ООН, създадена да обединени усилията на западните и източните държави . В ежегодно публикувани доклад се предлагат и сравнителни анализи , прогнозни виждания за тенденциите в развитието на европейската икономика.
Икономически съюз Бенелюкс е основан през 1944г. от Белгия, Нидерландия и Люксембург с цел изграждане на митнически, а в последствие и на икономически съюз. Значението на организацията се отразява главно в натрупването на опит при създаването и функционирането на тези форми на икономическа интеграция, които са използвани при изграждането на Европейската общност.
Организацията на Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) е създадена през 1948г. с първоначалната идея да администрира помощта на плана „Маршал”. Впоследствие тя инициира формирането на Европейски платежен съюз - за преодоляване на валутни дефицити и създаване на кредитни облекчения. Наред с това ОЕИС се насочва към либерализация на търговията и координиране на националните политики. Като правило организацията работи според принципа на междуправителствено сътрудничество с малък секретариат, поради което се допринася за развитието на икономическата интеграция.
На 9 май в реч, вдъхновена от Жан Моне, френският министър на външните работи Робер Шуман предлага Франция и Германия и останалите европейски държави, които желаят да се присъединят, да обединят ресурсите си от въглища и стомана.
Идеята на Жан Моне е проста - той скъсва със старите грандиозни представи за изграждане на обединена Европа изведнъж, по пътя на създаване на федерация. Жан Моне чертае друг път пред европейското обединение - то ще е еволютивно, ще започне от една сравнително малка, но твърде важна и с голямо психологическо значение област - въгледобива и металургията, и ако е успешно, ще се разширява постепенно.
Така на 18 април 1951 г. в Париж Франция, Германия, Италия и трите държави от Бенелюкс - Нидерландия, Люксембург и Белгия подписват Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).
През юни 1955 г. външните министри на шестте държави-членки се събират на конференция в италианския град Месина. Съставена е експертна група, която е оглавена от белгийския министър-председател Пол Анри Спаак. На 21 април следващата година той представя два плана - за изграждане на организация за развитие и контрол на използването на атомната енергия за мирни цели и за създаване на общ пазар.
На 25 март 1957 г. в Рим са подписани два договора - Договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г.
В Европа действат вече три формално отделени общности, които обаче имат сходни органи на управление (Съвет, Комисия, Асамблея, Съд) и обща идейна насоченост. На 8 април 1965 г. шестте страни-членки на Общностите подписват Договор за сливане на Съветите на министрите на трите Общности, както и на Върховния орган на ЕОВС и Комисиите на другите - Евратом и ЕИО в единна Комисия на Европейските общности.
Още с подписването на Римските договори се приема протокол, според който Общата асамблея на ЕОВС поема функциите на Асамблея на всички общности (и през 1986 г. с Единния eвропейски акт е преименувана на Европейски парламент). По силата на същия протокол, Съдът на ЕОВС е натоварен с функциите на единен Съд на eвропейските общности.
Договорът влиза в сила едва две години по-късно, тъй като Франция парализира процедурата по вземане на решения в ЕО, водейки "политика на празния стол" с желанието да защити принципите на държавния суверенитет. Постигнатият "люксембургски компромис", с който е намерен изход от създалата се криза, дава възможност на всяка страна-членка да се позове на "много важни национални интереси" и да поиска вземане на решение не с квалифицирано мнозинство, а с единодушие, т.е. позволява се на всяка държава да наложи вето срещу решение на Общностите.
Първото разширяване на ЕО е през януари 1972 г., когато три държави - Дания, Ирландия и Обединеното кралство подписват договор за членство, който влиза в сила от 1 януари следващата година.
Второто разширяване става с влизането на Гърция като десетата държава, присъединила се към Общностите, след като на 1 януари 1981 г. влиза в сила договорът й за членство, подписан на 29 май 1979 г.
Пет години по-късно Общностите вече имат дванайсет държави-членки, което представлява третото разширяване, с влизането в сила на 1 януари 1986 г. на присъединителните договори на Испания и Португалия.
През 1986 г. в Люксембург е подписан Единният европейски акт (ЕЕА), който влиза в сила на 1 юли 1987 г. и представлява първата ревизия на учредителните договори и внася изменения и допълнение в тях, засилвайки ролята на Европейския парламент в институционалната структура на Общностите.
Създаването на Европейския съюз
Под въздействието както на вътрешни, така и на външни фактори, в самото начало на 90-те години държавите-членки вземат решение за свикване на две междуправителствени конференции: за Икономически и валутен съюз (ИВС) и за Политически съюз. Конференциите завършват с подписването в холандския град Маастрихт на 7 февруари 1992 г. на Договор за Европейски съюз (ДЕС).
Договорът от Маастрихт създава нова структура - Европейски съюз, но без по този начин да замества съществуващите до момента три Европейски общности. Напротив, според определението на договора "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия договор".
Така създаденият Съюз разкрива множество специфики и не прилича на класическите съюзи, познати на международното право. Съзнателно определението на Съюза в Договора от Маастрихт е много широко, той е "нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-близо до гражданите". При това ЕС не е юридическо лице. Сложният текст на Договора за Европейски съюз остава до голяма степен далеч от разбирането на гражданите и ратификацията му се оказва доста тежък процес, който отлага влизането в сила на договора до 1 ноември 1993 г.
От митнически към икономически и валутен съюз
Икономическата интеграция преминава през различни фази:
-
зона за свободна търговия - премахват се всички търговски бариери между страните-членки на зоната, но се запазват собствените търговски политики по отношение на трети страни;
-
митнически съюз - на този етап страните-членки изработват и прилагат външнотърговска политика и обща митническа тарифа;
-
Единен пазар (вътрешен пазар) - на този етап митническият съюз се разширява със свободното движение на работна сила, стоки, услуги и капитали;
-
Икономически и валутен съюз - това е единен пазар с обединяване на паричната и фискалната политика.
На 1 юли 1968 г. държавите-членки на Общностите оповестиха приключването на изграждането на митническия съюз. Въведена е обща митническатарифа.
По време на Европейския съвет в Бремен (юли 1979 г.) държавните и правителствените глави на страните-членки решават да се създаде Европейска валутна система, която да влезе в сила на 13 март 1979 г. Три са основните елемента, които включва тази система:
-
Екю (ECU – European currency unit);
-
обменен курс и механизми за интервенция;
-
кредитни механизми.
През юни 1989 г. председателят на Европейската комисия Жак Делор представя на Европейския съвет в Мадрид доклад, който предвижда изграждането на Икономически и валутен съюз между държавите-членки на Общностите в три етапа:
-
първият етап започва на 1 юли 1990 г. Държавите-членки разработват програми за конвергенция, за да може между техните валути да бъдат установени фиксирани курсове;
-
вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Това е преходен етап, по време на който се цели постигането на планираната икономическа конвергенция. Създава се Европейски валутен институт;
-
третият етап започва на 1 януари 1999 г. Създава се Европейската централна банка, която замества Европейския валутен институт и води паричната политика на ЕС. Еврото се превръща в законна валута, а банките и предприятията извършват валутните си операции в евро. От 1 януари 2002 г. се въвеждат в обръщение евробанкнотите и евромонетите. От 1 юли 2002 г. еврото става единствената официална валута в страните, които се присъединяват към т. нар "еврозона".
В началото на м. май 1998 г. Европейският съвет решава, че 11 страни отговарят на критериите за въвеждане на еврото - Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия, Франция. От 1 януари 2001 г. към тях се присъединява и Гърция.
Четвъртото разширяване на Европейския съюз е през 1995 г. с присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция през 1995 г., с което страните-членки стават 15.
Гражданите на Норвегия за втори път - след отрицателния вот на референдума през 1972 г., гласуват против присъединяването на страната си към Съюза.
Нови ревизии
На 2 октомври 1992 г. в Амстердам държавите-членки подписват нов договор, който внася поправки в учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, с цел да повиши ефективността на Съюза и да даде нов импулс на интеграционните процеси. Амстердамският договор влиза в сила на 1 май 1999 г.
С оглед на бъдещото присъединяване на държавите от Източна и централна Европа и необходимата реформа в институциите на ЕС, на 26 февруари 2001 г. в Ница държавите-членки подписват нов ревизионен договор. Той влиза в сила на 1 февруари 2003 г.
Наименование
|
Подписан в
|
Дата на подписване
|
Дата на влизане в сила
|
Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана
|
Париж
|
18.04.1951
|
23.07.1952
|
Договор за създаване на Европейска ик. общност
|
Рим
|
25.03.1957
|
01.01.1958
|
Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия
|
Рим
|
25.03.1957
|
01.01.1958
|
Договор за сливане
|
Брюксел
|
08.04.1965
|
13.07.1967
|
Единен европейски акт
|
Люксембург и Хага
|
17 и 28.02.1986
|
01.07.1987
|
Договор за ЕС
|
Маастирхт
|
07.02.1992
|
01.11.1993
|
Договор от Амстердам
|
Амстердам
|
02.10.1997
|
01.05.1999
|
Договор от Ница
|
Ница
|
26.02.2001
|
01.02.2003
|
Най-голямото разширяване в историята на Съюза
Малко след присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия, нови дванайсет страни застанаха на прага на Европейски съюз. В средата на 90-те години молби за членство подадоха България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения, Кипър и Малта.
Петото разширяване на ЕС се свързва с присъединяването от 1 май 2004 г. на десет от тези страни и на България и Румъния на 1 януари 2007 г.
|
|
|
|
ИЗПОЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Материали на доц. д-р Н. Нанев
2. mfa.bg
3. Други интернет адреси
Сподели с приятели: |