Европейски съюз създаване и обща характеристика

Така на 18 април 1951 г. в Париж Франция, Германия, Италия и трите държави от Бенелюкс - Нидерландия, Люксембург и Белгия подписват Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).

През юни 1955 г. външните министри на шестте държави-членки се събират на конференция в италианския град Месина. Съставена е експертна група, която е оглавена от белгийския министър-председател Пол Анри Спаак. На 21 април следващата година той представя два плана - за изграждане на организация за развитие и контрол на използването на атомната енергия за мирни цели и за създаване на общ пазар.

На 25 март 1957 г. в Рим са подписани два договора - Договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г.
В Европа действат вече три формално отделени общности, които обаче имат сходни органи на управление (Съвет, Комисия, Асамблея, Съд) и обща идейна насоченост. На 8 април 1965 г. шестте страни-членки на Общностите подписват Договор за сливане на Съветите на министрите на трите Общности, както и на Върховния орган на ЕОВС и Комисиите на другите - Евратом и ЕИО в единна Комисия на Европейските общности.

Още с подписването на Римските договори се приема протокол, според който Общата асамблея на ЕОВС поема функциите на Асамблея на всички общности (и през 1986 г. с Единния eвропейски акт е преименувана на Европейски парламент). По силата на същия протокол, Съдът на ЕОВС е натоварен с функциите на единен Съд на eвропейските общности.

Икономическата интеграция преминава през различни фази:

• 
  зона за свободна търговия - премахват се всички търговски бариери между страните-членки на зоната, но се запазват собствените търговски политики по отношение на трети страни;
  
• 
  митнически съюз - на този етап страните-членки изработват и прилагат външнотърговска политика и обща митническа тарифа;
  
• 
  Единен пазар (вътрешен пазар) - на този етап митническият съюз се разширява със свободното движение на работна сила, стоки, услуги и капитали;
  
• 
  Икономически и валутен съюз - това е единен пазар с обединяване на паричната и фискалната политика.
  

По време на Европейския съвет в Бремен (юли 1979 г.) държавните и правителствените глави на страните-членки решават да се създаде Европейска валутна система, която да влезе в сила на 13 март 1979 г. Три са основните елемента, които включва тази система:

• 
  Екю (ECU – European currency unit);
  
• 
  обменен курс и механизми за интервенция;
  
• 
  кредитни механизми.
  

• 
  първият етап започва на 1 юли 1990 г. Държавите-членки разработват програми за конвергенция, за да може между техните валути да бъдат установени фиксирани курсове;
  
• 
  вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Това е преходен етап, по време на който се цели постигането на планираната икономическа конвергенция. Създава се Европейски валутен институт;
  
• 
  третият етап започва на 1 януари 1999 г. Създава се Европейската централна банка, която замества Европейския валутен институт и води паричната политика на ЕС. Еврото се превръща в законна валута, а банките и предприятията извършват валутните си операции в евро. От 1 януари 2002 г. се въвеждат в обръщение евробанкнотите и евромонетите. От 1 юли 2002 г. еврото става единствената официална валута в страните, които се присъединяват към т. нар "еврозона".
  

Гражданите на Норвегия за втори път - след отрицателния вот на референдума през 1972 г., гласуват против присъединяването на страната си към Съюза.