Повърхностни и подземни води

3.2. Повърхностни и подземни води

Оценявания проект разглежда въпроса за отработване на запаси от инертни материали – речна баластра. Отработването на находище „Кочериново” ще се извърши на базата на концесионен договор между МРРБ и „Бистрица” ООД, гр.Благоевград, възлагането на който е по правоприемственост. Прилаганата технология е класическа по отношение отработката на такъв тип находища. Поради тази причина в процеса се ползва водно количества от порядъка на 3 m³ вода за преработката на 1 m³ речна баластра. Получаването на тези количества обикновенно става от реката, която е оформила находището. В случая това е река Струма. Очевидно е, че като водоприемник на отпадните води се явява и повърхностния водоизточник, след района на добивните работи. При използването на повърхностните води за преработка на речната баластра не е необходимо и не се добяват реагенти за подобряване на преработващия процес.

Използване на подземни води в случая е ограничено и се ползва само за хигиенни нужди. За питейни нужди, поради ограничения работен състав, се доставя бутилирана вода.

3.2.1. Характеристика на хидроложките и хидрогеоложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води

Повърхностните води в района на находище „Кочериново”, обект на експлоатация, са представени от р.Струма и притоците й в тази част. По-големи леви притоци на р. Струма са р. Джерман и р. Рилска, а десен – р. Копривлен. Конкретно за находището значение има потока Крашевица, който се влива като ляв приток в северния край на находището и го пресича. По левия бряг на р. Струма и по двата бряга на потока Крашевица, при вливането й в р. Струма има изградени предпазни диги срещу вредното влияние на водите.

Река Струма извира южно от Черни връх и е с обща дължина 290 км. Общата водосборна площ на р. Струма 10797 km², средните отточни количества са 85,85 m³/s, а средният модул на оттока 7,95 l/s/km².

Река Струма попада, на базата на приетите и актуализирани разработки на П. Пенчев, в областта с умерено климатично влияние върху отока, подобласт със значително зимно подхранване, като района е означен като Струмски. Осреднени характеристики на оттока на района са представени в Таблица № 3.2.1-1.

Оттока на р. Струма се следи чрез изградени хидрометрични станции (ХМС). Най-близка преди обекта е ХМС № 193 – при с.Бобошево, а най-близка след обекта е ХМС № 202 при с. Крупник. Между тези станции има изградени ХМС на главните притоци на р.Струма както следва № 187 на р. Джерман (при гр.Дупница), ляв приток на р.Струма, № 190 на р. Рилска (при с. Пастра), ляв приток, № 194 на р. Благоевградска Бистрица (при гр. Благоевград), ляв приток, № 195 на р. Градевска (при с. Градево), ляв приток, № 227 на р. Сушечка (при с. Полена), десен приток на р. Струма.

Преди обекта – находище „Кочериново” в река Струма след ХМС № 193 (Бобошево) се вливат освен следената р. Джерман и като десен приток р. Копривлен. Непосредствено след обекта най-близък приток е р. Рилска.
В Таблица 3.2.1-2 са представени данни за ХМС по поречиета на р. Струма и притоците й имащи отнашение към разработката.

Таблица 3.2.1-2. Данни за ХМС по поречиета на р. Струма и нейните притоците

В Таблица 3.2.1-3 са представени характеристиките на годишния отток в характерните ХМС.

В Таблица 3.2.1-4 и Фигура 3.2.1-1 са представени данни за месечните водни количества (m³/s) за характерни ХМС на р. Струма имащи отношение към района.

Река Струма, в района на обекта, след вливане на р. Джерман, има следните параметри на оттока при обезпеченост както следва:

• 
  Обезпеченост 50% - 31.37 m³/s
  
• 
  Обезпеченост 75% - 23.22 m³/s
  
• 
  Обезпеченост 95% - 15.19 m³/s
  

Осреднения състав на водите е показан в по-долната Таблица 3.2.1-5.

По състав водите на р.Струма са хидрокарбонатно-калциво- сулфатни. Средната минерализация на водите се изменя от 0.200 g/l в горните части на басейна до 0.500 g/l в средните и долни части от поречието й, т.е. отнася се към реките със средна минерализация на водите.

Река Струма се отнася към реките с най-висока мътност в България, последната се изменя от 1000 до 3000 g/m³.

Поради актулността на въпроса по отношение на конкретната разработка в Таблица 3.2.1-6 е представена характеристика на плаващите наноси за р. Струма в двете характерни ХМС.

Река Струма се отнася към слабо поройните реки със средна честота от 1 до 3 случая за една година като средният максимален модул на оттока е 28 l/s/km².

Съгласно Приложение № 1 към Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на МОСВ за категоризация на повърхностните води във водни обекти или в части от тях проектната категория на р. Струма в района на находище „Кочериново” е ІІ^-ра категория.

От момента на приватизацията на „Бистрица” ЕООД на 14.02.2002 г. и регистрацията й като „Бистрица” ООД санкции за допуснати замърсявания в района на ТМСИ “Кочериново” не са налагани.

Подземните води в района са представени от следните типове води:

• 
  грунтово-порови – формирани в алувиалните наслаги на реките и в пролувиалните отложения;
  
• 
  пукнатинно-порови – формирани в склоновите части от водосбора на река Струма и циркулращи в изветрителната кора на скалите;
  

От посочените води, за конкретно разглеждания обект значение има първият тип води, понеже основно влияе върху добивните работи по отношение ниво на водите в отработваните котловани.

Алувиалните наслаги на реките заемат повърхностните, най-ниски части на Благоевградската котловина. Последната представлява наложена грабенова структура, запълнена с плиоценски и кватернерни отложения.

Тя обхваща Джерманския грабен, който започва от гр. Дупница и на юг стига до с. Струмско. Грабенът се е формирал на фона на Струмската разломна зона. От изток се ограничава с разсед, който го отделя от Рилския хорст, а от запад с Лисийския разлом. Грабенът има почти меридионална посока. Запълнен е от плиоценски езерно-речни отложения, които лежат главно върху архайски метаморфен комплекс, а в северозападната част възможно и върху палеогена на Бобовдолския грабен.

Плиоценът е представен от цяла серия на алтерниращи слабо споени чакъли, пясъци и глини. Плиоценът като цяло е слабо водоносен. Водоносни в котловината са алувиалните отложения на р. Струма и нейните притоци – реките Джерман и Рилска.

Река Джерман от гр. Дупница до с. Слатина е формирала самостоятелна акумулационна тераса с ширина от 0,5 до 2 km. Формиралият се в нея грунтов поток е в хидравлична връзка с реката. Хидрогеоложки терасата не е проучена. От с. Слатина на юг до пролома акумулационната тераса е образувана от смесените отложения на р. Джерман и р. Струма. При пролома (скален праг) цялата вода на грунтовия поток се излива в р. Струма.

Река Рилска, до вливането й в р. Струма, е образувала две акумулационни тераси, които са хидравлически свързани. Те формират Кочериновското поле. Алувият е представен от чакъли и валуни с пясъчен запълнител. Мощността на отложенията е различна, но средната е от 10 до 15 m. В алувият се е формирал подземен поток, хидравлически свързан с р. Рилска. Потокът се излива в р. Струма. Специални хидрогеоложки проучвания не са правени, но алувият от р. Рилска е доста перспективен за проучване на по-големи количества подземна вода.

Алувият на р. Струма е представен от чакъли с глинести прослойки. Дебелината му е от 8 до 50 m, средно 12 m. Проведените изследвания от „Водоканалпроект” показват, че филтрационните свойства на алувия са добри: коефициента на филтрация е от 50 до 340 m/d, средно 140 m/d, проводимостта от 540 до 2500 m²/d, средно 860 m²/d, коефициентът на водоотдаване – средно 0,21, и коефициентът на нивопредаване - средно 4000 m²/d.

Подхранването на грунтовия поток става главно от атмосферни валежи. Посоката на движение на подземните води е към р. Струма. В прилежащите около реката части от алувиалните наслаги съществува пряка хидравлична връзка между повърхностните и подземните води като при пълноводие реката подхранва подземния поток, а при ниски стоежи (маловодие) става обратното.

Химическите анализи показват, че водата е прясна с обща минерализация от 0,3 – 0,5 g/l и по състав е сложен тип – хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиево-натриева. На редица места водата е замърсена. Главен замърсител са промишлените предприятия на Благоевград (отпадъчни води и продукти) и прекомерното изкуствено наторяване на площите в обсега на алувия.

Съгласно Картата на естествените ресурси на пресни подземни води в България (КЛ ІV-1 Благоевград) средногодишния модул на подземния отток за кватернерните отложения е от порядъка на 5 до 3 l/s/km², докато за плиоценските седименти, разкриващи се по левия склон на реката по-малък от 0,1 l/s/km². Изграждащите десния склон на района архайски и протерозойски скали също се характеризират с ниски стойности на този показател – от 0,5 до 0,1 l/s/km².

3.2.2. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категорията на водите във водните обекти, в т.ч. имисионно състояние на водите във водния обект преди и след мястото на заустване на отпадъчните води

За емисионното състояние на повърхностните води преди и след района на находището няма актуални изследвания, поради което е необходимо в Плана за собствен мониторинг да залегне опробването на водите в тези точки.

До сега не са налагани глоби на дружеството за замърсяване на повърхностните води в резултат от работата на ТМСИ “Кочериново”.

За характеристика на качеството на води на р. Струма ще използваме официалната информация от Бюлетина на ИАОС за състояние на околната среда (Фигура 3.2.2-1).

Регистрирани са незначителни превишения на неразтворени в-ва, нитритен и амониев азот. При с. Крупник има постоянство в завишението на показателя нитритен азот, което се дължи на включените отпадъчни води на Благоевград чрез р. Благоевградска Бистрица-приемник на цялата градска канализация без каквото и да е пречистване. След гр. Петрич превишенията на ПДК се дължи на заустването на цялата градска канализация на гр. Петрич, без каквото и да е пречистване в р. Струмешница.

Като цяло в поречието се проявява незначителна тенденция към подобряване на качеството на речните води. През годината са регистрирани екстремни стойности на следните пунктове:
- фосфати - р. Струмешница - с. Струмешница - 2.5 mg/l; р. Струмешница след гр. Петрич -2.3 mg/l;

- неразтворени в-ва - р. Джерман над гр. Сапарева баня - 407 mg/l, р. Джерман преди вливането й в р. Струма - 1019 mg/l, р. Струма при границата - 302 mg/l;

- Fe - р. Джерман над гр. Сапарева баня - 5.8 mg/l.
Резултатите от провеждания Хидробиологичен мониторинг по поречието на р. Струма показват, че преобладават средно да слабо замърсените води в поречието (II-III категория). Незамърсени са водите на река Струма до Перник и от яз. Пчелина (Лобош) до река Гюешевска (Соволянска) Бистрица.

Проблемните места в поречието са с локален характер:

- Струма след Перник. Главно замърсяване от битови води, което започва да се самопречиства преди гр. Радомир (10 km). Локална гореща точка с постепенно затихващи функции.

- Струма в района на гр. Благоевград. Органично замърсяване от свинекомплекса при с. Зелен дол и самия град чрез р. Благоевградска Бистрица. Екологичният статус на реката бележи тенденция към влошаване през 2000 г. Локална гореща точка за поречието на река Струма.

- Джерман преди устие. Залпови замърсявания от ТЕЦ Бобов дол (чрез р. Разметаница) и битови и индустриални води на гр. Дупница. Тенденцията е към известно подобряване на качеството на водите. Районът страда от периодични залпови замърсявания. Локална гореща точка за поречието на река Струма.

- Благоевградска Бистрица преди устие. Тежко органично замърсяване от гр. Благоевград в участък с дължина 4 km. Ситуацията е усложнена от лятното пресъхване на реката. Локална гореща точка за река Благоевградска Бистрица.

- Санданска Бистрица след гр. Сандански. Смесено битово и промишлено замърсяване от колекторите на гр. Сандански (3-4 km), достигащо до вливане в река Струма. Локална гореща точка за поречието на река Струма.

- Струмешница преди устие. Постоянно замърсяване от непречистените битови и индустриални води на гр. Петрич в къс участък (2-3 km). Замърсяването не рефлектира върху самата река Струма. Тенденцията е към слабо подобряване на качеството на водите в този участък през 2000 г. Локална гореща точка за река Струмешница.

Отточните водни количества в района на реализация на проекта могат да се оценят на база водоотчетите в ХМС № 193 с.Бобошево (р.Струма) и този от притокът й преди обекта – р. Джерман и да бъдат оценени като средномногогодишни на около 32,72 m³/s.

Подземни води
Няма провеждани хидрогеоложки изследвания в района на обекта.

Проектът ще бъде реализиран върху площ около 1 003 дка. Гравитационните запаси от пресни води могат да бъдат оценени по формулата:

където:

 - коефициент на гравитационно водоотдаване = 0,21;

h – средна дебелина на водоносния хоризонт = 10 m;

F_вх – площ на обекта = 1 003 000 m²;

Изходните данни са на база литературни източници.

Замествайки в горната формула величината на гравтационните запаси под площта са от порядъка на 2,11 х 10⁶ м³.

Естествените ресурси на подземните води в кватернерния хоризонт в площа на находището могат да се оценят по формулата:
Q_ест = M_п*F_вх

където:

M_п - модул на подземния отток = 4 l/s/km²

F_вх – площ на отработка = 1,003 km²

Замествайки в горната формула за естествените ресурси на подземните води се получава стойност 4 л/s.

Аналогично, за регионален участък от разглеждания водоносен хоризонт със площ 20 km², с използване на горното решение се получава естествен регионален ресурс от 80 l/s.

Химичният състав на подземните води също не е изследван, което е обезпокоително като се има предвид, че водите се използват за битови нужди (ТМСИ „Кочериново”). В района се намира база на „Петрол” за съхраняване на горива, а също и „ГОРХИМ”, с предмет на дейност лесохимическа продукция.

Подземните води в района се отнасят към Западнобеломорския район. Тук влизат Осоговскобеласишки, Краищиден и част от Рилозападнородопски хидрогеоложки район.

Района на проектната дейност се отнася към Осоговскобеласишкия хидрогеоложки регион.

По данни от Бюлетина за състоянието на околната среда състоянието на подземните води се следи в 4 хидрогеоложки мониторингови пункта в кватернерни водоносни хоризонти. Единични стойности между екологичния праг (ЕП) и прага на замърсяването (ПЗ) са регистрирани в част от пунктовете за амониеви, нитритни, нитратни и фосфатни йони. Нецелогодишно са регистрирани общо желязо и манган между ЕП и ПЗ, като в пункта при с. Левуново през м. февруари са превишени съответните ПЗ. Тежките метали са изследвани през м.август. Минимални превишения на ЕП са установени за общ хром - при гр. Симитли и за мед - при гр. Петрич.

Видно е, че реални данни за района на обекта отсъствуват, поради което е необходима в програмата за собствен мониторинг да залегне и опробване състава на грунтовите води от кватернерния водоносен хоризонт. Поради провеждането на изкопни работи е препоръчително да се провеждат и замери но водните нива.

3.2.3. Наименование на водния обект, за който се издава разрешение за ползване на на воден обект и/или водоползване, местност, населено място, община и област

За водоползване на води за промишлени цели е подадено заявление до РИОСВ – гр.София с вх.№ 8654/28.12.2002 г. (Приложение № 5).

Обект на водоползване са водите на р.Струма, в заявено количество до 100 000 m³ годишно.

Мястото на водовземане е в участък от реката на 20 м след вливането на Крашевски дере (ляв приток на р.Струма), землище на гр.Кочериново – код по ЕКНМ – 39116, община Кочериново – код по ЕКНМ – 2748, област Кюстендил – код по ЕКНМ – 08.

Водите ще се ползват за нуждите на производствен обект ТМСИ “Кочериново”, поделение на “Бистрица” ООД, гр.Благоевград.

3.2.4. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението в обекта, предвидени в инвестиционния проект: водни количества поотделно за всеки водоизточник, вид на водите (повърхностни или подземни) и цели на водоползването; задължително изисква наличие на разрешително за водоползване в случаите, в които в рамките на решението по овос се иска издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води

При реализацията на проекта ще се използват повърхностни води за промишлено водоснабдяване – промиване на речна баластра и подземни води за хигиенни нужди.

За промишлени цели ще се използват до 100 000 m³/y в зависимост от натовареността на инсталацията.

Ползването на води става чрез отбивен канал с дължина 800 м, които довежда до изкуствено езеро (в резултат на изземване на баластрата в тази част) с площ 9607 m² (водна площ № 19 от Геоложкия доклад), от където чрез помпи 50 Е 50 (два броя, от които една работеща и една в резерв) се подава към ТМСИ. Помпите са в закрито помпено помещение с площ 16 m².

Разхода на промишлена вода е приблизително 2,7 m³/1 m³ баластра.

За хигиенни нужди се ползват подземни води от собствен водоизточник – сондажен кладенец с дълбочина 8 m, с монтирана помпа тип „Вида-3” с производителност 1,5 l/s.

Съгласно Заповед № РД – 02-14-171/28.11.1986 г. на КТСУ нормата е 40 л/чов., а при високи хигиенни изисквания – 60 л/чов., от където може да се определи, че дневно при работен състав от 5 човека необходимите водни количества са 300 l/d или в годишен аспект около 75 m³.

3.2.5. Количество и състав на отпадъчните води по потоци – промишлени, битово-фекални и дъждовни, предвидени в инвестиционния проект, вид на канализационната система

В количествен аспект отпадъчните промишлени води са от порядъка на ползваното водно количество промишлена вода.

Отпадъчната вода от всяка поточна линия попада по гравитачен път в утаителни канали (Фигура № 2.2-1).
След промиването на баластрата промишлените отпадъчни води променят състава си само по отношение наличието в тях на твърди неразтворени вещества, отмивани от баластрата. По данни от зърнометричния състав на изходния материал и на получавания продукт количествато на отмивните частици съставлява 5–6 % от суровината. При средно обемно тегло на баластрата 1,6 t/m³, то отмиваемото количество глинеста фракция (>0,16 mm) при преработката на 1 m³ баластра ще бъде 80 kg/m³. При използване средно на 2,7 m³ вода за преработване на 1 m³ баластра, отпадъчните води ще съдържат 29,6 kg/m³, или съответно 29,6 g/l неразтворени вещества.

Скоростта на утаяване на глинестите частици може да се изчисли по формулата на Гончаров, и по-точно за нейния вариант за частици с размери от 0.01 до 0,15 mm. На тази база частиците с размери 0,1 mm ще се утаяват със скорост 0,512 cm/s, а тези с размери около 0,01 mm – 0,0051 cm/s. Като време за престой за утаяването на частиците, при условие, че утаителните канали са дълбоки 2 метра, ще са необходими около 6,5 минути за утяване на фракция 0,16 mm и съответно 11 часа за най-фините частици. При тези условия времето е достатъчно за пълното утаяване на неразтворените твърди частици във отпадъчните води при положение, че утаителните канали се поддържат в нормално състояние, т.е. редовно се изгребва натрупаната утайка.

След промиването водата се отвежда в два броя утаителни канала с дължина по 60 m (за всяка поточна линия), които след това се събират в един общ утаителен канал с дължина около 1 km и завършващ с утаително езеро. Дълбочината на кананите е около 2 m. Отпадъчната вода инфилтрира през дъното и стените на каналите в грунтовия поток от терасата на реката и в съседния воден басейн, а малка част прелива през преливник към реката. Утаеният материал, който е предимно от фини глинести частици се използва за рекултивация на отработените участъци.

За обекта няма издадено разрешително за заустване съгласно изискванията на Наредба № 10/03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Отпадъчните битови води се заустват в попивна септична яма. Съгласно цитирана по-горе Наредба № 10/03.07.2001 г., чл. 7, ал.1: „ Заустване на битови отпадъчни води във водни обекти без разрешително се допуска за обекти извън регулация на населените места при максимално денонощно водно количество до 10 m3/d и товар на замърсяването до 50 еквивалентни жители по биохимична потребност от кислород за пет денонощия (БПК₅) и с най-малко първично пречистване на отпадъчните води”. Като количество (75 m³/годишно) не следва да оказват влияние върху състава на подземните води и по - скоро трябва да се предвидат мерки за хлориране на септичната яма, с цел избягване на микробиологично замърсяване.

3.2.6. Ситуация и технологична схема на пречиствателната станция, количество и физико-химичен състав на отпадъчните води на вход и изход пречиствателна станция, вкл. редукция на замърсителите в отделни стъпала на пречистване, количество и състав на отделените в пречиствателния процес утайки

В проекта не се предвижда изграждане на пречиствателна станция, а и не е необходимо наличието на такава понеже изградените утаителни канали и утаителен басейн (образуван от изземване на полезното изкопаемо) заменят функциите й, предвид характера на замърсяването. Ето защо считаме, че механичното утаяване като процес на пречистване е достатъчно.

Основната част отпадъчни води се инфилтрират в грунтовия поток и съвсем малка част се заустват пряко в р. Струма през преливника на утаителното езеро. Периодичното изгребване на утаителните канали способствува и за предотвратяване на затлачването на дъното на съоръжението и му осигурява подходящ режим на работа.

3.2.7. Обосновка на количеството и физико-химичен състав на отпадъчните води, за които се иска разрешение за заустване

Разрешение за заустване на промишлените води няма. Като водни количества заустваните води ще бъдат от порядъка на ползваните количества за промишлени нужди – до 100 000 m³. Това количество се зауства, в по-голямата си част, индиректно чрез инфилтриране през дъното и стените на утаителните канали и езеро в грунтовия поток и от там в р. Струма, а съвсем малко количество прелива през преливника на утаителното езеро..

3.2.8. Схема на водния обект или негови части, където се предвижда ползване на водния обект, картен материал, място и начин на ползване на водния обект, включително място на заустване във водоприемника

Разположението на водния обект, находището, мястото на водохващане, мястото на утаяване и мястото на заустване на отпадните води е показано на Фигура № 2.2-1.

3.2.9. Емисионни норми за допустимо съдържание на на опасни и вредни вещества в отпадъчните води, за които се иска разрешително за заустване

Производствената дейност третирана в разглеждания Проект не попада между промишлените сектори, за които има специални емисионни изисквания към отпадъчните води съгласно Наредба № 6 от 09.11.2000 г на МОСВ за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Поради тази причина в проекта следва да се разработят индивидуални емисионни ограничения на заустваните отпадъчни води, които е правилно да бъдат съобразени с Наредба № 7/08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води.

3.2.10. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на повърхностните и подземни води, вследствие предвидените с инвестиционния проект дейности

Изменения в режима на повърхностните води няма поради използването ми практически на принципа „отнето количество равно на заустено”.

По отношение на подземните води не се очаква снижение на тяхното ниво. От компетентните органи има предписание да се вземат мерки срещу осушаване на прилежащите земи, което следва да залегне в плана за собствен мониторинг. Във връзка с това едно от изискванията на Инвеститора към Инвестиционния проект, напревено в Техническото задание е: „За опресняване на водите в изкуствените водоеми (басейни) да се предвидят водовземни, преливни и водоизпускателни съоръжения”. В разработения проект това изискване е спазено. От посещението на место се установи, че има дренирани подземни води от ската към експлоатираната площ. Последното се установява по разликата в нивата на водите в образуваните водни площи. това показва, че при оставянето на подходящи целици (главно в посока успоредна на реката) може да се контролира нивото на подземните води в прилежащите към находището площи. Това подхранване явно се дължи на припокриването на речната тераса на р. Струма от наносите по Крашевско дере, които се явяват и главна подхранваща среда.

3.2.11. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на водите в границите на СОЗ при заустване на на отпадъчните води

В пределите и в близост след находището няма изградени санитарно-охранителни (СОЗ), поради което не се очаква отрицателно въздействие при заустването на отпадъчните води. От друга страна отпадъчните води не са носители на вредни и опасни вещества.

3.2.12. Предложение за индивидуални емисионни ограничения на заустваните отпадъчни води с цел осигуряване на проектната категория на водите във водния обект

3.2.13. Определяне на компонентите на околната среда, върху които променените хидроложки и хидрогеоложки условия и промененото качество на водите ще окажат съществено влияние