Gatanki ot nebeto
ЗНАЕТЕ ЛИ НАКЪДЕ СТЕ ТРЪГНАЛИ
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗНАЕТЕ ЛИ НАКЪДЕ СТЕ ТРЪГНАЛИ Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат сигурни. (Прит. Сол. 4:26) Неслучайно избрах Къде отиваш, пътнико?“ за заглавие на четвъртата ми книга. Струва ми сече този въпрос е може би най-важният за осмислянето на човешкия живот. Когато вървях по Камино, много осезателно ме преследваше усещането, че всъщност повечето пилигрими са хора, изгубили посоката на живота си. Хора с раници, понесли на гърбовете си собственото си объркване. Поклонници на живота, пълни с желание и кураж да поемат нанякъде, но без идея накъде. Намерението, усилията и смелостта обаче са безсмислени, ако човек няма цели посока. Или – ако забрави накъде е тръгнал. Или – защо Разказах ви как веднъж с Алексей се лутахме посред нощ из коридорите на БНР в търсене на верния път към изхода. Това обаче не е единствената ни подобна случка. Ето още една история от сериала Изгубени, в който с него сме в главните роли. Бяхме в Пловдив за представяне на книгата ми Ако животът не е чудо. Късно вечерта тръгнахме да се прибираме в хотела, чието наименование знаех само аз, както и местонахождението му. Оказа се обаче, чене мога да се ориентирам. След като направихме няколко тегела нагоре-надолу по Главната улица, потърсих помощ от случаен минувач. Той обаче вдигна рамене – не бил чувал за такъв хотел. Реших да опитам при бармана наедно кафене – бях сигурна, че хотелът е някъде наблизо. Човекът не се сети да има такъв в района. Накрая се насочих към таксиметров шофьор с презумпцията, че той няма как да не знае. За моя голяма изненада мъжът категорично заяви, че в Пловдив такъв хотел няма. Тъкмо се размърморих недоволно как мога да попадна на най-смотания таксиджия, когато в главата ми изведнъж нещо прищрака. Внезапно осъзнах, че съм питала за съвсем различно имена несъществуващ хотел. Тази случка ме подсети за един виц от попската ми колекция, който ще използвам вместо притча Един свещеник бил разпределен да служи в храма на неголям град. Когато пристигнал обаче, се объркал, понеже още не познавал града. Обикалял доста и накрая попитал едно момче къде се намира църквата. Момчето му обяснило, а свещеникът, след като му благодарил, му казах Ако утре дойдеш на служба, ще научиш от проповедта ми как можеш да стигнеш до рая. Момчето обаче отговорило Съжалявам, отче, но няма да дойда. Та ти дори църквата не можеш да намериш, камо ли да знаеш пътя до рая Поуката? Първо трябва да осъзнаем, че сме изгубени, за да можем да се намерим. Или както вече написах в Къде отиваш, пътнико?“: Обетованата земя е там, където винаги е била. Нашата задача е да намерим пътя си до нея... Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|