Геологопроучвателен факултет
Изтегляне 0.94 Mb.
|
|
ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ “Св. Ив. Рилски” София, България 
FACULTY OF GEOLOGY AND EXPLORATION UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “St. Ivan Rilski” Sofia, Bulgaria 2009 ISBN 978-954-353-113-4 Тази книга не е начало, не е и край. Тя отразява състоянието на Геологопроучвателния факултет днес. Краткото описание на историята на възникването и развитието на геологопроучвателното дело има за цел да припомни за усилията, положени от нашите предци за изграждане на основите на съвременна и модерна суровинна база в България. Инженерногеоложките и геолого-геофизичните изследвания са необходим фундамент за осъществяването и решаването на приложно-теоретични, екологични и социални въпроси, касаещи стратегически важни за всяка държава дейности. Тяхната актуалност се увеличава с времето. Изследванията за Земята придобиват нови измерения, откриват се нови, неизвестни възможности, непознатото се превръща в реално, подканят хората да видят себе си на планетата Земя. Създаването и възпитаването на млади специалисти с широкопрофилна квалификация и стабилни професионални знания по геология, минералогия, петрография, исторична геология, хидрогеология, геофизика, геохимия, сондиране, математическо моделиране, съвременно компютърно умение и в грижа за природата, е дълг и отговорна задача на цяла плеяда от учители, учени и специалисти, посветили творческия си заряд за изграждането и развитието на Геологопроучвателния факултет. Благодарение на добрите традиции, наследени от нашите предшественици, богатия и разностранен опит придобит през над половин вековното съществуване на Геологопроучвателния факултет, е възможно преминаването ни през сложните и противоречиви години на настоящия ХХІ век.. Днес Геологопроучвателния факултет е добре построена образователна, научно-изследователска и административна система. Студентите се обучават в 8 базови бакалавърски специалности и 17 магистърски програми по балансирани учебни планове, голяма част от които нямат аналог в страната и съседните държави. Факултетът и катедрите в него подържат лабораторна и учебна база, до голяма степен доближаваща се до съвременните изисквания на водещи европейски сродни университети. Преподавателите и служителите от Геологопроучвателния факултет са високообразовани учени и професионалисти с установени професионални контакти с десетки стани по света. Факултетът разполага с уникални академични музейни сбирки, които притежават богато разнообразие от експонати и успешно съперничат на подобни на тях с национално значение. Студентите от Геологопроучвателния факултет имат възможност да се запознаят със съвременните постижения на професията с помощта на модерни технически средства. Нашите студенти и абсолвенти са добре посрещани и търсени специалисти по света. Причина за това са сериозната им професионална подготовка – теоретична и практична и възможността усилията им да се удостоверяват с Европейски дипломи. В бъдеще Книгата за Геологопроучвателния факултет ще бъде усъвършенствана и актуализирана, в съответствие с изискванията на времето. За нейното подготвяне и представяне, авторският колектив изразява гореща благодарност и признателност на преподавателите и служителите на МГУ „Св. Ив. Рилски”, които не са служебно ангажирани, но носят любовта и патриотизма към Геологопроучвателния факултет. Авторският колектив е признателен и благодарен на всички преподаватели и служители, които творят и обучават днес в Геологопроучвателния факултет, за положените усилия при събирането и обработването на материала и за подкрепата на идеята за създаването на тази книга. Авторският колектив е благодарен на Декана на Геологопроучвателния факултет за високо професионалното и благородно отношение при подготвянето и издаването на книгата. .Авторски колектив: доц. д-р Ефросима Занева-Добранова ст.пр. Венета Ангелова ст.пр. Моника Христова ст.пр. Маргарита Сариева инж. Теодора Христова инж. Диана Панталеева инж. Ралица Бончева Книгата е финансирана по вътрешноуниверситетски проект ГПФ 133/2009 г. Печат: Издателска къща „Св. Иван Рилски” - МГУ ГЕОЛОЖКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ Геологията е наука за състава, строежа и историята на Земята. Като самостоятелен клон от естествознанието тя се оформя през втората половина на ХVІІІ век и началото на ХІХ век. Първоначално изследванията се свеждат главно до описание на скалите, минералните суровини и до начина им на разполагане в земната кора. През ХІХ и особено през първата половина на ХХ век геоложките знания се разширяват до степен, че се налага поделянето на общата геоложка наука на взаимно свързани и обусловени науки и научни дисциплини. От описателна, геологията се превръща в аналитична наука, която е в състояние да прогнозира явления и процеси, да очертава перспективите за наличие на полезни изкопаеми. Геоложките проучвания, като приложен аспект от геоложките изследвания, представляват комплекс от геоложки, геофизични, геохимични, металогенни, сондажни и други изследвания на находищата на полезни изкопаеми. Освен това, геоложки проучвания се извършват и преди строителството на всички промишлени и граждански съоръжения в археологията и др. Геоложките проучвания са пряко свързани с науките и научните дисциплини, изучаващи състава, строежа, силите и процесите които, протичат в земната кора и Земята. Геоложки изследвания в България Първи начален период на геоложките изследвания в България. Нарастващите потребности от суровини и във връзка с бурно развиващата се промишленост в Европа, насочва интереса й към слабо познатите балкански земи. Най-известен сред основоположниците на геоложките изследвания е френският учен Ами Буе (1794-1881) Той изучава геологията на Балканските страни в продължение на няколко години, което намира отражение в отпечатаните през 1828 г. първа геоложка статия за „Балканския полуостров и България” и в съчинението “Европейска Турция”, отпечатано на френски език през 1840 г. В раздела “Геоложка скица на Европейска Турция” авторът описва природните забележителности и богатства на изследвания район. Друг френски учен Огюст Викенел, съвместно с австрийските геолози Ф. Хохщетер и Фр. Тоула, проучват геологията на България и публикуват статии, придружени с геоложки скици и карти на земите ни. През 1870 г. Ф. Хохщетер публикува първата геоложка карта в М 1:3 000 000, отразяваща източната част на Балканския полуостров. В периода преди и след Освобождението (1878) българските земи са обект на изследване и на австрийските учени К. Петерс, Фр. Щрьокенщайн и А. Пелц, немските учени К. Фрич и Х. Занер, английският учен Л. Тонард и др. Вторият период на геоложките изследвания в България обхваща годините след Освобождението до Балканската и Първата световна война. Това е период на бурното развитие на геоложките проучвания. Той е свързан с необходимостта от набавянето на суровини за бързо развиващата се промишленост и съвпада с изграждането на основните държавни институции в младата държава. С това време (след 1880 г.) е свързана дейността на първия български геолог Г. Н. Златарски. През 1882 г. Г. Златарски издава първия труд върху геологията и рударството на български език – “Рудите в България”. Особено ценна е изработената от него в М 1: 300 000 геоложка карта. В края на ХІХ и началото на ХХ век активно с геоложки изследвания се занимават Л. Димитров, Г. Бончев, Л. Ванков, Ст. Бончев, Д. Аллахверджиев, Ил. Стоянов, Н. Пушкаров и Р. Попов. По това време (1890) се създава и първото българско геоложко учреждение – „Отделение за мините и геоложката снимка” към Министерството на финансите, което съсредоточава усилията си върху проучването на полезни изкопаеми, представляващи икономически интерес. През 1895 г. във Висшето училище (настоящия Софийски университет “Св. Климент Охридски”) се основава геоложка катедра, в която особено активна е дейността на Г. Бончев. Третият период на геоложките изследвания в България обхваща времето между Първата и Втората Световни войни. През този период се основават: Българското геологическо дружество (1925); “Списание на Българското геологическо дружество” (1927, което продължава да се издава и до днес); списание “Геология на Балканите” (1934-1946). Ст. Бончев, като ръководител на катедрата по геология към Софийския униврситет от 1923 г., създава българската геоложка школа. Негови ученици са плеяда от изтъкнати геолози, минералози и петрографи, геохимици, физикогеографи, минни инженери като П. Гочев, В. Цанков, А. Янишевски, Е. Коен, Е. Бончев, Б. Каменов, Р. Берегов, Л. Антонов, Н. Бояджиев, П. Манде, Хр. Антонов, Бл. Каменов, А. Демирев, Е. Белмустаков, М. Йорданов, А. Атанасов и др. В катедрата по “Минералогия и петрография” на Софийския университет работят и творят Стр. Димитров, В. Арнаудов, Ц. Димитров, П. Бакалов, Н. Николов, В. Радев, Г. Николаев, Г. Георгиев. Физикогеографите Ж. Радев и Д. Яранов, минните инженери Г. Коняров, Д. Маринов, Б. Радославов, Г. Василев. Този период се характеризира със засилена творческа и академична дейност, която се осъществява основно в аудиториите на Софийския университет. В годините преди и по време на Втората световна война, интерес към полезните изкопаеми на страната ни проявяват немски, френски, английски, американски и други фирми. През 1936 г. немски предприемачи финансират предварителни проучвания на Буховското ураново находище (в района на вр. Готен). До 1938 г. са прокарани 12 шурфа, 5 канави, две проучвателни шахти, една щолня и две малки разкривки. Около 100 тона руда, предварително обогатена с около 20 кг уран е изнесена в Германия. През 1936 г. е основано френското дружество „Компани Ориент”, по-късно преименувано на „Луда Яна”, за добив на медни руди. През 1937 г. е създадено „Англо-българско минно дружество” АД в гр. Трън за добив на златни руди. Българо-немското АД „Ерц” в периода 1939-1944 г. добива хромова руда от находище „Голямо Каменяне”, а в периода 1942 - 1944 г. хромова руда от находище „Добромирци”. „Първите сондажно-геофизични работи в България са извършени през 1941-1942 г. от френската фирма „Шлюмберже”. Четвъртият период от развитието на геоложките изследвания в България обхваща периода веднага след Втората световна война и продължава до закриването на Комитета по геология през 1995 г. През този период се създават благоприятни условия за развитието на геоложките проучвания. Основната причина е стремежът на социалистическата общност за развитие на тежката промишленост и пълна икономическа независимост от западните страни. През месец март 1946 г. е приет закон за учредяване на Съветско-българско минно дружество. Бързо се разраства Дирекцията за геоложки и минни проучвания при Министерството на мините (1948). Създават се геоложки дирекции при “Енергохидропроект”, “Водоканалпроект”, “Транспроект” и др. Основават се Геологическият институт при БАН (1947), Висшият минно-геоложки институт (1953). През 1950 г. е създадено съветско-българско минно дружество „ГОРУБСО” с равно дялово учасние на двете страни. То е пряк наследник на МАД „Пирин” и МАД „Родопски метал”.През 1952 г., с разпореждане на Министерски съвет, започва разработването на въглищния басейн на мини Марица-Изток. Същата година е създадено Геолого-проучвателно предприятие „Редки метали”, а през 1960 г. е създаден „Геофизически институт” към БАН, както и Комплексен научно-изследователски, проучвателен и проектантски институт (КНИПИ) „НИПРОРУДА”, “Предпиятие за геофизични изследвания и геоложко картиране”, ДСО “Геоложки проучвания” и др.. През 1978 г. е създаден и Научноизследователски институт по полезни изкопаеми (НИИПИ). През този период се правят основните открития на находища на полезни изкопаеми и се полагат основите на тяхната разработка. Геоложките проучвания дават тласък за разширяването на научните знания и задълбочаването на изследванията в науките за Земята. Петият период от развитието на геоложките изследвания в България започва със закриването на Комитета по геология към Министерски съвет (1995 г.), който от ранг на министерство е редуциран до отдел в Дирекция по “Изследване на земните недра” към Министерството на екологията и водите. Този период продължава и до днес. Това е период на упадък не само на геологопроучвателното дело в България, но и упадък на всички институции, изграждащи Българската държава. Макар и несравнимо с предишните мащаби, геоложки проучвания се извършват и днес у нас. Министерството на екологията и водите отпуска ограничени средства за извършването на регионални геологопроучвателни дейности като геоложкото картиране на България в мащаб 1:50 000, проучване на терени за сметища и др. През този период са продадени от държавата на наши и чуждестранни частни собственици редица геологопроучвателни предприятия. Създадени са нови геологопроучвателни фирми. Отдадени са на концесия площи в Североизточна България и Черноморския шелф главно за търсене и проучване на нефт и газ. ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ – СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ Създаване на геологопроучвателния факултет Единственото висше училище в Република България, което предлага висококачествено обучение в областите на проучването, добива и преработката на минерални и енергийни суровини е Минно-геоложкият университет “Св. Иван Рилски”. За над половинвековен период в него са получили своето образование повече от 17 000 специалисти - български граждани и граждани на около 40 държави от Европа, Азия, Африка, Южна и Централна Америка, Индонезия. Един от основните факултети в Университета, дал облик на геоложките проучвания в България от началото на 50-те години до днес, е Геологопроучвателният факултет. Досега в него са подготвени над 9 000 специалисти в областта на: търсенето и проучването на полезни изкопаеми, инженерно-геоложките, геофизичните и сондажни проучвания за строителството на сгради, пътища, тунели, нефто-и газопроводи, хидрогеоложките проучвания, геофизичните изследвания за сеизмо-тектонското райониране на България, изучаването на Земята и планетите със съвременни геофизични методи и др. Историята на Минно-геоложкия университет и Геологопроучвателния факултет е част от развитието на висшето техническо образование в България. Корените му се намират в периода, предхождащ неговото създаване като самостоятелна образователна институция. През лятото на 1941 г., по идея на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), в Народното събрание на България е гласуван “Закон за Висшето техническо училище” (ДВ No 126 от 12.06.1941). Официалното откриване на училището става на 4 октомври 1942 г. в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Първият технически и технологичен университетски център, създаден на 4 октомври 1942 г., следва модела на водещите, специализирани в тази сфера, образователни центрове от Западна и Централна Европа. Преподавателите в него са възпитаници на престижни висши технически училища в Германия, Австрия, Франция, Чехия и други страни от Западна Европа. По решение на комисиите, набиращи кадри за българското висше техническо училище, необходимо условие е било преподавателите да преминат едногодишна специализация в сродни европейски висши училища, преди началото на педагогическата си дейност. Въпреки трудните военни години, ръководството на Висшето техническо училище изпълнява точно и последователно решенията, взети при неговото създаване. През есента на 1945 г. Висшето техническо училище е преобразувано в Държавна политехника (“Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за Висшето техническо училище с изменението и допълнението му от 5 април 1945 г., обнародвана с Указ No 237 от 17.10.1945 г. на Регентите на Царство България - ДВ, бр.248 от 24.10.1945 г.). В нейната структура се обособяват четири отдела, като един от тях е този по “Минно дело и геология”. Поради недостига на достатъчно подготвени преподаватели в това направление отделът започва да функционира пълноценно няколко години по-късно. През 1950 г. отделът по “Минно дело и геология” отново се учредява с акт на Президиума на Народното събрание, указ No 9806 от 31.05.1950 г. (ДВ. бр. 129/02.06.1950 г.). По същото време отделът по “Минно инженерсто и инженерна геология” е включен в състава на Машинния факултет на Политехниката, в структурата на който влизат два подотдела – “Инженерна геология” и “Минно инженерство”. За негов пръв председател е избран проф. Стефан Бошев. В началото на 50-те години на ХХ век в Държавната политехника бързо се разширява кръгът от специалности. Този процес е съпроводен със значително увеличаване на броя на преподаваните в нея дисциплини. Динамичното развитие на Държавната политехника и нарастващите нужди от подготовка на специалисти с различен инженерен профил налагат трансформиране на висшето техническо образование. През 1951 г. е направен опит за решаване на този проблем чрез вътрешно преструктуриране на Държавната политехника. Това става с Указ No 484 на Народното събрание от 22.09.1951 г. (ДВ. бр.77 от 25.09.1951). Създаден е самостоятелен Химико-технологичен факултет, в състава на който влиза и Отделът по “Минно инженерство и инженерна геология”. За декан на новия факултет е избран проф. Стефан Бошев, впоследствие пръв ръководител и на “Геологопроучвателния факултет” на Минно-геоложки институт. Процесът на диференциация и специализация на инженерното образование у нас през това време бързо се задълбочава. Изчерпват се възможностите на модела за развитие на образованието в рамките на едно висше училище. Затова през 1953 г. с Указ, публикуван във в. ИЗВЕСТИЯ на Президиума на Народното събрание, бр. 47, от 12.06.1953 г. Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши училища, едно от които е „Висшият Минно-геоложки институт”. Първия основополагащ период от създаването и развитието на Геологопроучвателния факултет започва от 12.06.1953 г. – датата на която е учредено новото висше училище “Минно-геоложки институт”. Този период продължава до края на 50-те години на ХХ век. Новосъздаденият Минно-геоложки институт се състои от два факултета “Геологопроучвателен” и “Минен” с общо девет специалности. В Геологопроучвателния факултет се провежда обучение по следните специалности:
Тези четири направления се запазват десетилетия и определят облика на Геологопроучвателния факултет. Някои от тях днес са преименувани и преобразувани съобразно нуждите на практиката. Обучението в Геологопроучвателния факултет се осъществява от два вида катедри –профилиращи и катедри с общообразователно обучение. Профилиращите катедри преминават през различни етапи на утвърждаване. От Държавната политехника в състава на новоизграждащото се висше училище преминават профилиращите катедри по: „Геология и проучване на полезните изкопаеми”; „Минералогия и петрография”; „Геология и палеонтология”; „Инженерна геология и хидрогеология”; „Геофизични методи на проучване” и „Техника на проучване”. От общообразователните катедри, наследяващи аналози в Държавната политехника, в състава на Геологопроучвателния факултет остава единствено тази по „Физика”. Комплектоването на катедрите с квалифицирани кадри става чрез преназначаване първоначално на около 40 преподаватели от Държавната политехника, а последствие привличане на още десетки нови преподаватели от други висши училища и главно от СУ “Климент Охридски”. Независимо, че в края на 1953 г. в института работят вече 73 щатни преподаватели, (6 професора, 12 доцента, 55 нехабилитирани), институтът изпитва голям недостиг на подготвени лектори. Това налага привличането на кадри от чужбина. Така например катедрата по „Техника на проучването” се ръководи от доц. П. Н. Торски, катедрата по „Геофизични методи” от доц. В. П. Номоконов, проф. Плотников е в катедрата по „Геология и проучване на полезните изкопаеми” и др. – всички те са командировани от СССР. Въз основа на подписаните договори за сътрудничество в областта на търсенето, проучването и минното дело започва осъществяване на ежегоден обмен на студенти под формата на практическо обучение в специализираните полигони на Московския геологопроучвателен институт в гр. Загорск, на изнесената учебна база на Кримския полуостров, в учебната база на Ленинградската минна академия, както и с Института по физика на Земята към АН СССР. Близки контакти се осъществяват и с Московския минен институт, Московския институт за нефт и газ И.М.Губкин. Сътрудничество, обмен на практики и съвместни научни изследвания се осъществяват с Фрайбергската минна академия, Краковската минна академия, Висшите минни училища в Кошице и Мишхолц . До 1961 г. “Минно-геоложки институт” се помещава в сградата на бившата Държавна Политехника. От 1962 г. институтът получава за стопанисване независим комплекс от четири учебни корпуса, административна сграда и няколко лабораторни помещения. От 1954 г. в Университета ежегодно се издава собствено печатно издание, наименовано като „Годишник на Минно-геоложкия институт”, а по-късно – „Годишник на Минно-геоложкия университет”. Геологопроучвателния факултет има собствен том наречен “„Годишник на МГУ “Св. Иван Рилски” по Геология и Геофизика””. Развитие на Геологопроучвателния факултет Вторият период от съществуването на “Минно-геоложки институт” започва от началото на 60-те години и завършва в началото на 90-те години. През 1961 г. към “Минно-геоложки институт” е създаден Научноизследователски сектор НИС. Със създаването му настъпват съществени промени в дейността на института. Предоставя се възможност на преподавателите и сътрудниците активно да се включват в практическата работата на производствените предприятия от добивната индустрия. Реализират се договори за консултантска и изпълнителна дейност между колективи на Геологопроучвателния факултет и различни предприятия. С експертното съдействие на преподаватели и сътрудници са изградени и се развиват основните предприятия на българската енергийно-суровинна промишленост - “Марица изток”, “Бобов дол”, “Горубсо”, “Редки метали”, “Асарел-Медет” и много други. Многобройни са изобретенията и рационализациите от преподавателите и научните сътрудници на Факултета. Тези дейности спомагат за повишаване на приходите на висшето училище до разширяване и обогатяване на материалната му база, издига се нивото на теоретичното и практическо обучение, създават се възможности за по-тясно сътрудничество между теорията и практиката, нараства авторитетът на висшето училище в браншовите среди.
Паралелно със създаването на новите звена в структурата на Висшия минно-геоложки институт, респективно Геологопроучвателния факултет, интензивно се развива сътрудничеството на висшето училище със сродни учебно-научни институции в чужбина. В началото на 60-те години са установени трайни междуинституционални взаимотношения със задгранични висши училища. Първият договор на ВМГИ за сътрудничество и взаимопомощ е сключен с Московския минен институт през 1963 г. През следващите няколко години подобни споразумения са посписани с Московския геолого-проучвателен институт (МГРИ), Краковската минно-металургична академия, Фрайбергската минна академия, Висшето техническо училищев Кошице и редица други висши училища предимно от Източна Европа. Професионалните контакти на преподаватели от ВМГИ и по-специалнио Геологопроучвателния факултет се разширяват и задълбочават. Разнообразяват се формите за взаимодействие с тях. Осъществява се активен обмен на преподаватели, учебни практики, съвместни разработки. Разширява се практиката за подготовка и защита на дисертации от български учени в чужбина. Още в началото на 80-те години Геологопроучвателният факултет има вече внушителни за мащабите си параметри. В структурата ня факултета влизат 7 катедри, от които 5 са профилиращи, а 2 са общобразователни. Годишно, от първи до пети курс, се обучават около 1000 студенти. През 1983 г. с правителствено Постановление No 8 на Министерски съвет на НРБ от 22.03.1983 г. става преструктуриране на ВМГИ, като в състава му се формира още един факултет - Минноелктромеханичен. Причината за тези промени е свързана с изпълнение на правителствено решение от 1983 г. за въвеждането на нова номенклатура от професионални направления и специалности във висшето образование в България. Двата минни факултета започват реално да функционират като самостоятелни звена от учебната 1986/1987 г. През месец ноември 1989 г. в българското общество започват всеобхватни политически и социално-икономически промени. Печален финал на този особено успешен и ползотворен период от развитието на геологопроучвателното дело в България се явява закриването на Комитета по геология към Министерски съвет през 1995 г. При създалите се обстоятелства ръководството и академичната общност на ВМГИ полагат значителни усилия за стабилизиране и адаптиране към новите условия. Началото на деветдесетте години бележат настоящия период от развитието на Геологопроучвателния факултет. На базата на Висшия минно-геоложки институт е създаден, с Разпореждане No 117 на Министерски съвет на НРБ от 10.08.1995 г., Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”. Запазва се структрата на ВМГИ - от 3 факултета. От края на 2000 г. като основно звено в МГУ функционира и Хуманитарен департамент, преподавателите от който осигуряват обучението на студентите по философски и социални науки, чужди езици и спорт. Промените в Закона за висшето образование в България въвеждат преструктуриране в системата на обучение във висшите училища. По англо-американски модел е въведено тристепенно обучение с две образователно-квалификационни степени (ОКС) “бакалавър” и “магистър” и трета образователна и научна степен “доктор”. Реално престуктуриране във Факултета започва от 1998 г. и продължава през следващите 5 години. За този период завършва първия випуск “бакалаври” и “магистри”. През 2002 г. в Геологопроучвателния факултет са създадени 2 нови специалности. Към катедра “Геология и палеонтология” е създадена специалност “Геология и геоинформатика”, а към катедра “Инженерна геоекология” специалност “Биотехнологии”. Съгласно разработения нов Национален регистър на професионалните направления от Министерството на образованието и науката (МОН), по-голяма част от специалностите към Геологопроучвателния факултет попадат към професионалнн направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”. Специалността “Хидрогеология и инженерна геология към професионално направление “Архитектура и строителство”, а специалността “Екология и опазване на околната среда” - към професионално направление “Екология”. Следващата важна стъпка е акредитация на специалностите. Първата акредитирана от Факултета специалност е “Приложна геофизика” в професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми “ за ОКС бакалавър и магистър и образователна и научна степен “доктор” с максимален срок от 5 г.за периода 2002 - 2007 г. Следва акредитирането на всички останали специалности. През 2005 г., след нова промяна в Националния регистър на професионалните направления в България, три специалости - ”Приложна геофизика”, “Екология и опазване на околната среда„ и “Геология и геоинформатика”, се акредитират в професионално направление 4.4 “Науки за Земята”. „Инженерна геология” и „Хидрогеология” са акредитирани отново към професионално направление 5.7. “Архитектура, строителство и геодезия”, специалността „Биотехнология” - към професионално направление 5.11. “Биотехнологии”, а специалностите „Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси” и „Сондиране и добив на нефт и газ” - в професионално направление 5.8 Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми. Днес всички специалности на факултета са акредитирани за максималния срок 5 години. създатели и радетели
ГЕОЛОГИЧЕСКАЯ РАЗВЕДКА В БОЛГАРИИГеология это наука о составе, строении и истории развития Земли. Геология как самостоятельный раздел естественных наук оформляется во второй половине 18 века и начале 20 века. Первоначальные исследования в основном сводятся к описанию горных пород, минирального сырья и их расположения в земной коре. В ХIХ в. и особенно в первой половине ХХ в. геологические познания значительно расширяются, что делает необходимым разделение на общую науку геология и на взаимно связанные и обусловленные науки и научные дисиплины. Геология из описательной науки превращается в аналитическую науку, которая в состоянии прогнозировать явления и процессы, наметить перспективы наличия полезных ископаемых. Геологическая разведка как один из аспектов геологических исследований, представляет собой геологические, геофизические, геохимические,металлогенные, скважинные и другие исследования месторождений полезных ископаемых. Кроме того геологические исследования проводятся до начала строительства всех промышленных и гражданских сооружений в археологии и др. Геологическая разведка напрямую связаны с науками и научными дисциплинами, изучающими состав, строение, силы и процессы, протекающие в земной коре и Земле. Геологические исследования в Болгарии Первый начальный период геологических исследований в Болгарии. В связи с бурным развитием промышленности в Европе и возрастающей потребностью в сырье, последняя направляет свои интересы на малоизвестные земли на Балканах. Самый известный среди основоположников геологических исследователей – это французский ученый Ами Буе (1794-1881). Он занимался изучением балканских стран в продолжении нескольких лет, что получает отражение в напечатанной в 1828 г. Первой геологической статье “Балканский полуостров и Болгария” и книге “Европейская Турция “изданных на французском языке в 1840 г. В разделе “Геологическая схема Европейской Турции” автор описывает природные достопримечательности и богатства исследованных районов. Другой французский ученый Огюст Викинел совместно с австрийским геологом Ф. Хохштерем и Ф. Тоулом, изучают геологию Болгарии и публикуют статьи с геологическими набросками и картами наших земель. В 1870 г. Ф Хохштер опубликовал первую геологическую карту в М 1: 3 000 000 восточной части Балканского полуострова. В период до и после Освобождения Болгарии (1878) болгарские земли становятся объектом исследований австрийских ученых К. Петерса, Ф. Штрекенштайна и А. Пельца, немецких ученых К. Фрича и Х. Занера, английского ученого Л. Тонарда и др. Второй период геологических исследований в Болгарии охватывает период после Освобождения Болгарии до Балканских и Первой мировой войн. Это период бурного развития геологических изысканий. Он связан с необходимостью получения сырья для быстро развивающейся промышленности и совпадает с созданием государственных институций в молодом государстве. С этим периодом (после 1880) связана деятельность первого болгарского геолога Г. Н. Златарского. В 1882 г. Г.Н.Златарский издает на болгарском языке свой первый труд о геологии и рудах – “Руды в Болгарии”. Особую ценность представляет составленная им геологическая карта М 1: 300 000. В конце ХIХ и начале ХХ вв. Геологическими исследованиями занимаются Л. Димитров, Г. Бончев, Л. Ванков, С. Бончев, Д. Аллахверджиев, И. Стоянов, Н. Пушкаров и Р. Попов. Тогда же (1890) создается первое болгарское геологическое учреждение - “Отделение шахт и геологических съемок” при Министерстве финансов. Оно сосредотачивает свои усилия на разведке полезных ископаемых представляющих экономический интерес. В 1885 г.в Высшем училище (затем Софийский университет им. Св.Климента Охридского), создается кафедра геологии, где особенно активно работал Г. Бончев. Третий период геологических исследований в Болгарии охватывает период между Первой и Второй мировыми войнами. В этот период создаются: Болгарское геологическое общество (1925), “Журнал Болгарского геологического общества”(1927 г., который выходит по сей день), журнал “Геология на Балканах” (1934-1946 гг.). С. Бончев в качестве руководителя кафедры геологии при Софийском университете с 1923 г. создает болгарскую геологическую школу. Его ученики - это плеяда известных геологов, минералогов и петрографов, геохимиков, физикогеографов, горных инженеров, таких как П. Гочев, В. Цанков, А. Янишевский, Е. Коен, Б. Бончев, Б. Каменов, Р. Берегов, Л. Антонов, Н, Бояджиев, П. Мандев, Х. Антонов, Б. Каменов, А. Демирев, Е. Белмустаков, М. Йорданов, А. Атанасов и др. На кафедре “Миниралогия и петрография” при Софийском университете работают и занимаются наукой С. Димитров, В. Арнаудов, З. Димитров, П. Бакалов, Н. Николов, В. Радев, физикогеографы Ж. Радев и Д. Яранов, горные инженеры Г. Коняров, Д. Маринов, Б. Радославов, Г. Васильев. Этот период характеризуется усиленной творческой академической деятельностью, которая проводится в основном в аудиториях Софийского университета. В годы до и во время Второй мировой войны интерес к полезным ископаемым нашей страны проявляют немецкие, французские, английские, американские и другие фирмы. В 1936 г. немецкие предприниматели финансируют предварительные разведочные работы Буховского уранового месторождения (в районе вершины Готен). До 1938 г. были пробиты 12 шурфов, 5 канав, две разведочные шахты, одна штольня и две небольшие раскопки. В Германию было отправлено около 100 тонн руды предварительно обогащенной 20 кг. урана. В 1936 г. было основано французское общество ”Компани Ориент”, позднее переименованное в “Луда Яна” занимавшееся добычей медной руды. В 1927 г. было основано “Англо-болгарское горное общество” АД в г. Трън с целью добычи золотой руды. Болгаро-немецкое АД “Эрц” в период 1939-1944 гг. занималось разработкой хромовой руды месторождения “Голямо Каменяне”, а в период 1942-1944 гг. хромовой руды месторождения “Добромирцы”. Первые бурильно-геофизические работы в Болгарии были проведены в 1941-1942 гг. французской фирмой “Шлюмберже”. Четвертый период развития геологических исследований в Болгарии охватывает период после Второй мировой войны и продолжается до закрытия Комитета геологии в 1995 г. В этот период были созданы благоприятные условия для развития геологических изысканий. Основная причина – это стремление социалистической общности направленное на развитие тяжелой промышленности и полной экономической независимости от западных стран. В марте 1946 г. был принят закон о создании Советско-болгарского горного общества. Быстро разрастается Дирекция геологических и горных изысканий при Министерстве горно-добывающей промышленности (1948 г.). Были созданы Дирекции геологии при “Энергогидропроекте”, “Водоканалпроекте”, “Транспроекте” и др. Открываются Геологический институт при БАН (1947), Высший горно-геологический институт (1953). В 1950 г.было создано Советско-болгарское горное общество “Горубсо” с равным долевым участием обеих стран. Оно являлось прямым наследником МАД “Пирин” и МАД “Родопски металл”. В 1952 г. открыты геологоразведочные предприятия “Редкие металлы”, а в 1960 г. “Геофизический институт” при БАН, а также и Комплексный научно-исследовательский, проектантский и институт изысканий (КНИПИ) “НИПРОРУДА”, “Предприятие геофизических исследований и геологического картирования”, ДСО “Геологические изыскания и др. В 1978 г. создан научно-исследовательский институт полезных ископаемых (НИИПИ). В этот период были сделаны основные открытия месторождений полезных ископаемых и заложены основы для их разработки. Геологические изыскания дают толчок к раширению научных знаний и более глубоким исследованиям в науке о Земле. Пятый период развития геологических исследований в Болгарии начинается с момента закрытия Комитета геологии при Совете Министров (1995 г.), который из ранга министерства преобразован в отдел Дирекции по “Исследованию земных недр” при Министерстве экологии и воды. Этот период продолжается до сих пор. Это период упадка не только геологоразведочного дела в Болгарии, но и упадка всех институций образующих болгарское государство. Хотя и несравнимо с прежними масштабами, геологические изыскания у нас проводятся и сегодня. Министерство экологии и воды отпускает ограниченные средства для проведения региональной геологоразведочной деятельности, а так же и для геологических съемок М 1: 50 000 Болгарии, исследования территорий для свалки мусора и др. В этот период государством был продан ряд геологоразведочных предприятий болгарским и иностранным предпринимателям. Были образованы новые геологоразведочные фирмы, отданы на концессию площади в Северо-Восточной Болгарии и в Черноморском шельфе в основном с целью разведки и поиска нефти и газа. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||