Катедра „геология и палеонтология”

Катедра “Геология и палеонтология” е създадена през 1944 г. към Строителния факултет на Държавната Политехника. Нейното официално обособяване под името “Геология и петрография” става година по-късно, с първи ръководител доц. Васил Арнаудов. На 9.ІІІ.1951 г. катедрата е преименувана в катедра “Геология и палеонтология”.

След 1946 г. катедрата се ръководи последователно от проф. Ст. Бошев, проф. Б. Страшимиров, проф. М. Вергилова, доц. М. Антонов, а от 1999 г. от проф. Д. Синьовски.

В катедрата са преподавани над 20 дисциплини при обучението на 15 специалности от Геологопроучвателния, Минно-технологичния и Минно-електромеханичния факултет на МГУ.

проф.дгн Димитър Славчев Синьовски

доц. д-р Венелин Желев Желев

доц. д-р Кръстьо Николов Кръстев

гл.ас. д-р Даниела Василева Антонова

гл.ас. д-р Георги Кръстев Айданлийски

гл.ас. д-р Борис Владимиров Вълчев

гл.ас. д-р Иван Димитров Иванов

гл.ас. Сергей Цветанов Севданов

ас. Стефан Павлов Начев

ас. Елица Стоянова Илиева

ас. Веселин Паунов Младенов

ас.Стоян Викторов Танациев

ст.експ. Катерина Драганова Минова

секретар Валентина Руенова Побошкова

Катедрата участва в обучението на 6 специалности от ГПФ, 3 от МТФ и 2 от МЕМФ по базова за специалност „Геология и геоинформатика” основана през 2004 г. Студентите получават фундаментална подготовка по основните геоложки и дисциплини и такива свързани с геоинформатиката. В катедрата се води и обучението по фундаменталните геоложки дисциплини на студентите от специалност “Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси”.

През последните години в катедрата са оборудвани две ГИС лаборатории с по 10 компютъра за обучение по геоинформационни системи и глобални спътникови навигационни системи. Извършена е и реконструкция на полевата база за практическо обучение в с. Лютиброд, където се подготвя филиал на музея по Геология и палеонтология, както и оборудване на ГИС лаборатория за нуждите на полевото обучение по геоинформатика.

Катедрата обучава студенти на ОКС „магистър” по магистърска програма по Геоинформатика.

В последните години катедрата развива широка научно-изследователска работа. в областта на стратиграфията, палеонтологията, регионалната геология, структурната геология, геотектониката, геоморфологията, геоинформатиката и др. От членовете на катедрата са публикувани над 350 публикации в наши и чужди списания, както и редица учебници, учебни помагала и гидове. Осъществени са 7 специализации на преподаватели и студенти в престижни европейски университети, сред които Грайфсвалдския университет в Германия, Лиможкия университет във Франция, Католическия университет в Льовен, Белгия, Карловия университет, Прага, Хериод-Ват университет, Единбург, Шотландия, Мадридския университет и универ­ситета в Овиедо, Испания. Членовете на катедрата са участвали с доклади в международни форуми в България, Австрия, Гърция, Испания, Финландия, Русия, Южна Африка и САЩ.

Катедрата участва и в реализирането на международни проекти по програмата ТЕМПУС, част от проект по програмата ФАР, два проекта към КСОУВО на МОН, три проекта на Наван – Челопеч и национален проект на МОСВ за разработване на регистър и кадастър на геоложките феномени в България. Част от катедрения колектив е участвал в разработването на пет доклада за картировка в М 1:25 000 за Националния геофонд и над 30 карти и обяснителни записки от картировката на Република България в М 1:50 000.

През 2000-та година към катедрата е основана студентска група на Американската асоциация на петролните геолози (AAPG), която редовно осъществява срещи с известни български и чуждестранни специалисти в различни области на геологията, сред които светила на световната геоложка наука като Хенри Посаментиер и Джон Уолш. Организират се полеви екскурзии, семинари и обмен на информация с подобни групи от други страни. Групата е обявена за най-активна студентска група на AAPG в света през 2002 г., за което получи награда от асоциацията. През същата година катедрата бе домакин на курс на Международната седиментоложка асоциация, реализиран в сътрудничество с Университета във Фриборг, Швейцария и Импириал Колидж, Лондон.

Понастоящем двама от преподавателите на катедрата са членове на Американската асоциация на петролните геолози и трима на Европейската асоциация по опазване на геоложкото наследство ProGEO.
Катедра “МИНЕРАЛОГИЯ И ПЕТРОГРАФИЯ”

Катедра Минералогия и петрография е създадена през 1951 г., под ръководството на проф. Георги Георгиев (1951-1974 г.). Последователно след 1974 г., катедрата се ръководи от проф. Симеон Стойнов – 1974-1979 г., чл. кор. проф. Иван Велинов – 1979-1981 г., доц. д-р Александър Султанов – 1981-1989 г., проф. дгн Тодор Маринов – 1990-2000 г., доц. дгн Маргарита Токмакчиева – 2001-2008 г., доц. д-р Бануш Банушев – от 2008 г. Понастоящем в академичния състав на катедрата има трима доцента, трима асистента, старши експерт и технически сътрудник.

Членове на катедрата са:

доц. д-р Бануш Банушев

доц. д-р Руслан Костов

доц. д-р Стефка Приставова

гл.ас. д-р Радостин Паздеров

гл. ас. Светла Малинова

ст. ас. д-р Николета Цанкова

ст. експерт инж. Мариета Георгиева

технически сътрудник Пенка Банушева

Преподавателите от катедрата имат общо над 800 научни публикации, 15 монографии, 25 учебници и учебни помагала, в областта на минералогията, археоминералогията, гемологията, магмената и метаморфна петрология. Специализирали са в научни и учебни центрове в Русия, Англия, Австрия и Белгия. Членовете на катедрата са участвали в над 100 научни форума в страната и чужбина, разработили са над 90 научно-изследователски проекта.

Катедрата обучава студентите от Геологопроучвателния и Миннотехнологичния факултет, ОКС “Бакалавър” по над 20 фундаментални геоложки дисциплини като „Кристалография и мине­ралогия”, „Петрография”, „Магмена петрология”, „Метаморфна петрология” и др. Обучение се извършва и по специализирани и общообразователни дисциплини.

В катедрата се провежда обучение на студенти, ОКС “Магистър”, специалност “Приложна минералогия”, в която се подготвят висококвалифицирани специалисти в областта на минералогията и петрологията. Магистрите по „Приложна минералогия” придобиват теоретични и практически познания за ръководни и оперативни дейности във фирми свързани с търсене, проучване, добив и обработка на ювелирни минерали и декоративно-облицовъчни скални материали, могат да извършват диагностика и оценка на скъпоценни и ювелирни минерали, както и да осъществяват научно-изследователска и експериментална работа в различни отрасли свързани с природни и техногенни минерални системи.

Преподаватели от катедрата провеждат специализирани курсове за следдипломна квалифика­ция по “Техника и технология на обработка на ювелирни и ювелирно-декоративни минерали”, „Диагностика на ювелирни минерали” и “Околорудни изменения на скалите” към КЦОК.

В катедрата широко е застъпено практическото, теренно обучение по “Кристалография и минера­логия”, “Минералогия и петрография”, “Петрография”, “Петрология”, „Магмена петрология” и „Метаморфна петрология”.

Към катедра „Минералогия и петрография” са създадени съвременни, модерно оборудвани лаборатории по „Кристалография и минералогия”, „Кристалооптика и петрография”, „Седиментология” и „Обработка на ювелирно-декоративни минерали”.

Катедрата разполага с учебни сбирки по дисциплините “Минералогия”, “Минералогия и петрография”, “Петрография”, „Магмена петрология” и „Метаморфна петрология” и модели по „Геометрична кристало­графия” и „Кристалохимия”.

През 2009 г. по проект финансиран от ФНИ за изграждане на Център за геолого-геофизични изследвания е закупена съвременна специализирана гемоложка апаратура за диагностика на ювелирни минерали и нови поляризационни микроскопи “Meiji”. Апаратурата дава възможност за обучение на най-високо ниво на бакалаври и магистри от специалност “Приложна минералогия” към катедра „Минералогия и петрография”, магистри от СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ, докторанти и специализанти. Апаратурата може да бъде използвана и за научно-изследователска дейност по съвместни проекти с учени от ГИ при БАН, ЦЛМК при БАН, НПМ при БАН и НМ „Земята и хората”.
Катедра хидрогеология и инженерна геология

Катедра и специалност „Хидрогеология и инженерна геология” са учредени през 1951 г. с постановление на правителството. До 1953 г катедрата е в състава на съществуващата тогава Държавна политехника. След това преминава към създадения Минно-геоложки институт и неговия Геологопроучвателен факултет. Във факултета тя е една от петте профилиращи катедри, подготвящи специалисти с инженерна квалификация.

От създаването си до 1974 г официално се именува “Инженерна геология и хидрогеология”, след което е преименувана на “Хидрогеология и инженерна геология”. Основополагаща и съзидателна роля в създаването и развитието на катедрата и специалността ХИГ имат известните български учени чл.кор.проф.д-р Боян Каменов, проф. д-р Христо Антонов, проф. д-р Атанас Демирев и проф. д-р Михаил Гълъбов.

Първи ръководител на катедрата е член кор.проф.д-р Боян Ганчев Каменов (1951 - 1972 г). Последователно катедрата е оглавявана от проф.кгмн Атанас Тянков Демирев – (1972 - 1984 г.), проф. дгн Михаил Минков Гълъбов – (1984 - 1999 г.), доц.д-р Кирил Александров Ангелов – (1999 - 2003 г.), доц. д-р Павел Петров Пенчев – (2003 - .2008). От 2008 г. ръководител на катедрата е доц.д-р Стефчо Боянов Стойнев. В състава на катедра ХИГ са 10 служители, 4 от които са доценти, 4 –асистенти, инженер и техник.

доц. д-р Кирил Александров Ангелов

доц.д-р Стефчо Боянов Стойнев

доц.д-р Павел Петров Пенчев

доц. д-р Николай Тонев Стоянов

гл.ас. Атонио Вутов Лаков

гл.ас. Станислав Добрев Ковачев

гл.ас. Ина Божидарова Попова

ст.ас. Боряна Йорданова Денева

инж. Виктория Георгиева Чернева–Тенева

техник Горица Василева Андонова

Като профилираща катедрата обучава студенти по специалност „Инженерна геология и хидрогеология” ОКС бакалавар и две магистратури – Инженерна геология и Хидрогеология. До настоящия момент специалност „Инженерна геология и Хидрогеология” са завършили 1300 студенти.

Дипломираните в специалността “Хидрогеология и инженерна геология” бакалаври и магистри намират широко поле за професионална реализация, както в България, така и в чужбина.

Значителната част от завършилите ОКС “Бакалавър” и “Магистър” започват работа в проучвателни и консултантски фирми, с предмет на дейност хидрогеоложките и инженерно-геоложки проучвания, геотехническо и минно строителство, водоснабдяване и др. Само за 2009 г. са назначени над 45 души от дипломиралите студенти. Друга част от младите специалисти, завършили специалността ХИГ, постъпват на работа в държавната и общинската администрация като младши и старши експерти в Министерство на околната среда и водите (МОСВ), МРРБ, Басейнови дирекции по водите (Плевен, Варна, Пловдив, Благоевград), Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), РИОСВ, Общини и др.

Към 2009 година в посочените министерства, агенции и дирекции работят повече от 20 души , завършили в периода 2002 –2009 г.

Не-малка част от завършилите специалността ХИГ постъпват на работа в научни институти и университети като Геологически институт към БАН, Институт по водни проблеми към БАН, НИМХ – БАН , МГУ – НИС

Към 2009 година в подобни учреждения работят повече от 15 души, завършили в периода 2002 – 2009 г.

Около 20 дипломирани в специалност ХИГ бакалаври и магистри работят в чужбина, повечето от които в професионалното направление. Възпитаници на катедрата се реализират се по специалността в различни научни институти и фирми в САЩ, Канада и Австралия.

Продължително време катедрата развива плодотворни връзки и научно-преподавателски обмен с водещи сродни катедри и институти в Москва, Ленинград, Киев, Краков, Фрайберг, Братислава, Прага и др. градове. От 90-те години насам международните контакти на катедрата се преориентират към страните от ЕС. Нейни преподаватели и сътрудници имат важно или водещо участие в изпълнението на мащабни изследователски и инженерни проекти и програми, включително проект за хидрогеоложко и инженерногеоложко картиране на обширни части от територията на страната. Както в миналото, така и днес специалността ХИГ има особено висока социално-икономическа тежест и значимост. Днес това е една от най-търсените и реализируеми на кадровия пазар специалности от МГУ. Естеството и развитието на социалните и стопански потребности предполагат още по-добро нейно бъдеще. Както и досега професионалната реализация на специалистите по хидрогеология и инженерна геология ще се утвърждава и развива.

Катедрата разполага с две лаборатории – по хидрогеология и по инженерна геология.

Лабораторията по хидрогеология е оборудвана за провеждане на опитно-филтрационни и миграционни изследвания за определяне хидрогеоложките и миграционни параметри на филтрационната среда. В нея са правени изследвания за определяне миграционните параметри при решаване на редица екологични задачи.

Лабораторията по инженерна геология е оборудвана със съвременни уреди и апарати за изследване на физикомеханичните свойства на строителните почви. Лабораторното оборудване позволява да се правят изследвания по както БДС така и по другите съществуващи стандарти - BS, DIN и ASTM. В лабораторията са провеждани изследвания по най-значимите енергийни и инфраструктурни проекти у нас – Пристанище Бургас, Петролопровода Бургас – Александропулис, Дунав мост 2, Автомагистрала Струма, Софийския Метрополитен и др.

Членовете на катедрата са ръководили или взели участие в изпълнението на редица научни и научно-методични задачи, както и при проучването и проектирането на големи стопански обекти и укрепване на десетки свлачища. По-значимите от тях са:

Хидрогеоложки изследвания на подземните води и съставяне на хидрогеоложки карти в М 1/25000;

Методика за хидрогеоложки изследвания на качествата и количествата на подземните води и категоризирането им по степен на замърсеност и пригодност.

Разработване на универсални методи за прогнозиране миграцията на замърсители в подземните води и определяне на миграционните параметри.

Усъвършенстване на методите за проучване на геотермални находища и за проектиране на сондажни системи за тяхната експлоатация.

Методика за прогнозиране замърсяването на подземните води от сметища (депа на битови отпадъци).

Разработване на методика за създаване на мониторинг на подземните води в България;

Методика за хидроекологични изследвания и прогнози при ликвидиране на геотехнологичния добив на уран;

Определяне ресурсите на подземни води (методическо ръководство)

Хидрогеоложка карта на България 1:500000;

“Методика за инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания в районите със затихваща минна дейност”,

“Методика за инженерногеоложки мониторинг на опасни геодинамични явления”,

Методика за инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания в рудници опасни от водни и кални прориви”

инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания за изграждане на регионалните сметища в България.

Инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания за хранилище за радиоактивни отпадъци на АЕЦ „Козлодуй”;

Инженерногеоложко проучване на Софийския метрополитен;

Разширение на Летище София;

Изграждане на Дунав мост 2;

Катедра “Геофизични методи на проучване” към Геологопроучвателния факултет е създадена през 1953 г. От 1983 г. катедрата е включена в новата номенклатура под названието “Приложна геофизика”. Така тя придобива съдържанието и значението на широк профил и съответства на възприетите наименования за геофизичните катедри.

Последователно след създаването катедрата се ръководи от: проф. Гроздан Николаев (1953-1956), проф. Любен Димитров (1957-1968), проф. Тома Добрев (1969-1988), проф. Вера Иванова (1989-1993), доц. Иво Лозенски (1994), проф. Вера Иванова (1995-1998), проф. Ради Радичев (1999-2007), доц. Стефан Димовски (от 2008 ).

Понастоящем академичния състав на катедрата се състои от 7 преподаватели, от които един професор, 4 доценти и двама асистенти:

проф. д-р Ради Радичев

доц. д-р Любен Гугов

доц. д-р Чавдар Гюров

доц. д-р Стефан Димовски

доц. д-р Александър Цветков

ас. Христиан Цанков

ас. Миглена Янкова

Преподавателската и научно-изследователската дейност на катедрата се подпомага от инж. Николай Кирилов и инженер -магистър Светла Димитрова.

Преподаватели на катедрата са публикували над 1000 научни труда, 7 монографии, 13 учебника и 5 ръководства за практически занятия. Към катедрата са оборудвани и функционират лаборатории по “Физични свойства на скалите”, “Гравиметрични и магнитни методи в геофизиката”, “Електропроучване и сондажна геофизика”, “Радиометрия и ядрена геофизика”.

Катедрата обучава студентите от специалността “Приложна геофизика”, както и от другите специалности на Геологопроучвателния факултет в ОКС “бакалавър” и ОКС “Магистър”. Организира се обучението по 5 магистърски програми: “Приложна геофизика”, “Проучвателна геофизика”, “Петролна геофизика” “При­родни рискове”, “Геофизични изследвания на Земята и планетите”. По целесъобразност е възможно обучение и по други актуални направления в приложната геофизика – например “Инженерна геофизика”, “Минна геофизика” и др.

Кадровото развитие на катедрата традиционно се ориентира в две основни насоки:

Привличане на преподавателска работа на млади перспективни специалисти.

• 
  подготовка на дисертации за научно-образователна степен “Доктор” от асистентите, както и подготовка за хабилитиране за научното звание “Доцент”;
  
• 
  подготовка на хабилитиране за получаване на научното звание “Професор” от доцентите.
  

Катедра “Приложна геофизика” винаги е осъществява международно сътрудничество по научна тематика главно в рамките на преки договори с геофизичните факултети и научни звена на Московския геологопроучвателен институт, Московския институт за нефт и газ, Международния научно-изследователски институт по проблемите на управлението (МНИИПУ) Москва, Секцията по минна геофизика на института по минно дело на Руската Академия на Науките, Фрайбергската минна академия (Германия), Геофизичната катедра в политехническия университет в гр. Мишколц (Унгария) и др.

• 
  усъвършенстване на учебния процес – учебни планове и програми, практическо обучение, форми на контрол и др.;
  
• 
  анализ и интерпретация на данни за изучаване дълбочинния строеж на Земята и изследване на отделни територии и райони във връзка с търсенето и проучването на полезни изкопаеми и решаването на актуални задачи, отнасящи се до спецификата на геоложкия разрез;
  
• 
  извършване на изследвания за решаване на задачи в областта на инженерната геология, минното дело, строителството, екологията и всички аспекти на прогнозирането на природни и техногенни рискови ситуации.
  

Катедра „Сондиране и добив на нефт и газ” съществува от създаването на МГУ „Св. Ив. Рилски”.

Пръв ръководител на катедрата е доц. Павел Торски от 1956 до 1958 г.

След 1958 год. Катедрата се ръководи последователно от проф. Стефан Огнянов (1958-1979), проф. Димо Йорданов (1979-1990), доц. Върбан Аризанов (1990-1995). След 1995 г. до настоящия момент ръководител накатедрата е доц. Любомир Геров.

Понастоящем академичния състав на катедра Сондиране и добив на нефт и газ се състои от 10 служители, от които 4 доценти, 5 асистенти и един старши експерт

доц. д-р Любомир Генов Геров

доц. д-р Георги Кирилов Николов

доц. д-р Щерьо Костадинов Льомов

доц д-р Валери Николов Златанов

гл.ас. Румен Кулев Кулев

гл.ас. Иван Борисов Тодоров

гл.ас. Мартин Минков Бояджиев

гл.ас. Милко Харизанов Харизанов

ст.експерт Димитър Иванов Марков

Обучението на студентите се провежда по специалност „Сондиране и добив на нефт и газ, която се явява една от базовите за Геологопоучвателния факултет. Първоначално тя се е наричала “Техника на проучването”, но с разширяването на учебното съдържание и профила на подготвяните специалисти от 1972 г. наименованието й се променя на “Техника и технология на сондирането”, а от 1992 г., специалността е преименувана на “Сондиране и добив на нефт и газ”. специалността е в професионално направление “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” - шифър 5.8.

Учебният план на специалността, съдържанието на учебния материал, преподаван в различните дисциплини и областта на реализация на завършващите тази специалност са близки до тези на специалностите “Петролно инженерство” и “Сондажно инженерство” изучавани в сравнително малък на брой специализирани университети в Европа и Америка.

От разкриването на специалността до настоящия момент се дипломирали над 820 специалисти - редовно и задочно обучение.

В настоящия момент необходимостта от специалисти с подобен профил в света е изключително висока и практически всички завършващи специалността се реализират у нас или в чужбина. Специалистите с висше инженерно образование по сондиране и добив на нефт и газ са с широка и висококачествена фундаментална, общоспециална и специална теоретична подготовка, съчетана със съвременни практически знания, умения и комуникационни възможности.

В специалността “ Сондиране и добив на нефт и газ са предвидени четири магистърски програми: “Сондиране и добив на нефт и газ”; Проучвателно сондиране” ,”Добив, транспорт и съхраняване на нефт и газ “ и “ Газоснабдяване”.

В учебния план на ОКС „бакалавър” и “магистър” са предвидени практики и стажове, които се провеждат в съответствие със сключени договори за сътрудничество между МГУ” Св. Ив.. Рилски” и фирми в отрасъла като ПДНГ “Нефт и газ”- гр. София (обекти – Д. Дъбник, Бутан, Тюленово, Селановци, Д.Луковит и др. ), Булгаргаз ЕАД- София, “Овергаз” АД, “Петреко” ООД. През последните години студенти провеждат и изпълняват дипломни проекти и съответно практики в чужди фирми извън страната като например фирмата Девико АС, Норвегия. Подчертан интерес за ползване на студенти от специалността се проявява и от шведски (Сандвик) и френски (Форако) фирми.

За целите на обучението и научноизследователската дейност в катедра “Сондиране и добив на нефт и газ” има модерно оборудвана лабораторна база, а така също и Центъра по Газови технологии, хардуер и софтуерни продукти.

В катедрата се обучават докторанти по 3 научни специалности. Общо са защитени 29 дисертации, част от които - на чуждестранни специалисти. Специалността “Сондиране и добив на нефт и газ” са завършили голям брой инженери, специализанти и докторанти от страни като Ирак, Ангола, Сирия, Либия, Судан, Бенин, Йордания и др.

В традициите на катедрата е студенти от специалността да се включват в учебно-изследователската работа. Те разработват курсови задачи и проекти, възложени от български и чужди фирми работещи в отрасъла и свързани с разработването на вътрешно корпоративни изследователски проекти.

Активно е участието на преподавателите в различни научни форуми в страната и чужбина. Издадени са 3 монографии, 13 учебника и учебни пособия над 290 публикации.

Преподаватели от катедрата участват в СНС по минни науки към ВАК.

Възпитаници на катедра “Сондиране и добив на нефт и газ” се реализират като специалисти в организациите “ Проучване и добив на нефт и газ” ЕАД- София, “Булгаргаз“ ЕАД, “Овергаз” АД, ГПП-Варна ООД, “Петрогаз-Антика”- Монтана, “Българска сондажна компания “ ООД – София, “ Газтек - България “ ООД ,”Петреко” ООД-Варна, “Таси” ООД, “Черноморска технологична компания“ АД- Варна, “Прима газ“ АД- Варна, “Наван” ООД-Челопеч, “Софгеопроучване“ ЕООД”, “Геолинт” - София ООД, “Мини Марица - изток“ ЕАД и много други проектантски и проучвателни фирми. В момента там работят повече от 40 млади специалисти завършили специалността през последните години.
Катедра „инженерна геоекология”

Катедра «Инженерна геоекология» е създадена през 1992 г. Обучението в периода 1992-1996 г. е по специалност “Инженерна геоекология”. През 1996 г. специалността е преименувана на “Екология и опазване на околната среда”. Първият випуск “инженер – геоеколог” завършва през 1998 г., а по специалността “Екология и опазване на околната среда” през 2002 (степен “бакалавър”). Специалност “Биотехнологии” е създадена през 2003 г.

Понастоящем академичният състав на катедрата е представен от 8 преподаватели: доц. д-р Цветан Митров - Ръководител на катедра

гл. ас. Пламен Симеонов Георгиев

гл.ас. Анатолий Цанков Ангелов

гл.ас. Светлана Георгиева Браткова

гл.ас. Марина Валентинова Николова

ас. Катерина Татянова Николова

ас. Александър Руменов Луканов

хон.ас. Ирена Илиева Спасова

ст.експ. Ани Богданова Стефанова

Обучението на ОКС „бакалавър” е по учебен план, в който са включени над 20 специализирани, голям брой общообразователни и чуждоезикови дисциплини. Броят на студентите „бакалаври” надвишава 600.

По базова специалност „Екология и опазване на околната среда” катедрата обучава по магистърска програма „Екология и опазване на околната среда. По базова специалност „Биотехнология”, катедрата обучава по магистърска програма „Биотехнология”.

Катедрата разполага с добре обзаведени лаборатории за учебна и научно-изследователска дейност, лаборатории по микробиология, екология, минерални технологии, биотехнологии, аналитична химия, оранжерия и вивариум, както и полигон и хале с инсталации за пилотни експерименти.

• 
  Спектрометри за индуцирана свързана плазма и атомна адсорбия
  
• 
  Системи за високочувствителна течностна хроматография
  
• 
  Ферментори и биореактори за аеробно и анаеробно излугване, лизиметри, центрофуги, различни спектрофотометри, микровълнов дайджестър, автоматични титратори и др.
  

• 
  Полигон с изкуствени мочурища, пропускливи реактивни бариери, алкализиращи дренажи, скални филтри, площадки за излугване на минерални суровини и за пречистване на почви, системи за компостиране.
  
• 
  Оранжерия.
  
• 
  Вивариум с богата колекция от екзотични и местни птици, риби, влечуги и бозайници.
  

• 
  Пречистване на води, замърсени с радионуклиди, тежки метали, токсични елементи (As, Sb) и органични съединения (включително суров нефт и нефтопродукти);
  
• 
  Пречистване на почви, замърсени с радионуклиди, тежки метали, токсични елементи (As, Sb) и органични съединения (включително суров нефт и нефтопродукти);
  
• 
  Мониторинг и предотвратяване генерирането на кисели руднични води;
  
• 
  Рекултивация на различни нарушени екосистеми, включително пост-минни ландшафти;
  
• 
  Рециклиране, съхраняване и оползотворяване на битови, селскостопански (производство на биогаз) и промишлени отпадъци, включително такива от минния добив;
  
• 
  Изследване и опазване на биологичното разнообразие на различни водни и сухоземни системи;
  
• 
  Биологично оползотворяване на минерални суровини (бактериално излугване на цветни метали и уран от руди и отвали и in situ, предварително бактериално окисление на златосъдържащи сулфидни руди и концентрати, комбинирано микробно и химично излугване на злато от окисни руди, микробно отстраняване на желязо от кварцови пясъци и каолин, на сяра от въглища, на силиций от нискокачествени боксити, на фосфор от железни руди, подобряване керамичните свойства на каолини, микробно стимулиран добив на нефт);
  
• 
  Стимулиране на почвообразувателни процеси и почвено плодородие;
  
• 
  Алтернативни източници на енергия – биогорива, биогаз, отпадъчна биомаса и др.;
  
• 
  Мониторинг на екосистеми;
  
• 
  ОВОС на руднични обекти;
  

• 
  инсталация за бактериално излугване на мед от насипищата от рудник Влайков връх, през осемдесетте години на 20 век;
  

• 
  инсталация за комбинирано биологично и химично излугване на злато от окисни руди в халди през периода 1996-1997 г. при рудник Елшица;
  
• 
  пропусклива мултибариера за пречистване на кисели руднични води в находище Курило;
  
• 
  скален филтър за отстраняване на манган от замърсени води;
  
• 
  различни мултибариери, основани на процеси като микробна дисимилативна сулфатредукция, биосорбция, химична неутрализация и биологично окисление, използвани в различни комбинации;
  
• 
  система за едновременно пречистване на почви, замърсени с тежки метали и нефт;
  
• 
  система за предотвратяване на генерирането на кисели руднични води посредством комбинирано прилагане на алкализиращи агенти и органични субстрати.
  

Катедра „Физика", в структурата на Геологопроучвателния факултет, е създадена през 1953 г. и се явява наследник на аналогична катедра в Държавната политехника. За пръв ръководител на катедрата е избран доц. Нено Иванчев, който преподава по физика на студентите от всички специалности. Последователно през годините ръководители на катедрата са били проф. Петър Паунов (1956-1967 г.), доц. Иван Баев (1967-1993 г.), доц. Лиляна Дражева (1993-1999 г.).

Съставът на катедрата включва десет служители:

доц. д-р Вили Лилков - ръководител на катедрата от 1999 г.

доц. д-р Николай Джерахов

гл. ас д-р Калинка Величкова

гл. ас. д-р Пламен Савов

гл. ас. д-р Майя Вацкичева

гл. ас. Юлия Илчева

физик Димитър Димитров

инж. Радко Вълков

техник Дико Узунов

секретар Живка Ангелова

Катедра „Физика" провежда обучението по Обща физика на студентите от всички специалности на МГУ редовно и задочно обучение и по Атомна и ядрена физика на студентите от специалност Приложна гео­физика.

Катедрата разполага с оборудван компютърен клас, а така също и със собствено хранилище за учебна и научна апаратура.

Основните направления в научноизследователската дейност на членовете на катедра са в областта на физиката на твърдото тяло; физика на полупроводниците; експерименталната ядрена физика; физиката на високия и свръхвисокия вакуум и физиката на взаимодействие на поляризирани неутронни снопове с феромагнитни материали, физика на атмосферата, методиката на преподаване по физика.

Разделите кристалография, минералогия, скъпоценни минерали, петрография и полезни изкопаеми взаимно се допълват.

Музейната сбирка разполага с колекция “Сувенири” и сбирки от минерали и скали, които могат да се закупят.

Музейната сбирка се ръководи от Музеен съвет с председател доц. д-р Йордан Кортенски.

Официалното откриване на музейната сбирка е през 1961 г. Тя е едина от най-големите специализирани музеи в страната, който по богатство на колекциите може да се сравнява само с музея на Софийския университет и Националния природо-научен музей. Основното предназначение на музейните колекции е да улесняват учебния процес на студентите, като им дават непосредствена нагледна представа за фосилите и скалите. Това е най-голямата и представителна зала за обучение по фундаменталните геоложки дисциплини и се посещава по време на лекции и упражнения от студенти от всички факултети на МГУ „Св.Ив. Рилски”.

Музейната сбирка се състои от пет експозиционни колекции, основната част от които са по палеонтология, исторична геология и геология на България. Освен тях са изложени и по-малки сбирки от основните типове скали по обща геология и структурна геология, колекции от съвременни образци от района на Карибския басейн и образци от българските експедиции в Антарктида. Тук се съхраняват и уникални монографични колекции от юрски белемнити на проф. Вергилова, палеогенски молюски на проф. Страшимиров, терциерна флора на доц. Вацев и др.

Палеонтоложката колекция е подредена по реда на изучаване на основните организмови групи. Експонирани са най-представителните образци, а отделно от тях са подредени представители на същите фосилни групи, които служат за разпознаване.