Условията на Живот в Първия свят създават едноизмерен човек, ориентиран само към богатството. Всички други компоненти на човешкото битие избледняват и постепенно се разтварят в стремежа към забогатяване. Наистина, досегашните съставки на културата не изчезват, те се превръщат в професии на тънка прослойка от хора, в техен бизнес. Професионалистите, свързани с икономиката, обслужват печалбите на богатите, а артистите творят за хората от собствения си тесен кръг и за група от богати сноби.
Някога Дмитрий Менделеев, гениален химик, оставил следи в науката, свободно се е ориентирал в световната литература, музика, архитектура, изобразително изкуство, естест-вознание и е владеел основните европейски живи и мъртви езици. Друг химик и лекар, Александър Бородин, се изявява като голям композитор. При това и двамата се смятат не за енциклопедисти (през XIX век това вече е невъзможно!), а само за нормално образовани хора. Днес такива интелигенти не съществуват. Доминират тесните специалисти, толкова тесни, че един познавач на хардрока отказва да се изкаже върху творба в стил стедирок. Този специалист е учудващо неосведомен относно области, близки до професията му, а за по-отдалечените няма и смътна представа. Един такъв жив компютър музикант или философ по снобски се гордее, че не помни Питагоровата теорема, а математикът или инженерът с мъка скриват досадата си от музиката на Вагнер или Чайковски... Срещат се американски интелектуалци, които например не са чували за Джордж Гершуин или за Джек Лондон. Така обществото се разпада на общности („подобщества") от музиканти, художници, писатели, лекари, сектанти, шахматисти, аквалангисти... Всяка от които се дели на по-тесни „подобщности". Една такава „подобщност" има свой „стил" (мироглед) и свои ценности, живее в духовна изолация от другите и си е самодостатъчна. Връзките й с „другите" са само икономически. Някои апологети на американската демокрация виждат в тази културна „парцелизация" олицетворение на плуралистична свобода. Всъщност това е преди всичко разпадане на националната култура, а оттук и на нацията и обществото.
Някога оперите на Верди са били слушани, припявани и тананикани и от „учени", и от „прости" - те са завладявали цяла Италия и са били част от културата на народа (и не само на италианския!); можел е да им съперничи само фолклорът. Някога децата са израствали с народни приказки и песни, по-късно са опознавали националната литература и история и това е оставяло дълбоки следи в съзнанието им завинаги. Днешните деца още от предучилищна възраст попиват оглушителния шум на модните естрадни състави и той заменя цялата култура на човечеството. Оформят се тинейджърски мирогледи – „Тейк Дет" или „Ийст севънтийн", които заменят всякакви други възгледи за света. Значителна част от българските средношколци-отличници не са сигурни кои са Паисий, Раковски, Левски (!)... И не са чували нищо за Ромео и Жулиета, Ана каренина, капитан Немо...
Тези факти отбелязват общата деградация на културата, най-вече на духовната, навсякъде и особено в страните от Първия свят – там базата, от която започва падението, е била по-висока, и контрастът между поколенията е по-силен. Този процес се дължи не само на манипулативните технологии, прилагани от управляващите елити. Той би се осъществил и без тях, макар и по-бавно – приемането на богатството за единствена цел (а не средство) в живота и единствена оценка за стойността на индивида неминуемо води до духовно обедняване и опростяване и превръща хората в машини за пари. Резонен е въпросът: въпреки всичко, НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ КУЛТУРНАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО? Отговорът е: НЕ МОЖЕ, КОГАТО НА ОБЩЕСТВОТО СЕ ЗАДАВА САМО ЕДИН ПАРАМЕТЪР - ПЕЧАЛБАТА (наричана ефективност), РЕЗУЛТАТЪТ Е ЕДНОПАРАМЕТРИЧЕН (ЕДНОИЗМЕРЕН) ЧОВЕК, ПРОГРАМИРАН ЕДИНСТВЕНО ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ.
Мнозина залагат на задаващата се трета (информационна) вълна в развитието на капитализма (следователно на човечеството, защото алтернативна обществено-икономическа система не се предвижда). Тогава, поради придобиване на нови знания и технологии от рога на изобилието ще потекат реки от блага и ще има всичко за всички. 2-5% от хората (колкото са заети сега в селското стопанство на развитите страни) ще могат да произвеждат изобилие от стоки за всички. Звучи като красива утопия, но учени глави обсъждат сериозно подобна перспектива. Някои считат, че това ще обезсмисли частната собственост (следователно самия капитализъм!).
Това са илюзорни политико-икономически мечти, в които не са отчетени важни фактори. Днешните управляващи елити в никакъв случай няма да пожертват своите привилегии и власт. Човешката природа показва в продължение на хилядолетия, че привилегированите хора, разполагащи с властта, като че ли я включват в обмяната на веществата си и вече не могат да живеят без нея – за тях тя е някаква неизлечима наркомания. Те са готови да организират глад и войни, да рискуват и загубят живота си, но не и властта. Понеже човекът е не само икономическо, но и честолюбиво животно, и е готов да жертва другите в името на своето място в първата редица. Мизантропия? Не, само исторически реализъм.
Но това не е най-сериозният проблем. Дори ако днес силните на деня се проникнат от благородното съзнание за благото на всички, те не биха се справили с възникналата безработица (нали само 2-5% от хората „хранят" цялото човечество!). А ако повсеместно бъде намалено работното време (т.е. всички работят по 12-31 дни в годината), какво ще правят едноизмерните хора, програмирани главно за печелене на пари, с толкова свободно време? Нали не може да остане жив човек, който в продължение на месеци слуша хардрок и (или) пие отбрани алкохолни напитки! Некултурни и бездуховни хора, които не се трудят, се превръщат в сган от капризни консуматори,
Неуправляеми като древния римски плебс и готови от скука да извършат всякакви поразии!
Тук се достига до същината на проблема за близкото и далечното бъдеще на човечеството и това е фундаментален проблем. НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННАТА ВЪЛНА И ДРУГИТЕ ЗАПЛАХИ, КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ, НЕИМОВЕРНО МНОГО УСКОРЯВАТ ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ. Едни професии отпадат, други се появяват; общоприети доскоро идеи и правила за поведение се оказват фалшиви, а ересите стават официална норма; поради бързо разширяващите се комуникации човек се среща с непознати досега страни и светове; на пазара непрекъснато се появяват нови технически „играчки", които радикално променят начина на живот... И това се извършва няколко пъти в живота на едно поколение.
КОГАТО ЧОВЕК СМЕНИ ТРИ ПЪТИ ПРОФЕСИЯТА СИ, (внушават ни, че днес това е нормално и неизбежно), ТОЙ ГУБИ УВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ и усещането за подреде-ност на света, защото на новото си поприще започва почти като чирак, заедно с младоците. За цели поколения („династии") от механици, ковачи, железничари, фермери и други семейната традиция е създала чувство за ПРОФЕСИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, съизмеримо с родовата гордост у аристократите. Сега този стълб на обществените отношения рухва.
Безкрайното местене от град на град в търсене на работа или за разнообразие непрекъснато подменя кръга от познати, приятели и колеги и това, разширявайки контактите, в същото време създава ПОВЪРХНОСТНИ, най-често делови и протоколни и СИЛНО ОБЕДНЕЛИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА На практика, отпадат дълготрайните приятелства, създавани на младини и проверявани цял живот. „Пътуващият човек" е САМОТЕН И ОТЧУЖДЕН ОТ ОКОЛНИТЕ, понеже за него те са случайни хора. Такъв човек няма родно място освен като отметка на свидетелството му за раждане, и НЕ ИЗПИТВА НОСТАЛГИЧНИ ЧУВСТВА към никоя точка на земното кълбо. По неволя индивидуалист, ТОЙ СЕ ЗАТВАРЯ В СЕМЕЙСТВОТО СИ, но и то не е сигурна крепост - винаги може да се разпадне по материални причини, отчужденост, преситеност или от каприз; блуждаещият човек желае „за парите си да купи най-доброто" и лесно се разочарова от партньора си, измамил очакванията му.
Написаното тук е не носталгична въздишка по отминали епохи, а хладнокръвна констатация на извършващите се промени и последиците от тях. ИЗТРЪГВАНЕТО НА ЧОВЕКА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ МУ КОРЕНИ би станало и без зла умисъл от страна на управляващите елити, по силата на историческата необходимост. Елитите, в ненаситността си за власт и печалба, само ускоряват този процес.
БЪРЗИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ ПРЕКЪСВАТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА. Житейския опит на старите вече е неадекватен на новите условия и те не са (морални) авторитети за младежта. Обществената тежест на старите се измерва главно с натрупаното от тях богатство. При толкова примитивизирани отношения МОРАЛЪТ СЕ ОКАЗВА САМО ФАСАДНА ДЕКОРАЦИЯ – той е свързан с отговорност, дълг и въздържане от безнравствени постъпки, докато сега отношенията между родители и деца, извън повърхностната емоционална настройка, се изчерпват едва ли не със стопанисване на богатството и неговото наследяване; всъщност ХОРАТА ОБСЛУЖВАТ БОГАТСТВОТО, А НЕ ТО ТЯХ.
РАЗРИВЪТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА УНИЩОЖАВА НАЦИЯТА, А СЛЕД ТОВА И ОБЩЕСТВОТО. Не може да има здрава спойка между хора, които като животните се ръ-ководят само от изгодата. Не могат да образуват нация хора, които нямат обща история (познавана от всички), обща култура (тачена от всички) - особено фолклор, традиции, наследени от историята (и спазвани от всички), гробове на предците, разположени на една територия... В това отношение американците, австралийците, канадците и други „нови" народи не са истински нации. Не може да се създаде пълноценно общество от хора без национално съзнание – то е задължителна част от индивидуалността на всеки човек както ръста, цвета на очите, пола, професията... Когато се прекъсне връзката между поколенията, всичко това започва да се размива и да изчезва; остават индивиди, свързани само от икономически интерес, който е конюнктурен и следователно не може да създаде трайна общност. Тези индивиди, некултурни (но смятащи се за културни), необразовани (но мислещи се за образовани), безотговорни (но не чувстващи потребност от отговорност), неетични (излишен лукс!), образуват аморфна маса от атоми, извършващи брауново движение, но с вътрешното убеждение, че целеустремено се движат към заветната цел - ЛУКСОЗЕН ЖИЗНЕН СТАНДАРТ.
Нужен ли е луксът на всички? За мнозина самовлюбени, празноглави или просто суетни хора луксът винаги ще бъде цел в живота. Самоцелният лукс е израз на тяхното превъзходство над „масата", понеже няма с какво друго да я превъзхождат. А как стоят нещата за основната част от хората?
Повечето от тях несъзнателно подражават на онези, на които завиждат. След буржоазните революции в Европа новата управляваща класа започва да копира салоните и бита на феодалната аристокрация, която на думи презира. От друга страна, тези, които се издигат „от народа", се стараят да имитират „стила" на буржоазията. А хората, които при наличие на възможности се отказват от лукс, минават за чудаци или скъперници. Това показва инертност на човешкото мислене и поведение при липсата на по-високи жизнени цели и ценности, и е част от човешката природа. Може ли човек да управлява своята природа? Малцина успяват. Ясно е, че САМОЦЕЛНИЯТ ЛУКС като прекомерно консумиране на всякакви блага („преяждане") – върховен стремеж на съвременния човек-потребител – ВОДИ ЧОВЕЧЕСТВОТО КЪМ ГИБЕЛ и засега няма решение на този проблем. Проблемът за консумативния мироглед, резултат от силно порасналите възможности на икономиката, е обективен, а манипулативните технологии на управляващите елити само го подсилват.
Нарасналите възможности на икономиката са резултат от бързия технически прогрес. Тъй като прогресът не може да се спре (и не трябва!) и трудно се поддава на регулиране, въпросът засега е неразрешим. КОНФЛИКТЪТ СЕ КРИЕ В НЕВЪЗМОЖНОСТТА НА ИНЕРТНАТА ЧОВЕШКА ПСИХИКА ДА РЕАГИРА БЪРЗО И АДЕКВАТНО НА ШЕМЕТНО ИЗМЕНЯЩАТА СЕ ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, т.е. на (почти) неизменната човешка природа.
Сподели с приятели: |