Герб си запазва ключови комисии

Така ГЕРБ поема бюджетната (Менда Стоянова), правната (Данаил Кирилов), външна политика и отбрана (Валентин Радев), образователната (Милена Дамянова), здравната (Десислава Атанасова или Даниела Дариткова), икономическата (Делян Добрев). Реформаторите ще вземат вътрешната (ген. Атанас Атанасов), енергийната (Мартин Димитров), земеделската (Румен Христов), транспортната (Гроздан Караджов) и регионалната (Найден Зеленогорски).

Не е ясно каква комисия ще бъде предложена на БСП, които се гласяха да "дадат" Петър Кънев за шеф на икономическата. В ДПС по-скоро не искат д-р Хасан Адемов да оглавява социалната. За един от шефовете на Патриотичния фронт - Валери Симеонов, ще бъде създаден нов ресор. Той се спрягаше за енергийната, но се очаква да поеме комисия, която ще контролира монополите.
Еврофондовете и спортът най-вероятно отиват при БДЦ, а шефове ще са Чавдар Пейчев и Борислав Иглев, Културата може да остане за АБВ.
Кунева - силов вицепремиер

Иван Димов
Меглена Кунева бе определена за силов вицепремиер в кабинета, става ясно от заповед на премиера Бойко Борисов, с която той разпределя ресорите на заместниците си, научи "Труд".

Кунева ще контролира вътрешното, външното, правосъдното и военното министерство, както и центъра БОРКОР за противодействие на корупцията. Тя ще наблюдава още агенцията за българите в чужбина и за бежанците.

Премиерът Борисов все пак си запазва лично контрола над две важни ведомства Държавната агенция "Национална сигурност" и Държавната комисия по сигурността на информацията. Второто ведомство на пръв поглед не е силово, но то контролира издаването на допуски за държавни тайни и издава сертификати за достъп до натовска и европейска класифицирана информация. Понякога отнемането на такъв сертификат означава и уволнението на неговия титуляр от важен пост в силовите ведомства, тъй като той вече не може да изпълнява пълноценно задълженията си. Томислав Дончев взема икономическите министерства - финансите, икономиката, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, земеделието и околната среда. Той ще надзирава още държавния резерв, ДКЕВР и Агенцията за приватизация. Спестено му е единствено министерството на туризма, което ще бъде контролирано от вицепремиерката Румяна Бъчварова.

Бъчварова, която в предишния кабинет на Борисов бе шеф на кабинета му, сега ще наблюдава образователното, културното, здравното и спортното министерство. На нея ще се отчитат още статистическият институт, Комисията за регулиране на съобщенията и Даржавна агенция "Архиви".

Социалният вицепремиер Ивайло Калфин има най-малко ресори - освен за собственото министерство той ще се грижи за агенцията за закрила на детето, за компенсационния жилищен фонд и за агенцията за професионално образование и обучение.

Конституцията и Устройственият правилник на МС не разписват точно какви са координиращите функции на вицепремиерите в техните ресори и каква е субординацията им със зачислените им министри. Практиката е показала, че това зависи главно от заетостта и личността на съответния вицепремиер.

Атдеп е биофармацевтична компания, фокусирана върху области на медицината с висока необходимост от нови лекарства и съсредоточена в производството на биотехнологични продукти с цел подобряване живота на хората. Пионер в биотехнологиите от 1980 г., Атдеп успява да се разрасне до най-голямата независима компания в сферата на биотехнологиите в света, достигнала до милиони пациенти.

Атдеп и нейното дъщерно дружество, Onyx Pharmaceuticals, Inc., обявиха резултати от фаза 3 изпитване на но медикамент за лечение на пациенти с рецидивирал мултиплен миелом.

В проучването са участвали 792 пациенти 8 центрове в Северна Америка, Европа и Израел. Пациентито лекарство, постигнали по-голяма продължителност на живота, в сравнение с пациентите, лекувани с алтернативна терапия. Новият медикамент помогнал на пациентите да живеят 8,7 месеца повече без влошаване на заболяването им.

"Ние се вълнуваме относно тези клинични резултати и позитивните перспективи, които предлагат за пациентите с мултиплен миелом", каза Роберт А.

Брадуей, председател и изпълнителен директор на Атдеп, добавяйки: "Нашата мисия, в Атдеп, е да служим на пациентите, като разработваме лекарства за лечението на сериозни болести. При лечението на пациенти с мултиплен миелом периодите на ремисия стават все по-кратки след всеки курс на терапия, подчертавайки нуждата от нови възможности за лечение. Резултатите от фаза 3 изпитването показват, че новият лекарствен продукт може да удължи значително времето, през което пациентите живеят без прогресия на заболяването .

Резултатите от изпитването на новото лекарство идват в подкрепа на последните открития в областта на биотехнологиите, където новите разработки откриват нови възможности за пациентите с животозастрашаващи заболявания. Съвременните терапевтични средства за лечение на мултиплен миелом очертават потенциала на иновативни видове лечение, които може един ден да трансформират тази фатална болест в едно хронично заболяване, подлежащо на поддържащо лечение.
Национална информационна кампания "ИМА СМИСЪЛ да знаеш повече..." за туморите на главата и шията

Проф Т. Хаджиева
Национална информационна кампания "Има смисъл да знаеш повече" за туморите на главата и шията, които по -точно включват заболяванията на ушите, носа и гърлото.

Разпространение

Последните обобщени данни на Българския раков регистър за 2011 г., публикувани през 2013, са: новозаболели пациенти са общо 1530, като 84% са мъже. 38% от тях са с рак на ларинкса. През 2011 са загинали 803 души, което е 52%.

През последните десетина години настъпи промяна в рисковите фактори за появата на този вид рак, но тя е основно в Европа. Докато преди 20-30 години той възникваше главно у мъже след 60-годишна възраст с продължително интензивно тютюнопушене и алкохолна консумация, след 2000 г. започна да се повишава честотата му при млади пациенти, заразени с човешки папилома вирус /HPV/. Това епидемиологично преразпределение в света се дължи на намаляване на тютюнопушенето и промяна на сексуалните навици. В България все още рисковите фактори, които водят до възникването на този вид рак си остават никотинът и алкохолът, което вероятно е и социално обусловено. Започват да се появяват все повече случаите на вирусен произход. За щастие този вид рак е главно на сливиците, расте по-бавно и се лекува по-добре. Друг немаловажен фактор за възникване на рака на бузите и венците е лошата зъбна хигиена, която също има своята социална причина. Комбинирана с другите 2 фактора, повишава риска от тази болест.

В цял свят има тенденция за увеличаване на заболеваемостта. У нас тези видове рак нарастват с темповете, с които това става и в Европа, с все още преобладаваща причина тютюнопушене и алкохолна консумация и по-малко вирусна причина,

Симптоми, които следва да не пренебрегваме, ако продължават повече от 3 седмици, са:

1. Дрезгав или пресипнал глас. Пушачите не бива да обясняват пресипналия си глас само с цигарите. Ако повече от 3 седмици е налице промяна в него, обърнете се към специалист.

2. Възпалението, болките и незаздравяващите ранички по езика, белите петна в устната кухина трябва да ни насочат към лекар - специалист по УНГ.

3. Ако имаме често и продължително кървене на носа и това не е свързано с внезапно повишаване на кръвното налягане /което трябва да се изключи/, има съмнение за заболяване на синусите.

4. Болка в гърлото не преминава след банално възпаление.

5. Болезнено или трудно преглъщане, което не престава може да е симптом на рак на гълтача.

6. Бучка в областта на шията, която остава или дори нараства и след антибиотично лечение, също е знак, че трябва да потърсим специалист по ушни, носни и гърлени болести.

За съжаление от момента на първите симптоми до установяването на точната диагноза рядко минават по-малко от три месеца, понеже голяма част от пациентите допълнително пренебрегват своите симптоми, идват при профилиран специалист УНГ между шестия и деветия месец от началото им, в напреднал стадий на заболяването. Затова кампанията обръща внимание не само на хората, но и на първия ешелон в здравната мрежа - общопрактикуващите лекари. Големият проблем у нас е, че тези болни достигат късно на точното място и при точния специалист, като преминават през тромавата ни здравна система - общопрактикуващ лекар, специалист УНГ в ДКЦ до профилиран специалист УНГ онколог.

В началните стадии / около 30 %/ съвременната тенденция е да се приложи т.нар. органосъхраняваща стратегия. Тя излекува напълно и съхранява гласа при ранен рак на гласните връзки с помощта на лъчелечение. Проведено на модерната апаратура, с която вече България разполага, гласът на пациента се съхранява, което е задължително за речевите професии / учители, преподаватели и т.н./ Разбира се, гласът е дар божи и всеки иска да може да говори звучно. Ракът на устните е тип кожен рак и също се лекува чрез облъчване, което е козметично по- предпочитан метод пред операция. За съжаление повече от 70% от пациентите са в напреднал III-IV на заболяването. Тогава операцията е водеща и ако това е на ларинкса /гласовия апарат/ или хипофаринкса/ гълтача/, шансът преживяване до 50% е само след инвалидизираща операция с последващо лъчево и лекарствено лечение, но с поставяне на траен отвор в дихателната тръба / трахеостома/, със загуба на нормалния глас и/или тежко смущение в гълтането. При пациентите с рак на синусите операцията е по-малко травматична, заедно с последвалите лъчелечение със или без лекарствено лечение. Ракът на горната половина на фаринкса - зад носа и сливиците, дава по-рано симптоми - заглъхване на ухото, запушване на носа или болка в гърлото при преглъщане, и се лекува успешно без операция със съвременото органосъхраняващо лъчехимиолечение.

В документ относно насоките за контролиране на рака световната здравна организация разделя страните по дефиниция с ниски, средни и високи здравни ресурси. България попада в средата - страни със средни здравни финансови и институционални възможности, и напълно се вписва в тази характеристика:

"Голяма част от населението е градско, със средна продължителност на живота над 60 г.

Страната е в епидемиологични промени и ракът е водеща причина за смъртността. Налице е висока експозиция на рискови фактори в обществото - тютюнопушене, хранене, инфекциозни агенти, канцерогени в работната среда.

Инфраструктурата и човешките възможности за развиване на превенция на рака, ранна диагностика, лечение и палиативни грижи са налице, но са с количествени качествени ограничения, както и с лимитиран достъп.

Слабостите са институционални, организационни и информационни.

Първичната превенция и ранната диагноза се пренебрегват за сметка на лечебно -ориентирани стратегии, без особена грижа към цена - ефективност.

Лечението е ориентирано към пациентите с ранна диагноза.

Нашата цел е чрез информационната кампания "Има смисъл да знаеш повече" да обърнем внимание на избягване на рисковите фактори и поставяне на ранна диагноза, която осигурява висока вероятност за оздравяване.

Рецепторът на епидермалния растежен фактор, който спомага за растежа и размножаването на клетката, се намира върху клетъчната повърхност. В определени случаи се наблюдава промяна(мутация), при която настъпва неконтролирано клетъчно деление на туморните клетки, което предизвиква неблагоприятно и изключително прогресивно ускорение на заболяването. Тези две мутации са от важно клинично значение (честотата в кавказката раса е 10%-16% от случаите на недребноклетъчен рак на белия дроб) за болните от недребноклетъчен рак на белия дроб и усилията на специалистите са насочени именно към тяхното проучване.

Блокирането на този рецептор доказано води до забавяне в развитието на болестта при пациентите, подложени на новата терапия, и до по-добър контрол на симптомите, свързани със заболяването в сравнение с традиционното лечение с химиотерапия. При пациентите се наблюдава намаляване на симптомите като задух (затруднено дишане), кашлица и болки в гърдите, а също и значително подобрение на качеството на живот (например по време на работа и при битови дейности).

В края на 2013 година в Европейския съюз беше одобрена новата терапия, която е създадена именно за тази група пациенти. Активната съставка afatanib действа по различен начин от прилаганите досега медикаменти от този клас, като необратимо блокира рецептора на епидермалния растежен фактор, който отговаря за развитието и растежа на туморните клетки. Резултатите от едни от най-мащабните клинични проучвания в тази област (LUX-Lung 3 и LUX-Lung 6) показват значително подобрение в състоянието на пациентите, лекувани с afatinib.

"От 5 години в България за лечение се прилагат два подобни препарата, но и двата са обратими тирозинкиназни инхибитори, докато afatinib е първият необратим тирозинкиназен инхибитор (блокира необратимо рецептора, който отговаря за растежа и размножаването на туморните клетки). Това е промяна в механизма на действие, като по отношение на блокадата процесът е необратим. Разликата в механизма на действие отличава този препарат от останалите", заяви д-р Красимир Койнов - ръководител на отделение по "Медицинска онкология" в болница "Сердика", София.

Данните от най-новите клинични проучвания сочат, че пациентите, приемали afatinib, са преживели над една година без прогресия на тумора (13,6 месеца), което дава основание на специалистите да продължат с провеждането на клинични проучвания за употребата на медикамента и за пациенти с други онкологични заболявания, като плоскоклетъчен рак на главата и шията и други видове тумори.

Проучванията показват още, че медикаментът води до значимо забавяне на туморната прогресия и понижаване на риска от смъртност с 41 % при пациентите с този вид рак на белия дроб. Ранното изследване за наличие на тази мутация в тумора е решаващо при вземане на решение за лечение и за да бъде дадена възможност на пациентите да получават подходящата персонализирана терапия още от самото начало.

"Препаратът, който е разработен от фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim, вече е регистриран в много страни, в това число и в Европейския съюз. В България се очаква осигуряването на реимбурсацията му от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да стане факт. Не трябва да забравяме, че тези медикаменти са технологично сложни лекарства, чиято цена е доста висока и лечението на българския пациент е просто немислимо, ако те не подлежат на реимбурсация", допълни още д-р Койнов.

От този вид карцином умират повече хора, отколкото от рак на дебелото черво, рак на гърдата и рак на простатата взети заедно. Само в Европа, на него се дължат около 270 000 смъртни случая годишно. Въпреки че честота му е по-висока при мъжете, отколкото при жените, се предвижда, че до 2015 г. смъртността от рак на белия дроб ще надмине тази от рак на гърдата като най-честа причина за смърт от онкологично заболяване при жените в Европа.

Съществуват различни видове рак на белия дроб, които изискват специфични методи за лечение. Един от видовете рак на белия дроб се определя от т.нар. мутация на епидермалния растежен фактор (EGFR мутация). Именно при него пациентите в клиничните проучвания са показали, че постигат най-голяма полза при лечение с най-новата одобрена терапия в Европа.

Според статистиката за България ракът на белия дроб представлява 18% от всички случаи на рак при мъжете и 4% - при жените.

- Разбира се, че ще се случи, тъй като в крайна сметка здравеопазването е една от сферите, които не търпят комисии и отлагания. По въпроса за цената, това е по-скоро въпрос доколко ще има разбирателство между отделните политически партии за времето и за бързината на извършване на промените.

- Поне между лекарите от отделните политически сили има пълно разбирателство. Обикновено се свързват нещата и с други сфери и тогава се получават нюанси.

- Да, разбира се, те ще бъдат достатъчни донякъде, до края на годината. Необходими са 138 милиона, но аз мисля, че отново касата ще прехвърли плащания от декември за януари и така системата ще бъде да не кажа в равновесие, но относително равновесие.

- Това е преекспониран въпрос. Като цяло бройката на лекарите в България е достатъчна за средноевропейските стандарти. Проблемът е по-скоро за това, че излизат млади лекари, които са бъдещето на страната, и до качеството и до квалификацията на лекарите, които са в страната. Вижте, това са проблеми, които трябва наистина да бъдат решени, тъй като не бройката, а квалификацията на лекаря са най-важното в системата. Иначе, ако направим една аналогия, че и преди промените 6000 лекари работиха в Арабския свят - в Алжир, Тунис, Сирия.

След 1968 г. квалификацията на лекарите в България беше в относително много по-добър план.

- Какво ще накара според вас хората да започнат да внасят здравните си осигуровки?

- Както навсякъде в живота, трябва да се използва и тоягата, и морковът. Трябва да има санкции за тези, които не си плащат, и, разбира се, мотивация да си плащат, която да бъде свързана с това, че една част, между 20 и 25% от вноската да не е солидарна, а да е по собствена партида на пациента.

- Какво значи частни ръце? В медицината се говори за обществено здравеопазване. Какво значи обществено здравеопазване? Това, което е от важност за всички нас, за държавата. Като например инфекциозни заболявания, детски заболявания, АГ, също така и детско здравеопазване, и здравеопазване на хората, които са над 65 години. Това са неща, които трябва да останат на държавата, тъй като те реално не могат да бъдат решени нито от частната структура, нито от определено звено в държавата, което е самостоятелно. А те трябва да бъдат държавен ангажимент. Разбира се, аз пропуснах спешната помощ, тъй като тя пък си е в целия свят приоритет на държавата.

- Какво значи налива? В България в общи линии на човек от населението за здравеопазване годишно отиват между 130 и 196 евро, докато, хайде няма да сравняваме Швейцария, но в една съседна Румъния са около 600. Каквото и ние да говорим за изтичане, за лошо разпределение на парите, те в крайна сметка са малко.

- Ние можем много лесно при една минимална политическа и финансова подкрепа. Там държавата отдели 90 милиона евро за една година, за да се реши проблемът със спешната помощ.

- Ние сме длъжни да си го позволим. Не да бъдем на второ място в Европа по тютюнопушене и на осмо по употреба на алкохол, а да бъдем поне на десето по медицинско обслужване.

- Спомените ми са кристално ясни. Ще се върна малко по-назад във времето - около две години преди трансплантацията на 7-месечната Памела (оперирана през 2004 г.), която е първият пациент, трансплантиран в България. Тогава започнах да организирам логистиката около самата чернодробна програма. Идеята, която ме водеше, беше да можем да дадем на българите възможността да получават лечение тук, а не да се скитат немили-недраги по Европа и света.

- Започнах да проучвам центровете, които имат такава програма и тя е успешна. Обиколил съм такива в Париж, в Бергамо, Милано и Бреша в Италия, ходил съм в Англия и съм се свързвал с колеги. Но никъде реално не съм установявал атмосферата, ентусиазма, духа, който трябва да пламне като искра между теб и партньора, при когото отиваш, за да започнете заедно програмата. Тогава с помощта на г-н Тошо Тошев, на когото съм много благодарен, се свързахме с центъра в град Есен. По онова време това беше най-успешната трансплантационна програма на черен дроб в Европа. Отидохме с целия ми екип при проф. Броуш, който беше ръководител на звеното тогава. Там срещнах моя партньор, с когото започнахме трансплантационната програма в България - проф. Масимо Малаго. С него си допаднахме като манталитет, енергичност, светоусещане, ценностна система, експанзивност.

- Да, от момента, в който се видяхме, си допаднахме. Нещо, което съм казвал в много тесен кръг, е, че всъщност първата трансплантация на черен дроб, която направихме, не беше в България, а в германския град Есен. Нашият екип отиде на няколко специализации за общо три месеца. Там бяхме анестезиолози, сестри, аз, моите асистенти и една българска пациентка - Валентина Иванова, заради която взехме орган от нейната сестра. Това беше генералната репетиция, преди да стартираме чернодробните трансплантации в България. Беше много странно, защото в операционната в Есен нямаше нито един германец. Беше българският екип и единственият чужденец всъщност беше италианецът проф. Малаго. Тогава добихме куража и самочувствието, че можем да направим трансплантация и в България. Това беше няколко месеца преди да присадим дроб на Памела у нас.

- Започнахме на 18 ноември преди 10 години с много ентусиазъм и желание. Целият екип бяхме изключително концентрирани. Искам да изкажа огромната си благодарност на цялата болница, на моя екип. Защото трансплантацията - актът, който става в операционната, е само върхът на пирамидата.

- Огромен труд. Няма звено в болницата, което да не е участвало в самата трансплантация. Започвам с педиатрията, където всъщност течеше подготовката. След това перфектните колеги от образната диагностика направиха виртуална разбивка на черния дроб преди операцията. Там се изчислява коя част от него ще се вземе, в какъв обем, откъде ще минат разрезите, как ще се получи така, че да не се увреди донорът, който всъщност е един здрав човек. И понеже ме попитахте какво съм запомнил от този ден - тогава престъпих със силата на волята си нещо, което е много силно. Като лекар съм положил клетва преди всичко да не вредя. А тогава и винаги след това се е налагало да я престъпвам.

- На операционната маса донорът, който се поставя, е абсолютно здрав човек - той няма нужда от операция. Тази психологическа бариера и до ден днешен е най-голямото предизвикателство, което трябва да преодолея. Когато оперираш болен човек, ти знаеш, че му помагаш, даваш всичко от себе си и той не може да оцелее без твоята операция. Но здравият няма нужда от твоята интервенция - ти можеш само да му навредиш. До последно, преди да започна самата операция, се боря, защото все пак знам, че престъпвам част от Хипократовата клетва. Така трябва да си се подготвил, че живият донор да излезе от болницата здрав и единствено с белега, който е останал от неговия високохуманен акт да спаси свой близък.

- Наистина е цял ритуал. По определен начин отивам в операционната, по определен начин си подготвям ръцете, стерилизирам се, обличам се. Тогава моят персонал знае, че аз не говоря. Прехвърлям през съзнанието си всички етапи от пред

стоящата операция. Това е част от концентрацията, която трябва да има хирургът. Обикновено когато имам такива тежки моменти, си пускам от сутринта Симфония номер 5 на Бетовен. Това ме зарежда изключително емоционално. Направих го и първия път по същия начин.

- От 2004 г. до момента колко са трансплантациите, които сте направили?

- Общо 122 - на бъбреци, черен дроб и сърце. Помня всяка от тях.

- В България това е отработен механизъм. Виждате, че в последните 6 месеца имаме рязко нарастване на донорите. Това е благодарение на повишаването на доверието в трансплантациите. Те са част от медицината. Когато има доверие в нея като цяло, трансплантациите също ще се радват на доверие и донорството ще бъде осъзнат от хората високохуманен акт. Основното нещо, което е важно за системата, е доверието. Когато резултатите са налице, обществото се доверява на тази програма и тя работи.

- От една година съм национален консултант по трансплантология и това, което се опитвам да внуша на колегите, които работят с тази проблематика, е, че трябва да си помагаме взаимно. Ние не сме конкуренти, ние работим за едно и също нещо - за здравето на хората, за добруването на нашата нация. Така че, когато ние сме партньори, имам предвид различните болници, когато се подкрепяме и няма дребнавото боричкане и конкурентщина, тогава фактите са наяве. В България има една установена, вече много сериозна трансплантационна школа.

- Вече сме се договорили с колегите от Турция, Гърция и Румъния. Остава да предоставим тези документи на Министерството на здравеопазването, за да бъдат подписани трансграничните разбирателства за трансфер на органи. На Балканите сме генетично близки. Даряването между близки е много по-вероятно да има успех, защото генотипът, който носи всеки от нас, предполага по-малко имунно отхвърляне. Трябва да се знае, че за трансплантациите е важна всяка минута и разстоянието не е без значение. Когато дареният орган се извади от тялото, максимално трябва да се скъси периодът, в който той се присажда. Не е сериозно и нормално да се говори, че ние можем да си партнираме с Англия и Холандия. Една мъгла може да провали цялата трансплантационна програма, ако полетът не може да бъде реализиран.

- Нещото, което най-трудно съм преодолявал и все още се боря с него, е да взема орган от здрав човек, а кръстосаното донорство предполага точно това. Живото донорство трябва да бъде крайната възможност за спасяването на живот. Но аз не го стимулирам и не го толерирам. Неоправдано е здравият човек да бъде подложен под риск. В една страна трябва да бъде развито първо трупното донорство и когато близкият не може да дочака такова, тогава може да се пристъпи към живото. Много апологети има, които казват, че трябва да има живо и кръстосано донорство, но това са хора, които не са заставали със скалпел в ръка пред здрав човек и да му кажат: "Аз ще ти взема половината черен дроб" или "Аз ще ти взема бъбрека". Правил съм го и това е най-трудният момент. Моралът и етиката не позволяват подлагането на здрав човек на подобен риск.

- За да има добра трансплантационна програма, трябва да има добра спешна помощ. Когато един пътен инцидент бъде покрит с медицинска компетентност до 10-ата минута, вероятността пострадалият да бъде спасен е огромна. Но ако той има мозъчна смърт, тогава неговите органи ще се съхранят за трансплантация. Благодаря на целия си екип от университетска болница "Лозенец" за невероятните усилия в годините, които полага за развитието на трансплантационната програма в България. Те дават всичко от себе си да обучават нашите млади колеги - студентите на факултета по медицина, тези, които ще ги наследят. Това, което успяхме да направим, е, че създадохме школа.

- У нас все още няма изградени центрове за лечение на инсулт. При лечение на инфаркт, както и на инсулт, се инжектира медикамент. Това обаче трябва да стане бързо. И ако за инфаркта разполагаме с 6 часа, то за инсулта имаме само 3, през които болният трябва да бъде приет в болница, за му се направят нужните изследвания и да му се инжектира лекарството.

- За съжаление не всички лечебни заведения го прилагат. Дори в София това става сложно и се губи време. Докато болният стигне на точното място, трите часа са минали. И ние непрекъснато се сблъскваме със ситуации на закъснение, но близките настояват "Лекувайте го" . Няма как да го лекуваме след 3-ия час. След третия час може да поддържаме живота, не и да лекуваме. Ако ценното време е изпуснато, човек остава с тежък дефект, инвалид, в тежест на себе и на семейството. След това може да се прави рехабилитация, но не очакваме чудеса.

- Болницата трябва да разполага с неврологично отделение и да има и скенер, който работи 24 часа. За съжаление скенерите в повечето болници у нас не работят през нощта, а инсултите настъпват най-често рано сутрин - към 4-5 часа.

- За тези три часа, които имаме за действие, болният трябва да бъде докаран в лечебното заведение, за му се направи скенер, кръвни изследвания, за да се установи дали има инсулт или това е мозъчен кръвоизлив. Това отнема също около час. След това венозно се инжектира медикаментът, с който лекуваме. Това е въпрос на организация, не на възможности. И се надявам в най-скоро време да направим организация, както това стана с бързата помощ при инфаркт.

- Ние сме на едно от първите места с света по брой на пациенти с инсулти и по смъртност. Коя е причината, след като имаме възможност за най-съвременно лечение?

- Основното е лошата профилактика, а тя е залегнала в нашата народопсихология. Събираме всички рискови фактори, пренебрегваме ги с години и искаме едно магично хапче да реши всички проблеми накуп - високо кръвно, диабет, пушене, липса на физическа активност и на първо място може би начинът ни на хранене - мазно, фаст фуд, много сол - все неща, които предразполагат към високо кръвно.

- Всичко е в неговите ръце. Не става обаче с вземане на хапчета. Защото ние искаме да вземем магическото хапче и всичко да ни мине. Много хора все още не са наясно, че след като сме получили високо кръвно налягане, то е за цял живот. Няма как да ни "мине". И трябва да се следи. Това е лична грижа, не бива да разчитаме някой друг да следи показателите и цял живот да си пие хапчетата като периодично се консултира с лекар. Какво правят хипертониците? Непрекъснато имам пациенти, които на въпроса имате ли високо кръвно, отговорят "Имам, но ми мина". Ето това няма как да стане. Какво се получава в действителност? Кардиологът изписва медикамент, болният го взема известно време и кръвното му се нормализира. И той спира да пие хапчета, защото е убеден, че"му е минало".

- Проблемът е, че високото кръвно налягане не винаги дава симптоми, които да ни подскажат, че се повишава. В началото то наистина дава едно главоболие, но когато организмът свикне, то преминава.

- На първо място слагам редовната консумация на алкохол. Имам предвид повече от 100 мл всеки ден. Разбира се, опасната "доза" е индивидуална, защото всеки има различни възможности да разгражда алкохола. За да съм конкретен, ще кажа, че не бива да има ежедневна употреба на концентриран алкохол.

- Нека да е червено вино. Знаете, че има много изследвания върху така наречения "френски парадокс" - както и у нас, в Южна Франция ядат доста мазно, но сърдечносъдовите болести и инфарктите са малко. Учените установиха, че това се дължи на умерената консумация на червени вина, които съдържат лечебната съставка ресвератрол. Той предпазва от развитие на атероклероза, мозъчно- съдови болести и т. н. Така че една чаша червено вино на ден с храната не е прегрешение. Докато за концентрирания алкохол никой никога не е доказвал, че е полезен.

- Това е мит. Концентрираният алкохол сваля за кратко кръвното, но след това го вдига и то още повече.

- След 50 г. е добре от време на време човек да си мери кръвната захар. Защото след тази възраст кръвната захар понякога започва да се повишава в гранични стойност, без това да е диабет. Няма как да го разберем, без да направим изследване. И понякога е достатъчно само да се ограничи консумацията на захари и тестени изделия. Едната опасност е от концентрираната захар, другата - наднормено тегло. За това допринася и алкохолът - една ракия съдържа 300 калории, ако са две - 600 калории, което изяждаме нормално на вечеря.

Всички рискови фактори, на които не обръщаме внимание, водят в един момент до инсулт.

- Доста мрачно, а ние се готвим за празници?

- За съжаление точно по празниците инфарктите зачестяват. И то не толкава от преяждането, колкото от препиване, а е известно, че концентратът вдига кръвното налягане.

Суперробот оперира по гласова команда. Той е част от интегрирано оборудваните операционни зали в Университетската болница "Св. Иван Рилски" в София, съобщиха от лечебното заведение. Чрез новата система се постига златният стандарт на най-съвременното технологично решение при опериране на пациентите, съхранение и предаване на информация, както и за провеждане на обучителни курсове и конференции, поясниха оттам.

Управлението на цялата инсталирана апаратура става чрез единствената по рода си в България система за интеграция на операционни зали. Тя е последно поколение платформа за контрол на ендоскопска апаратура, навигационни системи, микроскопи, операционни маси и лампи. Системата осъществява пренос и архивиране на данни с висока резолюция и предлага персонализиране на управлението на всички интегрирани апарати, гласово управление, видеоконферентна връзка с двупосочен пренос на видеоданни при операции на живо по време на курсове и презентации.

Същевременно тя осигурява синхронизацията на образи от навигационната система и 3D рентгеновия апарат, като по този начин повишава многократно прецизността и на двата апарата. Интегрираното по този начин оборудване позволява да се извършват дори най-сложните технически интервенции

Операциите могат да се наблюдават в реално време на екран.

Мобилен 3D рентгенов апарат последно поколение за интраоперативна образна диагностика позволява изграждане на 3D образ на анатомичните структури на пациента. Ултразвуковият аспирационен нож за микрохирургия пък представлява многофункционален апарат за резекция на меки тъкани и кости с възможност за рязане без загуба на кръв при всички микрохирургични операции.

При представянето на мотивите на вносителите депутатът от "Атака" Илиян Тодоров изтъкна, че България е една от малкото без диференцирани ставки за ДДС, с изключение на туристическия бранш, където ставката е 9%.

Представители на почти всички парламентарни групи обявиха, че в законопроекта за въвеждане на нулеви ставки не е записано как ще бъде покрита "дупката" в приходите от данъка, която се открива при евентуално приемане на предложението.

Георги Кадиев от левицата заяви, че подкрепя законопроекта в частта за лекарствата, но би предложил ставка от 10% и изтъкна, че политиката от години за единна ставка е поради две причини - приходи в бюджета и по-лесно администриране. "Първо - наистина не се казва откъде ще дойдат приходите, които се губят за сметка на тези мерки. По отношение на администрирането - детски стоки ли са, например, 36-ти номер обувки, които няма да се носят от дете", попита Георги Кадиев.

Лидерът на ДПС Лютви Местан пък обяви, че социална политика не трябва да се провежда чрез данъци.
Болестта на сините устни покосява и младите
Болестта на сините устни - пулмоналната хипертония, покосява и младите хора. Ноември е обявен за Световен месец за повишаване информираността на населението за тази рядка болест.

Асоциация "Пулмонална хипертония" и Националният алианс на хора с редки болести с подкрепата на Изпълнителната агенция по трансплантация организират кампанията "Сини устни", за да привлекат общественото внимание към болест, която много трудно се диагностицира, а недиагностицирана навреме, води до бърз летален край - 2,5-3,5 години. Директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Марияна Симеонова заяви, че в крайна фаза на това заболяване за жалост се стига и до трансплантация на бял дроб. Вече има адекватна терапия на това лечение, заяви председателят на асоциация "Пулмонална хипертония" д-р Тодор Мангъров.

Болестта засяга сърцето и белия дроб. Симптомите са свързани с недостиг на въздух и при най-малко физическо усилие, много често и в състояние на покой. В крайна фаза на болестта устните и ръцете посиняват заради липсата на кислород. Болните трудно извършват всекидневни действия, а изкачването на 10 стъпала за тях е истинско предизвикателство. Като основен проблем д-р Мангъров посочи диагностицирането на това заболяване.

В България все още не е регламентирано сурогатното майчинство, което е своеобразно решение за младите жени с пулмонална хипертония, които искат да имат деца.

Ковчежникът на РБ Марио Милушев обясни пред "Сега", че става въпрос за платени медийни участия, билбордове и предизборни клипове, разходите за които са поети от самите кандидати. На практика става дума за целеви парични дарения, като по този начин се избягва ограничението в Изборния кодекс, според което даренията на физически лица не могат да надхвърлят 10 хил. лв.

Кодексът позволява на физическите лица, свързани с кампанията, да предоставят безвъзмездно за ползване от партията или коалицията на собствени движими и недвижими вещи, както и на безвъзмездни услуги, извършени само с личен труд, без да налага ограничения за стойността на услугите. Обикновено тук се имат предвид преотстъпването на лични автомобили или безплатно предоставяне на помещения за предизборни прояви. Непаричните дарения обаче са неясна категория, която фигурира единствено в образците на отчетите, но не и в кодекса.
ЩЕДРОСТ

Според финансовия отчет на реформаторите непаричните дарения на кандидатите възлизат общо на 155 418 лв. 6000 е дал бившият общински съветник от ДСБ Вили Лилков. Солидната сума от 6189 лв. е отделил за кампанията младият Настимир Ананиев. Зам.-шефът на парламента от квотата на дясната коалиция Иван Иванов е извадил от джоба си 5359 лв., а екслидерът на СДС Мартин Димитров - 4777 лв. С по-дребни суми са се бръкнали зам.-председателят на дясната ПГ Найден Зеленогорски (1636 лв.) и бившият шеф на НСС Атанас Атанасов (1656 лв.).

Всъщност фактите сочат, че пенсионерите вече почти са минали на самоиздръжка. След като повече от половината пенсионни пари идват от данъци, значи и от техните джобове. Основният приход в бюджета е от ДДС. Едни от най-редовните му платци са тъкмо пенсионерите. Чрез цените на лекарствата си, храната, парното и тока възрастните броят и ДДС. От този данък се вкарват пари в НОИ, който пък им плаща пенсиите.

Само че не ни е това проблемът. Истинските рискове са други и са навсякъде около нас. Една част от тях идват внезапно, но друга голяма са предвидими - особено тези, които са свързани с възрастта, остаряването, намаляващите сили,загубата на семейния партньор.

Ако имаме късмета да доживеем до старини, неизбежно ще усетим какво е да си зависим от грижи и помощ дори за елементарни неща, които до вчера си правил сам, без и да се замисляш за усилията.

Зависимостта от грижи е един от рисковете на живота, с които отделният човек трудно може да се справи сам. И тук отново ни идва на помощ руганата и отричана (от "разбиращи" и неразбиращи) солидарност между поколенията, която миналия XX век роди и ни завеща като осигурителна система.

Демографските процеси сред всички европейски нации сочат нови предизвикателства, за които тепърва трябва да търсим отговор. Свидетели сме как през последните 20-30 години средната продължителност на живота непрекъснато нараства, макар и с различни темпове за различните народи. Заедно с това непрекъснато се увеличава абсолютният брой, както и делът на най-възрастните групи в европейските общества. Този процес изцяло е валиден и за България. Ако погледнем последните три национални преброявания, се очертава следната ситуация. (Виж графиката на 11-а стр.).

Демографските прогнози на експертите от Световната банка сочат, че през 2025 г. повече от един на всеки петима българи ще бъде над 65 години.

До 2050 г. на всеки българин над 65-годишна възраст ще се падат по-малко от двама работещи.

Тази тенденция сочи, че след около 5-8 години групата на най-възрастните у нас ще надмине 1 милион души и вероятно ще бъде над 15% от населението ни.

Това означава, че следващият огромен социален проблем, пред който ще се изправим, е как ще посрещнем потребностите на тези хора от ежедневни грижи? Фактите водят до очевидното заключение: вече има засилено търсене на услуги за дългосрочни грижи. Въпросът е - кой предоставя нужните грижи и кой плаща за тези грижи.

Много е лесно да обявим с дълбоко загрижен тон, че целта ни е българите в напреднала възраст да могат да остаряват достойно и в условия на сигурност. А даваме ли си сметка (разбира се, ако наистина искаме тази цел да бъде постигната, а не е поредното обещание пред поредните избори) какво ще струва това на бъдещите български поколения и дали те могат да поемат тази отговорност и тежест?

Именно заради такива проблеми ни е нужна, и винаги ще ни бъде нужна солидарността между поколенията, организирана в национален осигурителен модел.

Това изисква час по-скоро да спрем да се тръшкаме и да се вайкаме и незабавно да проведем широка обществена дискусия за необходимостта от допълване на осигурителния ни модел с покриването на нов (за България) осигурителен риск - "достъп до дългосрочни грижи"

Анализите на Световната банка на опита на страните, които вече много години предлагат "достъп до дългосрочни грижи", сочат и добрите практики, към които да насочим вниманието си:

- От медицински към социални услуги: Много зависими хора и техните семейства се обръщат към здравния сектор, в частност болниците, когато в действителност се нуждаят от социални грижи. Дългосрочните грижи, осигурявани от здравния сектор, биха могли да бъдат едновременно неадекватни и нерентабилни.

- От институционални към домашни грижи: Пациентите масово предпочитат да получават дневни грижи или грижи от придружител директно в своите домове, а в много случаи това е и най-евтиното решение.

- От производство на услуги към купуване на услуги: В бъдеще голям дял от всички икономики и от създаването на нови работни места ще се развива около полагането на грижи за населението. Всичко това не може да се извърши от обществения сектор. Общественият сектор трябва да определи основните си компетенции и да закупи от частния сектор онези услуги за дългосрочни грижи, които са подходящи за производство от частния сектор.

- От натурални облаги към парични помощи и ваучери: Паричните помощи създават за пациента отговорността да си купи подходящия вид грижи и могат да играят важна роля за подкрепата на неформалните грижи и за стимулиране на развитието на капацитет за услуги в частния сектор.