Гладът – приятел и лекарство
ЕСТЕСТВЕНА, НАТУРАЛНА ДИЕТА
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БЕЛТЪЧНИЯ МИНИМУМ
- Ако се наруши тази реално оптимална нужда на организма, в него се наслояват ненужни отпадъчни продукти, които съдействат за развиване на токсичност и болестни състояния.
- „трябва да се следи за приетото количество - то да бъде достатъчно, но не и превишено..."
- Соята, слънчогледът, сусамът, орехите, бадемите, картофите и повечето от зелените зеленчуци съдържат пълноценни белтъчини.
| ЕСТЕСТВЕНА, НАТУРАЛНА ДИЕТА.
Суровоядството, отчетено като най-естествената форма на хранене, включва използването на плодове, зеленчуци, житни храни, семена, черупчести плодове (орехи, бадеми, лешници, кестени) във вида, в който ни ги дава природата. Житните храни се използват накиснати или покълнали. Захарта, която е фабричен продукт, се заменя с мед. Ако се включва и мляко, то се ползва, без да се вари. Изключва се всякаква топлинно обработена храна. Месото изцяло се елиминира като несъответстваща за човека храна. Рязкото преминаване към суровоядство често не само не дава резултат, а създава проблеми. Тъй като обикновено към суровоядството се прибягва поради някакво заболяване, болните храносмилателни органи веднага реагират. Първата мярка е те да бъдат възстановени и когато вече са здрави, да се премине към режим на суровоядство. Другата сериозна пречка към преминаването на суровояден режим оказва формираният вече вкус - вкусът към съблазнителния аромат и пикантност на готвената храна. За преодоляване на тази слабост често се изискват доста усилия на волята. Причината е в това, че вкусът на човека се оформя още от най-ранни детски години, често с патологични отклонения. Но колкото и да е чудно, много хора, които търсят здраве и са поели по пътя на природата, преодоляват тези пречки. Свикнали вече с вкуса на суровите продукти, те създават своя кулинария и собствени новосъздадени менюта. Трапезите им са богато и красиво подредени, ако подхождат творчески и с разбиране. С преминаването към вегетариански или суровояден режим на хранене се налага да бъде изяснен един въпрос, който поради наслоените предразсъдъци, отживелици и погрешни концепции е довел много хора до объркване и фанатизъм и не може да бъде отминат. Това е въпросът за БЕЛТЪЧНИЯ МИНИМУМ, т. е. какво количество белтъчини, необходими за запазване на здравето на човека, трябва да бъде включено в дневния му рацион. Знае се, че белтъчините са главния строителен материал на тялото, поради което те винаги трябва да бъдат набавяни своевременно. Но както във всичко и тук съществува определеният оптимум, с който организмът може да се справи, тъй като при повишаването му следват сериозни разстройства на здравето. Вторият въпрос, който възниква около белтъчния минимум, е кои белтъчини са за предпочитане - растителните или тези от животински произход, както и дали да бъдат в сурово състояние, или в топлинно обработено състояние. По отношение на необходимото дневно количество различните учени сочат и различни цифри, които варират от 20-25-30 до 80-120-140 грама на ден. Обаче с най-новите изследвания тенденцията е към тяхното намаляване. Следвайки новите тенденции, като се вземат предвид общото състояние на организма и физическото му натоварване, се фиксира дневно количество от 20 до 50 грама. Японският изследовател д-р Курацуне е категоричен, че 25-30 грама белтъчини дневно са достатъчни, за да се поддържа добро здраве. Ако се наруши тази реално оптимална нужда на организма, в него се наслояват ненужни отпадъчни продукти, които съдействат за развиване на токсичност и болестни състояния. Но ето какво могат да причинят излишните белтъчини, приети с храната според д-р Пааво Айрола: • Токсични остатъци в тъканите; • Нарушаване на биохимичното равновесие и като резултат - свръхкиселинност; • Натрупване на пикочна киселина, урея и токсични пурини в тъканите; • Намаляване на силата и устойчивостта. Докторите Читънден и Фишер стигат до извода, че пикочната киселина, уреята и пурините от месото отравят й смущават функцията на мускулите и нервите; • Гниене в червата и в резултат на това запек и автотоксемия (самоотравяне); • Недостиг на витамин В6 • Атеросклероза, сърдечни болести и бъбречна недостатъчност; • Артрит. По отношение на белтъчините „трябва да се следи за приетото количество - то да бъде достатъчно, но не и превишено..." Поставен е и втори въпрос: Кои точно белтъчини са необходими за запазване здравето на човека - дали тези от животински, или от растителен произход? Белтъчините се състоят от аминокиселини. От около 20-аминокиселини само 8 се признават за незаменими и те трябва да се доставят с храната. Храните, които съдържат точно тези незаменими аминокиселини, се приемат като пълноценни, а там, където липсва дори само една от тях - като непълноценни. Ето и тук д-р Пааво Айрола ни дава ценна информация: „Доскоро се смяташе, че само месото, яйцата и млякото съдържат пълноценни белтъчини и че растителните белтъчини са непълноценни, но с последните изследвания се доказа, че това е погрешно. Изследванията на един от водещите институти в областта на храненето - института „Макс Планк" в Германия -доказаха, че много зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърна са отлични източници на пълноценни белтъчини. Това се потвърди и от други изследователски центрове. Соята, слънчогледът, сусамът, орехите, бадемите, картофите и повечето от зелените зеленчуци съдържат пълноценни белтъчини. Нещо повече, последните изследвания установиха два крайно важни факта, досега неизвестни на науката: Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|