Гр. Пловдив, 03. 05. 2017 г

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 102

Ст. лейт. Даниел Луков, в качеството ми на съдия докладчик по нохд № 47/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив, след като се запознах с материалите по делото, както и с основанията на чл. 248, ал. 2 от НПК, намирам, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия И., което налага производството по делото да бъде прекратено, а делото следва да се върне на ВОП – Сливен.

С обвинителния акт прокурорът е повдигнал обвинение на двамата подсъдими И. и А. за извършено от тях престъпление съответно за първия по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр.чл. 311, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“ НК и за втория по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр.чл. 201, вр.чл. 311, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4, вр.ал. 1 НК. Процесуалното развитие на делото до момента е следното:

По обвинителен акт на Варненската военно-окръжна прокуратура с обвинение срещу Д.Н.И. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, във Варненския военен съд е било разгледано нохд № 163/2012 г., приключило с Присъда № 163/03.01.2013 г. С нея подсъдимият И. е признат за виновен в това, че за времето от 1-17 април 2009 г. в качеството си на длъжностно лице не положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това са последвали значителни щети в размер на 23999 лв. за ИА „Социални дейности на МО“, поради което и на основание чл. 219, ал. 1 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок и глоба в размер на хиляда лева. Осъден е да заплати на гражданския ищец ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 23999 лв.

По жалба от подсъдимия и протест на прокурора само за увеличаване на наказанието, с Решение № 9/13.03.2013 г. по внохд № 8/2013 г. Военно-апелативният съд приел, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, както и че съдът е допуснал нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. На това основание отменил присъдата и върнал делото на прокурора. При връщането на делото били дадени конкретни указания за допълване на доказателствената съвкупност по делото, а именно да се разпитват свидетели и да се назначава повторна експертиза.

С решение на ВСС от 01.04.2014 г. ВОП – Варна е закрита и за неин правоприемник е определена ВОП – Сливен. С постановление от 03.04.2014 г. настоящото досъдебно производство е прието за разглеждане от ВОП – Сливен, като по време на доразследването И. е бил привлечен като обвиняем за по-тежко наказуемо престъпление, извършено в съучастие с още едно лице – обвиняемия М.А..

На 24.11.2014 г. ВОП – Сливен внесла в Сливенски военен съд нов обвинителен акт срещу Д.И. и М.А.. С Присъда № 5 от 25.03.2015 г. по нохд № 102/2014 г. двамата били признати за виновни по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за И., съответно вр. чл. 20, ал. 4 за А.. На подсъдимия И. е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия А. две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК са групирани наказанията, наложени на подсъдимия А. по пет присъди и му е определено общо наказание от 2 години и 9 месеца лишаване от свобода с 5 години изпитателен срок. Всеки един от двамата подсъдими е бил лишен от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК за срок от 3 години. Били са осъдени да заплатят на Министерството на отбраната обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 21639.94 лева.

С Решение № 16 от 03.06.2015 г. по внохд № 13/2015 г. Военно-апелативният съд отменил присъдата поради допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на съда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С Присъда № 6 от 26.04.2016 г. по нохд № 82/2015 г. Сливенския военен съд признал подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1 НК и наложил на подсъдимия И. наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия А. 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК на подсъдимия А. било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода. По отношение на двамата подсъдими съдът отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 5 години. Лишил ги от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК за срок от 3 години. Били са осъдени да заплатят на Министерството на отбраната обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 21639.94 лева.

С Решение № 40 от 28.10.2016 г. по внохд № 49/2016 г. Военно-апелативният съд потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Това решение е било предмет на касационна проверка, като с Решение № 22 от 17.03.2017 г. ВКС, II н.о. отменил това решение на Военно-апелативния съд, както и присъдата на Военен съд – Сливен по нохд № 82/2015 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – Сливен за четвърто поред разглеждане на първа инстанция. Поради невъзможност Военен съд – Сливен да сформира състав, със свое определение по кчнд № 376/2017 г. ВКС, II н.о. е изпратил делото за разглеждане от Пловдивския военен съд.

С решението си касационната инстанция на основание чл. 355 НПК е дала задължителни указания относно приложението на закона. В своето решение касационният съд е приел, че подсъдимият И. е бил признат за виновен, респективно бил му е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1 НК в нарушение на забраната за влошаване положението на подсъдимия в случаите, в които присъдата е отменена по негова жалба и без да е налице съответен протест за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

Съгласно забраната за refermatio in pejus при липса на протест от прокурор (жалба от частния обвинител) принципното положение в наказателния процес е, че първата инстанция, каквато в случая се явява настоящата за четвърти пореден път, и на която делото е върнато за ново разглеждане няма правото:

1. 
   Да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление;
   
2. 
   Да наложи по-тежко наказание;
   
3. 
   Да осъди оправдан подсъдим.
   

При действието на новия НПК първата и въззивната инстанция са ограничени в своите възможности да връщат делото на прокурора. Това е възможно само ако е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник (чл. 288, ал. 1, т. 1 и чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК). Така, след 29.04.2006 г., отпадна възможността съдът да дава задължителни указания на прокурора какви обстоятелства следва да бъдат изяснявани и какви процесуално- следствени действия да бъдат извършвани. Предвид на тези съображения касационният съд е приел в своето решение, че старата съдебна практика, съгласно която в определени случаи е било възможно съдът да върне делото за доразследване на досъдебната фаза, прокурорът да внесе нов обвинителен акт за по-тежко наказуемо престъпление и съответно подсъдимият да бъде осъден по него, независимо от факта, че първоинстанционната присъда е била отменена само по жалба на подсъдимия, вече е неприложима, дори и в случаите на разкрити нови обстоятелства. Настоящият съдебен състав напълно споделя становището на касационния съд и не е нужно да се развиват никакви допълнителни съображения в тази насока в настоящото разпореждане.

Конкретно по поставения за разглеждане казус, видно от обстоятелствата по делото, първоначалното обвинение срещу подсъдимия И. е за извършено от него престъпление по чл. 219, ал. 1 НК. По това си обвинение, той е бил осъден с присъдата на Военен съд – Варна. При отмяната на тази присъда, макар и да е нямал тези правомощия, съставът на Военно-апелативния съд по внохд № 8/2013 г., като върнал делото на прокурора, дал указания за извършване на допълнително разследване, при което разследване не са установени никакви нови обстоятелства. Това се вижда при елементарното сравняване на обстоятелствената част на първия обвинителен акт по нохд № 163/2016 г. по описа на Военен съд – Варна с тази на настоящия обвинителен акт, внесен от ВОП – Сливен, само че първото обвинение при същата фактическа обстановка е за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, а настоящото обвинение е за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1 НК. Абсолютно същите факти от дейността на подсъдимия И. като директор на териториална дирекция Варна към ИА „Социални дейности на МО“ вече са квалифицирани от прокурора като съвсем различно престъпление с единствената разлика, че прокурорът е приел, че се касае за престъпление в съучастие с още един подсъдим, което престъпление е било улеснено с извършване на още едно престъпление по чл. 311 НК. За настоящия съдебен състав тази промяна в становището на прокуратурата е обяснима само и единствено въз основа на това, че спрямо същите лица за същото това обвинение, но за други дейности и деяния, прокуратурата вече е постигнала осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими, което обстоятелство е служебно известно на съда и се вижда от решението на ВКС, постановено по кнохд № 1146/2016 г. Но по този начин се е стигнало до нарушаване именно на забраната за reformation in pejus, защото първата, постановена по отношение на подсъдимия И. присъда за извършено от него престъпление по чл.219 ал.1 НК, е била отменена по жалба на подсъдимия и протест на прокурора, но който протест се е отнасял само и единствено относно размера на наложеното на подсъдимия И. наказание. По този начин, като е упражнил правото си да обжалва присъдата на военен съд Варна, подсъдимият, в резултат на неговата жалба, е бил подведен под отговорност за по-тежко наказуемо престъпление, извършено в съучастие с още един деец, а целта на обжалването му е била да се провери обосноваността и правилността на невлязлата в сила присъда и да се даде отговор на повдигнатите от него въпроси, че не е налице извършено от него престъпление. Повдигането на обвинение, предвид на казаното до момента, спрямо подсъдимия И. и внасянето на обвинителен акт за по-тежко наказуемо престъпление е недопустимо и влиза в противоречие със забраната за влошаване на положението му, в какъвто смисъл е и коментара на ВКС в неговото решение.

Констатираното процесуално нарушение е съществено и води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия И., води до нарушение на правата му по чл. 55 НПК, води до драстично нарушение на забраната за reformation in pejus.

Всичко това налага производството по делото да се прекрати и същото да се върне на ВОП – Сливен.

Мотивиран от изложеното, в изпълнение на задължителните указания на ВКС и на основание чл.248, ал. 2, т. 3 НПК

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по нохд № 47/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

ВРЪЩАМ делото на ВОП – Сливен.

Разпореждането е обжалваемо в 7-дневесн срок от съобщението пред ВоАС.