Епилог. Бъдещето на човешката история като наука

331 икономически комплексни, социално стратифицирани и политически централизирани общества, надраснали нивото на етнархията, сее базирало именно на производството нахрани. Само че повечето диви животински и растителни видове са се оказали неподходящи за доместикация, затова и производството нахрани сее базирало на относително малко домашни животни и насаждения. Работата е там, че броят на потенциалните кандидати за доместикация е варирал значително на отделните континенти поради различната им площ, а и поради изчезването на цели животински видове (особено по-едрите бозайници) в края на Плейстоцена. Последният процес е бил много по-мащабен в Австралия и двете Аме- рики, отколкото в Евразия и Африка. В резултатна това Африка е останала с по-малко подходящ биологичен материал от доста по-обширната Евразия, но още по-ощетени са били двете Америки, да не говорим за Австралия и родината на Яли, Нова Гвинея (чиято площ е 70 пъти по-малка от тази на Евразия, но затова пък в края на Плейстоцена сее лишила от всичките си едри бозайници.
Доместикацията на всеки континент сее съсредоточавала само в няколко прародини, обхващащи съвсем малка част от общата им площ. Що се отнася до технологическите инвенции и политическите институции, в повечето случаи хората саги усвоявали от свои съседи, а не саги създавали сами. Тоест дифузията имиграцията в рамките на един континент са важни фактори, спомагащи за развитието на неговите общества, тъй като им дават възможност да обменят опит помежду си (доколкото им позволява околната среда, като най-прост пример за такива процеси са Мускетните войни сред маорите от Нова Зеландия. С други думи обществата, които първоначално са били лишени от някои жизненоважни предимства, саги придобивали от други общества, разполагащи по една или друга причина с тях – в противен случай са били измествани от онези, които саги превъзхождали Във втората група попадат факторите, които влияят върху темпото на дифузията имиграцията и, както можем да предположим, те също се различават значително на отделните континенти. Въпросното темпо е било най-високо в Евразия, главно заради ориентацията на нейната основна континентална ос (изток-запад) и сравнително лесно преодолимите естествени бариери. Това обяснява бързото разпространение на земеделски култури и домашни животни в Евразия – в случая огромно значение има и климатът, което ще рече и географската ширина. Същото обяснение важи и за дифузията на технологически инвенции, тъй като рядко са се налагали по-радикални модификации поради по-специфичната околна среда. Затова пък тази дифузия е протичала по-бавно в Африка и особено в двете
Америки поради ориентацията на техните континентални оси (север-юг) и наличните естествени бариери. Тя е срещала сериозни препятствия и в Нова Гвинея поради силно пресечения терени планинските вериги, които не са позволявали някаква по-значима политическа или езикова унификация. От подобен характер е и третата група фактори, влияещи не на дифузията в рамките на отделните континенти, а на тази между тях, която също би могла да стимулира развитието на местно производство нахрани и технологии. И тази междуконтинентална дифузия също е варирала неимоверно по простата причина, че някои континенти са по-изолирани от останалите. През последните шест хилядолетия тя е протичала по-лесно от Евразия към суб- сахарска Африка, вследствие на което последната сее сдобила и с повечето си домашни животни. Но този обмен между източното и западното полукълбо (ако изобщо го е имало)

332 с нищо не е допринесъл за развитието на по-сложно структурираните общества в Новия свят, тъй като последният на по-ниските ширини е изолиран от Евразия с огромни океани, а на по-високите – от самите географски условия и климата, които са били подходящи единствено за ловци-събирачи. Колкото до аборигенска Австралия, изолирана от Евразия сводните бариери на Индонезийския архипелаг, единственият евразийски принос в нейното развитие е било кучето динго. Четвъртата и последна група фактори включва разликите между отделните континенти по отношение на площта и общия бройна населението. По-голямата площ или по-голямото население предполага и по-голям брой потенциални изобретатели, а също и повече конкурентни общества и инвенции. Това предполага също, че и натискът да бъде прието (и доразвито) новото ще е по-голям, тъй като обществата, които не съумяват да се възползват от него, най-често биват елиминирани от своите конкуренти. Такава съдба е сполетяла африканските пигмеи и много други общества на ловци-събирачи, които са били изместени от превъзхождащите ги в редица отношения земеделци. Но сее случвало и обратното например по-консервативно устроените викинги, заселили се в Гренландия, може ида са познавали земеделието, носа били изместени от ескимоските ловци-събирачи, чиито методи за оцеляване са се оказали по-ефикасни в гренландските условия. Евразия е разполагала не само с най-големите земни масив света, но и с най-голямата площи бройна конкурентните общества. В това отношение най-ощетени са били Австралия и Нова Гвинея, да не говорим пък за Тасмания. Макари да са разполагали със сравнително голяма обща площ, двете
Америки са били доста фрагментарни в географски и екологически план и са функционирали по-скоро като няколко малки континента, между които почти не е имало връзка. И тези четири групи фактори обхващат един изключително широк спектър от различия, които позволяват много по-обективна оценка, без да се стига до излишни спорове. Да, някой би могъл да оспори моето чисто субективно впечатление, че новогвинейците като цяло са по-умни от евразийците, но едва ли ще отрече, че Нова Гвинея разполага с доста по- оскъдна площи далеч по-малко животински видове в сравнение с Евразия. Но когато чуят за различия в околната среда, повечето историци настръхват от ужаси започват да лепят разни епитети като географски детерминизъм и прочее в същия дух. И тези определения имат още по-негативни конотации: че пренебрегваш творческите способности и смяташ човека за някакъв пасивен робот, програмиран от собствената си околна среда. Разбира се, тези обвинения са абсолютно неоснователни. Та нали ако не беше човешката изобретателност, всички ние и досега щяхме да разрязваме месото с каменни ножове и щяхме да го поглъщаме сурово като нашите предци отпреди един милион години Всяко човешко общество си има своите находчиви и изобретателни индивиди. Просто някои околни среди – за разлика от останалите – предлагат по-добър суров материали по-благоприятни условия за практическото приложение на онова, което хората, живеещи в тях, изобретяват. Може би самият Яли едва ли би приел с охота тези отговори, тъй като ще му се сторят многословни и увъртени. Затова пък немалко историци ще ги определят като повърхностни и неизчерпателни. Но когато трябва да вмести цели тринайсет хилядолетия от световната история в книга от петстотин (и нещо) страници, авторът може да отдели само по една

333 страничка за всеки 150 години от случващото сена всички континенти, което го принуждава да прави безброй съкращения и винаги крие риска от известно опростяване на разглежданите въпроси. Естествено, една немалка част от проблемите, които въпросът на Яли повдига, ще си останат (поне засега) неразрешени. На този етап можем да дадем само частични отговори, както ида набележим някои теми за бъдещите изследователи, но не ида предложим една напълно завършена теория. Голямото предизвикателство днес се състои в следното да развием човешката история като наука, за да заеме тя достойно място сред такива вече утвърдени исторически дисциплини като астрономията, геологията и еволюционната биология. Ето защо сметнах за подходящо да приключа книгата си с един хипотетичен поглед в бъдещето на самата дисциплина, наричана история, за да набележа и някои от оставащите неразрешени проблеми.
Най-естественото продължение на тази книга би било да приведа допълнителни доводи в полза на вече направените изводи ида изтъкна още по-убедително ролята на междуконтиненталните различия, класирани в четирите групи фактори, които за мен саи като най- важни. За да илюстрирам различията между наличния материал, с който е стартирала до- местикацията в отделните региони на света, в Таблица 9.2 дадох броя на едрите сухоземни бозайници (тревопасни и всеядни) на всеки континента в Таблица 8.1 – този на съответните житно-зърнени растения с по-едри семена. Следващата стъпка би била да събера и класифицирам наличните данни за едрозърнестите бобови растения, например фасул, грах и змийски грах. Освен това аз само споменах факторите, поради които някои кандидати за доместикация от едрите бозайници са отпаднали от надпреварата, но не уточних по колко кандидати са били дисквалифицирани на всеки континенти по какви точно показатели е ставало това. А това определено си струва да се направи, особено по отношение на Африка, където е бил дисквалифициран доста по-голям процент от участниците, отколкото в Евразия. Покои точно показатели са били дисквалифицирани местните бозайници и на какво се дължи високата им честота в Африка Редно е да се отчетат и чисто количествените фактори, за да се разбере доколко верни саи моите изчисления, според които разпространението на културни растения и домашни животни е протичало с различно темпо по различно ориентираните оси на Евразия, двете Америки и Африка. Бих продължил изследванията си и в една друга насока и това ще са някои по-малки географски ареали и по-кратки периоди от тези, които разглеждам в тази книга. Например читателите сигурно вече си задават и следния доста щекотлив въпрос защо именно евро-

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: