Хитовата постановка „методът грьонхолм" от жорди галсеран с премиера на 3 ноември в театър „сълза и смях" открита сцена

Жорди Галсеран Фере е каталонски драматург, сценарист и преводач. Първата му творба „Surf” е поставена в Барселона през 1994 година. Носител е няколко престижни театрални приза - „Верига от думи“ печели награда „Борн“ за театър (1995) и награда на критиката „Serra d'Or“ за най-добра творба на каталонски (1996), а „Дакота“ взима наградата „Игнази Иглесиас“ (1995). Сред по-новите му произведения са „Карнавал“ (2005), „Канкун“ (2007) и „Кредитът“ (2013). Съавтор е на мюзикъла „Гауди“ (2002), а три от пиесите му са адаптирани за пълнометражни филми.

Галсеран става световноизвестен с пиесата „Методът Грьонхолм” (2003) - офис-трилър, който оголва порочните отношения между големия бизнес и малкия човек, готов да жертва морала заради кариерата и доброто заплащане.
ПИЕСАТА

Името на пиесата „Методът Грьонхолм” е взаимствано от специална техника за подбор на персонал, разработена от шведски психолог. Сюжетът е микс от психотрилър, криминале, интелектуален ребус и риалити шоу. Четиримата персонажи кандидатстват за високоплатена работа в огромна международна компания. Те обаче няма да минат през стандартното интервю. Затворени в стерилното пространство на офиса, те ще бъдат подложени на серия от психологически задачи, всяка следваща от които е по-трудна и предизвикателна. Крайната цел е да бъдат разкрити слабостите на всеки от кандидатите и да се разбере какво е отношението им към компанията. Действието преминава през много неочаквани обрати и през цялото време държи зрителя в напрежение. Кой от тях ще получи желаната позиция? Отговорът на този въпрос е много по-неочакван, отколкото някой може да предположи...

Завършва ВИТИЗ през 1990 година. Има над 70 театрални постановки в почти всички театри в България, както и в Германия, Русия и Турция. Бил е директор на театрите в Русе, Кърджали, а в момента е директор в Разград.

Един от най-популярните съвременни български актьори завършва НАТФИЗ през 1996 година в класа на проф. Стефан Данаилов. В театъра се изявява като актьор и режисьор, с много реализирани проекти зад гърба си. Също така се снима в редица български и чуждестранни филмови продукции и сериали, като последната му голяма роля е във филма на Стефан Командарев „Съдилището“, който е тазгодишното българското предложение за „Оскар“ за чуждоезичeн филм.

Завършва НАТФИЗ през 1995 година в класа на проф. Димитрина Гюрова. В периода 1995-2012 г. е част от трупата на Пазарджишкия театър. През годините участва в представления на Сатиричния театър, Младежкия театър „Николай Бинев“, МГТ „Зад канала”, Театър 199, „Сълза и смях”, Театър „Мелпомена”, ТР „Сфумато”, както и на театрите в Плевен, Перник и Сливен. Също така участва и озвучава филми, сериали и реклами, като гласът му е сред най-познатите в България.

Популярният български актьор в момента е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

В миналото е работил в Театър „София“, Сатиричния театър и Младежкия театър „Николай Бинев“. Участва в спектакли на Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Сатиричния театър, както и в спектакли на театрите в Добрич, Плевен и Хасково.
Нева Мичева - преводач

Има магистърски степени по италианска филология (СУ „Св. Св. Климент Охридски“) и по журналистика (El Mundo, Мадрид). Сред авторите, които е превеждала, са Дино Будзати, Мануел Пуиг, Итало Калвино, Антонио Табуки и Хуан Пабло Вилялобос. Сред театралните ѝ преводи, поставяни на българска сцена, са пиесите на Жорди Галсеран („Методът Грьонхолм“, „Канкун“, „Бурунданга“), Серджи Белбел („В Тоскана“, „След дъжда“), Хуан Майорга („Облогът на Паскал“, „Момчето от последния чин“), Иван Вирипаев („Илюзии“).

Грижи се за поредицата „Кратки разкази завинаги“ на издателство „Жанет 45“. За превода на „Центурия“ на Джорджо Манганели и „Стихотворенията на Сидни Уест“ на аржентинския поет Хуан Хелман през 2014 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“.
Николай Николов – сценограф

Млад български сценограф, сред чийто досегашни проекти са „Онова нещо“ от Христо Бойчев и „На другата сутрин“ от Питър Куилтър в Сатиричния театър, както и „Хубавата Елена“ в Музикалния театър.

Тодор Пеев