Ходатайствена молитва

Дъч среща Голиат по улиците на Бурбон

Изтегляне 1.38 Mb. Pdf просмотр страница 104/148 Дата 31.08.2023 Размер 1.38 Mb. #118528

Навигация на страницата:

• Да живея е Христос, а да умра – придобивка!

Дъч среща Голиат по улиците на Бурбон Водех евангелизационна група от 200 студенти от института „Христос за нациите” в Марди Грас през 1979 г Служението ни беше съсредоточено главно на улица Бурбон, където има най-много места за увеселение Виждал съм много малко места, където тъмнината владее толкова силно , колкото на този постоянен празник на злото. Прекарахме много часове в молитва и подготовка, преди да излезем да свидетелстваме Бяхме уверени в сърцата си , че сме постигнали победа в Духа Светлината вървеше пред нас Чувствахме, че отиваме само да съберем користите Видяхме десетки да предават живота си на Христос и преживяхме много драматични моменти, в които светлината триумфираше над тъмнината. Не липсваха и изпитания. Едно от тях, което силно ми въздейства, беше сблъсъкът с обладан от демони мъж, който се опита физически да нарани някой от нас – да ни убие. През повечето време аз обхождах улицата, като се молех за „армията ни”, докато те свидетелстваха и се молеха с хората. Една вечер аз и моят партньор пресякохме улицата, за да говорим с двама от студентите, които носеха плакат „Бог те обича!”. Докато говорехме, един огромен човек, който ще наречем Голиат, дойде незнайно откъде. Той беше висок около 3 метра (или поне 2), тежеше 200 килограма (или поне 120). Беше облечен отгоре до долу като римски войник, или може би като филистимски воин и носеше дълъг камшик, с който плющеше, докато се приближаваше към нас. Устните му бяха покрити с кървава пяна и кръв се стичаше от ъгълчетата на устата му. Той се приближи, като размахваше камшика и ръмжеше като бясно куче. Хората се отдръпваха, за да наблюдават, а Голиат започна да вика с дебел, груб глас: „Бог бил любов, а? Сега ще ви убия!” Като проницателен човек, аз бързо разбрах, че имаме проблем. Исках да кажа някой силен като меч стих, но единственият, който ми дойде наум беше: „Да живея е Христос, а да умра – придобивка!” Но като че ли това не беше стихът, от който се нуждаех! Докато стоях и се чудех защо останалите трима не предприемат нищо, изведнъж се сетих защо – аз бях лидерът! И като мъдър лидер, аз извиках: „Всеки да се спасява сам!” След това добавих на себе си: „Крака, не ме предавайте!” Чувствах по-силно помазание „пеперуда”, отколкото „светкавица”. Разбира се, че не казах тези неща, но имаше силен страх, който се опита да ме завладее. Какво всъщност направих? Ходатайствах! И когато погледнах към другите трима, видях, че устните им помръдваха мълчаливо. Те също ходатайстваха! Това беше ходатайство, умножено по четири. (Лупите не ме разочароват вече.) Когато вързахме силите на тъмнината, които владееха този човек, в името на Исус, за секунди той започна да се променя. Изражението на лицето му се промени, гласът и отношението му се промениха. Демоните, които го владееха, бяха победени. Светлината надделя. Човекът всъщност изглеждаше объркан. Погледна ни със странно изражение, измърмори нещо за това, че можем да продължим, и бавно се отдалечи, докато тълпата наблюдаваше с удивление. Светлината победи тъмнината. Божията сила „улучи целта” (paga), като накара злите духове да млъкнат и ни спести срама и възможно нараняване. По-късно същата вечер, когато всички се събрахме и споделяхме преживяванията си през деня, всички бяха удивени, когато разказвахме колко безстрашни и уверени бяхме, когато се сблъскахме с „Голиат” и как владеехме положението. „Нямахме никакво съмнение” – всички уверихме групата. Нека Бог да ни прости! „Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс Разпространява се безплатно. 66 Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели: