Илия Панов Промяната София

Семейството и заветът

Нека да споделя и няколко думи за заветите. По-горе цитирах стиховете, в които се сравняват отношенията в семейството с тези между Христос и Църквата. Отношенията ни с Бога са основани на завета ни с Него, а отношенията в семейството са основани на брачния завет. Водното кръщение символично е подписът на завета ни с Бога, който е подпечатан с кръвта на Агнето. По подобен начин при сключването на граждански брак мъжът и жената подписват брачен завет, който ще бъде подпечатан, когато младоженецът познае своята невяста, ставайки едно с нея в брачното легло по време на първата им брачна нощ. Първо е подписът, а след това е печатът. Моля ви, изперете чаршафа! Няма нужда да пазите кръвта по него с години. Единствената свята кръв е тази на Исус. Всичко останало е като омърсена дреха в очите на Вечния Бог (виж Исая 64:6).

13

Да платиш цената

Когато говоря за цена, нямам предвид, че хората трябва да си плащат, за да бъдат спасени или за да следват Исус Христос. Имам предвид духовна цена, основана на пълно посвещение и покорство на Божието Слово, което не е никак лесно. То не е като да отидеш да попееш или просто да поседиш в някой молитвен дом, а много повече от това. Исус плати цената и се нарече Христос. Той каза: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца” (Йоан 14:12).

Господ Исус е вече на небето, отдясно на Отец, и Той иска ние да продължим да вършим делата Му, а дори и по-големи. Проблемът е, че много християни искат да вършат само онези дела на Исус, които могат да ги издигнат в очите на другите – да изцеляват, да гонят демони, да проповядват, да пеят, да спасяват... Но делата на Исус не са само тези. Освен вършенето на чудеса и изцеления, Той имаше и много други дела, например да пости, да се моли, да бъде покорен до смърт, даже смърт на кръст, като извърши докрай делото, за което Го е изпратил Отец.
„Да платиш цената” означава да се молиш, да постиш, да вдигнеш кръста си и да го носиш докрай, да умреш за себе си, за да вършиш волята на твоя Небесен Баща, живеейки живот на саможертва и святост, в пълно покорство – това е цената. Спасението няма да ти струва нищо – нужна е само вяра. Ученичеството ще ти струва всичко. Ето един пример: „Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена” (Лука 4:1).
Духът на Бога дойде върху Исус и веднага Го заведе в пустинята, за да се моли и да пости 40 дена – това е сериозно дело. Той беше пълен със Святия Дух, но това не беше достатъчно за Него. Исус искаше да се движи в силата на Духа, а това стана, след като пости и се моли 40 дена в пустинята. „А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност” (Лука 4:14).
Много християни, щом усетят, че са докоснати от Бога, или забележат някакъв призив върху живота си, направо се впускат да служат, но в повечето случаи го правят без силата на Духа. Да бъдеш пълен със Святия Дух не е достатъчно. Трябва да преливаш от Него, да стигнеш нивото, когато започваш да се движиш в силата на Божия Дух. Това се постига само като вършиш Неговите дела, които започват с пост и молитва. Едва тогава ще се разнесе слух за тебе навсякъде, че Бог работи в живота ти, и това няма да е временно. Ще бъде постоянно.
„Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:31). Да чакаш Бога също е част от плащането на духовна цена. Чакай Господа и силата ти ще се поднови. Чудно е как орлите във физическия свят подновяват силите си. Когато един орел почувства, че не може да лети или се уморява лесно, понеже е стар, той се качва на някоя висока скала, маха перата си, ноктите си, а накрая и клюна си, като го удря в скалата, и чака 40 дена, за да му пораснат нови. Това е и време на пост за него, защото той не може да ловува. Ето защо Бог ни дава пример, като ни сравнява с орлите. Какъв преобраз за нас, християните!
Когато почувстваш, че силата ти намалява, качи се на канарата, която е Исус, и започни да си махаш перата, ноктите и клюна. То е като да свалиш старата си дреха, начина, по който си служил досега, твоето говорене. Да чакаш 40 дена, говори за време на пост и молитви, след което орелът ще има нови пера, нови нокти и нов клюн. Интересно е, че орелът не бърза да отлети, а изчаква още 10 дена, докато дойде специална мазнина върху него, която той втрива с клюн в перата си. Тази мазнина предпазва перата му от водата. След 50-ия ден орелът започва да лети, без да се уморява. Това не ти ли напомня за деня на Петдесятница? Исус Христос изля Святия Дух върху учениците Си и ги облече със сила от горе.
Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, що Исус вършеше и учеше, откак почна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал, на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен. (Деяния 1:1-4)
След възкресението Господ Исус се явяваше на учениците Си в продължение на 40 дена и им говореше за Божието царство. Те трябваше да чакат в Йерусалим обещаното от Отца. След възнесението на Христос учениците Му не са тръгнали веднага да служат, а са чакали още 10 дена в Горницата в молитва. Така първите ученици, подобно на орлите, които подновяват силата си, са били изпълнени с тази специална „мазнина”, която всъщност е помазанието на Святия Дух.
Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости, Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел. (Псалм 103:3-5)
Истината е, че мнозина служители просто си „пеят песничката”, като например тази: „Имам собствен офис и църква от 25 човека. Получавам заплата от Америка. Проповядвам два пъти в седмицата. О, Господи, благодаря Ти за всичко това!” Но ти носиш отговорност пред Бога да кажеш на хората как да бъдат променени, защото промяна е нужна във всяка област от живота им. Твоя е отговорността да ги научиш как да живеят, как да се женят, как да печелят парите си, как да оставят греха и окултните традиции. Без тези неща, без хората наистина да са променени, църквата ще е болна, безсилна, инвалидна, мъртва – църква, която не се развива. Ако пастирът не се грижи за овцете, вълкът ще ги нападне и порази. И какво ги ползва хората да казват своите заучени молитвички, да си пеят набожните песнички и да дават десятък на пастора, ако животът им не е променен?
Разбира се, не е грях да се дава десятък в църквата. Имам предвид, че служители, които не се интересуват дали животът на хората, които Бог им е поверил, е наистина променен, всъщност са грабители – вълци в овчи кожи. Знаят наизуст проповеди за даването: „Дайте и ще имате, плащайте и ще имате”, но това не е истинската църква на Исус. Такива църкви напомнят на ТКЗС – пасторът го е грижа само колко мляко ще дадат овцете, а останалото не го интересува.
Покорните и посветени на Божието дело ученици са различни. Исус ни даде съвършен пример за даването и саможертвата. Пасторите, които Бог издига, са хора, които плащат духовната цена за изграждането на Божието царство, живеят в святост, посвещение, саможертва, слугуване и даване. Те не бият и не мъчат вярващите, не ги заплашват, нито ги манипулират, а се грижат за тях, хранят ги, превързват раните им, носят им освобождение, изцеление, надежда, както Исус.
Истински посветените на Бога ученици се развиват. Невястата на Исус не е саката и болна, а расте и качествено, и количествено. „Те хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде, а Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (Деяния 2:47). Бог ще съди всеки от нас. Тайните и скрити неща са явни пред Него. „Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве” (Лука 8:17).
Ако не служиш вярно, ще останеш и без това, което си мислиш, че имаш, защото „който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има” (Лука 8:18). Възможно е да ходиш с години на църква и въпреки това да не познаваш Бога. Ще споделя една истинска история, която ме шокира.
Веднъж бях на тридневна международна християнска конференция с преспиване в хотел. Първият ден мина страхотно: Слово, общение, хваление – всичко беше чудесно. Вечерта се опитах да заспя, но бях в една стая с брат, който толкова силно и звучно хъркаше, че изобщо не успях да мигна. Беше много изнервящо – чак зъбите ме заболяха, въпреки че имам много здрави зъби. Истински кошмар! Накрая си казах: „Явно няма да се спи.” Станах. Беше около три часа през нощта. Изкъпах се, облякох се и излязох в коридора, за да се моля. За моя голяма изненада се оказа, че не съм сам там. Ръководителят на хвалението, един чудесен американец, с когото не се познавахме лично, също беше излязъл, за да се моли.
Така двамата решихме, че ще ходатайстваме заедно. Започнахме да се молим и по едно време той ми каза: „Знаеш ли, искам да споделя нещо с теб, въпреки че не те познавам, нито ти мене. То от години ме измъчва.” Аз казах: „Окей, кажи.” И той каза: „Аз съм тук в три часа през нощта, за да се моля и да искам отговор от Бог, защото не мога повече да продължавам така.” И започна да споделя неща, от които се смаях. Той бил християнин от девет години, кръстен със Святия Дух и води хвалението на голяма църква в Лос Анджелис. И въпреки това не вярваше, че има Бог. Човекът беше искрен и се нуждаеше от помощ. Тогава започнах да му проповядвам на моя развален английски и забравих за проблема със зъбите ми. Святият Дух ме беше изпълнил и ме употреби за благословението на този човек.
Същата нощ този хвалител беше освободен от духа на съмнение и неверието го напусна. Той преживя реална среща с Господа и се прибра щастлив – с отговора, който беше търсил години наред. Аз останах в коридора и предпочетох да дремна на един от фотьойлите. Не исках да се прибера в стаята си, защото силното хъркане продължаваше. На сутринта хвалителят дойде при мен с китарата си и ми каза, че всичко му изглежда различно и дори свири по друг начин – помазано. Той започна да вижда Бога и в хвалението си. Защо споделям това? Тази случка ми доказа, че е възможно да пееш и да проповядваш за Исус и въпреки това да не Го познаваш. Не всички, които ходят на църква, са новородени. Не всички, които се поклащат в такт с хвалението в неделя сутрин, са „на ти” с Господа.
Този хвалител беше излязъл в три часа през нощта, за да търси помощ и отговори от Бога поради своите съмнения. Девет години на търсене бяха възнаградени, той получи освобождение и радост изпълни сърцето му. Има и други християни, които не са преживели новорождението, за което проповядват. Може да имат знанието, но нямат личното преживяване с Бога. Те говорят и пеят всичко, което чуват от другите братя и сестри, но не са познали истински Царя от личен опит. Търси Го и ще Го намериш. Вземи днес решение, че ще платиш цената, и търси Бога. Исус е повече от песен и проповед. Той е слънцето на нашите мечти.

14

Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели: