Индивидуални стратегически компетентности

/Материалът е съставен по информация от пилотен проект на Леонардо да Винчи „Развитие на индивидуалните стратегически компетентности в контекста на европейската интеграция /LT/06/B/F/PP-171003/

за потребностите на координатори по проект „Заедно можем повече” на НПКСБ

Съставил Маргарита Вълчева, магистър психолог

В първата част на каталога са представени основните му части

и описание на отделните компетентности.

Каталогът на индивидуалните стратегически компетентности

има не само познавателна, но и практическа стойност.

1. Индивидуални стратегически

компетентности

1.1. Основни групи индивидуални стратегически

компетентности

Като компетентност може да се определи съвкупността от

знания, способности, умения и нагласи, необходими на индивида да

работи ефективно в конкретна работна среда. Компетентността бива:

• 
  Професионална компетентост;
  
• 
  Социална компетентност;
  
• 
  Концептуална компетентност.
  

В дългосрочен план професионалната компетентност е нещо много динамично поради бързо изменящите се технологии, но от друга страна, може лесно да се дефинира и придобие. Спецификата на професионалната компетентност се определя от функционалността на изпълнявания от индивида труд, докато социалната и концептуална компетентности са общи компетентности, необходими на индивида, независимо от позицията му във фирмата. Като

правило наличието на такива компетености стават все по- стратегическо в света на бизнеса, особено когато се касае за мениджъри, които да позволят на организацията да добие конкурентно предимство благодарение на човешкия фактор.

Затова индивидуалните стратегически компетентности се определят като съвкупност от знания, способности, умения и начини на действие, необходими на индивида в дългосрочна перспектива.

Важно е когато определяме индивидуалните стратегически компетентности да вземем под внимание промяната, която в момента се наблюдава в парадигмата за бизнес мениджмънта. Фигура 1 представя

сравнение на традиционния и съвременен подходи за управление.

Тези компетентности поставят крайъгълните камъни в развитието на индивидуалните компетентности, като ги свързват с използването на възможности за напредък в кариерата,

В днешно време все по-често се признава, че тъй като условията в бъдеще ще стават все по-сложни, предприятията и организациите ще се нуждаят от лидери, които имат не само традиционните умения за администриране на бизнеса.

Традиционните отговорности на мениджъра – да укрепва позицията на компанията и да поддържа равновесие, се подменят от необходимостта мениджърите да инициират промяна и да окуражават иновации и нововъведения. Вече не е достатъчно да притежаваш само лична или бизнес интуиция за успешно развитие на бизнеса. Лидерство означава не само успешно изпълнение на мениджърските функции, но и способност за намиране на мерки, чрез които се позволява на служителите да разкрият своите способности и те биват окуражавани да поемат отговорност.

Мениджърът трябва да окуражава и да подкрепя служителите си, да повишава разбирането им за качество, да забелязва постиженията им, да реагира позитивно, когато служителят направи грешка, да изслушва грижите и проблемите им и да им помага да ги решат.

Освен това, той трябва да е отворен към иновации, да е способен да взема непопулярни решения, да действа в несигурни и постоянно променящи се обстоятелства и да остава силен и уверен в себе си.

Мениджърът осигурява нормалното функциониране на дадена организация, докато лидерът издига и осъществява вдъхновяваща визия за промяна. Лидерство – това е изкуството да накараш другите да желаят да направят това, което ти искаш да постигнеш. Една от ключовите думи в това определение за лидерство е думата желание.

Можеш да накараш хората да правят това, което искаш, но това не е лидерство, макар че, предлагайки награда, мениджърите често насърчават хората да правят това, което те желаят. Този подход води до подчинение, но разликата между съгласие, подчинение и

отдаденост е съществена. Лидерът е способен да накара другите да желаят това, което той желае; също така той е способен да спечели отдадеността на хората. Хората, които само изпълняват нареждания трябва да бъдат контролирани и, следователно, съществува голяма вероятност при отслабване на контрола, усилията им да се провалят. Обратно, последователите, които са отдадени на работата си нямат нужда да бъдат наблюдавани през цялото време, за да се гарантира отдадеността им

Смята се, че независимо колко тактически грешки правиш, ако стратегическото решение е правилно, накрая ще излезеш победител.

В днешно време обаче, когато говорим за стратегии, това твърдение се поставя под съмнение. Днес не е възможно да се вземат стратегически решения въз основа на събития в миналото. Вече не е валидно правилото, че това, което е имало значение в миналото,ще има значение и днес. В днешно време, в динамичната среда, в която живеем, е най-малкото рисковано да се вземат решения на базата на минали събития. Динамиката и непредсказуемостта на средата водят до промяна в парадигмата за бизнес мениджмънта и до нуждата от включване на съставните части на стратегическото мислене в необходимите компетентности.

Тези компетентности на индивида позволяват формулиране на визия за развитие, с взети под внимание тенденции в развитието на средата, както и вземането на решения в несигурни условия. Стратегическо мислене означава постоянно задаване на въпросите дали това, което правя, решенията, които вземам днес, ще са полезни в дългосрочен план. За съжаление, отговорът на тези въпроси обикновено не е еднозначен. Именно поради тази причина Mintzberg има склонност да описва стратегическото мислене повече като “виждане”, отколкото като “мислене”, където стратегическото мислене се реализира като процес включващ в себе си креативност, интуиция и иновационно мислене, ключови за оцеляването и бизнес развитието в динамичната среда, в която сложността и неопределеността са неизбежни.

В същото време стратегическото мислене не е напълно откъснато от действителността. То е способност да се възприема обкръжаващата среда цялостно, способност тя да се интерпретира с помощта на аналитична интелигентност и креативност, както и готовност за вземане на иновативни решения.

Целенасоченост

Наличието на ясна визия не гарантира успех на организацията – от съществено значение е целенасочен марш в желаната посока. Това изисква не само личностни качества като решимост и последователност, но и концептуална компетентност, която ще помогне да се прецени посоката на процеса на тактическо ниво, да се предвидят необходимите промени, да се разберат причините за отклоненията и да се елиминират. В същото време еднопосочността и постигането на целта не трябва да се превръща в поход на слепци към заветната цел. В условията на променяща се околна среда е важно да се държи на крайната цел, но също така е важно да се реагира гъвкаво в зависимост от ситуацията.

Постигането на целта е неразривно свързано с постоянното учене и развитие. Стратегически това е много важно, тъй като положителната нагласа на индивида към ученето и развитието може да предопредели не само придобиването на знания и умения за постигане на желаната цел, но и придобиването на други свързани компетентности.

Кооперативност

Способността да сътрудничиш и уменията за работа в екип са сред най-разпространените изисквания към личността.

Сътрудничество за търсене на общи цели, за предоставяне на подкрепа и ефективно общуване са ключови изисквания не само за мениджърите но и за всички служители в една организация.

Въпреки, че процесът на сътрудничество може да изглежда много прост, в него са скрити много трудности, които пречат на ефективния обмен на информация. Съществува голям набор от комуникационни бариери свързани с начините на общуване между хората: климат на комуникация, ценности, нагласи. Когато се търси постигането на ефективно сътрудничество, е необходимо да се вземат предвид възможни пречки и да се направи опит те да се елеминират, тъй като неефективната комуникация може да доведе

до неразбирателства, деструктивни конфликти, неудовлетвореност и ниска производителност на труда. С други думи всички гореспоменати фактори могат да повлияят много на отношенията между субектите.

Много от иновативните мениджъри носят характеристиките на перфектни комуникативни специалисти. Те са способни добре да представят своята визия – целенасочено, като проста идея, и да привлекат много поддръжници. Но извънредният им успех като комуникативни специалисти зависи и от способността им да създават връзки вътре в организацията и да ценят неформалното общуване в търсене на успешни връзки. Уменията за общуване могат да се определят като способността да се договори психологическа връзка, да се комуникира открито, да се слуша активно и ясно да се формулират идеи с цел постигане на взаимно разбирателство. Лидерите, които притежават тези качества могат да създадат сериозни емоционални сили, които да породят нагласи и действия у индивидите и групите. Емпатията, или способността да чувстваш емоциите и нуждите на друг човек, активният интерес към проблемите на другите, са много важни за създаване на вътрешна комуникация. Емпатичните лидери осигуряват емоциална подкрепа и така помагат на подчинените си да удовлетворяват изискванията на работата. Емоционалната подкрепа е важна за управление на стреса и за развитие на най- важните чувства, свързани с работното място – кураж, ентусиазъм, гордост от работата.

Успехът в общуването с хората зависи от способността да се вникне в гледната точка на другия. Следователно, най-добрият начин да бъде убеден един човек в нещо, е да се демонстрира емпатия към неговата/нейната позиция и да се видят собствените идеи през очите на другия - защо този друг би поскал да ни сътрудничи? Какви аргументи могат да подкрепят предложението, което му отправям?

1.2. Описание на индивидуални стратегически

компетентности

По-долу са изложени подробни описания на индивидуалните

стратегически компетентности по групи.

ЛИДЕРСТВО

Представителност

Тази компетентност означава, че мениджърът е способен да си създаде такъв имидж, който подчертава качествата му, необходими в дадената ситуация; да оценява собствените си способности във връзка с обективните изисквания на средата и

да прави забележимо впечатление по време на първата среща.

Представителността означава, че мениджърът умее постоянно да развива собствения си имидж, съзнателно търсейки успех и ефективност. За да изглеждат креативни и енергични,

мениджърите обръщат внимание на физическите, душевни и емоционални аспекти на личността и така успяват да предадат идеите си на много най-различни хора. Привлекателното впечатление от физическия контакт с него, е черта на лидера, която кара подчинените му да искат да го следват.

Индивид, който притежава тази компетентност може да:

развива своя имидж прави добро впечатление по време на първата среща

е наясно със способностите си във всяка ситуация действа в съответствие със ситуацията е добър оратор

ЛИДЕРСТВО

Способност за мотивиране

Тази компетентност означава способността на мениджъра да изисква постигане на желания резултат, да убеждава другите в успеха, да ги вдъхновява и окуражава и атрактивно да им представя целите. Също така той/тя е способен(на) да получи

одобрението на другите, да предизвика интерес и да ги окуражава. Способността да вдъхновяваш другите включва в себе си начина, по който мениджърът постига главните цели на основа на доверие и ентусиазъм. Увереност в себе си и вяра в постигане на целта са умствените сили, които мениджърът трябва да се научи да използва.

Силната вяра обикновено влияе на другите. Ентусиазъм означава, че мениджърите, които достигат главната цел са склонни на саможертва, да поемат рискове, да се грижат за добруването на своите последователи, но не и за себе си. Мениджър, който поема материален риск в името на позицията на организацията, лидерската си позиция или на членовете на организация, прави най-голямо впечатление.

изиска постигане на желания резултат окуражава другите да успеят

вдъхновява другите, да дава визия на възможните постижения

представя целите атрактивно

убеждава другите и да получава одобрението им, да предизвика интерес към идеята и да убеди останалите да участват в реализирането й улеснява другите и да им предоставя свобода на действие
ЛИДЕРСТВО

Инициативност

Тази компетентност означава, че мениджърът е уверен в себе си, в търсенето и прилагането на нови дейности, в поставянето на амбициозни цели пред себе си и пред другите и е способен да разпространява идеите си активно и с постоянство.

Не е достатъчно наличието на ясна визия, главна и оперативни цели.

Една от съществените предпоставки за успешна дейност е вътрешната

енергия и динамизъм на индивида, които осигуряват изпълнение на набелязаните цели и постоянство в случай на възникване на трудности. Инициативност означава, че индивидът се стреми да бъде умен, креативен, да генерира нови идеи свързани с преките му работни функции или с дейността на организацията като цяло.

Индивид, който притежава тази компетентност:

е уверен в себе си, когато предприема нови дейности,не приема посредственост

търси нови дейности и ги прилага,поставя високи и амбициозни цели на себе си и на

останалите,е ентусиазиран, пламенен и вдъхновен, сигурен е, че

задачите са определени, способен е да предаде на друг собствените си убеждения

и мнения, да ги обоснове и да ги приложи, използвайки подхода на участие

разпространява собствените си идеи постоянно и активно,

влага най-доброто от себе си в изпълнение на задачата,способен е да да бъде отдаден

Тази компетентност представлява способността на мениджъра да разпознава емоциите на другите хора и да ги разбира, да бъде емпатичен и чувствителен към нуждите и проблемите на другите хора.

Емоционалната компетентност на мениджъра се определя от неговата способност да възприема емоции, да асимилира свързани емоции и да възприема информацията, която е закодирана в емоциите, както и способността да ги управлява. Емоционалната

компетентност на мениджъра се организира около два основни пункта: 1) себевъзприемане – адекватно себевъзприемане и себеоценка, увереност в себе си и 2) самоограничаване – способност да се контролира, да вдъхва доверие, да бъде гъвкав и

променящ се. Управление на емоциите означава, че мениджърът е способен да показва или да не показва емоциите си на подходящото място в подходящото време.

Индивид, който притежава тази компетентности може да:

общува с хората, като взема предвид емоционалното им състояние, разпознава и разбира емоциите на другите хора, изразява емоции по подходящ начин, справя се целенасочено с емоциите на другите хора, чувствителен е към проблемите и нуждите на другите вижда света с очите на другите

Тази компетентност означава способността на индивида да притежава чувствителност за бъдещи развития и нужди, да дефинира главни цели, кои, както и да следва етични и морални норми.

Лидерът, който има ясна визия вижда далечното бъдеще, задава ясни цели и посока, които останалите могат да следват. Макар, че визията сама по себе си може да е мъглива и целта да е крайна и да включва в себе си фундаментална промяна на статуквото,

идеята пак може да е много проста, ясна и привлекателна.

Повечето идеи работят на две нива – съзнателно, рационално и ирационално – ниво на подсъзнателност.

Индивид, който притежава тази компетентност може да:

има ясна визия за бъдещето, дефинира ясно главните цели, представя на другите визията ясно и убедително,използва знанието в контекст,възприема холистичен подход

Индивид, който е отворен към промяна, притежава мениджърско усещане за необходимостта от промени, за възможността за промяна и усещане за начина, по който тя да се извърши. Той поема отговорност за извършените промени. Той е способен емоционално да се адаптира към променящата се среда.

е способен да взема решения за промяна и да бъде отговорен за настъпилите промени,

поема предизвикателства, адаптира се към променяща се среда,инициира и въвежда промени, подкрепя нови инициативи, осъзнава необходимостта от промяна и възможността такава промяна да се извърши
СТРАТЕГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

Иновативност

Тази компетентност означава, че лидерът е отворен към иновации/нововъведения; способен е да генерира и представя нови идеи, прилагайки нови методи и намирайки нови решения.

Само иновациите могат да гарантират конкурентоспособност в дългосрочен план. Иновативният лидер е способен да въведе успешно смели иновативни идеи, той е визионер, способен да експериментира. Неговото мото е: трябва да си новатор или ще

загинеш. Иновативността може да бъде дефинирана като състояние или способност да бъдеш креативен, оригинален, както и да създаваш нови смислови форми и интерпретации.

е отворен към иновации , може да генерира и представя нови идеи, притежава визия

използва нови методи на работа, може да прекрачва установените граници, правила,

принципи т.е. намира нови решения,подлага на съмнение общоприети факти и навлиза в непознати територии, експериментира,креативен е.

Тази копетентност означава, че лидерът е способен да поеме отговорност за взетите решения, за техните последствия и рискове, както и да взема решения в сложни ситуации, оценявайки събраната информация; да обмисля и да привежда

доказателства за взетите от него решения.

В условията на динамично променяща се среда, навременните и висококачествени решения са от съществено значение за успешното развитие и функциониране на организацията.

Способността за вземане на решения е показателна за способността на лидера да намира възможности вътре в организацията и извън нея, да създава и изпълнява проекти, насочени към развитие, да контролира промяната и създаването на определени проекти.

Индивид, който притежава тази компетентност е способен да:

взема решения навреме, да поема отговорност за взетите решения,оценява последствията и рисковете от решенията, да взема твърди решения в сложни ситуации,да събира и обработва информация, да идентифицира и определя проблеми

обмисля и привежда доказателства за решенията си, да представя логически, обосновани и конструктивни коментари,да идентифицира алтернативни решения,

да следва визията докато взема решения

Тази компетентност означава, че мениджърът постоянно и уверено търси цели, като в същото време е целеустремен.

Една от най-важните компетентности на мениджъра е да поставя разумни и мотивиращи цели. Целта е гръбнакът на всяка дейност:тя дава представа накъде се върви и какво се търси. Когато човек е наясно какво е важно и какво трябва да се постигне, той може да

изпреварва дейностите, не да ги следва. Хората, които преуспяват, винаги знаят какво искат. За целта те разполагат с ясно поставени цели, които свързват потенциала им в момента с непосредствените задачи и бъдещия успех. Целите са като знаци, които показват на служителя къде иска да стигне. Мениджърът може ясно да види какво трябва да свърши, само когато е наясно с крайната цел.

Търсенето на цели означава, че мениджърът е в състояние да определи позицията на организацията в момента и желаното й място в бъдеще, както и пътят, по който тя да стигне до него и фактът, че вече го е постигнала, когато това се случи.

Индивид, който притежава тази компетентност е:

с последователен фокус върху целите,с ориентираност към дългосрочни цел,решителен, уверен.

Тази компетентност означава, че мениджърът е способен да определя приоритети, да предвижда тенденции, които трябва да се следват, етапи през които трябва да се премине и методи, които трябва да се приложат.

Компетентността за действие е единственият приемлив начин, по който мениджърът може да предвиди бъдещи възможности и проблеми, той също така намалява риска от вземане на грешни решения, позволява да се поставят цели, общи за организацията и членовете й и създава база за ефикасен контрол. Компетентноста за действие помага дейността да се планира рационално, да се прецени въздействието на различните фактори върху резултата от нея в универсален план и от комплексна гледна точка. В тази компетентност се включват концептуални и социални компетентности: умения и същност на дейността, работни места, хоризонтални и вертикални социални взаимовръзки, функции на администрацията в компанията, различни възможности за комуникация.

Индивид, който притежава тази компетентности може да:

определя приоритети ,разпределя и преразпределя задачи и ресурси, делегира права и отговорности на другите,планира развитието на дейностите и необходимите

ресурси,дефинира причините на проблемите,следи процесите и да внася необходимите промени,разбира причините за отклоненията и внася съществени изменения,

оформя модели, концепции, хипотези или идеи

Тази компетентност означава, че мениджърът е способен да прилага знанията си на практика, да усъвършенства професионалните си знания и личностни качества, да се стреми да учи повече и да се учи от опита си.

Ученето през целия живот и усъвършенстването се превръщат внай-важните фактори за успеха на която и да е организация.

Постоянно променящите се технологии и методи на работа изискват постоянно издирване и набавяне на информация, знание и умения. Така способността да учиш по-бързо от конкурентите си може да се окаже единственото устойчиво конкурентно предимство.

прилага знанията на практика,постоянно да усъвършенства професионалните си

знания и умения,постоянно да усъвършенства личностните си

качества,да научи повече, отколкото изисква ситуацията в момента,да учи от опита си

Тази компетентост означава, че мениджърът е в състояние да черпи знания и опит от другите, да споделя своето знание и опит и да подкрепя другите по пътя им към усъвършенстване.

В икономика, в която единственото сигурно нещо е несигурността, източник на трайно конкурентно предимство е знанието. Мениджър, който умее да управлява знанието е този, който е способен да преценява кое знание е ценно и кое не; той създава ефективно

действащи канали за трансфер на знание, създава среда за социално взаимодействие, която определя правилата, по които знанието ще се използва в специфични ситуации и създава процеси, които улесняват създаването, валидизирането и разпространението на знание вътре в организацията.

черпи чуждо знание и опит, да предава на други своите знания и опит (менторство),

да консултира другите по бизнес въпроси, да обучава и подкрепя другите в процеса на тяхното развитие (наставничествно).

КООПЕРАТИВНОСТ

Работа в екип

Тази компетентност означава, че мениджърът е готов да подпомага членовете на екипа и развива колективния дух; също той може да управлява процесите и хората в екипите и да координира общите и индивидуални цели и различни мнения.

Работата в екип все по-често се използва в предприятия и организации не само за решванае на проблеми, но и за за организиране на различни проекти. Компетентност за работа в екип означава способност за оценяване на отношенията с колегите,

чувство на отговорност, управление на стресови ситуации и разпределяне на работата между колеги.

подпомага членовете на екипа, да насърчава колективен дух, да наблюдава, обективно да оценява и управлява процесите в екипите,да разпределя задачи между членовете на екипа, съобразявайки се с техните знания, умения и личностни качества,да интегрира общите и индивидуални цели,да зачита хората и преценява техните способности, да интегрира различните мнения на членовете на екипа

Тази компетентност означа, че мениджърът може да изразява идеите и прозренията си ясно, бързо да установява контакт с хората и да го поддържа; да дава обратна връзка, да е толерантен към различни обичаи и култури.

Взаимодействието между хората е от съществено значение за осигуряване на процеса на развитие в организацията. Обменът на информация може да се разглежда не като мярка, а като процес, който обединява всички елементи, съставлващи организацията и направлява действията в посока единодушно постигане на целите.

Компетентност за общуване означава, че мениджърът е способен да търси, намира и предава различна информация, да координира цялата вътрешна и външна информация, която стига до организацията.

изрази размислите и идеите си ясно създава връзки,да дава обратна връзка (отговори, реакции),да е отворен към обратна връзка (приема отговори ипрепоръки от другите без предразсъдъци), да уважава мненията и нагласите на другите,да е е толерантен към различните обичаи и култури,да обсъжда различни въпроси

Тази компетентност означава, че мениджърът е справедлив и обективен в конфликтни ситуации, способен е да поеме ролята на посредник (медиатор) и избягва конфликти с враждебно настроени хора.

Компания без конфликти не само че не може да съществува, но е и нездравословно. Въпреки, че хармоничното интегриране на всички сфери на дейност е от съществено значение, то не може да е статично и да се удовлетворява от ситуация, която води до

възникване на конфликти. Компетентност за управление на конфликти означава, че мениджърът е способен да напипа същността на конфлликта, основните причини за възникването му и да действа като медиатор между двете страни т.е. да признава грешките, да контролира емоциите и да локализира конфликта.