IP/07/429 Брюксел, 28 март 2007 г. Комисията предлага да се прекрати разхищаването на риболовните ресурси

Брюксел, 28 март 2007 г.

В своя коментар на съобщението еврокомисарят по риболова и морските въпроси, г-н Джо Борг, заяви: „Практиката да се изхвърлят излишните количества е погрешна, тъй като представлява разхищаване на ценни морски ресурси и е лишена от всякакъв смисъл от екологическа, икономическа или етична гледна точка. Колкото по-скоро сложим край на тази практика, толкова по-добре ще бъде за запасите от риба, морската среда и рибната промишленост.“

Проблемът с изхвърлянето на ненужните количества е бил разглеждан в Европейския съюз и в миналото, предимно чрез разработването на мерки, касаещи риболовните принадлежности, като например размера на отворите в рибарските мрежи или използването на изходни отверстия във или на акустични приспособления върху мрежите. Някои видове риболовни приспособления несъмнено дадоха отлични резултати, но в хода на прилагането на съответните мерки и контрола върху тях се срещат определени затруднения. Ето защо би било непродуктивно, ако нещата се усложнят допълнително.

Вместо това, Комисията е убедена, че една система за управление, основана на определени резултати по отношение на максимално допустимия съпътстващ улов, съчетана със задължението да се разтоварва на сушата целият улов, ще мотивира значително рибарите да намерят онези технически решения, които са най-подходящи за извършваните от тях дейности. Подобна система би била също така много по-лесно осъществима за всички страни и по-лесна за спазване. Предвидени са и съпътстващи мерки, включващи насърчаване подобряването на избирателността на риболовните приспособления, затваряне на риболовните райони и задължение за преминаване в друг риболовен район, когато е налице, например, прекомерно струпване на млади рибни екземпляри.

Точната структура на една такава система за управление и въздействието ѝ върху съответните мерки, като например допустимото общо количество улов и квоти, се нуждаят от твърде подробно изследване. Същото се отнася и за мерките, които следва да се предприемат за разтоварването на сушата на всичко онова, което в миналото е било изхвърляно обратно в морето. Настоящото съобщение има за цел да постави началото на широко обсъждане, което ще продължи до края на тази година. Предвижда се изработването на план за прилагането ѝ, като първите правила за конкретните риболовни дейности се очаква да бъдат предложени най-рано през 2008 г.

Изхвърлянето на улов застрашава трайното опазване и използване на риболовните ресурси

Нежеланият улов и съответното изхвърляне обратно в морето застрашават пряко трайното опазване и използване на европейските риболовни ресурси, тъй като по-голямата част от изхвърлената извън борда риба и организми на практика измират. Изхвърлянето засяга по-специално младите рибни екземпляри, които са с по-малък от разрешения минимален размер за разтоварване на сушата. Въвеждането на разрешен минимален размер за разтоварване на сушата цели младите рибни екземпляри да не бъдат ловени, а да останат в морските води за да попълват рибните запаси. Едновременно с това, изхвърляните количества нанасят удар също така и на наличните запаси от възрастни екземпляри. Такъв е случаят, когато няколко вида риби са едновременно обект на риболов (например, треска Gadus morrhua, треска пикша Melanogrammus aeglefinus и меджид Gadus merlangus). Корабът може все още да разполага с квота за определен вид (например, треска пикша), но не и за останалите (треска или меджид). Рибарите също могат да решат да оставят на борда само рибата с най-висока пазарна цена и съответно да изхвърлят рибата с по-ниска пазарна цена.

Изхвърлените количества в крайна сметка водят до намаляване броя на възрастните екземпляри, които биха могли да бъдат уловени и продадени, като последица от улова на твърде млади екземпляри и до намаляване броя на оцелелите зрели екземпляри, които да осигурят възпроизводството. И в двата случая изхвърлянето на улов пряко снижава бъдещата продуктивност на морските биологични ресурси. Изхвърлянето на улов засяга също и други видове, уловени като нежелан съпътстващия улов, като в случая става дума не само за видове, които не са предназначени за търговска употреба, но и за други морски организми, като, например, някои морски птици, костенурки и бозайници. Ето защо то не само накърнява биологичната и икономическа устойчивост на риболовните райони, в които се практикува, но може също да окаже по-мащабно отрицателно въздействие върху морската среда, целостта на морските екосистеми и опазването на биологичното многообразие.

Поради тази причина изхвърлянето на ненужните количества противоречи както на целите на Общата политика в областта на рибарството, така и на конкретните ангажименти, поети от Европейския съюз, като например тези в рамките на Конвенцията на ООН за биологичното многообразие или ангажимента за управление на наличните риболовни запаси в съответствие с изискванията за устойчив добив, поет на Световната среща на върха в Йоханесбург по въпросите на устойчивото развитие.

Според едно проучване, направено през 2005 г. и публикувано от Организацията на ООН по прехраната и земеделието, изхвърляните количества в северния Атлантически океан възлизат на 1 332 000 тона годишно, което съставлява 13 % от годишния улов. Съответните изхвърляни количества в Северно море се оценяват от порядъка на 500 000 до 880 000 тона. На запад от Ирландия и Шотландия изхвърляните количества варират от 31 до 90 % от общия улов, в зависимост от плавателните съдове, вида, който е обект на улов и дълбочината. В Средиземно море и Черно море изхвърляните количества възлизат на 18 000 тона или 4,9 % от общия улов. В Балтийско море този процент се оценява като нисък и възлиза средно на 1,4 %.