Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън


Змеят атакува Църквата (12:13-17)



страница75/161
Дата10.01.2023
Размер3.87 Mb.
#116181
ТипИзложение
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   161
dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
Змеят атакува Църквата (12:13-17)

13 И като видя змеят, че беше свален на земята, той почна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете.


14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея.


15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.


16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.


17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.




13 Св. Йоан се връща към темата, спомената в стих 6: бягството на Жената от Змея. Това идва като пряко следствие от поражението на Змея от ръцете на Михаил, защото когато Змеят видя, че е изхвърлен на Земята, той почна да преследва Жената, която роди мъжкото Дете. Не може да се изрази достатъчно силно, че за св. Йоан и за неговата аудитория това е най-важният момент от цялата глава. Змеят преследва Църквата именно защото Христос го победи. Трябва да помним това, когато четем за заговорите, замислени от Змея, за неговите лукави задкулисни интриги за за унищожаването на Църквата; всички негови атаки срещу Църквата произтичат от факта, че той вече е бил победен!
За нашето тълкуване е важно да отбележим също, че преследването на Жената идва заради падането на Змея върху Земята на Израел. Именно там преди всичко той се стреми да унищожи Църквата.
14 Но Жената е спасена, отлитайки в пустинята върху две крила на голям Орел. Св. Йоан отново използва образ от Изхода, където изпълнените с ангели стълпове на Облака на Славата бяха описани като “орлови крила,” с които Бог е довел Израел при Себе си в пустинята, за да бъде народ за Негово притежание, Царство от свещеници на Бога, свят народ (Изход 19:4-6; сравнете 1 Петрово 2:9-10). Картината се развива по-нататък, когато Мойсей, преглеждайки историята на Заветния народ в края на своя живот, говори за това как Бог е спасил Израел в пустинята:

Намери го в пуста земя,


Да! в пуста, дива и виеща;
Огради го, настави го,
Упази го като зеницата на окото Си.
Както орел разбутва гнездото си.
Трепери над пилетата си,
Разпростира крилата си
Та ги подема, и вдига ги на крилата си. (Второзаконие 32:10-11)

Мойсей използва две ключови думи в този текст: пуста и кръжи. И двете думи се срещат само още един път в цялото Петокнижие, и отново те се срещат заедно в Битие 1:2. Пуста се използва, за да опише необитаемото състояние на земята при нейното сътворение (“без форма”); а кръжа е думата на Мойсей за дейността на Духа в “движение” с творческа сила над бездната. Бог не използва думите произволно. Неговият пророк Мойсей има конкретна причина да повтори тези ключови думи в своето прощално слово. Той подчертава посланието, че спасението на Израел е събитие на сътворение. Синайският Завет беше повторно създание, реорганизация на света.455 Подобно, св. Йоан заема терминология от същия текст в Мойсей, за да представи това послание на Църквата: Бог е довел до изпълнение временните повторни сътворения от стария ред. Идването на Христос е довело до преломно повторно сътворение, Новия Завет. И както в древните дни, когато Бог чудотворно запази Израел при всички негови скърби, осигурявайки му Рай посред пустинята, така Той сега ще храни и ще се грижи за Църквата, Неговата Невяста и Майката на Неговия единороден Син. Неговият Заветен народ обитава в сянката на Облака на Славата, в сянката на Неговите крила (Псалм 17:8; 36:7; 57:1; 61:4; 91:4, 11). Крилата на Орела, който означава смърт и унищожение за враговете на завета (Второзаконие 28:49; Йов 39:27-30; Еремия 48:40; Осия 8:1; Авдий 1:8; Матей 24:28), са емблема на мир, сигурност и благословение за наследниците на Заветната благодат.


Отново (ср. ст. 6), св. Йоан подчертава, че бягството на Жената в пустинята не е доказателство за изоставянето й от Бога; това не е белег, че тя е изгубила битката или че събитията са извън контрол. Напротив, тя бяга върху орлови крила над водите (ст. 15), към нейното място, за да може да бъде хранена по време на периода на скръбта (сравнете Лука 4:25-26), стандартните три и половина години на съд, споменати в пророците – или както св. Йоан ги предава тук в езика на Данаил 7:25 и 12:7, време и времена и половин време.
Претеристките коментатори традиционно са тълкували този текст като бягството на юдейската църква от едомитското и римското нашествие по време на Юдейската война, когато в подчинение на Христовите заповеди (Матей 24:15-28) християните избягват, за да се скрият в пещерите на пустинята.456 Няма нищо лошо в този възглед сам по себе си, но той не отива достатъчно далеч. Защото алегорията на св. Йоан с Жената е историята на Църквата, а не само на един клон от нея. Освобождението на юдейската църква трябва да се приема за главното историческо събитие, за което се отнася този текст, но с осъзнаването, че нейното преживяване е представително и показателно за избавлението на цялата Църква в този труден период, когато Господ приготви за нея трапеза пред лицето на враговете й (Псалм 23:5).
15-16 Св. Йоан продължава образността от Изход, напомняйки ни за времето, когато децата на Израел бяха хванати “между дявола и дълбокото Червено море”: И Змията изпусна след Жената вода като река из устата си, за да я направи да я завлече реката. Фарър казва: “С Жената се постъпва като със събранието на Израел, спасено от Египет, издигнато от Господа върху крилата на орли и доведено на Синай. Преследването й от Змея чрез изпускане на вода след нея е обобщен образ на действията на Фараона, който (1) заповядва израилевите деца и особено Мойсей да бъдат хвърлени в Нил, (2) излиза след избягалия Израел с войска и (3) разчита на Червеното море да се стовари върху Израел.”457 Библейският образ е познат: помитаща река, стремяща се да залее Божиите хора, изтичаща из устата на техните врагове (Псалм 18:4, 16; 124:3-6; Исая 8:5-8; 59:19; Еремия 46:7-8; 47:2; Осия 5:10).
Но отново, както в Изхода, планът на Змея се проваля. Земята помогна на Жената, и Земята отвори устата си и погълна реката, която Змеят изпусна от устата си.458 Картината е частично основана на случая записан в Числа 16:28-33, когато земята отвори устата си и погълна подбудителите на бунта срещу Мойсей. Милтън Тери обобщава идеята на старозаветните препратки на св. Йоан в този текст: “Великата мисъл във всички тези образи е, че божествената сила излиза да избави и подкрепя новозаветната Църква на Бога в деня на нейното гонение – същата сила, която в древността направи чудесата в Египет, и при Червеното море, и в пустинята.”459 Наистина, именно това е ударението на св. Йоан тук. Църквата е божествено защитена и съхранена през всичките й скърби. Без значение какво прави Змеят в своите опити да унищожи Църквата – дори довеждайки юдейския бунт, причина за едомитите и римляните да избият жителите на Израел – Църквата избягва от неговата власт. По времето, когато Рим нахлува, Жената отдавна си е отишла; Земята на Израел поглъща реката на гнева, понасяйки удара вместо нея. Разрушението на Ерусалим остави истинския Град и Храм невредими, защото те бяха на сигурно място с Жената под сянката на Всемогъщия.
17 Змеят има само “малко време” (ст. 12) да унищожи Църквата, и той отново не успява. Разочарован в опитите да разруши Майката Църква, той се разярява срещу Жената, и излиза да воюва срещу останалата част на нейното потомство, християните, които не са били засегнати от войната на Змея с Жената. Как Църквата е символизирана и от Жената, и от нейните деца? “Тези граници лесно се установяват и спазват. Църквата, разглеждана като институция и едно свързано тяло, е разграничима от своите деца, както Исая 66:7-8 и Галатяни 4:22-26 ясно показват. . . . Съответно виждаме, че Църквата от една гледна точка е пълнотата на всички нейни членове-деца; от друга страна, както е известно от Писанията, нейните индивидуални членове се разглеждат спрямо нея както деца и майка.”460
Като е възпрян в своите намерения да унищожи Майката и нейното Помоство, Змеят се обръща с гняв срещу останалата част на нейното потомство, (предимно езическата) християнска църква в империята. Нека да отбележим добре св. Йоановото описание на тези братя и сестри на Господ Исус Христос: Те пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус. От една страна определението за християнин е, че той е член на организирано събрание на Божия народ; също толкова важно, той се определя и според своето етично съобразяване с Божия закон.

И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. (1 Йоан 2:3-4)


Защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди. (1 Йоан 5:3)


Както вече ни е осведомил св. Йоан, светиите побеждават Змея чрез словото на своето свидетелство и чрез своето вярно покорство дори до смърт (ст. 11). Следващите глави ще открият няколко важни етапи в продължаващата война между потомството на Змията и потомството на Жената. Текстът не е предназначен да бъде хронологично точен, като че ли Змеят се обръща срещу останалата част от Църквата едва след провала на Юдейската война. По-скоро, бягството на юдейската църква е само кулминация на последователност от избавления през Последните Дни, символизирани от бягството на Жената. Св. Йоан описва в образи различните военни хитрости, измисляни от Сатана за унищожаването на Църквата, и ги показва като пълен провал. Змеят се бие в обречена битка, защото вече е бил победен на Кръста и в Гроба. Няма и един квадратен сантиметър земя в небето или на земята или под земята, където да има мир между Змията и Потомството на Жената, и Христос вече е спечелил убедително на всеки фронт. От след Христовото възнасяне насам световната история е прочистваща операция. Воюващата Църква, докато е Покоряваща се Църква, ще бъде също и Тържествуваща Църква.




Сподели с приятели:
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   161




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница