Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Повишената отго ворност се изразява в това, че човек получа ва голяма власт над своята карма.
| ТВОРЧЕСТВО
Според идеята на еволюцията, творчеството е главният закон на живота, обхващащ Вселената от елементарната частица до Буда. Абсолютът е надарил всяка частица от света със свободна воля, която частицата може да използва, творейки себе си, своята съдба /в рамките на личната, груповата и световната карма/ и, в крайна сметка, създавайки съдбата на света. Всяко живо същество постоянно прави избор между различни варианти, независимо дали е вълк, решаващ след кой заек ще хукне, или художник, избиращ колорита на поредната си творба. Колкото е по-високо еволюционното равнище, толкова по-широк е изборът и по-висока е отговорността за взетото решение. До появата на съзнанието творчеството е трудно забележимо, тъй като се управлява от индивидуалния дух. Той внимателно, макар и постоянно, въздействува върху подсъзнанието на животното, предизвиквайки постепенна диференциация и усложнение на неговите програми, влияейки на поведението му, давайки понякога "озарение" в сложни ситуации. С проявата на съзнание човек е получил мощно средство за активно включване в еволюционния процес, което е повишило неговата индивидуална и групова отговорност за взетите решения. Повишената отговорност се изразява в това, че човек получава голяма власт над своята карма. Невъзможно е да се промени общият ход на еволюцията: тя може да бъде оприличена на огромна река, вливаща се в океана. Човек плува по тази река в малка лодка, гребейки с две весла. Неговата карма - това е индивидуалното течение, а кармичните възли - водовъртежите. Попадайки в подобен водовъртеж, човек се върти на място, докато не развърже даден кармичен възел. А онзи, който не е намерил своето място в живота и не живее в съответствие с предначертаното за него в най-общ план, гребе напреки или дори срещу течението, създавайки по-големи или по-малки завихряния и водовъртежи - тоест, нови кармични възли. Невъзможно е дълго да се гребе срещу течението, тъй като възникват напречни вълни, които преобръщат лодката. Монасите-отшелници, които не са изживели своите "низши" инстинкти /всъщност са ги подтиснали/, в следваща инкарнация често стават големи престъпници. Колкото по-високо е еволюционното равнище на даден човек и колкото по-мощна е неговата лодка, толкова по-големи вихри по течението създава той при неправилно от еволюционна гледна точка поведение. От друга страна, у такъв човек се появява възможност да направлява сам лодката по течението, като изглажда водовъртежи, развързва кармични възли - и то не само свои, а и групови, и дори национални. Човек съзира частично кармата, тоест еволюционното течение, и това става в съответствие с неговото еволюционно равнище. На първия етап на духовна еволюция у човек са появява мистично усещане за свързаност, за единство на света, за липса на случайност на някои събития и за самото понятие съдба. На втория етап се появява идея за собствено място в света, което приблизително съответствува на виждане на направлението на еволюционния поток в дадена точка от реалността. По-нататък възниква усещане за отговорност за своите постъпки пред висшите сили, често като възмездие за греховете. Но първоначално всичко това е твърде смътно и приема форма на суеверия, а това не е нищо друго, освен надценяване на собствените възможности. Човек смята, че започва да вижда кармата в повече подробности /черната котка като знак за предупреждение и други такива/, а в същото време подробно виждане на кармата е дадено само на хора, намиращи се твърде високо на еволюционната стълба. И все пак, вярно е, че всеки човек понякога съзира знаците на съдбата, но те трябва да прозвучат в душата му персонално. С появата на съзнание у човека са се появили невиждани дотогава възможности за управляване на еволюционния поток; сякаш на неговата лодка е бил монтиран мотор. Но и отговорността за неговите постъпки и техните реални последици съответно нарастват. Когато човек желае нещо, той силно въздействува върху онази част от еволюционния поток, в която се намира, независимо дали го осъзнава. Може нищо да не вършиш, за нищо да не мислиш за никъде да не бързаш, но това не означава, че си изключил мотора на лодката си - това никому не е по силите! - а само, че си изпуснал кормилото. Последствията няма да закъснеят. Творчество в широкия смисъл на думата е участие в процеса на еволюцията. Злодеят, който трудолюбиво завързва кармични възли, вършейки своите злини, играе ролята на черен учител, показващ на хората техните собствени еволюционни опашки - тоест, все още неизживените низши части от природата им. Този злодей също е необходим на еволюцията, но главния кармичен възел той го завързва само за себе си и с огромен труд ще го развързва в бъдещи инкарнации. Нашите понятия за добро и зло се отнасят към плавността или завихреността на еволюционния поток, а не за неговото направление. Вихрите, които преживяваме като злини, нещастия и страдания, се намират в природата на нещата и без тях еволюцията е невъзможна. Средновековните теолози добре са разбирали това, утвърждавайки, че доброто се създава в борба със злото. Еволюционният поток включва целия човешки живот, и затова човек твори непрекъснато. Друга работа е, че понякога той върши това като занаятчия, използвайки щампи, или като майстор, влагайки душевен огън. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|