Българско и международно право за екологичен мениджмънт на пристанищни райони



страница1/4
Дата31.12.2017
Размер0.62 Mb.
  1   2   3   4
БЪЛГАРСКО И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО ЗА ЕКОЛОГИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ НА ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ

СТОЯН СТОЯНОВ, ЕКАТЕРИНА ТЕРЛЕМЕЗЯН


Химикотехнологичен и металургичен университет – София

Бул. “Кл. Охридски” 8, София 1756, e-mail: sks@uctm.edu, eterlemesian@uctm.edu




РЕЗЮМЕ


В доклада е направен преглед на българското и международното право за екологичен мениджмънт в пристанищни райони. Установено е, че непосредствената цел на шестте страни, които трябва да се противопоставят на екологичните проблеми, които застрашават Черно море, е да се намалят изхвърляните в морето замърсители, нефт и други токсични вещества до ниво, което позволява възстановяване на екосистемите до тяхното състояние от 1960-те години. Ключът към успеха е широкото участие на всички заинтересовани страни. Посочени са основните стъпки, които водят до коопериране на усилията на шестте страни в това направление. Дискутирани са международните договори и националните наредби за държавния пристанищен контрол, за контрола при обработване на товарите и третирането на отпадъците в пристаищата, за контрола на изхвърлянето на нефтени и други замърсители в териториалните води или нелегалното изливане на замърсени води от плавателните съдове в Черно море. Установено е, че законовите мерки, които регулират задълженията и отговорностите на Морската и Пристанищната администрации за екологичен мениджмънт, са съобразени с международните изисквания. Анализът на основните законови актове от българското екологично законодателство показва, че процесът на възприемане на европейското законодателство и адаптиране на българските закони към него е почти завършен. Представени са стратегическите дейности и инструменти за постигане на целите на устойчивото развитие. Показано е, че съществува положителна тенденция в адаптацията на националните стандарти за екологичен мениджмънт до нивото на европейските.
Kлючови думи: Екологичен мениджмънт, Законодателство, Пристанищни области, Системи за екологичен мениджмънт, Одит, Устойчиво развитие.

1. ВЪВЕДЕНИЕ
Черно море е застрашено от редица екологични проблеми. Най-сериозният от тях е масираното замърсяване с органични вещества и торове, главно от земеделието, както и от битовото и промишленото замърсяване, което води до прекомерен растеж на алги и изчерпване на кислорода във водата (еутрофикация). Повече от половината от хранителните вещества се пренасят по река Дунав. Еутрофикацията е явление, което е засегнало големи области от Черно море и с което страните от Черноморския басейн трябва да се съобразяват. Другите проблеми включват замърсяване от нефтени разливи, с опасни отпадъци, преексплоатация на рибните запаси, въвеждане на екзотични биологични видове. Замърсяването с опасни вещества, и специално с нефт, продължава да заплашва екосистемата на Черно море. Нефтът попада в околната среда в резултат на аварийни или рутинни разливи от плавателни съдове, или от източници на брега. Почти половината от нефтеното замърсяване от дейностите, базирани на сушата, се пренася в Черно море чрез река Дунав.

За решаването на тези проблеми, вдъхновени от ранните Регионални морски конвенции, през април 1992 г. шест черноморски страни (България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна) подписват в Букурещ Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. Тази конвенция включва Протоколи за базираните на сушата източници на замърсяване, за изхвърлянето на отпадъци и за спешната реакция в случаи на аварии. Последният от тази серия протоколи е Протокола за опазване на биологичното разнообразие и ландшафта, подписан пред юни 2002 , както и Декларацията на министрите на околната среда на страните, подписали Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, в София през 2002 г. [www.blacksea-commission.org/OfficialDocuments/SofiaDeclaration_iframe.htm].

Настоящото съобщение представя текущите аспекти, свързани с опазването на Черно море в контекста на международната политика за. опазване на водните ресурси. Оценена е българската законова уредба, която се отнася до ангажиментите и задълженията на морската и пристанищните администрации, както и до опазването на околната среда, по отношение на тяхната национална ефективност и съответствие със законодателството на Европейския съюз.
2. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Черноморските страни създадоха Комисия за изпълнение на Букурещката Конвенция, а по-късно, през 1993 г., основаха Черноморска екологична програма (ЧМЕП), за съставяне на каталог от практически действия. През 1996 г. беше приет Стратегически план за действие за опазване и рехабилитация на Черно море. През периода 1993 – 1998 г, като части от два проекта, финансирани от международната общност чрез Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), черноморските страни се кооперираха по идентифицирането на екологичните проблеми на Черно море, създадоха проекто-национални планове за действие, организираха мрежа ог институции за изпълнение на регионалния план, започнаха работа по изграждането на капацитет за екологичен мениджмънт и дефинираха проекти за идентифициране на основните източници на отпадъчни води и токсични материали в крайбрежните страни (“анализ на горещите точки”). В резултат на тази работа бяха създадени 49 инвестиционни проекта.

Непосредствена цел на ЧМЕП е да се намали изхвърлянето на хранителни и токсични вещества в морето до такава степен, че да даде възможност на екосистемите да се възстановят до състоянието им от 1960-те години. За периода 2002 – 2006 г. ГЕФ е финансирал проект за развитие на законови, политически и технически мерки, необходими за постигането на тази цел. Проучванията, свързани с проектите, са потвърдили, че най-тежкият проблем за Черно море е еутрофикацията, причинена от обогатяването с хранителни вещества. Установено е, че около 30% от тези хранителни вещества се транспортират към Черно море от трансграничните потоци, които събират водите си от обширните си водосборни басейни. Възстановяването на качеството на морската вода, следователно, означава нещо повече от почистване на източниците на замърсяване по крайбрежието.

В същото време крайбрежните Дунавски страни започват подобен проект за Дунавския басейн, и присъединявайки се към Черноморските страни, обединяват усилията си за формулирането на обща цел - почистване на Черно море и басейна на река Дунав. За целта беше създадена специална работна група. Под ръководството на Европейската Комисия с общи усилия бе съставен кратък списък от екологични рехабилитационни проекти и начини за тяхното финансиране.

Страните, включени в тази забележителна задача, постигнаха споразумение, че ключът към успеха е широкото участие на всички заинтересовани страни. Програмата планира това да се осъществи чрез коопериране между промишленността, селското стопанство, пристанищните и градските управи, изграждане на капацитет за управление, възстановяване на критичната естествена среда и влажните зони, изпълнение на демонстрационни пилотни проекти, осигуряване на финансиране за местни инициативи, подкрепа за информиранността на обществото и усилията за екологично обучение.


3. СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ
Поради големия обхват на екологичните проблеми на Черно море, справянето с тях е извън възможностите на България, или на която и да е друга Черноморска страна. Само многостранното, международно сътрудничество може да бъде адекватно на размера на екологичната заплаха.

Международните спогодби, подписани през последните десет години, за опазване на Черно море. са сумирани в Таблица 1 [www.blacksea-commission.org].

Според Стратегическия план за действие (СПД) за възстановяване и опазване на Черно мере, подписан в Истанбул на 31октомври 1996 г. между шестте страни, в Черноморския регион, е предвидено да се установи хармонизирана система за пристанищен контрол. Това беше осъществено в Истанбул на 7 април 2000 г. чрез подписване на Меморандум за разбирателство върху държавния пристанищен контрол (МР за ДПК). Според Черноморския Меморандум за разбирателство е необходимо всяка страна-членка да инспектира най-малко 15 % от корабите, които посещават пристанищата. Европейският съюз, във връзка с инцидентите с корабите “Ерика” и “Престиж” [“Erika” Maritime Safety Package, 2000], предприе незабавни мерки, за да повиши ефективността на държавния пристанищен контрол в съответствие с Парижкия меморандум за разбирателство, като въведе изискването да се инспектират най-малко 25 % от корабите. Друга мярка беше свързана с въвеждането на “черен списък” на кораби, забранени за приемане в пристанищата, поради установени повторни нарушения. България и Румъния, които се предвижда да станат пълноправни членове на Европейския съюз до 2007 г., ще трябва да увеличат техния контрол върху корабите, за да задоволят изискването на ЕС за 25 % контрол.

В съответствие с СПД е предвидено Черноморските страни да предприемат необходимите стъпки, които да им дадат възможност да упражнят препоръчителната и наказателната си власт в съответствие с международното право, за да постигнат намаляване на нелегалните изхвърляния от плавателните съдове в Черно море. От месец декември 1996 г. е наложена пълна забрана за изхвърляне на битови отпадъци в морето, бреговата ивица и в областта на естуарите. Всяка Черноморска страна трябва да състави план за начина, по който да бъдат наложени забраните. Черноморските страни са поели ангажимента да дефинират концентрациите на следи от замърсители в драгираните почви. Черноморските страни предвиждат поправка на Протокола за изхвърлявето на отпадъците към Букурещката конвенция в съответствие с Лондонската конвенция от 1972 г., включително и нейните следващи поправки. Допълнително крайбрежните Черноморски страни се кооперират за развитие и изпълнение на екологична политика за управление на отпадъците, акцентираща върху минимизиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъците. На 26 април 2002 г. Стратегическият план за действие беше корегиран.


Таблица 1. Спогодби между Черноморските страни за опазване на Черно море.




Международни спогодби

Подписани на:

1.

Букурещка конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

21 април 1992 г.

2.

Протокол за опазване на околната среда на Черно море от замърсяване от източници на сушата

21 април 1992 г.

3.

Протокол за опазване на околната среда на Черно море от замърсяване от изхвърляния

21 април 1992 г.

4.

Протокол за коопериране в борбата със замърсяването на Черноморската околна среда с нефт и други опасни вещества при инциденти

21 април 1992 г.

5.

Протокол за опазване на биоразнообразието и ландшафта

Юни 2002 г.

6.

Одеска декларация за опазване на Черно море

Одеса,

7 април 1993 г.



7.

Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море и на състоянието на околната среда

Истанбул,

31 октомври 1996 г.



8.

Декларация за водата и водните екосистеми в Черноморския регион

Брюксел,

26 ноември 2001 г.



9.

Меморандум за разбирателство между Комисията за опазване на Черно море от замърсяване и международната комисия за опазване на река Дунав

Брюксел,

26 ноември 2001 г.



10.

Споразумение за привилегиите и имунитета на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване

Истанбул,

април 2000 г.



11.

Протокол от осмата извънредна среща за опазване на Черноморските екосистеми от замърсяване

Истанбул,

20 февруари 2002 г.



12.

Протокол от срещата на Съвета на министрите на външните работи на страните от ЧМЕП

Киев,

26 април 2002 г.



13.

Софийска декларация на министрите на околната среда на страните, участници в конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване

София,

14 юни 2002 г.



14.

Конвенция за риболова и опазване на живите ресурси в Черно море

проект

На Конференцията на дипломатите за опазването на Черно море от замърсяване Черноморските страни, чрез Комисията от Истанбул, в съответствие с Резолюция 1, приеха текста на Протокол към Букурещката конвенция, касаещ трансграничното движение на опасни отпадъци и коопериране в борбата с нелегалния им трафик. Според този Протокол всяка страна, включена в него, поема ангажимент да предотвратява замърсяването на околната среда на Черно море с опасни вещества и материали от какъвто и да е източник (замърсяване от източници на сушата, замърсяване от морски съдове, замърсяване чрез изхвърляне на отпадъци, замърсяване от дейности върху континенталния шелф, замърсяване от и чрез атмосферата, замърсяване с отпасни отпадъци при трансгранично движение), както и да се кооперира в борбата със замърсяването в аварийни ситуации и за опазване на живите морски ресурси. Този протокол е в процес на разработване.

В съответствие с Протокола за коопериране в борбата със замърсяването на Черноморската околна среда с нефт и други опасни вещества при инциденти три Черноморски страни (България, Турция и Румъния) подписаха през 2003 г План за действие при инциденти в Черно море. Той е насочен към съвместимостта на: оборудването в случаи на аварии, форми за докладване и данни за нефтените разливи, класификация на мащабите на разливите, методи за оценка на чувствителността на брега към опасности, системи за подкрепа на решенията при разливи, включително модели за прогнозиране на движението на нефтените петна. Планът се състои от две части, едната от които е разработена и касае нефтените разливи, а другата, която е в процес на разработаване, касае опасните вещества, Допълнително се предвижда да бъдат създадени регионално-координирани национални системи за класификация и оценка на риска. Консултативната група върху аспектите на околната среда и безопасността на корабоплаването се координира от Център за действие във Варна. С български закон от месец юли 2003 г. е ратифицирано споразумението между правителствата на държавите, които участват в Черноморското икономическо сътрудничество за взаимопомощ в случаи на инциденти, които възникват в резултат на природни или технологични бедствия.

След няколко срещи във връзка с възстановяването и опазването на река Дунав и Черноморския регион, проведени в Брюксел (2001), Истанбул (2002) и Киев (2002) през юни 2002 г. министрите на околната среда на страните от Черноморското крайбрежие се събраха в София. Като взеха пред вид влошаването на качеството на водата, унищожаването на биологичното разнообразие, загубата на места за отдих и потенциалните здравни проблеми, причинени от интензивното използване на морските ресурсите, както и целите за устойчиво развитие на крайбрежните страни, те декларираха, че кооперирането за опазване и възстановяване на околната среда, както и устойчивото развитие на Черноморския басеин, са критични за възстановяването на Черноморската екосистема и за устойчивото използване на природните ресурси.


4. МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО
Нефтеното зъмърсяване на моретата се проявява като проблем през първата половина на 20 век. Във връзка с това различни страни са въвели национални правила за контрол на нефтените разливи в техните териториални води. През 1954 г. Обединеното кралство организира конференция върху замърсяването с нефт, в резултат на което е приета Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването на морето с нефт (OILPOL). В резултат на влизането в сила на Конвенцията за създаване на Международната морска организация (ММО) през 1958 г. функциите на Секретариата по отношение на Конвенцията OILPOL са прехвърлени от Правителството на Обединеното кралство към ММО.

Конвенцията OILPOL от 1954 г., която влиза в сила на 26 юли 1958 г., първоначално е адресирана към замърсяването от рутинните дейности на танкерите и от изхвърлянията на нефтени отпадъци от машинните отделения, които са разглеждани като главна причина за замърсяването с нефт от корабите. Конвенцията се опитва да разреши по два начина проблема със замърсяването на морето с нефт, дефиниран като суров нефт, нефт за горене, дизелово гориво и смазочни масла, а именно:



  • устанновява “забранени зони”, простиращи се най-малко на 50 мили от най-близкия бряг, в които се забранява изхвърлянето на нефт, или смеси, съдържащи повече от 100 части нефт за хиляда.

  • изисква договарящите страни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят възможност за приемане на замърсените с нефт води и остатъци.

През 1962 г. ММО приема поправки към Конвенцията, които разширяват нейното приложение за кораби с по-малък тонаж, а също разширяват и “забранените зони”. Поправките, приети през 1969 г., съдържат правила за по-нататъшно ограничаване на оперативното изхвърляне на нефт и масла от танкерите и от машинните отделения на всички кораби.

Международна конференция, състояла се през 1973 г., приема Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби. Тя признава, че аварийното замърсяване е впечатляващо, но оперативното замърсяване представлява по-голяма заплаха. В резултат на това през 1973 г. Конвенцията включва по-голямата част от OILPOL (1954) и поправки към Анекс І, отнасящи се до нефта.

Конвенцията също предвижда включването и на други форми на замърсяване от корабите, представени в други анекси, които се отнасят до химикали, опасни вещества, пренасяни в опаковки, канализационни утайки и смет. Конвенцията от 1973 г. включва също два протокола относно Доклади за инциденти, включващи опасни вещества и арбитраж.

В отговор на множеството аварии с танкери в периода 1976 – 1977 г., ММО провежда през февруари 1978 г. Конференция върху “Безопасността на танкерите и предотвратяване на замърсяването”. Конференцията приема мерки, отнасящи се до дизайна и оперирането ня танкерите, които са включени в два протокола от 1978 г. към конвенцията от 1974 г., а именно Протокол върху безопасността на живота в морето [Протокол SOLAS, 1978] и Протокол, отнасящ се до Международната Конвенция върху предотвратяване на замърсяването от корабите [Протокол MARPOL, 1978], приет на 17 февруари 1978 г.


Каталог: WWW Systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 5 -> Lekcii Course 5 -> Lekcii Course 5 HTML
Lekcii Course 5 HTML -> 1. Кои са решаващите фактори за формиране на черноморската флора и фауна?
Lekcii Course 5 HTML -> Здраве и безопасност в пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Цонка Консулова
Lekcii Course 5 HTML -> Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България
Lekcii Course 5 HTML -> Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Програма за опазване и възстановяване на околната среда 2002 2005 г. Бургас, май 2002 г. Въведение
Lekcii Course 5 HTML -> Ролята на проекта арена в Глобалната Система за Наблюдение на океана и приносът му за пристанищата като крайни потребители на оперативна океанографска информация
Lekcii Course 5 HTML -> Състояние на околната среда на пристанище варна
Lekcii Course 5 HTML -> IX. план за действие атмосферен въздух
Lekcii Course 5 HTML -> Биография име : коста тончев донев народност : Българин


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница