Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница13/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   28
Book of Toth bg
КАРТИНА ДЕВЕТА
Покрита лампа или Мъдрост придобита чрез опит- ност
Буква Тет; число 9
Образ на това, което покрива, протежира
Евангелски изречения:
“Не хвърляйте вашите бисери на свинете.”
“Бъдете мъдри като змиите, но и прости (открити) като
гълъбите.”
Пилигримът - Предпазливост
На деветия ден Първосвещеникът започна така:
“Днес вървим и наблюдаваме пътя на Хорус, кой- то се простира върху картините 3, 6, 9, 12, 15, 18,
21 от книгата на Тот. Той е път на страданията,
но води към големи висоти. Наблюдавай картина 9,
третата по пътя на Хорус. Мъжът, когото виждаш на картината се казва “Пилигримът.” Той има да ти каже четири неща:
Той върви през пустинята.
Той носи качулка.
В едната си ръка той има тояга,
а в другата - фенер.
Най-първо е пътуването през пустинята.
Той е разбрал преходността на нещата в този живот и копнее да придобие качества,
способности, които да му останат вечно. Той се чувства тук чужд, защото знае за царството на светлината и живота. Той не е в къщи. Той пътува за там. Също и тази страна, нашата земя не са твоя дом. Отечеството на твоя дух е царството на живот, откъдето си дошъл и където се завръщаш след всяко въплътяване като човек. Нашият дух чувства често, че тук той се движи като в една пустиня и копнее за там, където ги няма веригите на тялото, никакви съблазъни и желания, никакви ограничения чрез време и пространство. Затова човекът, в който духът властва,
е един пилигрим в този живот.
Второ - качулката.
Тя има дълбок смисъл. Качулката не позволява да се гледа, нито в страни, а само напред. Така е и с човекът осъзнал своето предназначение. Той не мисли за връщане назад към предишния си живот.
живот. Той не гледа на това или онова удоволствие, което може да му бъде предложено и което ще го задържи в неговото развитие. Не, той гледа напред, той иска да стане това, за което е избран,
той се бори за благословията, за да може да я предаде и на другите.
Трето - неговата тояга.


26
Тя означава съдържанието на свещените ръкописи. Тогава, което скитникът е научил от книгите,
това е неговата опора. Чудната мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на тяхното съдържание го направлява винаги. И той има нужда от опора, въпреки, че е пилигрим,
той все пак е човек, състоящ се от разни части. Не само гласът на неговия дух се чува да говори в него, а също животинските нужди на тялото, както и фините изисквания на душата, често се чуват. Да не говорим за това, което идва отвън към него. Той може да се поколебае в своите решения и затова той се нуждае от една тояга, за да стои здраво и сигурно. Споменът за великата еволюция на всички неща му помага да види определени мисли, изкушения и грижи във вечната свет- лина и чрез това да превъзмогва превратните течения.
Мисълта, че неговата тояга, след свършека на на неговото скитане ще се превърне в царски скиптър, дава на пилигрима чудна сила и го държи изправен.
Най-накрая - четвъртото - фенерът.
Той представлява една затворена, на него поверена светлина, съзнание, дадено му от по-висши същества, осветява пътя на пилигрима. Той вижда траповете, също и змиите по своя път и може да ги избегне.
Фенерът не осветява целият път, той осветява само една част от него. Ако пилигримът би видял целият път, може би при вида на всички мъчнотии и изпитания той ще загуби смелост, затова пътят му се показва само крачка след крачка. Всеки ден си има своите тежести.
О сега върви си с мир, сине мой и нека чутото да остане да звучи в тебе.”
Сериозен и вдълбочен тръгна младежът към своята стая.
O
Бе бурна нощ.
Младежът лежеше и събираше мислите си. Той искаше да пита много.
Изговори ясно и високо свещената дума.
Не мина много време и чу едно мило пеене и звънене, една музика, която като че ли люлееше въздуха, а същевременно стаята се изпълни с приятен аромат. Облакът се яви пред вратата, раз- топи се и неговият духовен Ръководител застана облечен в дълга одежда, осветена от вътрешен блясък. Той излъчваше величие и присъствието му будеше почит. Приближи към младият свещеник,
който си спомни, че иска да запита нещо Ръководителя, но не можеше. Неговата памет отстъпи,
всичко бе забравил. Той можеше да чувстваше само близостта на величествения жител на един по- висш свят. И чу гласа, който говореше като че ли вътре в него: “Утре е денят, когато ти ще достигнеш или преминеш от знание към наблюдение. Аз ще те заведа в световете на сенките и на вечна светлина - в световете на истинското съзнание.
Младият свещеник искаше да постави въпроси, но не можеше да си спомни нищо, сякаш всичко бе изтрито. Но ето че почувства, като че му бе поставен един въпрос на езика:
“Ако аз съм живял и по-рано тук на земята, и между предишния живот и този сега съм прекарал в онези невидими светове, защо не си спомням за това?”
“Защото между разните царства има граници, които са като було върху съзнанието на смъртни- те при преминаването от един план в друг. То е като че ли пием до забрава от един поток, при все това, ти ще се научиш да повдигнеш булото и от едното царство, в което си - да си спомниш за онова, което си преживял в другото.”
Младият свещеник искаше да пита още, но не знаеше нищо. Не му се отдаде да си спомни какво- то и да е. Сигурно нямаше да му бъде отговорено на това, което щеше да запита.
Ръководителят изчезна.


Част трета


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   28




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница